№ 1224
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110149595 по описа за 2023 година
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от К. И. В. срещу М. Б. В., Б. С. В. и К. С. И. с която е
предявен иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ: самостоятелен
обект в сграда с идентфикатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 22.02.2023г., с предназначение жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, находящ се на първи етаж в
сграда с идентификатор *****, с адрес гр. *****, с площ по документи 88,39 кв.м. при
съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж с идентфикатор *****.42, под обекта:
няма и над обекта *****.26, заедно с прилежащите към обекта избено помещение №2 и
6.140 % идеални части от общите части на сградата.
Ищцата твърди, че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ от 15.11.1985г. К И В. и И К В. в режим на съпружеска имуществена общност със
съпругите си придобили по ½ идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент. На 29.04.***г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт ***** от 29.04.***г. на Служба по
вписванията- София, К И В. и съпругата му Л К В. прехвърлили на сина си С К В.
притежаваната от тях ½ идеална част върху имота. Твърди, че на 11.12.2010г. И К В.
починал, при което съпругата му З Н В. се легитимирала като собственик на 3/12 ид.ч. на
основание прекратената съпружеска имуществена общност върху ½ идеална част от имота, и
на 1/12 идеална част по наследство, от което и двете родени от брака деца Л И В. и К. И. В.
придобили по 1/12 ид.ч. Твърди, че на същата дата 29.04.2023г. Л И В. прехвърлил на С К В.
с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **** от 29.04.***г.
притежаваната от него 1/12 идеална част върху имота. С договор за покупко продажба,
обективиран в нотариален акт №***** от 17.12.***г. на Служба по вписванията З Н В. съшо
прехвърлила на С К В. собствените й 4/12 идеални части от имота. Твърди, че към датата на
прехвърлителните сделки С К В. бил в брак, поради което придобил общо 11/12 идеални
1
части от правото на собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена общност.
След смъртта му на 23.06.2023г. С К В. оставил трима наследници по закон – съпруга М. Б.
В., син Б. С. В. и дъщеря К. С. И.. Първата придобил правото на собственост върху 33/72
идеални части поради прекратяване на съпружеската имуществена общност, и дял от 11/72
идеални части по наследство, равен на дела на останалите двама наследници. Твърди, че към
момента на завеждане на делото правото на собственост върху имота се притежава в
съсобственост между съделителите при квоти 6/72 за ищцата К. И. В., 44/72 за ответника М.
Б. В. и по 11/72 за Б. С. В. и К. С. И.. При така изложените твърдения отправя исканията си
към съда за допускане на делбата при твърдените квоти в съсобствеността и за присъждане
на разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответниците М. Б. В., Б. С. В. и К. С.
И. оспорват иска за делба като неоснователен с твърдението, че ищцата не притежава дял от
съсобствеността върху имота. Излагат, че участието на И К В. като страна-купувач по
договора от 15.11.1985г. било фиктивно и обслужвало единствено целта да се заобиколи
действащата към онзи момент регулация на обществените отношения и да се закупи по-
голяма жилищна площ. В тази връзка навеждат конкретни твърдения, че цената по сделката
била заплатена изцяло от К И В., който владеел имота със съпругата си като свой и плащал
дължимите данъците за него. Твърдят, че през ***г. К И В и съпругата му предложили да
прехвърлят имота на този от близките им, който поеме ангажимента за издръжката и
гледането им. Единствено синът им С се съгласил, при което родителите му му прехвърлили
притежаваната от тях ½ идеална част от имота. От друга страна наследниците на И К В., в
т.ч. ищцата, поели обещание също да прехвърлят идеалните си части на С със съзнанието, че
техният наследодател само привидно фигурирал като съсобственик. Именно в изпълнение
на този ангажимент били сключени договорите за покупко-продажба за притежаваните от Л
И В. и З Н В. идеални части. Твърдят, че само ищцата се отметнала от уговорката и не се
явила пред нотариус за прехвърляне на идеалните й части от имота. В тази връзка излагат
твърдения, че именно С В платил всички разходи по нотариалните сделки. Правят
възражение, че същият е придобил притежаваните от ищцата 1/12 идеални части от имота
по давност с упражняването на постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение върху
целия апартамент за периода от повече от 10 години във времето от 29.04.***г. до м.юни
2023г. За част от периода, считано от 01.05.2012г. владението било осъществявано и чрез
ответницата К. С. И., която обитавала жилището и понастоящем. В имота били извършени
редица ремонти и подобрения. Излага се, че намерението за своене на целия имот било
демонстрирано на ищцата чрез отблъскване на владението й, като в същото време се сочи,
че К. В. никога не е имала претенции за собственост върху имота и не контактувала по
никакъв начин с ответниците. При така изложените фактически твърдения искат от съда да
отхвърли предявения иск за делба. Претендират разноски.
В първото по делото заседание във връзка с отговора ищцата уточнаява във
фактическите си твърдения, че между страните е била налице уговорка за предоставяне
ползването на притежаваната от нея идеална част на ответниците и наследодателя им срещу
задължението за погасяване на публичните задължения, свързани със собствеността върху
имота и необходимите разноски за същия, до набяване на необходимите средства за
изкупуване на дела й, както и че поради неизпълнение на така постигнатата уговорка се е
стигнало до завеждане на настоящото производство по съдебна делба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
В представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ е обективирано съгласието на К И В. и И К В. са закупуване правото на собственост
върху новопостроено жилище №23, находящо се в сграда-блок №*****, състоящо се от две
стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 88,39 кв.м. при цена от 19 064 лв. от които 4
564 лв. платени на продавача със собствени средства, а останалите 14 500 лв. с разрешен
заем от ДСК.
Страните не спорят и от съвкупната преценка на представените удостоверения за
2
смърт и наследници и описа на приложенията към представените по делото нотариални
актове за извършване на разпоредителни сделки с идеални части от имота може да се
направи извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба К И В. е бил
в граждански брак с Л К В., а И К В. – със З Н В..
Не е спорно и от представените с отговора писмени доказателства се установява, че
на К И В е разрешен заем в размер на 14 510 лв., който е бил окончателно погасен с плащане
на 05.03.1993г.
Установява се от представения протокол за въвод във владение, че на 21.12.1984г. К И
В. е бил въведен в имота.
От представената схема №15-204184-22.02.2023г. се установява, че имотът с
описанието по договора за покупко-продажба представлява самостоятелен обект в сграда с
идентфикатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от
22.02.2023г., с предназначение жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или
сграда със смесено предназначение, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор
*****, с адрес гр. *****, с площ по документи 88,39 кв.м. при съседни самостоятелни обекти
в сграда на същия етаж с идентфикатор *****.42, под обекта: няма и над обекта *****.26,
заедно с прилежащите към обекта избено помещение №2 и 6.140 % идеални части от общите
части на сградата.
Не е спорно и от удостоверение за наследници №292/13.1-.2022г., издадено в с. П,
Община Г О се установява, че И К В. е починл на 11.12.2010г. и е оставил наследници по
закон съпруга – З Н В., и две деца – Л И В. и К. И. В..
Видно от нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка ***, том I, рег. № ***, дело №***/***г. със същия на
29.04.***г. К И В. и Л К В. са прехвърлили на сина си С К В. собствената си ½ част от
делбения имот. Не е спорно и от представеното удостоверение за граждански брак /на л. 67
от делото/ се установява, че към момента на изповядване на обективираната в цитирания
нотариален акт прехвърлителна сделка С К В. е бил в граждански брак с М. Б. Русимова.
На същата дата – 29.04.***г. е съставен и представения по делото нотариален акт за
продажба на идеални части от недвижим имот № 042, том I, рег. № 818, дело №040 от ***г.
на нотариус А, в който е обективирано съгласието между Л И В. като продавач и С К В. като
купувач за възмездно прехвърляне правото на собственост върху 1/12 ид.ч. от делбения
имот.
Видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ /на л. 231 от делото/ със същата на 05.06.***г. С
К В. е декларирал, че притежава 7/12 ид.ч. от правото на собственост върху делбеното
жилище в съсобственост със З Н В., за която е посочено, че притежава 4/12 ид.ч. и ищцата К.
И. В. като титуляр на 1/12 ид.ч.
Видно от представения нотариален акт за продажба на иделани части от недвижим
имот №162 от 17.12.***г. на Нотариус А, със същия З Н В. е прехвърлила възмездно на С К
В. правото си на собственост върху 4/12 иделани части от делбения имот.
С декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № от 25.01.2014г. / на л. 239/ С К В. е декларирал,
че е собственик на 11/12 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, както и че
останалите 1/12 са собственост на ищцата К. И. В..
Представено е удостоверение за наследници на К И В. с изх. № 8056/25.08.2023г., от
което се установява, че същият е починал на 20.03.2014г. и е оставил наследници по закон
съпруга – Л К В., починала на 02.03.2015г., един син С К В., и двама внуци – Л И В. и К И.
В., които го наследяват по право на заместване от покойния им баща И К В..
Видно от удостоверение за наследници № 1096 от 04.07.2023г. С К В. е починал на
23.06.2023г. и е оставил наследници по закон съпруга – М. Б. В. и двама низходящи от първа
степен – Б. С. В. и К. С. И..
3
Въз основа на издадено съдебно удостоверение по делото е постъпило писмо от
Столична Община, Дирекция „Общински приходи“ /на л. 195/, в което е посочено, че към
27.06.2024г. няма плащания по партидата на данъчно задълженото лице за делбения имот К.
И. В. за периода от 01.01.2024г. до 01.08.2023г. , а за периода ор 02.01.***г. до 31.12.***г. са
налице плащания.
Останалите събрани писмени доказателства не се обсъждат като неотносими.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д Т Ч, Т И А,
Й Т П и А А Л.
След внимателната им преценка и анализ и отчитайки евентуалната им
заинтересованост на осн. чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля Д Т Ч,
който живее на съпружески начала с ищцата К. И. В.. В разпита си същият излага, че между
съжителката му и чичо й С са водени преговори за изкупуване на придобитата по
наследство от баща й идеална част от жилището в кв. Х Д, които не се увенчали с успех
поради неразбирателство за цената. Свидетелят уточнява, че очакванията на К. били за
пазарна цена, но чичо й й искал да купи дела й по данъчна оценка. Останала уговорка, че
сделката ще се изповяда след като семейството на чичото на К. събере парите, а дотогава
същите ползвали имота, срещу което се задължили да заплащат дължимите се данъци и
други разходи за него.
Свидетелят Т И А споделя, че познава К. И и семейството й, като същите обитавали
от повече от 10 години жилище в кв. Х Д. К. се грижела за баба си и дядо си докато били
живи, като баща й С се считал за собственик на апартамента, но той имал и друго собствено
жилище, в което живее. Свидетелят споделя, че не е чувал за К. и не знае лице с това име да
има достъп до имота.
Свидетелят Й Т П в разпита си заявава, че е приятелка на ответника М. В. и знае, че
дъщеря й живее в семейния апартаментв кв. Х Д. В разговори С споделял, че е собственик
на имота, който му бил прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка от родителите
му. Впоследствие изпълнението по договора поела К., която се установила трайно в
жилището.
Свидетелят А А Л споделя, че жилището в кв. Х Д било съсобственост на родителите
на С и брат му. Брат му починал, но на свидетеля не му било известно същият някога да е
влизал в апартамента. Споделя, че не е възприемал разговори за собственически претенции
от страна на племенницата на С-К..
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Искът за съдебна делба е допустим, доколкото предмет на същия е вещно право на
собственост върху недвижим имот, за който ищецът твърди, че притежава в съсобственост с
ответниците. Принадлежността на правото на собственост към патримониума на
съделителите е въпрос по същество на спора, а за допустимостта на производството е
достатъчно ищецът да твърди, че е налице такава между лицата, които сочи като
съделители. Ето защо възражението за недопустимост на иска е неоснователно.
Основателността на предявения иск за делба се предпоставя от това по делото да се
установи, че между страните е възникнала и съществува съсобственост върху описаните в
исковата молба имоти. Следва да се установи правното основание, въз основа на което
ищецът твърди, че е възникнала съсобственост с ответниците. Въведените в исковата молба
твърдения са, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване и правни сделки.
В тежест на ответниците е да докажат възражението си за симулативност на
участието на наследодателя на ищцата И К В. в първоначалната сделка по придобиване на
имота, обективирана в договора от 15.11.1985г.
На следващо място и доколкото ответниците твърдят, че наследодателят им е С К В. е
придобил правото на собственост върху идеалните части от делбения имот на ищцата по
давност чрез упражняваното лично от него и чрез ответника К. С. И. давностно владение в
4
периода от 29.04.***г. до 29.04.2023г. в тяхна тежест е да докажат материалните
предпоставки, включени във фактическия състав за придобиване на право на собственост по
давност, като установят 1. наследодателят им лично и чрез посоченото трето лице да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години и 2. да е демонстрирал по
отношение на невладеещия съсобственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява
собственическите правомощия за себе си.
Съдът на първо място дължи обсъждане на възражението на ответниците за
симулативност на участието на наследодателя на ищцата И К В. в първоначалната сделка по
придобиване на имота, обективирана в договора от 15.11.1985г. Видно от текста на договора
в същия като купувачи фигурират И К В. и К И В., като не е посочено изрично какви права
придобива всеки от тях, поради което и на основание чл. 30 ЗС частите на съсобствениците
следва да се считат за равни до доказване на противното.
Ответниците твърдят, че И К В. е участвал в сделката с единствената цел да се
заобиколи действащата регулация и да се закупи по-голяма жилищна площ, т.е. твърди се, че
е налице персонална симулация. Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено
тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки
нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При абсолютната и относителната
симулация е налице, относно привидната сделка, липса на волеизявление, на съгласие,
докато при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите.
Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна)
съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само
сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието
име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. Съгласно трайната практика на
ВКС, в т.ч. Решение № 34/23.03.2015г. по гр.д. № 7201/***г. на III г.о. и Решение №
79/26.06.2012г. по гр.д. № 791/2011г. на III г.о. разкриването на персоналната симулация при
сделка с недвижим имот е подчинено на правилото установено в чл. 165, ал. 2 ГПК. За
доказването е необходимо начало на писмено доказателство - документ изходящ от страните
по сделката, което прави вероятна привидността на придобиването като основание за
допускане на свидетели. По делото не е налице такова начало на писмено доказателство.
Нещо повече, установява се, че част от продажната цена по договора е платена със собствени
средства, а друга - със заемни, като макар и заемател да е само К И В., няма доказателства,
че вносител на погасителните вноски е именно това лице. Тезата на ответниците не издържа
на критика и предвид възмездния характер на последващите две сделки, с които С К В.
придобива идеални части от наследниците на И К В. и доколкото тези сделки не се оспорват
от ответниците като симулативни в частта им, обективираща съгласие за насрещна парична
престация. Без правно значение е, че разходите за нотариалното изповядване на тези сделки
са поети от купувача, защото това е именно обичайната практика.
Съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г.(отм.) недвижимите и движимите вещи и права
върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството, като съгласно чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.
Ето защо съдът приема за установено по делото, че по силата на договора от
15.11.1985г. К И В. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата
му Л К В. ½ ид.ч. от правото на собственост върху делбения недвижим имот, а останалата ½
ид.ч. е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от И К В. и съпругата му З
Н В..
Не е спорно, че правото на собственост върху притежаваната от К И В. и Л К В. ½
идеална част е прехвърлено с договор за прехвърляне на иделани части от недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт*** от 29.04.***г.,
като същото е преминала в патримониума на приобретателя по сделката С К В. и съпругата
му М. Б. В. в режим на съпружеска имществена общност (арг. от чл. 21 от СК от 2009г.).
5
Със смъртта на И К В. на 11.12.2010г. съпружеската имуществена общност,
съществувала върху притежаваната ½ ид.ч. от делбения имот, е била прекратена. Въз основа
на прекратяването на съпружеската имуществена общност и по силата на наследственото
правоприемство преживялата съпруга З Н В. се е легитимирала като титуляр на 4/12 ид. ч.
(1/2 от ½ ид. част или ¼ ид.ч. при прекратяване на СИО и 1/3 от ¼ или 1/12 ид. ч., придобита
по наследство съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН), респ. по 1/12 ид. част съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН е
придобита от двамата низходящи – ищцата К. И. В. и брат й Л И В..
Не е спорно, че с договори за покупко продажба от 29.04.***г. и 17.12.***г. С К В. е
придобил в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му М. Б. В. още общо
5/12 ид.ч. от Л И В. и З Н В., с което двамата са се легитимирали като титуляри на общо
11/12 ид.ч. от правото на собственост върху делбения имот в режим на съпржеска
имуществена общност.
Със смъртта на С К В. на 23.06.2023г. съпружеската имуществена общност върху
11/12 ид.ч. от делбения имот е била прекратена. Въз основа на прекратяването на
съпружеската имуществена общност и по силата на наследственото правоприемство
преживялата съпруга М. Б. В. се е легитимирала като титуляр на 44/72 ид. ч. (1/2 от 11/12
ид. част или 11/24, респ. 33/72 ид.ч. при прекратяване на СИО и 1/3 от 11/24 или 11/72 ид. ч.,
придобита по наследство съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН), респ. по 11/72 ид. част съгласно чл. 5, ал.
1 ЗН са придобити от двамата низходящи – ответниците Б. С. В. и К. С. В..
Ето защо съдът приема, че страните по делото се легитимират като съсобственици
въз основа на наследствено правоприемство и правни сделки на правото на собственост
върху делбения имот при квоти 6/72 ид.ч. за К. И. В., 44/72 ид.ч. за М. Б. В. и по 11/72 ид.ч.
за Б. С. В. и К. С. И.
Тук съдът следва да обсъди противопоставеното от ответниците възражение за
придобивна давност въз основа на упражняваното от С К В. владение върху имота в периода
от 29.04.***г. до 29.04.2023г.
Както е разяснено в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК позоваването е само
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок, т.е. при наличие на позоваване вещното право
се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на
позоваването.
Владението съгласно чл. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент –
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази
презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване
на намерението като психическо сътояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния
елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене. Обективният
елемент е фактическо съсотяние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да
владеят вещта. Независимо от основанието за съсобствеността тя дава правомощие за
съвладение на съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална
част от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за
първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва държане или
съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за
оборена. Само в хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва
правата на собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която
основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в
тежест на съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите идеални
части е да докаже, че е променил намерението с което е държал първоначално чуждите
идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв съсобственик не може да се позовава
на презумпцията по чл. 69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата власт
продължава на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на
което е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено държане на
6
чужда собственост, то същото признава правата на собственост на трети лица върху част,
съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот,
следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия
следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв съсобственик е да
установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред
останалите съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно.
(В този смисъл ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото не е спорно и от събраните гласни доказателства
еднопосочно се установява, че С К В. е упражнявал фактическа власт върху имота, в т.ч.
чрез дъщеря му К. С. И., която се е установила и е живяла в него. Твърденията на
ответниците са, че поне в периода от 29.04.***г. до 29.04.2023г. С К В. е владял имота като
свой. Доколкото фактическата власт върху имота е установена от наследодателя на
ответниците в момент, в който същият е бил съсобствен със З Н В. и К. И. В. като
наследници на покойния му брат И К В., то в тежест на ответниците е да установят промяна
в намерението, с което са държи имота, а именно, че същият се държи като свой и че е
демонстрирал това намерение пред съсобствениците му. Доказателства, които да позволят
несъмнен извод за осъществяването на такава демонстрация на промяна в намерението при
държането на имота, не са ангажирани. Плащането на данъците и комуналните разходи за
имота не е менифестиране на владението, тъй като това е обикновено действие на
управление и е задължение спрямо държавата, респ. доставчиците на съответните услуги, а
не е насочено към съсобствениците. По тази причина самостоятелно тези действия не водят
до преобръщане на държането върху чуждите идеални част във владение, тъй като не са
придружени от явни действия, с които се отнема или възпрепятства ползването на имота.
Извършването на ремонти и подобрения в имота също не манифестира такава промяна, а
представлява действие на управление на съсобствената вещ. Нещо повече, в случая от
подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ се установява, че наследодателят на ответниците не
е отричал собственическите права на К. И. В.. Установява се също така от писмото от
Дирекция Общински приходи и показанията на Д Т Ч, че между ищцата, чичо й и
семейството му е било постигнато съгласие същите да владеят имота срещу задължението да
го поддържат и да плащат разходите, свързани с него. Имплицитно признание за отсъствието
на такава демонстрация в намерението, с което се държат идеалните части на ищцата, се
съдържа в тезата на ответниците, че същите не са били в контакт с нея.
Всичко изложено обосновава извода на съда, че не е изпълнен фактическия състав на
придобивната давност.
С оглед гореизложеното и като съобрази установеното по делото съдът намира, че
искът за делба е основателен и такава следва да се допусне при квоти 6/72 ид.ч. за К. И. В.,
44/72 ид.ч. за М. Б. В. и по 11/72 ид.ч. за Б. С. В. и К. С. И.
По разноските
Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е застъпена и в последователната практика
на ВКС, така напр. Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, I ГО, в което е
прието, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
втора фаза.
Ето защо, по искането за присъждане на разноски по делото съдът ще се произнесе
във втората фаза на делбата.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между К. И. В. с ЕГН ********** с
адрес с. П, пбщ. Г О, ул. Б, М. Б. В. с ЕГН ********** с адрес гр. *****, Б. С. В. с ЕГН
********** с адрес гр. ***** и К. С. И. с ЕГН ********** с адрес гр. ***** на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентфикатор
****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 22.02.2023г., с
предназначение жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор *****, с адрес гр.
*****, с площ по документи 88,39 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сграда на
същия етаж с идентфикатор *****.42, под обекта: няма и над обекта *****.26, заедно с
прилежащите към обекта избено помещение №2 и 6.140 % идеални части от общите части
на сградата при следните квоти: 6/72 идеални части за К. И. В., 44/72 идеални части за
М. Б. В., 11/72 идеални части за Б. С. В. и 11/72 идеални части за К. С. И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийска градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8