Определение по дело №278/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 540
Дата: 15 февруари 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20121200100278
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Присъда № 3560

Номер

3560

Година

15.5.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

05.15

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Янев

дело

номер

20131210201233

по описа за

2013

година

Въз основа на закона и доказателства, СЪДЪТ

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Л. И., [дата на раждане] в [населено място], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че

1. На 22.03.2013г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител с И. А. И. с ЕГН: [ЕГН]от [населено място] в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място] е държал акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, като на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и наказание „Глоба” в размер на 5 000. 00 лв. /пет хиляди лева/.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален строг затворнически режим при изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

2. На 22.03.2013 г., около 11,00 часа, в дома си, находящ се в [населено място] без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество – 9,05 [населено място] /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,52 % на стойност 54,30 /петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева- престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и наказание „Глоба” в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален строг затворнически режим при изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС ДА СЕ ИЗТЪРПИ припървоначален строг затворнически режим при изпълнение на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, и наказание „Глоба” в размер на 5 000. 00 лв. /пет хиляди лева/.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимия К. И., със снета по делото самоличност, е бил задържан с Постановление на Районна прокуратура-гр.Б. с вх.№ 960/23.03.2013 г. от 12.00 часа на 23.03.2013 г. до 12.00 часа на 25.03.2013 г.

ПРИЗНАВА подсъдимата И. А. И., [дата на раждане] в [населено място], общ. К., обл. К., живуща в [населено място] ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНА в това, че на 22.03.2013 г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител сК. Л. И. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], ул.”И.” № 18, ет. 1 в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място]е държала акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА така наложеното наказание “Лишаван от свобода” за срок от 3 /три/ години.

ОСЪЖДА подсъдимите К. И. и И. И., със снети по делото самоличности, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд-гр.Б. поравно сторените по делото разноски в размер на 169. 00 лв. /сто шестдесет и девет лева/, както и сумата от 5. 00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса за издаване на Изпълнителен лист.

Веществените доказателства:

20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект 4 - иззети с Протокол за претърсване и изземване от 22.03.2013 г., на основание чл. 234, ал. 3 от НК ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата и ДА СЕ УНИЩОЖАТ по съответния ред.

Вещественото доказателство - 9,05 [населено място] /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,52 %, на основание чл. 53, ал. 2, б. “а” от НК ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на Държавата и ДА СЕ УНИЩОЖИ по съответния ред.

Веществените доказателства:

1бр. мобилен телефон марка и модел „N. 5530” с IMEI: 358253033388904 в едно със S. карта с № 89359032200014044285; 1бр. мобилен телефон марка „N.”, черен на цвят с IMEI: 351517047258650 в едно със S. карта с № 89359032200003147982; 1бр. мобилен телефон марка и модел „N. 6300” с IMEI: 356437016551008 в едно със S. карта с № 89359050100701983760 предадени с Протокол за доброволно предаване от 22.03.2013 г.; 1бр. мобилен телефон марка „N.”, черен на цвят с IMEI: 357884046302325, предадени с Протокол за доброволно предаване от 22.03.2013 г., ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия К. И., със снета по делото самоличност.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-гр.Б. в 15-дневен срок, считано от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.

МОТИВИ:

Производството е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура-Б., с който срещу К. Л. И., [дата на раждане] в [населено място], живущ в същия град, ЕГН [ЕГН], е повдигнато обвинение за това, че: 1) На 22.03.2013г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител с И. А. И. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място] в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място]е държал акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС и 2) На 22.03.2013 г., около 11,00 часа, в дома си, находящ се в [населено място], ул. „И.” № 18, ет. 1, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество – 9,05 [населено място] /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,52 % на стойност 54,30 /петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева- престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

С обвинителния акт на Районна прокуратура-Б. срещу И. А. И., [дата на раждане] в [населено място], общ. К., обл. К., живуща в [населено мястоЕГН [ЕГН], е повдигнато обвинение за това, че на 22.03.2013 г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител с К. Л. И. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място] е държала акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС.

Представителят на Районна прокуратура-Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин е установено, че подсъдимите са осъществили състава на престъпленията, отразени в обвинителния акт. Пледира подсъдимият К. И. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения и за престъплението по чл. 234 ал. 1 НК да му се наложи наказание “лишаване от свобода” при условията на чл. 54 НК за срок от 2 години, което за изтърпи при първоначален строг затворнически режим и наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева, а по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което също да изтърпи ефективно. На основание чл. 23, ал. 1 от НК пледира да му се определи едно общо най-тежко наказание измежду двете. По отношение на подсъдимата И. пледира да и бъде наложено наказание при условита на чл. 55, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Предлага на подсъдимата И. да не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.

Подсъдимите се явяват лично и се представляват от адвокат. Не се признават за виновни. Подсъдимият И. дава обяснения по случая. Процесуалният им представител пледира Н. на авторството на деянието от страна на подсъдимия И. и моли и двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения или алтернативно по отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК касаещо подсъдимия И. да бъде приложена разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите К. Л. И. и И. А. И. (негова майка) живеят в къща, находяща се на ул. „И.“ № 18, ет. 1 в [населено място].

На 22.03.2013 г., около 09.00 часа, в ОД на МВР [населено място] получена оперативна информация, че подсъдимият К. Л. И. (с псевдоним „К.“) от [населено място] в дома си, находящ се на горепосочения адрес неустановено количество цигари без акцизен бандерол и наркотично вещество - канабис. С оглед предотвратяване на неправомерни действия от страна на подсъдимия К. Л. И., била сформирана дежурна оперативна група, в която взели участие и полицейските служители - свидетелите Р. Г. К., А. И. А. и С. Й. Ф.. Веднага след това, същите заедно с разследващия полицай Н. Н. от 01 РУ „Полиция“ [населено място] на ул. „И.“ № 18, ет. 1 в [населено място], където ги посрещнала подсъдимата И. И.. Последната заявила на свидетелите, че К. И. не си е в къщи. Тогава на място останали полицейски служители от дежурната група, а свидетелите А. А. и С. Ф. отишли да потърсят И. на местата, където обикновено посещава сутрин. Тъй като свидетелите А. А. и С. Ф. не успели да открият И., се върнали в жилището му. Около 09.40 часа, свидетелите А. А., Р. К. и С. Ф. съвместно с разследващия полицай извършили претърсване, при което подсъдимата И. им показала намиращите се в една от спалните два чувала и два кашона с цигари. Същите вещи били описани и иззети със съответния протокол за претърсване и изземване, оформен по надлежния ред и подписан от присъствалите поемни лица. С този протокол били иззети следните вещи:

20 /двадесет/ стека цигари, марка „MERILYN“, съдържащи 200 /двеста/ кутии цигари, всяка от които по 20 къса цигари, общо 4 000 /четири хиляди/ къса цигари и 60 /шестдесет/ кутии цигари, марка „TROKADERO“, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари, обозначени като Обект № 1;

47 /четиридесет и седем/ стека цигари, марка „WINSENT“, съдържащи 470 /четиристотин и седемдесет/ кутии цигари, всяка от които по 20 къса цигари или общо 9 400 къса цигари и 5 /пет/ кутии цигари, марка „WINSENT“, всяка от които съдържащи по 20 къса цигари или общо 100 къса цигари, обозначени като Обект № 2;

25 /двадесет и пет/ стека цигари, марка „MERILYN“, съдържащи 250 кутии цигари, всяка от които по 20 къса цигари или общо 5000 къса цигари, обозначени като Обект № 3;

25 /двадесет и пет/ стека цигари, марка „MERILYN“, съдържащи 250 кутии цигари, всяка от които по 20 къса цигари или общо 5000 къса цигари, обозначени като Обект № 4.

Междувременно по телефона на подсъдимата И. И. се обадил подсъдимия К. И. и й казал, че в шкафа при телевизора, намиращи се в стаята му, има парче вестник, свит на топка и завит в единия си край, да го вземе и да го хвърли в печката. Тогава И. взела от шкафчето свития вестник и го сложила в печката, която била запалена. След приключване на претърсването, към 10.20 часа, свидетелите А. А., Р. К., С. Ф. и разследващия полицай си тръгнали от жилището.

След около половин час, свидетелите В. К. (началник група „Тежки престъпления“, отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР [населено място]) и Б. М. (работещ като оперативен в група „Р.“ при ОД на МВР [населено място]) получили оперативна информация, че в дома на И. са останали укрити наркотични вещества, които полицейските служители не са намерили при извършеното претърсване и изземване.

Около 11.00 часа, в дома на подсъдимите К. И. и И. И. отишли свидетелите В. К. и Б. М.. Там бил и свидетеля Л. А. И. (внук на И. И.), който отишъл на място по молба на К. И. (негов чичо). Тогава свидетелите К. и М. видели, че в стаята има камина. При отварянето й, двамата видели, че вътре в нея е запалена и гори суха, зелена тревиста маса, наподобяваща наркотичното вещество канабис. Свидетелите М. и К. извадили от печката зелената тревиста маса и я поставили на пода на стаята. След това, свидетелите К. и М. уведомили за случая разследващия полицай Н. Н., който заедно със свидетелите А. А. и Р. К. се върнали в дома на подсъдимите на ул. „И.“ № 18, ет. 1 в [населено място]. Там И. предала с протокол за доброволно предаване сухата зелена тревиста маса, за която посочила, че се намирала увита във вестник в шкаф в стаята на сина й – на К. Л. И..

Видно от изготвената по делото физико – химична експертиза № Н-45/02.04.2013 г. /л. 29-30/, растителният материал по морфологични белези и химичен състав представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,52%. Нето теглото преди анализа е 9,05 грама, а след него 8,85 грама. Конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на О. от 1961 г. Той се намира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

От писмо с Изх. № 2800-0203/11.06.2013 г. на Митница Югозападна, ведно с приложена към същото експертна справка се установява, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние съгласно чл.71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС е както следва: 700 боя кутии цигари, марка „Merilyn”, общо 14 000 къса цигари на обща стойност 3 010.00 лева; 475 броя кутии цигари, марка „Winsent“, общо 9 500 къса цигари на обща стойност 3 562.50 лева; 60 броя кутии цигари, марка „Trokadero”, общо 1200 къса цигари на обща стойност 450.00 лева, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева.

От събраните в хода на съдебното следствие и досъдебно производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършването на описаните в обвинителния акт на Районна прокуратура - Б. престъпления и авторството на подсъдимите, а именно: Изложената в обвинителния акт на Районна прокуратура - Б. фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – В. К., А. А, Б. М., Р. К., С. Ф., С. С., Ц. Я., Л. И., както и заключението по изготвената в хода на ДП физико – химична експертиза, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи с приложените към ДП № 294/2013 година по описа на 01 РУ „Полиция”-Б. писмени документи, както и тези приложени по настоящото дело.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ф., А. и К., присъствали на първото претърсване в дома на подсъдимите, когато подсъдимата И. им е посочила цигарите с М. бандерол в една от стаите, тъй като те са обективни, еднопосочни, безпристрастни и непротиворечиви.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите А., К., М., К. и И., които са присъствали в дома на подсъдимите, когато подсъдимата И. казала, че наркотичното вещество било в шкафа на И. и той й се обадил да го изгори, тъй като те са обективни, еднопосочни, безпристрастни и непротиворечиви.

Фактическата обстановка се установява и от разпита на поемните лица С. и Я., които са безпристрастни и непротиворечиви с останалите свидетелски показания.

В противоречие с обвинителната теза са обясненията на подсъдимият И., че не живее на етажа и цигарите и наркотичното вещество не са негови. Тези обяснения са в противоречие с останалите свидетелски показания, писмените доказателства по делото както и с писмените пояснения дадени от подсъдимата И. в протокол за доброволно предаване от 22.03.13г., че сухата тревна маса, която е поставила в печката е била в шкафа в стаята на сина й.

Съдът след като прецени, че обясненията на подсъдимия освен средство за защита, са годно доказателство и след анализ на дадените обяснения, в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалия доказателствен материал, не кредитира същите.

Видно от приложените в хода на ДП декларации за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимите не получават доходи от трудова дейност, получили са доходи от продажба на наследствен имот около 2 000 лева, притежават и по 1/6 ид.ч от къща находяща се на ул. И..

При преценката на свидетелствата за съдимост на подсъдимите се установява, че И. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, а И. – неосъждана.

Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимите К. И. и И. И. от обективна и субективна страна са извършили престъпленията отразени в обвинителния акт, а именно: подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС и престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, а подсъдимата И. – е осъществила съства на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС.

По отношение на извършеното от подсъдимия К. Л. И. престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС:

От обективна страна предмет на престъплението по чл. 234 НК съставляват т.нар. „акцизни стоки”, за които законът е въвел допълнителни условия за съставомерност – същите да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон. Разпоредбата на чл. 2 от ЗАДС указва кои стоки са акцизни, т.е. подлежащи на облагане с акциз (еднофазен косвен данък), но с оглед съставомерността по чл. 234 НК, която предвижда акцизните стоки да подлежат на облагане чрез бандеролната система, следва да приемем, че само изброените в т.1 и т.2 видове – алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия, и единствено само те могат да бъдат предмет на посоченото престъпление. Допълнителното изискване – инкриминираните акцизни стоки да са без бандерол, налага още едно уточнение: нормата на чл. 234 НК визира не какъвто и да е бандерол (бандеролен знак, стикер), а само акцизният бандерол. Съгласно легалната дефиниция на чл. 4, т.7 ЗАДС, Б. е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Това го окачествява и като официален удостоверителен знак.

Изпълнителното деяние по чл. 234, ал.1 НК е очертано с две проявни форми – продаване или държане на инкриминираните акцизни стоки.

В настоящия случай безспорно установено е държането на акцизни стоки без бандерол. Държането е форма на изпълнителното деяние, която има универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана. Става дума за случаите, когато деецът е разположил предмета на престъплението на определено място и упражнява фактическа власт върху него. Съдът счита, че подсъдимия И. е упражнил фактическата власт заедно с майка си, защото и двамата са живели заедно в жилището. От свидетелските показания на К. и М. става ясно, че за И. е имало оперативна информация, че се занимава с държане и разпространение на акцизни стоки – цигари без бандерол, като тази информация е потвърдена с доказателства – протокол за претърсване и изземване в дома на подсъдимите , с който са иззети намерените цигари. Не може да се приеман обясненията му, че той не живее там, защото там са намерено наркотично, вещество, за което има оперативна информация, че е негово и се обадил по телефона на майка му да го изгори. Последното се подкрепя от поясненията на подсъдимата И. в протокола за доброволно предаване от 22.03.13г.

Също от обективна страна, съставомерността на деянието по чл. 234 НК изисква случаят да не е маловажен, което условие ще се изяснява по аргумент на противното от дефиницията за маловажност по чл. 93, т.9 НК. Приема се, че „това е основният разграничителен критерий между престъплението по чл. 234, ал.1 от НК и аналогичното административно нарушение по чл. 123 от ЗАДС. Ето защо, решаването на въпроса за квалификация на продаването или държането на акцизни стоки без изискван по закон бандерол като престъпление или административно нарушение може да стане законосъобразно при съблюдаване най-вече на посочения в НК критерий – немаловажност, респ. маловажност на конкретния случай. В практиката си по приложение на чл. 234 НК Върховният касационен съд отстоява твърдо позицията, че „...паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", при това съвсем не определящ и доминиращ. Преценката за "маловажност" е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя (р.568-12-I); че „трябва да се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм; характеризиращите инкриминирания предмет особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното посегателство” (р.373-11-III).

Съгласно р.2-12-II е прието, че „ниската или незначителната стойност на предмета на престъплението не предпоставя задължително извод за малозначителност на деянието...”, поради което и пазарна стойност на стоките, надвишаваща „повече от два пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието и сама по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен.”

От субективна страна, съставът по чл. 234, ал.1 НК се характеризира с пряк умисъл.

По безспорен и категоричен начин, от обективна страна се установи, че на 22.03.2013г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител с И. А. И. с ЕГН: [ЕГН]от [населено място] в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място] е държал акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен.

Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавал, че действа противозаконно, че извършва действия свързани с държане на акцизни стоки без бандерол, съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС и, че действа в съучастие с другата подсъдима, което квалифицира и деянието по чл. 20, ал. 2 от НК.

Фактът, че на 22.03.2013г. подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесните цигари сочи, че той е „държал” същите. Въпросните цигари са тютюневи изделия т.е. същите са акцизни стоки съгласно ЗАДС, които са били без изискуемия за територията на Р.България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна ценна книга, намираща се под специален законодателен режим. НК не дефинира кои стоки са от категорията на акцизните, нито - за кои от стоките е задължително поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал.1 НК е от категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт, определящи кои стоки са акцизни и като такива следва да бъдат с бандерол върху потребителската опаковка. В текста на чл. 2, т. 2 от ЗАДС се съдържа правилото, че тютюневите изделия, каквито са цигарите, подлежат на облагане с акциз т. е. имат статут на акцизни стоки. Нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в нея стоки /включително тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху търговската им опаковка бандерол. Ето защо, цигарите представляват акцизна стока по силата на ЗАДС, върху която стока следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз.

Видно от писмо с Изх. № 2800-0203/11.06.2013 г. на Митница Югозападна, ведно с приложена към същото експертна справка се установява, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние съгласно чл.71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС възлиза на обща стойност 7 022.50 лева.

Ето защо, и като съобрази практиката на Върховният касационен съд, високата степен на обществена опасност в сранение с обикновените случаи на престъплението от съответния вид, степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, мотивите и подбудите, данните за личността на извършителя, както и съобрази р.2-12-II, съгласно което и пазарна стойност на стоките, надвишаваща „повече от два пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието само по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен, като в случая М. към датата на извършване на деянието е 310 лева, а видно от цитираното по-горе писмо общата стойност на държаните акцизни стоки без бандерол е 7022,50 лева, то съдът приема, че не е налице приложение разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и случаят не може да се приеме като маловажен.

За извършеното престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от една до шест години, кумулативно налагане на глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК.

При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази личният характер на наказателната отговорност, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и разпоредбата на чл. 54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства - тежкото материално и имотно положение - безработен, възрастта на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се вземат предвид предходните осъждания на подсъдимият.

При съобразяване на всички тези индивидуализиращи обстоятелства, и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК - “лишаване от свобода” чийто срок да бъде малко над минимално предвидения, а именно за срок от 2 години, което с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл. 36 от НК и като съобрази предходните осъждания следва да изтърпи ефективно при първоначален “строг” затворнически режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.234, ал.1 от НК наказание „глоба” в размер на 2000 лв.

Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.

По отношение на извършеното от подсъдимия К. Л. И. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК:

Непосредствен обект на престъпленията с предмет наркотични вещества са обществените отношения, които защитават от посегателство живота и здравето на гражданина. Предмет на престъплението по чл. 354а НК са наркотици или техни аналози. В НК липсва легална дефиниция за понятието „наркотично вещество”, като то и използвано от законодателят в Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), като в т.11 от Допълнителните разпоредби е посочено, че това е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.

В изпълнение на чл.3, ал.2 ЗКНВП е издадена Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични (Наредбата) и в параграф единствен на заключителната й разпоредба са приети три отделни списъка, в които са посочени по лимитативен начин кои растения и вещества се приемат за наркотични растения, като в Списък 1 е включен и конопа (марихуана), което е Р. на престъпленията по чл. 354а НК.

Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а НК може да бъде осъществено при няколко форми – произвеждане, преработване, придобиване, разпространяване, нарушаване установени правила за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества и държане.

Изпълнителното деяние – държане, каквото в настоящия случай се установи, че подсъдимият И. е осъществил, се осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Няма значение какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за трето лице.

По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по делото се установява наличието от обективна страна на всички елементи от състава на престъплението по посочените разпоредби. На инкриминираната дата и час – на 22.03.2013 г., около 11,00 часа, в дома си, находящ се в [населено място] без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество – 9,05 [населено място] /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,52 % на стойност 54,30 /петдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева.

Конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на О. от 1961 г. Той се намира в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Съдът счита, че наркотичното вещество намерено в дома на подсъдимите се държи от И., защото в тази насока са събраните по делото доказателства. От разпита на св.К. и М. става ясно, че са имали регулярна информация, че И. се занимава с наркотици и след извършване на претърсването и изземването са получили оперативна информация, че в дома на И. се държат наркотици, които подсъдимата се опитва да унищожи. Тази информация е потвърдена от пристигналите в дома на И. свидетели К., М., К. и А., които намерили в печката наркотичното вещество, за което в протокола за доброволно предаване от 22.03.13г.подсъдимата написала, че наркотичното вещество било в шкаф в стаята на сина й К. И., който живее в семейното жилище заедно с нея.

Относно наведените доводи на защитника, че се касае за маловажен случай, съдът ги намира за неоснователни, по следните съображения:

По смисъла на чл.93, т.9 от НК при липса или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид и се квалифицира като маловажен случай. При тази хипотеза в практиката се приема, че стойността на имуществото, предмет на посегателството не е единствен критерии при преценката дали случаят е маловажен или не. Значение има способа и начина, по който е извършено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите от които се е ръководел при извършване на престъплението и други подобни, като следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалното отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство.

Изхождайки от количеството наркотично вещество и наличието на предходни осъждания, още повече, че И. е осъждан за разпространение на наркотици, съдът намира, че в конкретния случай, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, поради което и разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК е неприложима.

Конкретните действия на престъпната проява на подсъдимият обективират отношението му към деянието /неговата интелектуална и волевата насоченост/. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. При това умисъла на дееца е обхващал всички релевантни обстоятелства, касаещи извършването на действия по държане по отношение на високорисково наркотично вещество, без надлежно издадено разрешение за това. Причини за извършване на престъплението съдът намира незачитането на обществените отношения, целящи охраняването на здравето на гражданите на Република България.

За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 354а ал. 3 пр.2 т.1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до пет години и “глоба” от 1000 до 5 000 лева.

При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази личният характер на наказателната отговорност, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и разпоредбата на чл. 54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства - тежкото материално и имотно положение - безработен, възрастта на подсъдмия. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се вземат предвид предходните осъждания на подсъдимия.

При съобразяване на всички тези индивидуализиращи обстоятелства, и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК - “лишаване от свобода” чийто срок да бъде малко над минимално предвидения, а именно за срок от 1 година, което с оглед поправянето на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл. 36 от НК и като съобрази предходните осъждания следва да изтърпи ефективно при първоначален “строг” затворнически режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.354, ал. 3, пр. 2, т. 1 наказание „глоба” в размер на 2000 лева, като счете, че предвид посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, обстоятелството, че е осъждан за разпространение на наркотици, посоченият размер е достатъчен за постигане целите на наказанието.

Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.

Съдът, като прецени разглежданите престъпления и съобрази, че деянието по тях са извършени при условията на реална съвкупност, като всяко едно от тях е извършено от подсъдимия преди спрямо него да е постановена влязла в сила присъда и по аргумент на чл. 301, ал.1, т.3 от НПК във връзка с чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание за посочените по-горе престъпления, представляващо най-тежкото от наказанията, наложено му всяко от тях, а именно наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да изтърпи ефективно при първоначален “строг” затворнически режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1, вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и кумулативно с това наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият И. е бил задържан с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Б. с вх. № 960/23.03.2013 година от 23.00 часа на 23.03.2013 година до 12.00 часа на 25.03.2013 година, то на основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да бъде приспаднато времето на задържането му.

По отношение на извършеното от подсъдимата И. А. И. престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС:

От обективна страна предмет на престъплението по чл. 234 НК съставляват т.нар. „акцизни стоки”, за които законът е въвел допълнителни условия за съставомерност – същите да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон. Разпоредбата на чл. 2 от ЗАДС указва кои стоки са акцизни, т.е. подлежащи на облагане с акциз (еднофазен косвен данък), но с оглед съставомерността по чл. 234 НК, която предвижда акцизните стоки да подлежат на облагане чрез бандеролната система, следва да приемем, че само изброените в т.1 и т.2 видове – алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия, и единствено само те могат да бъдат предмет на посоченото престъпление. Допълнителното изискване – инкриминираните акцизни стоки да са без бандерол, налага още едно уточнение: нормата на чл. 234 НК визира не какъвто и да е бандерол (бандеролен знак, стикер), а само акцизният бандерол. Съгласно легалната дефиниция на чл. 4, т.7 ЗАДС, Б. е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Това го окачествява и като официален удостоверителен знак.

Изпълнителното деяние по чл. 234, ал.1 НК е очертано с две проявни форми – продаване или държане на инкриминираните акцизни стоки.

В настоящия случай безспорно установено е държането на акцизни стоки без бандерол. Държането е форма на изпълнителното деяние, която има универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана. Става дума за случаите, когато деецът е разположил предмета на престъплението на определено място и упражнява фактическа власт върху него. Съдът счита, че подсъдимата И. е упражнил фактическата власт заедно със сина си, защото и двамата са живели заедно в жилището, което се подкрепя от поясненията на подсъдимата И. в протокола за доброволно предаване от 22.03.13г. От свидетелските показания на А., Ф. и К. се установява, че когато влезли в дома на подсъдимите и попитали И. има ли неща забранени от закона, тя им показала в една от стаите цигарите, т.е. същата е била наясно, че в дома й има акцизни стоки без-цигари без бандерол.

Също от обективна страна, съставомерността на деянието по чл. 234 НК изисква случаят да не е маловажен, което условие ще се изяснява по аргумент на противното от дефиницията за маловажност по чл. 93, т.9 НК. Приема се, че „това е основният разграничителен критерий между престъплението по чл. 234, ал.1 от НК и аналогичното административно нарушение по чл. 123 от ЗАДС. Ето защо, решаването на въпроса за квалификация на продаването или държането на акцизни стоки без изискван по закон бандерол като престъпление или административно нарушение може да стане законосъобразно при съблюдаване най-вече на посочения в НК критерий – немаловажност, респ. маловажност на конкретния случай. В практиката си по приложение на чл. 234 НК Върховният касационен съд отстоява твърдо позицията, че „...паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", при това съвсем не определящ и доминиращ. Преценката за "маловажност" е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя , че „трябва да се преценят в кумулативна даденост както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения; реализирания механизъм; характеризиращите инкриминирания предмет особености; липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; мотивите и подбудите, ръководещи дееца; социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактите за личността на автора на престъпното посегателство”.

Прието, че „ниската или незначителната стойност на предмета на престъплението не предпоставя задължително извод за малозначителност на деянието...”, поради което и пазарна стойност на стоките, надвишаваща „повече от два пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието и сама по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен.”

От субективна страна, съставът по чл. 234, ал.1 НК се характеризира с умисъл – пряк.

По безспорен и категоричен начин, от обективна страна се установи, че на 22.03.2013 г., около 09,40 часа в [населено място], в съучастие, като съизвършител сК. Л. И. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място] в [населено място], в дома си, находящ се в [населено място] е държала акцизни стоки без бандерол съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС, а именно: 20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 4, всичко на обща стойност 7 022.50 /седем хиляди двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, определена нормативно по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, когато такъв се изисква по закон /Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, посочени в следните текстове: чл. 2, т. 2 – На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия и чл. 4, т. 1 – акцизни стоки са стоките, посочени в чл.2 от същия закон/ и случаят не е маловажен.

Подсъдимата е действала с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавала, че действа противозаконно, че извършва действия свързани с държане на акцизни стоки без бандерол, съгласно чл. 4, т. 7 от ЗАДС и, че действа в съучастие с другия подсъдим, което квалифицира и деянието по чл. 20, ал. 2 от НК.

Фактът, че на 22.03.2013г. подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху процесните цигари сочи, че тя ги „държала” същите. Въпросните цигари са тютюневи изделия т.е. същите са акцизни стоки съгласно ЗАДС, които са били без изискуемия за територията на Р.България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна ценна книга, намираща се под специален законодателен режим. НК не дефинира кои стоки са от категорията на акцизните, нито - за кои от стоките е задължително поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал.1 НК е от категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт, определящи кои стоки са акцизни и като такива следва да бъдат с бандерол върху потребителската опаковка. В текста на чл. 2, т. 2 от ЗАДС се съдържа правилото, че тютюневите изделия, каквито са цигарите, подлежат на облагане с акциз т. е. имат статут на акцизни стоки. Нормата на чл.64 от ЗАДС въвежда задължение изброените в нея стоки /включително тютюневите изделия/ да се разпространяват с поставен върху търговската им опаковка бандерол. Ето защо, цигарите представляват акцизна стока по силата на ЗАДС, върху която стока следва да бъде поставен бандерол, доказващ внасянето на дължимия акциз.

Видно от писмо с Изх. № 2800-0203/11.06.2013 г. на Митница Югозападна, ведно с приложена към същото експертна справка се установява, че стойността на вещите, предмет на инкриминираното деяние съгласно чл.71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС възлиза на обща стойност 7 022.50 лева.

Ето защо, и като съобрази практиката на Върховният касационен съд, високата степен на обществена опасност в сранение с обикновените случаи на престъплението от съответния вид, степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие на данъчната система в страната, мотивите и подбудите, данните за личността на извършителя, както и съобрази р.2-12-II, съгласно което и пазарна стойност на стоките, надвишаваща „повече от два пъти минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието само по себе си е достатъчна да се приеме, че случаят е немаловажен, като в случая М. към датата на извършване на деянието е 310 лева, а видно от цитираното по-горе писмо общата стойност на държаните акцизни стоки без бандерол е 7022,50 лева, то съдът приема, че не е налице приложение разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и случаят не може да се приеме като маловажен.

От субективна страна – подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл, съзнавала е, че действа в съучастие с другия подсъдим, съзнавала е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици от него и е искала настъпването на тези последици.

За извършеното престъпление, квалифицирано от съда като такова по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 и т. 7 от ЗАДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от една до шест години, кумулативно налагане на глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК.

При определяне наказанието на подсъдимата, съдът съобрази личният характер на наказателната отговорност, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства - тежкото материално и имотно положение - безработна, преклонната възраст на подсъдимата, чистото съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

При съобразяване на всички тези индивидуализиращи обстоятелства, и за осъществяване на генералната и индивидуалната превенция по отношение на подсъдимата, съдът намира, че на същата следва да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца. С оглед на обстоятелството, че подсъдимата е неосъждана, съдът прие, че не е необходимо за индивидуалната превенция на дееца ефективното изтърпяване на отмереното наказание, поради което и при условията на чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на тази наказателна санкция следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Съдът , като съобрази възрастта на подсъдимата – 72 години и обстоятелството, че е безработна, не наложи предвидените кумулативни наказания в чл.234, ал.1 от НК „глоба” и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК.

Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.

На основание чл. 234, ал. 3 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението –20 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 4000 къса цигари, както и 60 кутии цигари, марка „Trokadero”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 1200 къса цигари - Обект № 1; 47 стека цигари, марка „Winsent”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 9400 къса цигари, както и 5 кутии цигари, марка „Winsent”, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 100 къса цигари - Обект № 2; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари - Обект № 3; 25 стека цигари, марка „Merilyn”, всеки от които съдържа по 10 кутии цигари, всяка от които съдържа по 20 къса цигари, общо 5000 къса цигари– веществени доказателства по делото, като постанови след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени по надлежния ред, а веществените доказателства 1бр. мобилен телефон марка и модел „N. 5530” с IMEI: 358253033388904 в едно със S. карта с № 89359032200014044285; 1бр. мобилен телефон марка „N.”, черен на цвят с IMEI: 351517047258650 в едно със S. карта с № 89359032200003147982; 1бр. мобилен телефон марка и модел „N. 6300” с IMEI: 356437016551008 в едно със S. карта с № 89359050100701983760 предадени с Протокол за доброволно предаване от 22.03.2013 г.; 1бр. мобилен телефон марка „N.”, черен на цвят с IMEI: 357884046302325, предадени с Протокол за доброволно предаване от 22.03.2013 г., да бъдат върнати на подсъдимия К. И..

На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимите да заплатят по-равно по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер на 169.00 лева, представляващи сторени по делото разноски, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: