Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и
осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря Красимира
Атанасова, като разгледа докладваното
от съдия Орманова гр. д. № 1717 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Й.Е.П. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу „ВИСТА
ХИЛ“ЕООД с ЕИК *********, представлявана от С.Г.М., със седалище и адрес на
управление: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Трифон Панов” № 18 кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 от КТ
във вр. с чл.225, ал. 1 от КТ, чл. 344, ал.1, т.4 и чл. 86 ЗЗД за
признаване на
уволнението, извършено със Заповед № 030/01.10.2020г. на Управителя на „ВИСТА
ХИЛ“ ЕООД, за незаконно и неговата отмяна, за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението в размер на 2745,00 лв. за периода от 01.10.2020г.
до 01.04.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата и за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка. Не се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
сключила трудов договор № 30 от 05.05.2020г. с ответника на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ, като е заемала длъжността „Сервитьор“ с времетраене на
договора за неопределено време и основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 457,50 лева. На 01.10.2020г. със Заповед № 30/01.10.2020г. трудовото
правоотношение било прекратено от работодателя с основание „в съответствие с
чл. 71, ал. 1 от КТ“, а като причини за прекратяване на трудовия договор е
отразено „по инициатива на работодателя“.
Ищцата счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е работила на
трудов договор за неопределено време без срок на изпитване. За да прекрати
трудовото правоотношение, възникнало на горепосоченото основание, работодателят
следва да се позове на изрично посочените основания в КТ, сред които не е
посоченото в уволнителната заповед основание „в съответствие с чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда“, „По инициатива на работодателя“. Основанието, на което е
прекратен трудовия договор, касае прекратяване на трудов договор със срок за изпитване,
какъвто ищцата твърди, че не е сключвала. Предвид на това същата счита, че
трудовото правоотношение е прекратено неправилно и незаконосъобразно, със
заповед без основание и без мотиви.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба чрез пълномощника В.Й.. В същия е
посочено, че искът с правно основание чл. 225 от КТ с уточнен период от време с
допълнителна молба след предявяване на исковата молба до първи април 2021г. е
недопустим, поради липса на правен интерес. Моли се за прекратяване частично на
гражданското дело и присъждане на разноски. Алтернативно, предявените искове се
твърди, че са неоснователни. Посочва се, че ищцата е била студентка, редовно обучение през времето, за което е бил
сключен трудовият договор и реално през по-голямата част от него не е идвала на
работа и не е полагала труд. За да не
бъде уволнена дисциплинарно и да може да получава обезщетение от Бюро по труда,
трудовият договор е прекратен по чл. 71, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание по заявено от ищеца
искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ чрез намаляване на неговия
размер, който се счита предявен за сумата от 2327,00 лева.
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от Трудов
договор № 030/05.05.2020 г. се установява, че между ищцата Й.Е.А. и ответното
дружество „ВИСТА ХИЛ” ЕООД е било налице валидно трудово правоотношение по
трудов договор, съгласно който ищцата е заемала длъжността „Сервитьор”. В същия
е вписано, че се сключва на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, а в т. 3 от
договора е посочено, че договорът се сключва за неопределено време,
Със Заповед № 30/01.10.2020 г. на
управителя на „ВИСТА ХИЛ” ЕООД, получена лично от ищцата на 01.10.2020 г.,
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.10.2020 г. на посочено в
заповедта основание: „чл. 71, ал. 1 КТ“ и вписани причини за прекратяване на
трудовия договор „по инициатива на работодателя“.
След извършената в съдебно заседание на
25.02.2021 г. констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата П. е
установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество с вписана дата на прекратяване – 30.09.2020г., е вписано друго
последващо трудово правоотношение с Второ основно училище „Константин Фотинов“,
гр. Лом, с длъжност „учител“, с дата на постъпване – 16.11.2020г. и дата на
прекратяване – 27.11.2020г. След последната дата липсват последващи вписвания
за наличие на трудово правоотношение с друг работодател.
С
оглед така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 71, ал.
1 КТ със Заповед № 30/01.10.2020 г. на управителя на ответното дружество, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ –
за осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради незаконното
уволнение в размер на 2327,00 лв. за периода от 01.10.2020г. до 01.04.2021г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и
по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - за поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидно трудово правоотношение, възникнало между страните по делото по силата
на Трудов договор № 030/05.05.2020 г., както и че същото е прекратено със
Заповед № 30/01.10.2020 г. на управителя на „Виста Хил” ЕООД. Посочените
обстоятелства се установяват и от приетите по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства – гореописаните трудов договор и заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение.
За да бъде законосъобразно прекратяването
на трудовото правоотношение между страните на посоченото в уволнителната
заповед основание – чл. 71, ал. 1 КТ, следва да е налице сключен трудов договор
със срок за изпитване. Срокът за изпитване е допълнително условие, което може да
се включи както в трудов договор за неопределено време, така и в срочен трудов договор.
Правното основание за сключване на трудовия договор за изпитване е чл. 70, ал.
1 КТ. Когато клаузата за изпитване е включена в съдържанието на трудов договор
за неопределено време, в него трябва да се впише като основание “чл. 70, ал. 1
във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ”. В случай че се уговаря срок за изпитване
при срочен трудов договор, правното основание е ”чл. 70, ал. 1 във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1-5 КТ” (в зависимост от вида на срочния трудов договор).
Трудовият договор на ищцата не съдържа какъвто и да било текст, сочещ наличие
на връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ и следователно не е сключен като такъв със срок
на изпитване. Поради това не може да се прекрати на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, предвиждащ, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Така, както е сключен
трудовият договор на ищцата – като такъв за неопределено време, същият би могъл да бъде прекратен само на
някое от изчерпателно изброените основания за прекратяване, предвидени в КТ за
безсрочните трудови договори. Твърдението на ответника в отговора на ИМ, че
ищцата не е идвала на работа през по-голямата част от времето, не променя
характера на трудовия договор и не го превръща в такъв със срок за изпитване,
за да може да бъде прекратен на посоченото в уволнителната заповед основание. Ето
защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за
оставане на ищцата без работа поради незаконното уволнение е
предявен за сумата от 2327,00 лева и за периода от 01.10.2020г. до 01.04.2021г.,
/след изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, допуснато в съдебно
заседание от 28.04.2021 г./.
Отговорността на работодателя по чл. 225,
ал. 1 КТ е договорна, като правото на обезщетение за работника/служителя
възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: 1) признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2) наличие на подлежаща на
обезщетяване имуществена вреда – пропуснати ползи от реализиране на доходи от
труд и 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника
или служителя без работа /в този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 г.
на ОСГК на ВКС/. Доколкото уволнението на ищцата следва да бъде признато за
незаконно и отменено, то първата предпоставка за основателността на осъдителния
иск е налице. Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ възниква от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Не се спори по делото, че ищцата е получила лично Заповед №
30/01.10.2020 г. на 01.10.2020 г. И тъй като за уволнителното основание, въз
основа на което е издадена процесната заповед – чл. 71, ал. 1 КТ, не се дължи
предизвестие от нито една от страните, то съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ
прекратяването на трудовия договор настъпва от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяването му.
Ето защо съдът приема, че трудовото правоотношение между страните е
съществувало до 30.09.2020 г. включително, както е посочено и в трудовата
книжка на работника.
За основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, освен наличието на незаконно уволнение, е
необходимо да се докаже от страна на работника или служителя оставането му без
работа за исковия период, което в случая е установено с представянето на
оригинала на трудовата книжка на ищцата пред съда в съдебно заседание на
25.02.2021 г., от която се констатира, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с „ВИСТА ХИЛ“ ЕООД има едно вписване за последващо трудово
правоотношение с Второ основно училище „Константин Фотинов“, гр. Лом, с
длъжност „учител“, с дата на постъпване – 16.11.2020г. и дата на прекратяване –
27.11.2020г. След последната дата липсват последващи вписвания за наличие на
трудово правоотношение с друг работодател.
Тъй като за периода от 16.11.2020 г. до 27.11.2020 г. включително не
е налице причинна връзка между незаконното уволнение и настъпилите вреди,
полученото през него възнаграждение от друг работодател следва да бъде извадено
от сумата за обезщетение, дължима за периода, в който ищцата е останала без
работа вследствие на уволнението.
Предявеният
иск е основателен за периода от 01.10.2021 г. до 25.02.2021г., а не до
01.04.2021г., тъй като ищцата в съдебно заседание на 25.02.2021г. е доказала
чрез представяне на оригинал на трудова книжка, че до тази именно дата е
останала без работа. След 25.02.2021г. не се доказа ищцата дали е останала без
работа, тъй като не се представи отново оригинала на трудовата книжка на ищцата,
нито друг документ /удостоверение от бюро по труда, от ТД на НАП или други,
допустими съгласно ГПК доказателства/, доказващ, че същата не е започнала
работа след 25.02.2021г. при друг работодател. Съдът не може да презюмира
такова обстоятелство. Тежестта да докаже размера, както и периода за който следва
да се присъди обезщетение, е на ищеца, като същата бе изрично указана– веднъж с
определението по чл.312, ал. 1 ГПК и повторно в съдебно заседание на
11.02.2021г.
От ангажираните доказателства – разчетно-платежни
ведомости, е видно, че последното съгласно чл. 228, ал. 1 КТ получено от ищцата
брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ уволнението, в който са налице отработени дни – м. юли 2020 г., е в размер на 99,46 лева
или среднодневното брутно трудово възнаграждение е 19,89 лева. Видно от приетото
допълнително експертно заключение на вещото лице В.П. месечното трудово
възнаграждение на ищцата е 457,47 лв. /19,89 лв. х 23 р.дни, колкото са р.дни
през м.юли, 2020г./ Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
01.10.2020г. до 25.02.2021г., след приспадане на полученото от ищцата от другия
работодател брутно трудово
възнаграждение /417,60 лева/, е 1770,30 лева, което се дължи ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 26.11.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 770,30 лева
и за периода от 01.10.2020 г. до 25.02.2021 г., а за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2 327,00 лева и за периода от 26.02.2021 г. до
01.04.2021 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът служебно
допуска предварително изпълнение, когато присъжда обезщетение за издръжка,
възнаграждение и обезщетение за труд. Тъй като в случая съдът присъжда
обезщетение за работа, следва да допусне предварително изпълнение на решението
в тази му част.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:
Предявен е и
иск по т. 4 на ал. 1 на чл. 344 от КТ. Този иск е с различен фактически състав,
който не се съвместява с исковете по т. 1, 2 и 3 на цитирания текст. При иска
по т. 4 не се оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, не се желае
отмяна на заповедта за прекратяване и възстановявне на работа. Касае се до
допусната грешка в посочване на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение в самата заповед, трудова книжка или друг документ, който ищеца
желае да ползва с оглед различните правни последици вследствие на различно
основание за прекратяване на уволнението. В настоящия случай ищецът не желае
прекратяването на трудовото правоотношение, нито твърди, че е налице грешка в
посочване на основанието, а точно обратното – оспорва законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на посочено основание
за уволнение. Обективно съединяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3
от КТ с този по т. 4 е недопустимо, освен при алтернативно съединяване, когато
ищецът посочи кой е предпочитаният иск, при съответно изложение в
обстоятелствената част. Тъй като това не е налице, то следва съдът да прекрати
производството по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, като
недопустимо
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски
възниква за двете страни, като само ответникът
е заявил искане за присъждането
им, а пълномощникът на ищцата изрично посочва, че не претендира разноски
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска. Видно от
Договора за правна защита и съдействие по иска с правно основание чл. 225 КТ е посочено, че ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Договорът за правна
защита е сключен преди изменението
размера на иска по чл. 214 ГПК, т.е. когато искът е бил с първоначално предявен
размер от 2745 лева. Следователно и разноските следва да се определят, като
отхвърлената част от иска – за размера над 1770,30 лева се съпостави с
първоначално предявения му размер – 2745 лв., тъй като сторените разноски от
ответника са направени с оглед този именно размер на иска. В този смисъл уважената
част от иска - 1770,30 лв. към първоначално предявения размер - 2745 лева се равнява на 64,5 %, а отхвърлената
– на 35,5 %. Следователно съобразно отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 ищцата дължи на ответника
разноски за адв.възнаграждение в размер на 35,5 % от 300 лв., т.е.
106,50 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Районен съд – Лом държавна такса върху иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ - 50 лева за неоценяем иск,
както и върху уважената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ, която е в размер на 70,81 лева или общо сума в размер на
120,81 лева. Също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на РС- Лом и сумата за възнаграждение на вещото лице в размер
на 120,00 лева, платена от бюджетните суми на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Й.Е.П. с ЕГН ********** и
адрес: ***, извършено
на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със Заповед № 30/01.10.2020 г. на
управителя на „ВИСТА ХИЛ” ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „ВИСТА ХИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
управителя от С.Г.М., със седалище и адрес на управление: гр. Лом, обл. Монтана,
ул. „Трифон Панов” № 18, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Е.П. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 1 770,30 лева /хиляда седемстотин и седемдесет лева и
тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането й без работа
поради незаконното уволнение за периода от 01.10.2020 г. до 25.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 26.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата
над присъдения размер от 1 770,30 лева до пълния предявен размер от
2327,00 лева и за периода от 26.02.2021 г. до 01.04.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА, с която е предявен иск
от Й.Е.П. с ЕГН ********** и адрес: ***
срещу „ВИСТА ХИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Г.М., със седалище и адрес
на управление: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Трифон Панов” № 18, за поправка
на основанието за уволнение по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ като
НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Й.Е.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВИСТА ХИЛ“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя С.Г.М., със седалище и адрес на
управление: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Трифон Панов” № 18, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 106,50 лева /сто и шест лева и
петдесет стотинки/ съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„ВИСТА ХИЛ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Г.М., със
седалище и адрес на управление: гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Трифон Панов” № 18,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом държавна такса върху уважената
част на исковете в размер на 120,81 лева /сто и двадесет лева и осемдесет и
една стотинки/, както и
120,00 лева /сто и двадесет лева/ възнаграждение за вещо лице, изплатено
от бюджетните суми на съда.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение
за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок, считано от 12.05.2021 г. на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК, а в частта по чл. 242, ал. 1 ГПК, имащо характер на
определение – с частна жалба пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен
срок от 12.05.2021 г.
Районен съдия: