Р Е Ш Е Н И Е
№…………......./………09.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
мл.с.ИВЕЛИНА
ЧАВДАРОВА
при секретар
Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело
№754 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***
/партер-вътрешен двор/, действащ чрез адв.П.Г.,
против Решение №1828 от 06.04.2020г. по гр.д.№17320/2019г. на Районен съд
Варна, с което е уважен предявения от “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу
блок 817, представлявано от управителя П. Н. К., против жалбоподателя, иск с
правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1717.90лв., представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г.,
сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не
е отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К.Д.Т..
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като се поддържа, че първоинстанционният съд е формирал
погрешни изводи за установеност на фактическият състав на чл.40 от ЗЗД.
Поддържа се, че в случая не е установена една от предпоставките му, а имено с
подписване на процесното тристранно споразумение умишлено да е нанесена вреда
на представлявания, като са развити подробни съображения. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че между страните е
безспорно, че сумата от 1717.90лв. е получена от ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца по процесния договор за цесия, като се поддържа, че в договора за цесия изрично е обективирано, че цената на цесията е
получена от цедента “КНМ Груп“ ЕООД. Сочи се, че в т.3 от процесния договор за
цесия е записано, че сумата е платена от цесионера “Интейк“ ЕООД на цедента
“КНМ Груп“ ЕООД, а не на пълномощника на цедента адв.Кр.Т.. На следващо място
се поддържа, че по аргумент на процесното тристранното споразумение ответника е
отчел процесната сума на ищеца. На последно място се излага, че първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е допуснал
като писмено доказателство протокол от проведено о.с.з. по гр.д.№12008/2019г.
на РС Варна и решение по в.т.д.№1020/2019г. ВОС, т.о, като са развити подробни
доводи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с
което да се отхвърли иска, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество, е депозиран отговор
на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и
правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички
доказателства по делото и приложимите правни норми. Оспорват се доводите на
въззивника за недоказаност на елементите от фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, като се поддържа обратното становище, в подкрепа на което са изложени
подробни съображения, включително и за допустимостта на приобщените към делото
2 броя протоколи от съдебно заседание по други дела. Твърди се, че въпросните
протоколи съдържат признания на адв.И. Г., като процесуален представител на
ответника, че последният е осъществявал контрол и скрита търговска дейност чрез
“Интейк“ ЕООД. Поддържа се, че договора за цесия съдържа ясна и недвусмислена
уговорка, че процесията сума е заплатена в брой на ответника, който не може да
отчита суми на трети лица. Сочи се, че запазвайки паричните средства в свое
държане и разпореждайки се с тях, ответникът е упражнил превратно
представителната си власт. Поддържа се, че дали пълномощникът е предал парите
на трето, неучастващо в делото лице, респективно дали се е обогатил, е
ирелевантно за настоящият спор, тъй като е безспорно доказано, че същият не ги
е предал на упълномощителя си. Поддържа се, че ответника, в качеството си на
пълномощник има задължение за предаване на процесната парична сума на
упълномощителя, дори и да няма средства за тяхното изплащане, тъй като парите
са родово определена вещ, а родът не погива. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител
поддържа жалбата, оспорва отговора на същата и моли за присъждане на разноските
направени пред двете инстанции.
Въззиваемият, чрез пълномощниците си, оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск от “КНМ Груп“ ЕООД с правно основание чл.284, ал.2
от ЗЗД, за осъждане на К.Д.Т. да заплати в полза на ищеца сумата от 1717.90лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца
сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента
“КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на
упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К.Д.Т., ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 23.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на
13.08.2014г. между цедента С. Н. Й. и цесионера “КНМ Груп“ ЕООД бил сключен
договор за прехвърляне на вземане, по силата, на който ищецът придобил вземане
в размер от 1817.90лв., представляващо платена без основание стойност на
ел.енергия по фактура №**********/14.07.2011г. Сочи се, че с последващ договор
за цесия от 23.10.2014г., ищецът, чрез ответника като негов пълномощник,
прехвърлил същото вземане на “Интейк“ ЕООД за цена от 1717.90лв., която била
заплатена в брой на пълномощника К.Т., като в договора било отбелязано, че
служи като разписка за извършеното плащане. Сочи се, че през 2016г. “Интейк“
ЕООД предявило иск срещу “Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от
1817.90лв., за което било образувано гр.д.№6411/2016г. на РС Варна. Поддържа
се, че и към датата на предявяване на настоящата претенция, ответникът не
предал в касата на ищцовото дружество получената от него по договора от
23.10.2014г. продажна цена в размер на 1717.90лв.
С отговора на исковата молба, се оспорва
ответникът да е получавал процесната сума от “Интейк“ ЕООД, като се сочи, че в
процесният договор от 23.10.2014г. е записано, че сумата е платена на цедента,
а не на пълномощника. Поддържа се, че по силата на тристранно Допълнително
споразумение от 23.10.2014г. към договора за цесия от същата дата, ответникът е
върнал обратно на “Интейк“ ЕООД сумата, предмет на иска. Твърди се, че
пълномощникът е разполагал с представителна власт да изменя договора за цесия,
както и че допълнителното споразумение, е било сключено поради липса на
представителна власт от страна на Д. А., която е записана като управител на
“Интейк“ ЕООД. Поддържа се, че по силата на споразумението “Интейк“ ЕООД е
заместило в дълг “КНМ Груп“ ЕООД по отношение на задължението към първоначалния
цедент С. Н. Й., съответно К.Т. е върнал паричната сума получена от “КНМ Груп“
ЕООД по първоначалния договор за цесия. Твърди се, че ищцовото дружество се
намирало в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия към С.Н.Й.,
поради което приело третата страна “Интейк“ ЕООД да го замени като длъжник и да
заплати сумата на физическото лице, като в замяна първото дружество се
задължило да прехвърли безвъзмездно вземането си от “Енерго Про Продажби“ АД в
полза на второто дружество. Сочи се, че С.Н.Й., чрез адв.Т., се съгласил да
получи сумата, която му се дължи по първия договор за цесия от “Интейк“ ЕООД.
Сочи се още, че “Интейк“ ЕООД е поело задължението към С.Н.Й., като е приело
вземането от “Енерго Про Продажби“ АД да му бъде прехвърлено безвъзмездно от
“КНМ Груп“ ЕООД, като наред с това е заявило, че ще заведе и финансира съдебно
дело. Поддържа се, че поради това адв.Т. е върнал сумата от 1717.90лв. на
“Интейк“ ЕООД, респективно че няма какво да бъде предадено като отчет по
твърдяната поръчка. Наред с това се поддържа, че тристранното споразумение от 23.10.2014г.,
преурежда отношенията на страните по договора за цесия от 23.10.2014г.,
съответно че ответникът е върнал обратно на “Интейк“ ЕООД получената по-рано
цена на вземането в размер на 1717.90лв. Твърди се, че предвид връщането на
сумата по договора за цесия от 23.10.2014г., няма какво да бъде предадено на
доверителя, като отчет по твърдяната от ищеца поръчка. На следващо място, се
оспорва съществуването на договор за поръчка между страните, като се сочи, че
липсват твърдения на ищеца кога е сключен този договор, в каква форма и какъв е
срокът за връщане на сумата. В условията на евентуалност, се прави възражение
за прихващане със вземания на ответника от ищцовото дружество. Моли се за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С постъпило преди първото по делото о.с.з. писмена молба ищецът,
поддържа становище, че споразумението от 23.10.2014г., е недействително на
основание чл.26 от ЗЗД, тъй като заобикаля закона и противоречи на добрите
нрави, евентуално на основание чл.40 от ЗЗД защото представителят-ответникът, е
договарял във вреда на представлявания-ищеца.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните
и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда
изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване
на изводите на районния съд за наличието на предпоставките за уважаване на
иска. Посочените оспорвания не съставлява новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се от приетия по делото заверен препис от Договор
за прехвърляне на вземане от 13.08.2014г., сключен между “КНМ Груп“ ЕООД, като
цесионер и цедента С.Н.Й., че дружеството е придобило вземане на физическото
лице от “Енерго-Про продажби АД, за платена без основание стойност, на
коригирана непотребена електроенергия, в размер на 1817.90лв. за цена от
1717.90лв., която цена следва да се плати в шестмесечен срок от подписване на
договора за цесия.
Видно е от представеният препис от Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е
прехвърлило на “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.А.,
гореописаното вземане от “Енерго-Про продажби АД, като в текста на договора се
съдържа изрично отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена от
цесионера на цедента при подписването му.
От представеният препис от тристранно
Споразумение от 23.10.2014г. към договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключен между С.Н.Й. и “КНМ Груп“ ЕООД, двамата представлявани от
Кр.Т., и “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Т.Н.Д., е видно, че
страните по споразумението, са приели, че цената за прехвърляне на вземането,
предмет на договора за цесия от 13.08.2014г. за дължими суми от “Енерго-Про
Продажби“ АД, на стойност 1717.90лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил
падежът ѝ. В споразумението е посочено, че към датата на подписването му,
“КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води
искове, против главния длъжник-“Енерго-Про Продажби“ АД, поради което е
постигнато съгласие “Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към
физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане.
В замяна “КНМ Груп“ ЕООД, се задължава да прехвърли в полза на “Интейк“ ЕООД
безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с физическото лице. В споразумението
е отразено, че при сключването на договора за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г. между юридическите лица, представителят на “КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.А.,
е действала без представителна власт. Отразено е още, че К.Т., в качеството си
на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената
сума от 17170.90лв. и споразумението служи като разписка за извършеното
плащане.
Видно от представените по делото пълномощни, е че ответникът в
качеството на адвокат, е бил упълномощен от С.Н.Й. и “КНМ Груп“ ЕООД, с общо
пълномощно за процесуално представителство по всякакви дела и по сделки с
доставчици на електроснабдителни и водоснабдителни услуги, както и изрично с
права да управлява и да се разпорежда с вземанията на физическото лице и на
търговското дружество, да получава плащания и да се договаря, както с други
представлявани от него лица, така и сам със себе си.
Установява се от приобщеното гр.д.№6411/2016г. на РС Варна, че новия
цесионер “Интейк“ ЕООД е предявил процесното вземане пред съд, като се е
легитимирал за кредитор с договора за цесия от 23.10.2014г., съответно е
получил осъдително решение срещу длъжника “Енерго-Про Продажби“ АД.
По делото, са представени преписи от
нотариално заверени покани и уведомления, изходящи от “КНМ Груп“ ЕООД до К.Т. и
до “Интейк“ ЕООД, съдържащи искане на ищцовото дружество за връщане на всички
договори за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., подписани от Кр.Т., като
пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД, съответно за извършване на плащане по тях.
Представени са и протоколи от съдебни заседания.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният
съд приема за установено от следното:
Предвид наведените от ищецът фактически твърдения, претенцията му намира
правно си основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, а
имено иска се изпълнение на договорното задължение на ответника-довереник по
договор за поръчка, да даде отчет по отношение на доверителя-“КНМ Груп“ ЕООД. В
случая, не е наличен нарочен договор за поръчка, а пълномощно, чиито
едностранен характер не изключва възможният му каузален характер. В процесното
пълномощно, е предвидено правомощие на упълномощения /довереник/ да получава от
и за сметка на упълномощителя /доверител/, финансови средства на втория. Ето
защо от съдържанието на въпросното пълномощно, се установява наличието на
мандатно правоотношение между “КНМ Груп“ ЕООД и ответника. В този смисъл,
когато довереникът действа от името и за сметка на доверителя, правата и
задълженията по сделки с трети лица, възникват директно в имуществената сфера
на втория, при което довереника дължи отчет и по конкретно, следва да предаде
на доверителят получените суми при изпълнението на възложеното.
От съдържанието на договора за цесия от 13.08.2014г. за сумата от
1817.90лв., се установява, че ответникът е действал от името и за сметка на
“КНМ Груп“ ЕООД, като е придобил вземане на С.Н.Й. в посоченият размер от
“Енерго-Про Продажби“ АД. Същото това вземане е предмет и на договора за цесия
от 23.10.2014г., като то е прехвърлено
от “КНМ Груп“ ЕООД, чрез представителството на ответника, в полза на “Интейк“
ЕООД, представлявано от Д.А.. Според съдържанието на договорите 23.10.2014г.,
пълномощникът на цесионера, т.е. ответника е получил от цедента, цената за
прехвърляне на процесното вземане в размер 1717.90лв., поради което на
основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за него е възникнало задължение да я предаде на
упълномощителя.
От друга страна обаче, е налице тристранно споразумение от 23.10.2014г.,
което преурежда отношенията на страните по договорите за цесия от 13.08.2014г.
и от 23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението довереникът
/ответникът/, е върнал обратно на “Интейк“ ЕООД получената по-рано цена за
прехвърляне на вземането в размер на 1717.90лв. След като е налице връщане
/предаване/ на полученото от довереника по договора за цесия от 23.10.2014г.,
съответно ответникът не държи претендираните суми, то няма какво да бъде предадено
на доверителя, като отчет по поръчката, респективно липсва основание средствата
да бъдат предавани на ищеца.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че доводите на ищецът за
нищожност на тристранното споразумение на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като
заобикаля закона и противоречи на добрите нрави с оглед явната нееквивалентност
на престациите, съответно за недействителност на споразумението на основание
чл.40 от ЗЗД, защото представителят, е договарял във вреда на представлявания,
са неоснователни. Анализа на съдържането на въпросното тристранно споразумение
при прилагане на правилата уредени в
чл.20 от ЗЗД, установява, че в случая не е налице нееквивалентна размяна
и то в такава драстична степен, че полученото от представлявания довереник да е
нищожно по стойност в сравнение с даденото от него. Това е така предвид факта,
че срещу задължението да прехвърли безвъзмездно придобитото вземане в полза на
“Интейк“ ЕООД, доверителят “КНМ Груп“ ЕООД е освободен от вече породеното
задължение да плаща цена по договора за цесия сключен със Стефан Н.Йорданов и
да води и финансира съдебен процес за установяване и събиране на прехвърленото
вземане, които две задължения като стойности, са изцяло съпоставими. Ето защо в
случая, не се установява нееквивалентност на престациите до степен, накърняваща
справедливостта като морален принцип. В този смисъл, не е налице и фактическия
състав на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му, а
имено да е нанесена вреда на представлявания, доколкото с подписването на
тристранното споразумение положението на доверителят, не се е влошило, а се е
запазило.
За пълнота следва да се отбележи, че с оглед естеството на процесните
отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват само в пропуснати
ползи. За да е налице обаче пропусната полза, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а
доказване в тази посока по делото не е проведено. Следва да се посочи още, че
доводите на ищецът за безвъзмездност на тристранното споразумение, са
неправилни, тъй като сделката, която се съдържа в споразумението, по същество
съставлява новация на облигационни отношения, чрез встъпване в дълг, при което
“КНМ Груп“ ЕООД, се освобождава от задължение да заплати на физическото лице
цената за придобиване на вземането му, като тежестта за това преминава върху
“Интейк“ ЕООД.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне, респективно че като е достигнал до различен правен извод,
първоинстанционния съд, е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на въззивника-ответник
следва да се присъдят деловодни разноски, който възлизат на 34.36лв. за
заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА в полза на
адвокат П.Г., следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете инстанции
в размер на 650лв. за предоставена безплатна защита на друг юрист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1828 от
06.04.2020г. постановено по гр.д.№17320/2019г. на Районен съд Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“,
срещу блок 817, представлявано от управителя П. Н. К., за осъждане на К.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***
/партер-вътрешен двор/, да заплати сумата от 1717.90лв., представляваща
цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между цедента “КНМ Груп“ ЕООД
и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя “КНМ
Груп“ ЕООД от пълномощника К.Д.Т., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска-23.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П. Н. К., да заплати на К.Д.Т., с ЕГН **********,
с адрес: *** /партер-вътрешен двор/, сумата
от 34.36лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П. Н. К., да заплати на адвокат П.Г.,
с адрес: ***, сумата от 650лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна защита на
друг юрист пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.