РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Враца, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420102752 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429,
ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 и 52 ЗЗД.
Ищецът С. И. Т. твърди, че на 08.06.2021 г., около 08:10 ч., на Републикански път
II-14, км. 5 + 100, в района на вила “П.“, преди с. Б.Р., Община В. е настъпило пътно‐
транспортно произшествие.При него В.Д.Х., ЕГН **********, от с. К., община М.,
област В., управлявайки собствения на Л.Б.С. от гр. В. лек автомобил - марка “М.”,
модел **, ДК № ** е нарушил правилата за движение по пътищата. С поведението си
В.Д. е станал причина за реализирането на пътнотранспортното произшествие между
специализиран автомобил влекач “В.“ с per. номер **, с прикачено ремарке с per. номер
**, с водач С. И. Т. и горецитирания лек автомобил, управляван от него.
Водачът на лекия автомобил, при движение от с. Н. към с. Б.Р., внезапно навлиза в
ляво, в платното за насрещно движение и се блъска странично в предната лява част на
движещия се срещу него влекач, отклонява се в дясно и излиза извън платното за
движение, в посока към гр. К..Когато разС.ието между челните части на двата
насрещно движещи се автомобила е станало най-малко, лекия автомобил „М.“
внезапно променя направлението си с оставени отложени следи върху асфалта и се
насочва към насрещната пътна лента.
Получен бил кос удар между челните леви части на двата автомобила в
полагащата се пътна лента на товарната композиция.Двата автомобила взаимно
проникнали един в друг и се деформирали масивно.
До сблъсъка се е стигнало поради техническите действия на водачът на лекия
автомобил „М.“, отнасящи се до съответното манипулиране с кормилния кръг от
волана моментно завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка, при което се е
получило загуба на напречната устойчивост. При тези обстоятелства водачът е
поставил себе си и водача на товарната композиция в безизходно положение на
1
неизбежен удар.В хода на разследването е изяснено, че водачът на товарната
композиция, при тази пътна ситуация не е имал никаква техническа възможност да
предприеме действия за аварийно спиране или каквато и да е друга спасителна
маневра. При тази ситуация ударът между двата автомобила е бил неизбежен.
При настъпването на процесното застрахователно събитие С. И. Т. сериозно е
пострадал, нанесени са му и материални щети. В следствие на това са му причинени
съществени неимуществени и имуществени вреди. Неимуществените вреди се
изразяват в нанесените му телесни травматични увреждания:Кръвонасядане на гръдния
кош, оток и кръвонасядане на двете колена, натъртвания и охлузвания на шията, ляв
горен и двата долни крайника, остра стресова реакция, разстройство в адаптацията.
Дълго време след преживяното ПТП пострадалият е много напрегнат, подтиснат,
получава сърцебиене и задух. Не може да спи добре, сънува кошмари, повишава
кръвно налягане. Подтиснат, тревожен и многословен е.
Пряк резултат от причинените му травми са последвалите продължително
намалена работоспособност, болки и страдания за продължителен период, силен стрес,
както и дълговременен страх при управление на моторни-превозни средства.
Обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното събитие са
изяснени в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.12.2021
г. по пр.пр. № 1217/2021 г. по описа на ОП - В., ДП № ** по описа на ОД на МВР - В..
Към момента на настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност
на виновният за настъпването на процесното събитие е застрахована в ответното
дружество. Налице е валидно сключена застраховка “ГО” на автомобилистите. Това е
станало със застрахователна полица № BG/22/ **.По силата на този договор ЗК “Л.И.”
АД е задължено да покрие отговорността за причинените от него на трети лица,
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
цитирания лек автомобил, за който застрахованият отговаря, съгласно българското
законодателство.
Навеждат се твърдения, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от
ищецът е подадено искане за определяне и заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение - за причинените неимуществени и имуществени вреди на увреденото
лице. По този повод в ответното дружество е образувана ликвидационна преписка по
щета № ** По нея са представени и приложени всички документи, които установяват
настъпването на събитието и размера на причинените вреди. Също така ясно и
обосновано се сочат обстоятелствата и причините за настъпване на събитието.
Със свое електронно писмо от 21.03.2022 г. ЗК “Л.И." АД уведомило ищеца, че
определя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
2500 лева, което последният намира за занижено и несправедливо.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК “Л.И." АД да заплати
на С. И. Т. сумата в размер на 8 000, 00 (осем хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП,
както и законна лихва върху посочената сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 26.11.2021 г. до окончателното й
изплащане;
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявения иск за неимуществени
вреди за сумата над 2500.00 лева, като недължим. Оспорвам наведеното с исковата
молба твърдение, че в резултат на пътнотранспортното произшествие от 09.06.2021 г.
за С. И. Т. са настъпили всички претендирани в исковата молба вреди.
На първо място счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа
2
за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
На следващо място оспорва по размер предявения акцесорен иск за присъждане на
лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди.В тази
връзка твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 от Кодекса за застраховането, а
не от датата на предявяване на претенцията по доброволен ред пред застрахователя. От
представения с отговор на исковата молба заверен препис от застрахователна
претенция до „Застрахователна компания Л.И.“ АД с вх. № ** е видно, че претенцията
е предявена пред дружеството на 26.11.2021г. С електронно писмо от същата дата -
26.11.2021г. от страна на дружеството е изискано представянето на четливо копие на
протокола за ПТП. С допълнителна молба от 29.12.2021 г., изпратена по електронната
поща от адвокат Б. по преписката са представени Постановление за прекратяване на
наказателното производство по пр.пр. 1217/2021г. по описа на ОП- В. и Удостоверение
за банковата сметка на С. И. Т.. Петнадесетдневният срок за произнасяне на
застрахователя започва да тече от 29.12.2021г. и изтича на 20.01.2022г. Поради това
счита, че заплащане на законна лихва се дължи от 21.01.2022 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Приложено по делото е копие от Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.12.2021 г. по пр.пр. № ***** по описа на ОП - В., ДП № ** по
описа на ОД на МВР - В..В същото е отразено, че настъпилия вредоносен резултат е от
субективното поведение на самия пострадал - починалия В.Д.Х. – водач на лек
автомобил марка “М.”, модел **, ДК № **, собственост на Л.Б.С. от гр. В..Предвид
това и на основание чл. 199, чл.243, ал.1, т 1 и във връзка с чл.24, ал.1, т1 НПК
наказателното производство е прекратено.
За настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по
застраховка „ГО” на МПС, което се установява от приетото по делото заявление от
26.11.2021г. /л.11/. Във връзка с предявената застрахователна претенция при ответника
е образувана щета № ** Приложени като доказателство по делото е електронно писмо
от 21.03.2022 г., подадено от ЗК “Л.И." АД до ищеца, с което уведомило последния, че
определя обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2500
лева.
Представена като доказателство по делото е и застрахователна полица № BG/22/
**, като по силата на този договор ЗК “Л.И.” АД се е задължило да покрие
отговорността за причинените от него на трети лица, неимуществени и имуществени
вреди, свързани с притежаването и използването на лек автомобил - марка “М.”, модел
**, ДК № **.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана от съда
съдебно – медицинска експертиза.
Вещото лице е посочило, че при процесното ПТП ищецът е получил:
Кръвонасядане на гръдния кош, оток и кръвонасядане на двете колена, охлузвания и
драскотини на шията, лява предмишница и и двата долни крайника, което му е
причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Оздравителния
период е от порядъка на 10- 14 дни, като няма данни за проведено лечение на същото /
медикаментозно или хирургично. Същите водят до временна нетрудоспособност за
посочения период.Посочените травми богат да създадат временни неудобства от битов
характер за период от няколко дни, свързани с болковия синдром.
3
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля М.Ц. Т.а – съпруга на ищеца. В показанията си пояснява, че знае за
претърпяното ПТП. С. й се обадил по телефона и казал, че някакъв човек се е блъснал
в него и не може да говори в момента. Това било през месец юни на 2021 г. Имал
травми след катастрофата. Вечерта след ПТП-то, когато се прибрал, имал синини по
коленете и където минава колана, в предната част на гръдния кош. С. бил надран от
лявата страна на ръката и там където минава колана. Той казал, че е излязъл през
прозореца на камиона, защото при ударът вратата му е била смачкана. След ПТП-то е
прескочил през прозореца на камиона, за да излезе. Лично свидетелката му
препоръчала да се срещне с психолог и психиатър, тъй като той бил много разстроен.
Нощно време не можел да спи, скачал на сън, ставал нощно време и се разхождал,
започнал да се храни поС.но или да пуши. Това негово съС.ие продължило дълго
време, може би около 6 месеца, а може би и повече. Изпитвал страх да шофира в
началото, тя го придружавала, казвал, че има чувството, че може отново да се блъсне
някой в него. Напълнял с 20 килограма, това станало за периода от около 6-8 месеца.
Отключил диабет. Шофирането е свързано с издръжката на семейството, това е
работата на С., той е шофьор. Последният започна отново да шофира след ПТП-то през
август месец, в началото на август започнал да шофира по активно и предприели курс
до Х. или Б., не си спомня с точност, за да закупят нов камион, тъй като им казали от
ЗК „Л.И.“, че докато не свърши производството, нямат право да управляват камиона
или да го продават, нямали право да го пипат въобще. Започнали да търсят познати за
заеми, за да закупят нов камион, за да може да оцеляват по някакъв начин. С. все още
не се е възстановил напълно, може да се е възстановил на около 90-95 %, но все още
има тази травма. От време на време споделя, че сънува кошмари и сънува същото
нещо. Сега според свидетелката шофира по обрано, винаги е бил внимателен шофьор,
но сега е по - обран.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК,
доколкото същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства –
писмени доказателства и съдебно - медицинска експертиз.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния делинквент, в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято ГО
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните
неимуществени вреди в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на
чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По отношение на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от уведомяване на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение - 26.11.2021 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията
пред застрахователя, ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "ГО"
4
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380
КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане
на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 26.11.2021 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради
което настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Следва да се отбележи, че елементите от спорното материално право са
установени от представените по делото писмени доказателства - Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 17.12.2021 г. по пр.пр. № 1217/2021 г. по
описа на ОП - В., ДП № ** по описа на ОД на МВР – В., както и протокол за ПТП.
Механизмът на ПТП, освен че е установен от посоченото писмено доказателство, не е
оспорен от ответника по делото. Напротив, последния с отговора на исковата молба
заявява и признава иска по основание, оспорва само размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, се установяват от писмените доказателства и са признати от
ответника.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищеца.
Спорният по делото въпрос е относно размера на подлежащите за
възстановяване щети. За да даде правилен отговор от правна страна относно
основателността и доказаността на предявения осъдителен иск, В. р.с. съобразява
следното: Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договор за
застраховка "ГО" е задължен да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "ГО" на
5
автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото съС.ие.
В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът С. Т. е получил кръвонасядане на гръдния кош, оток
и кръвонасядане на двете колена, охлузвания и драскотини на шията, лява
предмишница и и двата долни крайника, което му е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Оздравителния период е от порядъка на 10- 14 дни,
като няма данни за проведено лечение на същото / медикаментозно или хирургично/.
Същите водят до временна нетрудоспособност за посочения период. Получените
травми богат да създадат временни неудобства от битов характер за период от няколко
дни, свързани с болковия синдром.
За посочените увреждания на пострадалия в делото няма данни за проведено
специфично лечение. През възстановителния период пострадалият е търпял болки и
страдания с интензитет, характерен за този вид увреждания. Нито от събраните
показания, нито от приетата експертиза се установява ищецът да е търпял вреди,
надхвърлящи значително по обем или времетраене обичайните последици от този вид
увреждания. През този период ищеца е нарушил обичайният си начин на живот,
търпял е неудобства, които са обичайни за подобен род ситуации. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази също, че ищецът е получил емоционално съС.ие
на пострадали при подобен вид деяние, че стресът, който е изпитал, е бил по-голям от
обичайния при такива събития, предвид обстоятелството, че същия е изпитвал силен
стрес от факта, че с превозното средство, участвало в ПТП, е осигурявал доходите си,
както и тези на семейството си. Налице е поведенческо проявление, което се изразява в
повишаване на тревожността и бдителността при шофиране. Последното
обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Т.а / Нощно време не
можел да спи, скачал на сън, ставал нощно време и се разхождал, започнал да се храни
поС.но или да пуши. Това негово съС.ие продължило дълго време, може би около 6
месеца, а може би и повече. Изпитвал страх да шофира в началото, тя го
придружавала, казвал, че има чувството, че може отново да се блъсне някой в него.
Напълнял с 20 килограма, това станало за периода от около 6-8 месеца. Отключил
диабет. Шофирането е свързано с издръжката на семейството, това е работата на
С., той е шофьор. Последният започна отново да шофира след ПТП-то през август
месец, в началото на август започнал да шофира по - активно /.
Като взе предвид тези доказани от ищеца С. Т. вреди, липсата на проведено
специфично лечение, възрастта на ищеца към момента на настъпване на деликта,
продължителността на възстановителния процес (10-14 седмици), обстоятелството, че
все още е налице психологическа травма от настъпилото събитие, както и
претърпените от него неудобства и затруднения в личния живот, не на последно място
и преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът намира, че
справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер от 8.000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени
6
вреди в следствие на деликта, без същевременно да води до неоснователно обогатяване
за сметка на ответника. Доказаха се негативни психически преживявания на ищеца, но
не и че отрицателните преживявания са довели до продължително психическо или
нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за причинени
вреди в по-голям размер. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към правнорелевантния момент.
По отношение на задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите в чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования
за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал.
5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава
от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка
за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка „ГО“ на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който
случай той дължи лихва засобствената си забава, и 2 с възможност увреденото лице да
предяви пряк исксрещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на върховната инстанция- вж. в този смисъл реш.№
167/30.01.2020 г.на ВКС по т-.д. № 2273/2018 г.,второ т.о,реш. № 50101/20.10.2022 г. на
ВКС по т.д. № 1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. № 72/29.06.2022 г. на ВКС по
т.д. № 1191/2021 г. ,първо т.о. ,ТК и множество други.
Процесното ПТП е извършено на 08.06.2021 г. Ищецът е заявил писмена претенция
пред застрахователя на 26.11.2021 г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния
въпрос за периода от датата на деликта 08.06.2021 г. до предявяване на претенцията
пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца вреди се дължи от делинквента на основание 86 ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. Следователно, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, тоест от 26.11.2021 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, застрахователя дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Предвид гореизложеното, искът следва да бъде уважен в пълен размер за сумата
7
от 8 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
заявената писмена претенция пред ответника 26.11.2021 г. до окончателното й
погасяване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква ищеца. Последният е претендирал съгласно списък по чл.80 ГПК и доказал
разноски в общ размер от 1450.00 лева, от които: 320.00 лева – държавна такса, 350.00
лева депозит за СМЕ и 780.00 лева – адвокатско възнаграждение.На ищеца следва да
бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
Съдът приема за неоснователно направеното от ответната страна възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на размера на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като минималното адвокатското възнаграждение,
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в
редакцията й - изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./ възлиза на 1100.00 лева,
поради което заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не може да бъде
квалифицирано като прекомерно.
Така мотивиран и на осннование чл. 235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И." АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр.
С. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Т., ЕГН: ********** сумата от 8 000,00 лева / осем хиляди
лева / на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по
щета № **, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка "ГО" №
BG/22/**, във връзка с реализирано на 08.06.2021 г. пътно-транспортно произшествие
по вина на В.Д.Х., водач на лек автомобил марка “М.”, модел **, ДК № **, ведно със
законната лихва върху сумата от 26.11.2021 г. до окончателното ѝ погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Л.И." АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление в гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Т., ЕГН: **********
сумата от 1450.00 лева, представляваща направени разноски по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че заплащането на
присъдените суми може да се извърши по следната посочена от ищеца банкова сметка:
***************************, с титуляр: С. И. Т..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8