№ 108
Силистра,
25.08.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори август през две хиляди и седемнадесета година, като
разгледа докладваното в.гр.д. № 194 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
225/13.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1874/2016 г., Силистренският районен
съд е признал за установено, че Е.К.И., ЕГН **********, не дължи на П.Е.И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Т.П.П., ЕГН ******,
сумата 4 400 лв., представляваща издръжка за периода 03.07.2007
г.-09.09.2016 г., присъдена със съдебно решение № 259/08.06.2007 г.,
постановено по бр.д. № 1/2007 г. на СРС, за чието принудително изпълнение е
образувано и.д. № 20163420400360 по описа на ДСИ при СРС, осъдил е П.Е.И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Т.П.П., ЕГН ******, да
заплати на Е.К.И., ЕГН **********, разноски по делото, както следва: 176 лв.
държавна такса, 140 лв. за експертиза, 550 лв. адвокатски хонорар и 4 лв.
преводни такси, като е отхвърлил искането на П.Е.И., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Т.П.П., ЕГН ******, за присъждане на
направените по делото разноски.
Производството
е образувано по въззивна жалба на П.Е.И.,
действащ чрез своята майка и законен представител Т.П.П. чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения иск, претендира разноски, ведно със законна
лихва върху тях.
Ответникът по жалбата Е.К.И. чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение,
претендира разноски за въззивната инстанция.
Силистренският
окръжен съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции,
доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима и по същество основателна.
Иск с
правно основание чл.439 от ГПК.
Не се
спори, че с влязло в сила на 03.07.2007 г. съдебно решение ищецът е бил осъден
да заплаща на ответника месечна издръжка в размер на 40 лв. На 10.09.2016 г.
ищецът е получил покана за доброволно изпълнение от държавния съдебен
изпълнител при РС-Силистра по образуваното и.д. № 20163420400360 за тази
месечна издръжка, която възлиза на 4 400 лв. главница, съответно лихви,
такси и разноски.
Ищецът
твърди, че е участвал активно в издръжката на ответника, негов син, като е
платил наем на семейното жилище до края на 2007 г., че предоставял финансови
средства на своите родители, които са приели ответника, майка му и сестра му да
живеят в техния дом, след това са купили жилище и лек автомобил, които са им
предоставили, плащали са им консумативи, финансирали са храна и облекло за
децата и др. Твърди, че тези средства многократно надхвърлят по стойност
претендираната издръжка.
Тези
твърдения частично се признават от майката и законен представител на ответника.
Нейният процесуален представител депозира писмен отговор, че искът е
недопустим, защото задължението за издръжка е семейноправно, а не облигационно
и развива становище, че твърденията в исковата молба касаят други искове - за
неоснователно обогатяване и изменение на издръжката. Алтернативно по същество
счита, че искът е неоснователен, защото издръжка не е заплащана.
Искът е
допустим, защото по чл.439 от ГПК може да се оспорва изпълнението на всяко
задължение, законодателят не е определил вид – достатъчно е наличие на
изпълнително основание.
В това производство
ищеецът следва да докаже или че задължението е отпаднало поради новонастъпили
факти, изключващи плащането, или че е погасено чрез плащане. Първата хипотеза
не се твърди, предмет на спора е втората хипотеза – плащане.
Задължението
за плащане на месечна издръжка от родител на дете е лично, в случая изпълнимо в
плащане на парична сума, платима на майката в качеството ѝ на законен
представител на детето. Няма доказателства за писмено или устно споразумение
задължението за издръжка да е трансформирано от пари в натура.
По делото и
в двете инстанции не е представено нито едно писмено или гласно доказателство
за процесния период ищецът да е плащал присъдената месечна издръжка на
ответника.
Събраните
писмени и гласни доказателства в първата инстанция за финансовата грижа,
предоставена на ответника и семейството му от родителите на ищеца, са излишни и
неотносими към спора. Те могат да бъдат определени като дарствен акт от баба и
дядо към внуците им или да бъдат предмет на иск по чл.59 от ЗЗД от тяхна страна
като трети незадължени лица за неоснователно обогатяване срещу внуците и
тяхната майка, евентуално и срещу ищеца като задължен родител. В този смисъл е
развита теорията и съдебната практика. Няма доказателства, че ищецът е изпращал
пари на родителите си, но дори да е така, това обстоятелство няма значение за
настоящия спор предвид изложените съображения за личното и правилно насочено
изпълнение на задължението.
Неотносими
към спора са и приложените писмени доказателства от досъдебно производство №
1886 ЗМ-611/2016 г. на РУ на МВР и ЧНД № 928/2016 г. на СРС. Съгласно чл.300 от ГПК за гражданския съд е задължителна само влязла в сила присъда на наказателен
съд. Невярно е твърдението на процесуалния представител на ищеца в пледоарията
по същество пред въззивната инстанция за приложено решение по чл.290 от ГПК за
доказателствена сила на прокурорските преписки. Такова решение не е приложено и
такава съдебна практика не съществувува, напротив, изобилна е практиката в
обратна посока. Освен товаприложените протоколи за разпит на свидетели не
съдържат твърдения за плащания от ищеца на присъдената месечна издръжка на
ответника чрез неговата майка.
В същата
пледоария инцидетно е вмъкнато твърдението, че от 2013 г. по-голямото дете на
ищеца живее при него. Този факт би имал значение за отпадане задължението му за
издръжка към ответника, но такова основание не е въведено нито в исковата
молба, нито в хода на производството. Не е конкретизиран период, сума, плащане
или неплащане, доказатества и искане за прихващане, поради което съдът не може
да го анализира и съобразява.
Ищцовата
страна не се е позовала и на погасителна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД, която
е изтекла на на 03.07.2012 г. и би била единствено и достатъчно основание за
уважаване на иска.
Предвид
изложеното, въззивният съд счита, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли след отмяна на обжалваното
решение. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за първата нстанция в
размер на 540 лв. платено адвокатско възнаграждение и 88 лв. платена държавна
такса за въззивната инстанция, или общо 628 лв., ведно със законна лихва от
датата на влизане на решението в сила.
Тъй като
цената на иска е под 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК настоящата
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 225/13.06.2017 г.,
постановено по гр.д. № 1874/2016 г. по описа на Силистренски районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.К.И., ЕГН **********, да
се признае за установено, че не дължи на П.Е.И., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Т.П.П., ЕГН ******, сумата 4 400 лв.,
представляваща издръжка за периода 03.07.2007 г. - 09.09.2016 г., присъдена със
съдебно решение № 259/08.06.2007 г., постановено по бр.д. № 1/2007 г. на СРС,
за чието принудително изпълнение е образувано и.д. № 20163420400360 по описа на
ДСИ при Районен съд-Силистра.
ОСЪЖДА Е.К.И., ЕГН **********, да заплати
на П.Е.И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т.П.П.,
ЕГН ******, сумата 628 (шестстотин двадесет и осем) лв., представляваща
разноски за двете инстанции, ведно със законна лихва от датата на влизане на
решението в сила.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.