Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-227
14.10.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. Й. МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1239 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Н.К.К. с ЕГН-********** ***, заявена чрез адв. Минка Андреева
Колева *** с адрес на кантора в гр.Карнобат, ул.Тодор Каблешков № 6-съдебен
адресат; Й.Х.Д. с ЕГН-********** ***, С.Т.В. с ЕГН-********** ***, И.П.И. с
ЕГН-********** *** и П.К.И. ***, последните четирима чрез адв. Светла
Гонкова-Трайкова с адрес на кантора на АД“Трайков и Гонкова“ в гр.Бургас,
ул.Пиротска № 29-съдебен адресат против Решение № 160/09.08.2019г. постановено
по гр.д. № 971/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Решението се
обжалва, в частите, с които:
- е прието за установено по отношение на ответника Н.К.К., че ищците Д.М.К. и
А.М.К. са собственици на 1/2 ид.част от поземлени имоти-земеделски земи с № №
109022, 120011, 170098, 193117, 150064, 370049, 620025, 320203, както и на 1/4
ид.ч. от земеделски имоти №№ 160018, 640020, находящи се в землището на с.
Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като ответникът К. е осъден да предаде на
ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;
- по отношение на ответниците И.П.И.
и П.К.И. е прието за установено, че ищците Д.М.К. и А.М.К. са собственици на 1/2
ид.част от поземлени имоти-земеделски земи с №№ 162004, 170097, 193118, 150061, 370050, 620026, 143001, както
и на 1/ 4 ид.ч. от земеделски имоти №№ 372001, 160020, находящи се в землището
на с. Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе като двете ответници са осъдени да
предадат на ищците владението на поземлените имоти на основание чл.108 от ЗС;
- обявен е за нищожен договор за
доброволна делба сключен на 31.10.2014г. между Д.М.К., А.М.К., И.П.И., П.К.И.,
Т К. Д (чийто правоприемник е С.Т.В.) и Й.Х.Д. в частта, с която е извършена
доброволна делба на над 1/ 2 ид.ч. от недвижими имоти земеделски земи с №№
109023, 120011, 150012, 162004, 1700251 193016, 193110, 370002, 620013, 320203,
324185, 143001, и в частта, с която е извършена доброволна делба на над 1/4
ид.ч. от земеделски имоти №№ 160017, 372001, 640008, съответно ответниците И.П.И.,
П.К.И., С.Т.В., Й.Х.Д. и Н.К.К. са осъдени да заплатят разноски на Д.М.К. и А.М.К.
в размер на 2873.80 лв..
Решението се обжалва като неправилно, постановено в противоречие на
материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и като
необосновано.
Въззивниците
намират правилно установени по делото, кръга от наследниците на К
Д К., починал
на *** г. в гр.Варна, респ. че по делото са
конституирани надлежните страни, както и обема на възстановените земеделски
земи, респ.наследствената маса.
В жалбата и допълнително
постъпилите писмени бележки от пълномощниците на въззивниците се сочи, че съдът
е постановил съдебния си акт без да обсъди всички относими към спора
доказателства, доводите и възраженията на страните съгласно изискването на
чл.236 ал.2 от ГПК. По-конкретно се навежда, че за да уважи предявените искове,
съдът зачитайки действието на саморъчното завещание приел, че ответниците не са
доказали възражението за придобиване на имотите по давностно владение от н-ци К
Д, разглеждайки въпроса за кратката давност, без обаче да отчете в случая, че
възражението на ответниците се основава на обикновено владение, независимо, че
са налице предпоставките и на добросъвестното владение и отхвърляйки
възражението на ответниците и за 10-годишния давностен срок без да изследва
всички доказателства в тази насока, а позовавайки се само на частични гласни
такива. Твърди се, че върху имотите е установено съвладение, започнало въз
основа на влезлите в сила решения по чл. 14 ал.1 т.1 и чл.17 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Посочва
се, че реституцията настъпва по силата на индивидуален административен акт-
решения по поземления орган, а когато собственика е починал решението се издава
на неговите наследници, следователно наследниците на К Д основават владението
си на правно основание. За конкретния случай обаче, този извод не е от
съществено значение, т.к. в полза на ответниците от възстановяването на земите
(1995г. и 1998 г.) до завеждане на делото ( 14.08.2017 г.) е изтекъл срок далеч
надхвърлящ срока дори на обикновеното владение (10 г.). Изтичането на този срок
съответно през 2005 г. и 2008 г. като юридическо събитие е породил правото на
собственост на н-ци К Д върху възстановените земи. В този смисъл твърди, че
съдът неправилно не е приложил относимата правна норма на чл. 83 от ЗС, поради
което обжалваното решение противоречи
на съдебната практика по прилагането на чл.79, чл.83 от ЗС .
Счита се, че дори да се приеме, че завещанието е
произвело своето действие при откриване на наследството на 08.03.1992 г., което
е обявено на 23.06.1992 г., безспорно установен по делото факт е, че Д К. не се
е възползвал от придобитото право до своята смърт на * г. , а след това и
неговите наследници - Й.Д., М и Д. К до извършване на делба през 2014 г. на
земи на К Д, а и след това до предявяване на настоящия иск на 14.08.2017г.,
като през всичкото това време е установено съвладение от наследниците на К Д,
които включително са извършвали подялбата им, като Д К. по никакъв начин не е
заявявал по-големи права. Твърди се, че приживе Д е участвал наравно със
сестрите си при извършване делба на гори през 2004 г. и през 2007г.
наследниците на Д К. са участвали наравно със сестрите му в делбата на ниви,
оставени от П К, а през 2014г. разпределили всичко помежду си. По отношение на
поделените земи с договор за доброволна делба от 2007 г. наследниците на К Д получили в общ дял три имота, от
който момент те упражнявали съвместно добросъвестно владение и ги придобили с
5-годишна давност през 2012 г. , респ. с 10-годишна на 19.04.2007 г. преди
предявяване на иска. Владението върху съответния дял от земите на П К те са
упражнявали и преди делбата, а след делбата е трансформирано върху конкретни
имоти. Ето защо от реституцията през 1995 г. с решение № 13458 от 12.07.1995 г.
по преписка № 3752 от 30.12.1991 г. до 2005 г. (вкл.) наследниците на К Д са
придобили и с дългия давностен срок право на собственост върху дела на своя
наследодател. Останалите имоти от реституцията - по решение № 13389 от
12.07.1995 г. и по решения №№ 19873 от 28.07.1998 г. постановени по преписка №
2400/1991 г. всички наследници на К Д владели необезпокоявано и непрекъснато.
От всички имоти получавали добиви и граждански плод при отдаване за обработка
от трети лица- последно с договор за наем за десет години от 2010 г. преди да
извършат окончателна делба през 2014 г. че наследеното от А. и Д. К през 2005
г. Твърди се, че право на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесиите
недвижими имоти като наследници на Д К., е придобито по давност от останалите
наследници на К Д при условия на съвладение вкл. и с наследодателя им Д К.,
това са Т К.- 1/ 3ид.част и М К. респ.нейните наследници- 1/3 ид.ч. Ищците
заедно с баба си Й.Д. останали собственици общо на 1/ 3 ид.част съставляваща
квота на Д К. от наследството на неговия баща К Д.
Твърди се, че ответниците са придобили правото си на
собственост по силата на земеделска реституция с административни актове на
поземлена комисия, заедно с наследадотеля на ищците, като дори да се приеме, че
завещанието е действително, то те са придобили имота по силата на давност,
който факт се свързва с изгубване на това право от ищците в частта надхвърляща
наследствената им квота от дела на техния дядо- 1/ 2 от 1/ 3 ид.част. (чл.99 от
ЗС). Като собственици на имоти всички н-ци К Д са участвали в делбата на
земеделските земи и са получили в собствен дял реални имоти, поради което и
извода на съда в обжалваното решение в обратния смисъл е неправилен и
постановен в противоречие с посочените по-горе правни норми. В този смисъл се
моли обжалваното решение в тази му част да бъде отменено, като претенцията по
чл.108 бъде отхвърлена като неоснователна.
На следващо место се оспорват
като неправилни изводите на съда досежно действителността на завещанието,
възоснова на което ищците черпят собственически права и за неговото вещноправно
действие, като се излагат съображение в подкрепа на твърдението, че последното
няма универсален характер. На следващо место се твърди, че по силата на чл.19,
ал.1 от ЗН, то не е могло да произведе правното си действие, тъй като
наследството на К Д е открито на 08.03.1992г.-момент към който не е била
завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост на неговите
наследници, следователно в имуществото на наследодателя не са били включени процесните
земи. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗН е недействителен завет по
отношение на вещи, които към момента на откриване на наследството не са
принадлежали на наследодателя. По отношение претенцията за недействителност на
договор за доброволна делба от 31.10.2014г.
се навежда, че съдът не е разгледал възражението на ответниците за
наличие на относителна недействителност само по отношение на постигнатото
съгласие за делба на имот № 150012 с площ 14.001 дка в м. „Керезлика”, който е разделен поравно между страните, вместо да
бъде предоставен изцяло на ищците в общ дял с ответника Й.Х.Д. . Твърди се в
този смисъл, че засегнатият интерес на ищците се отнася до 1/ 2 ид.част от имот
№ 150060 с площ 4.667 дка получен в дял от Т К. Д , собственост на Н.К.К. в
резултат на извършено разпореждане, и имот № 150061 получен в дял от И.П.И. и П.К.И..
Сделката би била сключена и без недействителната й част, ето защо следва да се
прогласи частична недействителност в посочената част, за да се извърши
разпореждане според изразената вола на пълномощниците. Поради това се моли да
бъде отменено решението и в тази част, като по същество да се постанови съдебен акт за частична
недействителност в посочената част. Претендират се разноски пред първа и
въззивна инстанция.
В дадения срок е
постъпил отговор по въззивната жалба
от Д.М.К. и А.М.К., чрез процесуален представител адв. Бердж Хаджолян, в който
са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че с
пропуска си да депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответника Н.К.К.
е преклудирана възможността му да прави възражения за изтекла в негова или в
полза на праводателя му С Г придобивна давност, както и да релевира възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, съобразно т.4
от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК.
Подадената от Н.К.
въззивна жалба против първоинстанционното решение досежно предявения евентуален
иск по чл.26 ЗЗД се намира недопустима, тъй като този иск не е насочен против
въззивника.
На същото основание
се намира недопустма въззивната жалба от С. Т Г по претенцията по чл.108 ЗС,
тъй като тя не е ответник по този иск. Навежда се, че С. Г е ответник
единствено по претенцията по чл.26 ЗЗД за нищожност на доброволната делба,
поради което има правен интерес да обжалва решението само в тази му част. Тъй
като този иск е предявен в условията на евентуалност, то релевираните по него
основания не касаят правото на
собственост на ответниците, а се отнасят до действия на пълномощника извън
представителната му власт и във вреда на представляваните, до липсата на
изискуемата от закона форма, до липсата на уравнение на дяловете, което води до
прикрито дарение, направено не в предписаната от закона форма - нотариален акт
и др. В този иск за нищожност евентуалните собственически права на ответниците
не са отречени, поради което С. Г не може да прави възражение за придобивна
давност, тъй като с иска за нищожност правата й не са отречени. В този смисъл
се твърде, че установяване на твърдението, че е придобила идеални части от
процесиите имоти на основание изтекла придобивна давност в настоящото
производство С. Г е могла да направи само с насрещен установителен иск по чл.
124 ГПК (т.1 от Тълкувателно решение №4/2012 г. на ОСГТ на ВКС), какъвто тя не
е предявила, или ако е била привлечена като трето лице помагач на страната на
ответника Н.К., което също не е сторено, поради което направените от нея
възражения се намират недопустими и
се моли да бъдат оставени без
разглеждане.
В отговора се застъпва становище, че въззивницата Й.Х.Д. няма правен интерес от
обжалване на съдебното решение нито в частта му по отношение на иска по чл. 108
ЗС, нито по отношение на иска по чл. 26 ЗЗД, тъй като тя не е ответник в производството
по ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, а само по предявения в условия на
евентуалност иск за нищожност на доброволната делба. Постановените по двата
иска диспозитиви не само не са в ущърб на нейните права и законни интереси, а
точно обратното - ищците косвено са защитили и нейния интерес да получи в
наследство от починалия й съпруг Д К. Дв имотите, които той е придобил по
силата на оставено в негова полза универсално завещание. Като ответник само по
евентуалния иск за нищожност на доброволната делба, Й.Д., също както и С. Г, по
посочените по-горе съображения, не може да релевира възражение за изтекла в
нейна полза придобивка давност /а и от така заявената обща въззивна жалба от
ответници по различни обективно и субективно съединени искове изобщо не става
ясно дали тя всъщност предявява подобни претенции/.
Въззиваемите навеждат в отговора по въззивната жалба,
че ответницата Й.Х.Д. е представлявана
от адвокат, който защитава и други ответници в производството, чиито интереси
са в противоречие с интересите на отв. Й.Д.. Видно от материалите по делото,
както и от въззивната жалба, адв. . Светла Гонкова-Трайкова от името на
доверителката си Й.Д. претендира, че тя е придобила по давност 1/3 ид.част от
процесиите имоти, докато въззиваемите-ищци твърдят, че Й.Д. е придобила
значително повече – 1 / 2 ид. част от процесиите имоти по силата на
наследствено правоприемство. В изпълнение на задължението си да следи за
законните интереси на страните в производството, считат, че съдът следва да
прецени дали ответницата Й.Х.Д. е надлежно и законосъобразно представлявана в
настоящото производство, както и дали нейният пълномощник добросъвестно
защитава законните й права и интереси.
Досежно въззивницте И.И. и П.И. се посочва, че същите
са заявили в срок възражението за давност, още с отговора на исковата молба са
признали, че не са знаели и едва с исковата молба са разбрали, че е налице
обявено саморъчно завещание, оставено от К Д К. в полза на наследодателя на
ищците Д К. Д. Възразено
е срещу твърдението на въззивниците за придобиване на процесните имоти по
давност, изложени са подробни съображения за недоказаност на възражението за
придобивна давност. Счита се, че
правилно и законосъобразно съдът е приел, че ответниците не са провели пълно и
главно доказване за наличието на предвидените в закона предпоставки за
настъпилата в тяхна полза придобивна давност - упражняването на непрекъсната и
явна фактическа власт върху имотите в определения от закона 10-годишен срок,
както и намерението да държат чуждите имоти като свои с намерение да ги своят
за себе си. В подкрепа на този извод в отговора е извършен анализ на събрани по
делото доказателства, сторено е позоваване на съдебна практика.
По отношение възражението, че саморъчното завещание не
е било вписано, се посочва, че последното е било обявено на 23.06.1992г. от
нотариус при РС-Варна, като възможността за вписване на обявени завещания в СВ
е предвидена едва с редакцията на чл.112, б.“и“ от ЗС-в сила от 01.01.2001г.,
следователно към датата на обявяването , същото не е подлежало на вписване, още
повече че вписването на завещание не е елемент от значение за неговата
действителност и има само оповестително действие.
Ваззиваемите в отговора по
въззивната жалба споделят изводите на съда сторени в обжалваното решение като
правилни досежно това че процесното завещание е универсално, като се възразява
по твърдението на насрещната страна че то представлява завет по смисъла на
чл.19 ЗН.
Оспорва се и твърдението на въззивниците, че наследодателят
на ищците не е заявявал самостоятелни права върху имотите с насрещно такова, че
процесното завещание е обявено по искане на, на ползващия се от него наследник -Д К. с което действие той е дал израз за приемане на наследството от негова страна
и демонстрирал намерението и
желанието да се приеме завещаното му имущество.
Несъстоятелно се намира от въззиваемите и възражението досежно
извършена доброволна делба на гори през 1999 г. между Д К. Дв и неговите
сестри, с аргумент, че имотите, предмет на същата не са предмет на настоящото
производство и по отношение на тях ищците не са заявили самостоятелни права.
Въззиваемите молят с отговора по въззивната жалба да
бъде постановено решение, с което:
1.
Да се прекрати производството по отношение на въззивната жалба, подадена от
Н.К.К., в частта, с която същият обжалва решението, постановено по евентуалния
иск, тъй като той не е страна по него и при липса на пасивна процесуална
легитимация няма правен интерес от обжалването му;
2.
Да се прекрати производството по отношение на
въззивната жалба, подадена от Й.Х.Д., както в частта, с която се обжалва
произнасянето по главния иск, по който тя не е страна, така и по евентуалния
иск поради липса на правен интерес, доколкото обжалваното от нея решение в тази
част има изгодни за нея правни последици;
3.
Да се прекрати производството по отношение на
въззивната жалба, подадена от С.Т. Г, в частта, с която същата е обжалвала
решението по ревандикационния иск, тъй като тя не е страна по него;
3.
Да се оставите без уважение въззивната жалба,
подадена от И.И. и П.И., и да оставите в сила обжалваното решение в частта му
по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС като правилно и
законосъобразно.
В срока за отговор въззиваемите Д. и А. К са предявили
насрещна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен частично предявения от
ищците при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
договора за доброволна делба от 31.10.2014г. и е прекратил частично
производството за разликата над уважените 1/2ид.части на имотите, възстановени
на наследниците на К Д К. и за разликата над 1/4ид.ч. от имотите, възстановени
на наследниците на П Д К.
С постъпилата насрещна
въззивна жалба вх.№ 5298/25.10.2019г. по описа на РС-Карнобат от Д М.К. и А.М.К.,
заявена чрез пълномощника адв. Бердж Хаджолян, съдебен адрес в гр.Варна, ул.Цар
Асен № 11А се обжалва Решение № 160/09.08.2019г.
по гр.д.№ 971/2017г. по описа на КРС, в
частта, с която съдът е уважил частично иска за обявяване нищожността на
договора за доброволна делба от 31.10.2014г. и е прекратил производството по
иска за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 31.10.2014г. за разликата над 1/2ид.ч. на
имотите, възстановени на наследниците на К Д К. и за разликата над 1/4ид.ч. на
имотите, възстановени на наследниците на П Д К.
Решението се обжалва в посочената част като недопустимо,
тъй като при уважаване на главния иск, както е сторено, съдът не следва да
пристъпва към разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск,
поради което в тази му част решението е постановено свръх петитум и подлежи на
обезсилване. Становището се мотивира с това, че с исковата молба е предявен иск
по чл.108 ЗС досежно процесните имоти в цялост, както и при условията на
евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба
от 31.10.2014г. на множество
алтернативно посочени основания, по който съдът дължи произнасяне при условие,
че отхвърли главния иск, който в случая е уважен.
На следващо место решението се обжалва като неправилно
и незаконосъобразно, тъй като, в конкретния случай съдът е приел в мотивите си,
че договора за доброволна делба от
31.10.2014г. е нищожен, то произнасянето му за нищожността следва да е
за целия договор, а не частично, тъй като пороците довели до нищожността
засягат всички участници в нея.
Въззивниците по насрещната жалба молят да бъде обезсилено
Решение № 160/09.08.2019г. по гр.д.№ 971/2017г. по описа на КРС, в частта,
с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения в условията на
евентуалност иск за обявяване нищожността на договора за доброволна делба от
31.10.2014г. като недопустимо. В условията на евентуалност молят
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която съдът е прекратил производството по иска за
прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 31.10.2014г. за разликата над 1/2ид.ч. на
имотите, възстановени на наследниците на К Д К. и за разликата над 1/4ид.ч. на
имотите, възстановени на наследниците на П Д К. Не се сочат доказателства и не
са сторени доказателствени искания. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
В законния срок против насрещната въззивна жалба е
постъпил общ писмен отговор от адв.Сетла
Гонкова-Трайкова, като процесуален представител на Й.Х.Д., С.Т.В., И.П.И. и П.К.И.,
както и от адв.М.Колева като пълномощник на Н.К.К., с който се изразяват
противоречиви позиции. Взема становище за неоснователност на насрещната
въззивна жалба. Съгласно уточнение в с.з. от пълномощника адв.Гонкова-Грайкова,
в случай, че въззивната инстанция потвърди първоинстанционното решение относно
иска по чл.108 ЗС, се иска обезсилване на решението в частта досежно
произнасянето по евентуалния иск.
По делото е
постъпила и въззивна жалба вх.№ 5166/21.10.2019г. на РС-Карнобат от И.П.И. и П.К.И.,
заявена чрез пълномощника адв.Светла Гонкова против Решение № 191/04.10.2019г.
по гр.д. № 971/2017г. по описа на КРС, с което е отхвърлена молбата им за
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Поддържа се в
жалбата, че съдът неправилно с обжалваното решение е отказал да поправи
допуснатата в основното такова очевидна фактическа грешка, тъй като в
диспозитива на решение № 160/09.08.2019г. по гр.д. № 971/2017г. на КРС е прието
за установено по отношение ответниците-въззивници, че ищците са собственици на
1/2ид.ч. от процесните имоти, а ответниците са осъдени да предадат владението
на целите имоти.
С постъпилия
писмен отговор по жалбата Д К. и А.К. заявяват становище за недопустимост на
същата, доколкото не е налице противоречие във формираната от съда воля в
основния съдебен акт и диспозитива, поради което искането за поправка не може
да се извърши по реда на чл.247 ГПК, а по реда на въззивното обжалване, каквото
те са инициирали.
Всяка от описаните
въззивни жалби, в съответните части е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима. С оглед на
това, че първоинстанционният съд се е произнесъл и по двата предявени при
условията на еветуалност иска, като ги е уважил, всеки от ответниците има
правен интерес от въззивно обжалване на първоинстанционното решение, като няма
пречка всички ответници да депозират обща въззивна жалба, в която да обосноват
недоволството си от постановения съдебен акт.
С обжалваното
решение районният съд се е произнесъл по субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.108 ЗС и предявен при условията на евентуалност по
чл.26 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, предявена от Д. М. К.
и
А.М. К. против И П. И., П.К.,
Н. К. К., Т К.
Д и Й.Х. Д.
В хода на производството Т К. Д е починала, като на основание чл. 227 ГПК
съдът е конституирал С.Т.В. с ЕГН ********** *** на мястото на починалата
страна.
В исковата молба се посочва, че ищците са наследници по закон
на К Д К., поч. на 08.03.1992г./техен прадядо/, Д К.
Д, поч. на 07.03.2005г./*, и техния баща М Д К.,
починал на 20.06.2001г., както и на П Д К, на които са били възстановени
множество поземлени имоти, подробно описани в исковата молба и съдебното
решение. Наследниците изготвили проект за делба на процесните земеделски земи и
ищците дали изрично пълномощно на сънаследника С. Георгиева, да ги представлява
пред нотариуса, в което бил описан дела, който следва те да получат при
доброволната делба.На 31.10.2014г. ищците, чрез посочения пълномощник сключили
договор за доброволна делба на множество поземлени имоти, находящи се в
землището на с.Есен, ЕКАТТЕ 27615, общ.Сунгурларе. Считат, че въпреки изричното
пълнoмoщнo, което дали на С. Г за сключването на договора за делба,
тя е действала извън представителна власт и в тяхна вреда, като нивата в местността „Керезлика“ с
плoщ oт 14.001дка вместо да попадне в техен
общ дял с Й. Д., е разделена на
три части. По този начин ищците получили много по-малък дял, без да е
предвидено парично уравнение. След справка
в Имотния регистър ищците установили, че С.
Георгиева веднага след подписването на договора за делба, в
качеството си на пълномощник на
майка си
Т Д, в същия ден е прехвърлила на
себе си чрез дарение получения от майка
й дял, a на 24.02.2017г. е продала имотите на ответника Н.К..
Междувременно обаче през месец март
2017г. ищците установили, че всички свои
земи прадядо им Кольо К. е завещал
на дядo им Д Д със саморъчното завещание
№ 269/90, приложено към нотариално дело № 3710/91 г., което е обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
23.06.1992 г. от А Г - нотариус при Варненски районен съд. С оглед това завещание ищците считат, че заедно с баба си Й.Д., се
явяват еднолични собственици на процесните имоти.
Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответникът Н. К. К., ЕГН **********
***, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от следните недвижими имoти:
- HИBA
с площ от 7.002 /седем дка и два .м./ дка, четвърта категория, находяща
cе в местност „Б“, представляваща ПИ № 109023 /cтo и девет
хиляди двадесет и три/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 109022; ПИ
№ 700001; ПИ № 109039; ПИ № 109037,
който имот съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД
-18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.109.23
- HИBA с
площ от 7.002 /седем дка и два кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в
местност „Д“, представляваща ПИ № 120011
/cтo и двадесет хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 120010; ПИ № 120035;
ПИ № 120012; ПИ № 000076, който имот съгласно кадастралната
карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява
поземлен имот 27615.120.11.
- HИBA с
площ от 7.487дка, пета категория, находяща се в местност „А Й“,
представляваща ПИ № 170098 съгласно проект за делба на ПИ №170025, при
граници: ПИ № 170097; ПИ № 170085;
ПИ № 170060; ПИ № 170059; ПИ № 170091, който имот съгласно
кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г.
представлява поземлен имот27615.170.98.
- HИBA с
площ от
8.318 дка, трета категория, находяща се в местност „К Т“, представляваща ПИ №
193117 съгласно проект за делба на ПИ193110, при граници: ПИ № 193118;
ПИ № 193061; ПИ № № 000501; ПИ№ №
193104, който имот съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед
№ РД -18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.193.117.
-
НИВА с площ от 4.667дка, находяща се в
местност „К“, представляваща ПИ № 150064 съгласно проект за делба на
ПИ150012, при граници: ПИ № 150061; ПИ № 000036; ПИ № 150013; ПИ№ № 150047, който имот съгласно
кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г.
представлява поземлен имот 27615.150.64.
- HИBA с плoщ oт 7.532 дка, осма категория,
находяща се в местност „Д“, представляваща ПИ №
370049 съгласно проект за делба на ПИ370002, при граници:
ПИ № 370001; ПИ № 370040; ПИ № 370050; ПИ № 000626, който имот съгласно кадастралната карта
на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява
поземлен имот 27615.370.49.
- ЛOЗE с
площ от 4.535дка, пета категория, находящо се в местност „Г“, представляващо ПИ № 620025 съгласно проект за делба на ПИ 620013, при граници: ПИ № 620020; ПИ №
620012; ПИ № 000057; ПИ № 620026, който имот съгласно кадастралната
карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява
поземлен имот 27615.620.25.
- HИBA с
плoщ oт 2.544дка, девета категория, находяща се в местност „Г Ю“, представляваща ПИ №
320203 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 320204; ПИ № 320201; ПИ
000300, който имот съгласно кадастралната карта на с.Есен,
одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот
27615.320.203.
-
НИВА с
плoщ oт 9.348дка, шеста категория, находяща се в местност „А“,
представляваща ПИ № 160018
съгласно проект за делба на ПИ 160017,
при граници: ПИ № 160008; ПИ № 1160009;
ПИ № 000020, ПИ № 000148, който имот съгласно
кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г.
представлява поземлен имот 27615.160.18.
- ЛOЗE с
площ от 1.221 дка, пета категория,
находящо се в местност „А“, представляващо ПИ №
640020 съгласно проект за делба на
ПИ640008 , при граници: ПИ
№ 640009; ПИ № 640017;
ПИ № 000021; ПИ № 000028; ПИ №
640018, който имот съгласно кадастралната карта на с.Есен,
одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот
27615.640.20, както и се осъди ответника да предаде на ищците владението на
гореописаните недвижими имоти.
Направено е искане да се приеме за
установено по отношение на И П. И., ЕГН ********** *** и П.К. И
с ЕГН **********,***, че ищщците
се явяват собственици на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с.Есен, ЕКАТТЕ27615,общ.Сунгурларе:
- НИBA с площ от 13.995 /тринадесет дка деветстотин
деветдесет и пет кв.м./ дка, пета категория, находяща се в местността „А“,
представляваща ПИ № 162004 /сто
шестдесет и две хиляди и четири/ по
плана за земеразделяне, при граници: ПИ №162005; ПИ № 000019; ПИ № № 000019; ПИ
№ 162003; ПИ № 162050; ПИ № 162019, който имот съгласно кадастралната карта на
с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен
имот 27615.162.4.
- HИBA с
площ от 7.487дка, пета категория, находяща се в местност „А Й“,
представляваща ПИ № 170097 съгласно проект за делба на ПИ №170025, при
граници: ПИ № 170041, ПИ № 170063ПИ № 170060, ПИ № 170098, ПИ № 170085, ПИ № 170028, ПИ № 170084, който
имот съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД
-18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.170.97.
- HИBA с
площ от
8.317 дка, трета категория, находяща се в местност „К Т“, представляваща ПИ №
193118 съгласно проект за делба на ПИ193110, при граници: ПИ № 193117;
ПИ № 193119, ПИ№ № 193104, ПИ № 193062,
ПИ № 193061, който имот съгласно
кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г.
представлява поземлен имот 27615.193.118.
-
НИВА с площ от 4.667дка, находяща се в
местност „К“, представляваща ПИ № 150061 съгласно проект за делба на
ПИ150012, при граници: ПИ № 150060; ПИ № 000036; ПИ № 150064; ПИ№ № 150047, който имот съгласно
кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г.
представлява поземлен имот 27615.150.61.
- HИBA с плoщ oт 7.532 дка, осма категория,
находяща се в местност „Д“, представляваща ПИ №
370050 съгласно проект за делба на ПИ 370002, при граници: ПИ № 370051;
ПИ № 370040; ПИ № 370049; ПИ № 000626, който имот съгласно кадастралната
карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява
поземлен имот 27615.370.50.
- ЛOЗE с
площ от 4.533дка, пета категория, находящо се в местност „Г“, представляващо ПИ № 620026 съгласно проект за делба на ПИ 620013, при граници: ПИ № 620027; ПИ №
620012; ПИ № 000057; ПИ
№ 620025, който имот съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена
със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.620.26.
- HИBA с
плoщ oт 1.877дка, четвърта категория, находяща се в местност „К“,
представляваща ПИ № 143001 по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 143008; ПИ № 143003;
ПИ № 143002; ПИ № 000102, който имот съгласно кадастралната
карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД -18-1870/20.11.2018г. представлява
поземлен имот 27615.143.1.
- HИBA с
плoщ от 3.900 /три дка и деветстотин кв.м./ дка, девета категория, находяща cе
в местност „Е Ч“, представляваща ПИ №
372001 /триста седемдесет и две хиляди и едно/ по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ № 372002; ПИ № 372010; ПИ № 000630, който имот
съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД
-18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.372.1.
-
НИВА с
плoщ oт 9.348дка, шеста категория, находяща се в местност „А“,
представляваща ПИ № 160020 съгласно
проект за делба на ПИ 160017, при
граници: ПИ № 160008; ПИ № 1160019;
ПИ № 000148, който
имот съгласно кадастралната карта на с.Есен, одобрена със Заповед № РД
-18-1870/20.11.2018г. представлява поземлен имот 27615.160.20, като се осъдят посочените
по-горе ответници да предадат на ищците владението на гореописаните недвижими
имоти.
С исковата молба при условията на
евентуалност е отправено и искане да бъде прогласена нищожността на Договор за
доброволна делба на недвижими имоти от
31.10.2014 г., вписан в Служба по вписвания под № 63, том VI, вх.рег. № 4802/03.11.2014г. на следните
алтернативно посочени основания:
Пълномощникът на ищците С. Т. Г по време
на извършване на доброволната делба е
действала в тяхна вреда, поради което съгласно
чл. 40 ЗЗД нейните действия не са породили правни последици за представляваните; Пълномощникът С.Т. Г по време на извършване на доброволната делба е действала
в отклонение от обема на дадената й представителна власт, тъй като не й са
предоставени права да уговоря дял, по-различен от изрично посочения в
пълномощното, поради което договорът за делба е нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2
3ЗД; Съгласно нотариално заверения
договор за делба, общият дял на ищците с Й.Д. е значително по-малък от останалите два и в противоречие с изискването на чл. 69,
ал. 2 от ЗH като липсва уговорено
парично уравнение на дела им, а това представлява противоречие с императивна правна норма и е основание за
нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 1 3ЗД; С договора за делба се извършва прикрито дарение
в полза на Т Д, И.И. и П.И., което не е в предвидената от закона форма -
нотариален акт, поради което на основание чл. 26, aл. 2, предл. трето от ЗЗД
договорът зa делба е нищожен; Договорът
за доброволна делба не е подписан от ищците, респективно от пълномощника им. Съгласно разпоредбата на
чл.580, т. 6 /приложима по аналогия освен за нотариалните актове, така и за договорите
за доброволна делба на недвижими имоти/ нотариалният акт, респективно
договорът, трябва да съдържа подпис и изписано пълно име на страните или техни
представители. Предвид обстоятелството, че С. Г е представлявала трима от
съделителите, a e подписала договора само веднъж.
Направено
е и искане да се прогласи нищожността на Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 31.10.2014 г., вписан в
Служба по вписвания под № *, *** г.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците И.И., П.И., С.В. и
Й.Д., с който се моли предявените претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Въведено е възражение за нищожност на
представеното завещание и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Ответника Н.К. не е представил отговор на исковата молба.
С обжалваното решение е прието, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти, като се легитимират със саморъчно завещание, оставено от общия
на страните наследодател К* Д К. в полза на Д К. Д, което завещание е прието,
че отговаря на изискванията на чл.25 ЗН валидно е и е
породило правни последици. Прието е, че ответниците не провеждат успешно доказване на твърдяното придобиване на имота въз основа на упражнено
давностно владение.
Уважена е претенцията по чл.108 ЗС в установителната и осъдителната й част,
като ответниците са осъдени да предадат в съответните ид.части от различните
имоти владението на ищците.
След уважаване на
ревандикационната претенция първостепенният съд се е произнесъл и по
предявената при условията на евентуалност претенция за прогласяване нищожността
на процесния договор за доброволна делба, като е обявил за
нищожен договор за доброволна делба, сключен на 31.10.2014г. между Д. М.
К., ЕГН ********** ***, А.М. К.,
ЕГН ********** ***, И П. И.,
ЕГН ********** от гp.Бypгac, П.К. И
с ЕГН ********** ***, Т К.
Д ЕГН ********** *** и Й.Х. Д ЕГН **********
***, в частта, с която е извършена
доброволна делба на над 1/2ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Есен:
- HИBA
с площ от 7.002 /седем дка и два .м./ дка, четвърта категория, находяща
cе в местност „Б“, представляваща ПИ № 109023 /cтo и девет
хиляди двадесет и три/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 109022; ПИ
№ 700001; ПИ № 109039; ПИ № 109037;
- HИBA с
площ от 7.002 /седем дка и два кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в
местност „Д“, представляваща ПИ № 120011
/cтo и двадесет хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 120010; ПИ № 120035;
ПИ № 120012; ПИ № 000076;
-
НИВА с площ от 14.001 /четиринадесет дка и един кв.м./ дка,
четвърта категория, находяща се в местност
„КЕРЕЗЛИКА“, представляваща ПИ №
150012 /сто и петдесет хиляди и
дванадесет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 150011; ПИ № 000036;
ПИ № 150013; ПИ№ № 150047;
- НИBA с
площ от 13.995 /тринадесет дка деветстотин деветдесет и пет кв.м./ дка,
пета категория, находяща се в местността „А“, представляваща ПИ № 162004 /сто шестдесет и две хиляди и четири/ по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ №162005; ПИ № 000019; ПИ № № 000019; ПИ №
162003; ПИ № 162050; ПИ № 162019;
- HИBA с
площ от 14.975 /четиринадесет дка деветстотин седемдесет и пет кв.м./ дка, пета
категория, находяща се в местност „А Й“, представляваща ПИ № 170025 /сто и седемдесет
хиляди двадесет и пет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 170091;
ПИ № 170085; ПИ № 170028; ПИ
№ 170084; ПИ № 170041; ПИ № 170063; ПИ
№ 170060; ПИ № 170059;
- HИBA
с площ от 5.999 /пет дка деветстотин
деветдесет и девет кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в местност „К T“,
представляваща ПИ № 193016 /сто
деветдесет и три хиляди и шестнадесет/ по плана за земеразделяне, при граници:
ПИ № 193015; ПИ № № 193039; ПИ№ № 193038; ПИ № 193017; ПИ№ № 193107;
- HИBA с
площ от
24.952 /двадесет и четири дка деветстотин петдесет и два кв.м./ дка,
трета категория, находяща се в местност „К Т“,
представляваща ПИ № 193110 /сто деветдесет и три хиляди сто и
десет/ по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 193082; ПИ № 193063;
ПИ № 193062; ПИ № 193061; ПИ № № 000501;
ПИ№ № 193104;
- HИBA с плoщ oт 22.597 /двадесет и два дка
петстотин деветдесет и седем кв.м./ дка, осма категория, находяща се в
местност „Д“, представляваща ПИ №
370002 /триста и седемдесет хиляди и две/ по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 370001; ПИ № 370040;
ПИ № 370003; ПИ № 000626;
- ЛOЗE с
площ от 13.600 /тринадесет дка и шестстотин кв.м./ дка, пета категория,
находящо се в местност „Г“,
представляващо ПИ № 620013 /шестстотин и двадесет хиляди и тринадесет/
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 620020; ПИ № 620012; ПИ № 620019; ПИ
№ 620018; ПИ № 620017; ПИ № 620016; ПИ
№ 620015; ПИ № 620014; ПИ № 000057;
- HИBA с
плoщ oт 2.544дка, девета категория, находяща се в местност „Г Ю“, представляваща ПИ №
320203 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 320204; ПИ № 320201; ПИ
000300.
- HИBA с
плoщ oт 3.479дка, девета категория, находяща се в местност „Т Ю“, представляваща ПИ №
324185 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 324186; ПИ № 000300; ПИ
№ 324184; ПИ № 324284; ПИ
№000411; ПИ №324289; ПИ №324189.
- HИBA с
плoщ oт 1.877дка, четвърта категория, находяща се в местност „К“, представляваща ПИ №
143001 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 143008; ПИ № 143003; ПИ
№ 143002; ПИ № 000102, както и в частта, с която е извършена
доброволна делба на над 1/4ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в
с.Есен:
- НИВА
с плoщ oт 28.045 /двадесет и осем
дка и четиридесет и пет кв.м./ дка, шеста категория, находяща се в
местност „А“, представляваща ПИ № 160017 /сто и шестдесет хиляди и седемнадесет/ по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ № 160008; ПИ
№ 000148; ПИ № 000020; ПИ № 1160009;
- HИBA с
плoщ от 3.900 /три дка и деветстотин кв.м./ дка, девета категория, находяща cе
в местност „ЕЛАМА ЧEШMA“,
представляваща ПИ № 372001 /триста седемдесет и две хиляди и
едно/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 372002; ПИ № 372010; ПИ №
000630;
- ЛOЗE с площ
от 2.444 /два дка четиристотин
четиридесет и четири кв.м./ дка, пета категория,
находящо се в местност „А“, представляващо ПИ №
640008 /шестстотин и четиридесет хиляди и осем/ по плана за земеразделяне, при граници:
ПИ № 640009; ПИ № 640007;
ПИ № 000021; ПИ № 000021.
КРС е
прекратил с решението производството по този иск в останалата му част, като е посочил, че предявеният иск е процесуално недопустим в
частта, с която недействителността се претендира досежно над притежаваните от ищците идеални части.
Не е спорно между страните, а се установява и от
представените по делото доказателства, че ищци и ответници/с изключение на
ответника Н.К./ са наследници на К Д К. поч. на 08.03.1992г., Д К. Д поч. на *. и П Д К поч.
на ***г..
Така видно от Удостоверение за
наследници № 034/15.10.2014г., издадено от кметството на с.Есен Кольо Дв К. е
починал на 08.03.1992г., като е оставил за наследници Т К. Д, М К.П. и Д К. Дв.
М П. е починала на
16.10.2008г. е и оставила за наследници И.П.И. и П.К.И..
Д К. Д е починал на
07.03.2005г. е оставил за наследници Й.Х.Д.-негова съпруга, и М Д К.-негов син.
Последният е починал на 20.06.2001г. и е оставил за наследници ищците- Д.М. К. и А.М. К./негови синове/.
От Удостоверение за наследници
532/4.12.1991г. издадено от Кметство с.Есен, П Д К е починал на ***г.. и е оставил четири
деца, сред които и М П., която е починала през 1980г., оставяйки за наследници
съпруг- К Д К. и три деца- Т К./поч. на 07.01.2018г./, М К.П./поч. на
16.10.2008г./ и Д К. Дв/поч. на 07.03.2005г./.
Безспорно е, и че процесните земеделски земи са били
възстановени на наследодателите, както следва:
С Решение № 13389/12.07.1995г. по
преписка № 2400/26.11.1991г. на OC „ЗГ“ гр.Сунгурларе са възстановени на
наследниците на К Д К. следните недвижими имоти:
- нивa с площ от 7.002 дка, четвърта
категория, находяща cе в местност „Б“, представляваща ПИ № 109023 по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ № 109022; ПИ №
700001; ПИ № 109039; ПИ № 109037;
- нивa с площ от 7.002 дка, четвърта категория, находяща се в местност „Д“, представляваща ПИ № 120011
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 120010; ПИ № 120035; ПИ
№ 120012; ПИ № 000076;
- нивa с площ от 14.001 дка, четвърта категория, находяща се в
местност „К“, представляваща ПИ № 150012
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 150011; ПИ № 000036;
ПИ № 150013; ПИ№ № 150047;
- нивa с площ от 13.995 дка, пета категория, находяща
се в местността „А“, представляваща ПИ
№ 162004 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ №162005; ПИ № 000019; ПИ №
№ 000019; ПИ № 162003; ПИ № 162050; ПИ № 162019;
- нивa с площ от 14.975 дка, пета категория, находяща се в местност „А й“,
представляваща ПИ № 170025 по
плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 170091; ПИ № 170085; ПИ
№ 170028; ПИ № 170084; ПИ № 170041; ПИ
№ 170063; ПИ № 170060; ПИ №
170059;
- нивa с площ от 5.999 дка, четвърта
категория, находяща се в местност „К т“, представляваща ПИ № 193016
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 193015; ПИ № № 193039; ПИ№
№ 193038; ПИ № 193017; ПИ№ № 193107;
- нивa с площ от 24.952 дка, трета категория, находяща се в
местност „К т“, представляваща ПИ №
193110 по плана за земеразделяне,
при граници: ПИ № 193082; ПИ № 193063;
ПИ № 193062; ПИ № 193061; ПИ № № 000501;
ПИ№ № 193104;
- нива с плoщ oт 22.597 дка, осма
категория, находяща се в местност „Д“,
представляваща ПИ № 370002 по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 370001; ПИ № 370040;
ПИ № 370003; ПИ № 000626;
- лoзe с площ от 13.600 дка, пета категория, находящо се в местност „Г“, представляващо ПИ № 620013
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 620020; ПИ № 620012;
ПИ № 620019; ПИ № 620018; ПИ
№ 620017; ПИ № 620016; ПИ № 620015; ПИ
№ 620014; ПИ № 000057;
С Решение № 19873/28.07.1998г. по
преписка № 2400/26.11.1991г. на OC „ЗГ“ гр.Сунгурларе са възстановени на
наследниците на К Д К. следните недвижими имоти:
- нива с плoщ oт 2.544дка, девета категория, находяща се в местност „Г ю“, представляваща ПИ №
320203 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 320204; ПИ № 320201; ПИ
000300.
- нива с плoщ oт 3.479дка, девета категория, находяща се в местност „Т Ю“, представляваща ПИ №
324185 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 324186; ПИ № 000300; ПИ
№ 324184; ПИ № 324284; ПИ
№000411; ПИ №324289; ПИ №324189.
- нива с плoщ oт 1.877дка, четвърта категория, находяща се в местност „К“, представляваща ПИ №
143001 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 143008; ПИ № 143003; ПИ
№ 143002; ПИ № 000102.
На наследници на Петър Делев Керанов е възстановено правото на собственост с
Решение № 13458/12.07.1995г. пo преписка №3752/30.12.1991г. на OC „ЗГ“ гр.
Cyнгypлape, от които с Договор за доброволна делба oт 19.04.2007г., вписан в
Агенция по вписванията под №3, т.V, вх.рег. № 2405/20.04.2007г. в общ дял на Й.Д.,
Д.К. и А.К.,Т К. Д и М К.П. се поставят
следните недижими имоти, находящи се в землището на с.Есен, възстановени с
гореописаното Решение на ОС „ЗГ“ гр.Сунгурларе:
- нива
с плoщ oт 28.045 дка, шеста категория,
находяща се в местност „А“, представляваща ПИ № 160017
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 160008; ПИ № 000148; ПИ
№ 000020; ПИ № 1160009;
- нива с плoщ от 3.900 дка, девета категория, находяща cе в местност „Е Ч“, представляваща ПИ №
372001 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 372002; ПИ № 372010;
ПИ № 000630;
- лoзe с площ от 2.444 дка, пета
категория, находящо се в местност „А“, представляващо ПИ №
640008 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ №
640009; ПИ № 640007; ПИ № 000021; ПИ № 000021.
По повод сключване на договор за
доброволна делба на гореописаните земеделски земи ищците Д.М.К. и А.М.К.
са упълномощили с изрично пълномощно с нот.заверка на подписите с рег.№ 13164 и
рег. № 13165, том 3, акт № 34 от 29.10.2014г. по описа на нотариус В Г с район
на действие РС-Варна, С.Т. Г /дъщеря на
съделителката Т К. Д/, да ги представлява чрез при сключване на договора за доброволна делба, като
същата следва да изрази съгласие да
получи в дял точно и конкретно описани недвижими имоти/съгласно проекта за
доброволна делба/, сред които и недвижим имот –нива в местността „Керезлика“ с
площ от 14.001дка.
Правилно е установено, и че на
31.10.2014г. Т К. Д, Й.Х.Д., Д.М.К. и А.М.К., И.П.И. и П.К.И. са сключили
договор за доброволна делба на всички гореописани недвижими имоти, възстановени
на наследниците на Кольо Дв К. и П Д К (поставени в дял на страните съгласно
договора за доброволна делба от 2007г.). При сключването на този договор нива в
местността „Керезлика“ с площ от 14.001дка е разделена на три новообразувани
имоти, които са поставени в трите отделни дяла. От тези три отделни дяла,
образувани от този имот Т Д е получила в дял имоти на стойност 6 469.83лв,
И.И. и П.И. получаващ в общ дял имоти на стойност 6 231.30лв, а ищците и Й.Д.
получават в общ дял имоти на стойност 4 769.29лв. без да е предвидено в
договора уравняване на дела.
На същата дата – 31.10.2014г. е изповядана и сделка за дарение, по силата
на която Т К. Д дарява на своята дъщеря С.Т. Г получените в дял при горната
доброволна делба недвижими имоти.
Видно от нотариален акт № ***г., ***г. по описа на нотариус с рег.№323 на
НК за продажба на недвижими имоти-земеделски земи, С. Г е продала на ответника Н.К.
всички дарени й недвижими имоти.
С договор за наем на земеделска земя от 23.04.2010г. Т М, Й.Д. и И.И., в
качеството на наследници на К Д К., са предоставили за временно и възмездно
ползване недвижимите имоти, възстановени с Решение № 13389/12.07.1995г. по преписка №
2400/26.11.1991г. на OC „ЗГ“ гр.Сунгурларе с изключение на нивата в местността
„К“ и лозето в местността „Г“.
На 15.03.1991г. К Д К. е съставил саморъчно завещание, с което завещава на
своя син Д К. Дв всички недвижими имоти-ниви и гори. Завещанието е обявени с протокол за обявяване
на саморъчно завещание от 23.06.1992г.
от А. Ганчев - нотариус при Варненски районен съд, обявява саморъчното завещание на К. №
269/90, приложено към нотариално
дело № 3710/91 г. Обявяването е
извършено по искане на Р К, действаща като пълномощник на Д К. Дв.
За това завещание ищците твърдят, че разбрали от баба си Й.Д. през месец
март 2017г. и извършили проверка в архива на АВ-Варна.
Съгласно защитата на приетото заключение по изготвената
съдебно-графологична експертиза, саморъчното завещание е написано и подписано
от К Д К./З/.
От показанията на разпитаната по делегация св.К се установява, че тя в
качеството си на адвокат и пълномощник на Д Д/поч. на 07.03.2005г./ е поискала обявяване на завещанието на К Д на
23.06.1992г.. От показанията на св. И. Господинова, родена и живуща *** се установява, че същата е работила
като касиер в кооперацията в селото до 1996г., когато се е пенсионирала. Тази
свидетелка посочва, че рента кооперацията е започнала да дава от 2003г., а
преди това са давали лично ползване. Така св.Г твърди, че личното
ползване на земята на К Д го давали разделно на тримата наследника, които идвали лично да си получават зърното. Също
така посочва, че е виждала Д Д да идва да взема неговия дел от рентата, но той
не е предявявал претенции към дела на сестрите си.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на
първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на
спора.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в частта досежно произнасянето по
предявената главна претенция по чл.108 ЗС, а по наведените с въззивните жалби
оплаквания за неправилност приема следното:
Настоящият съдебен състав напълно
споделя извода в обжалваното решение, че ищците са провели успешно доказване на
твърдението, че са собственици на 1/2ид.ч. от процесните земеделски земи на
основание общо завещателно разпореждане - саморъчно завещание, оставено от
общия на страните наследодател К Д К. в полза на дядото на ищците - Д К. Д.
Саморъчното завещание е оспорено от ответниците, поради което и изследвано в
хода на процеса, като заключението по съдебно-графологичната експертиза е, че
то е съставено и подписано саморъчно от завещателя. Изявената
от завещателя воля, така както е отразена в текста на завещанието, е да се
разпореди с цялото си имущество съобразно израза "завещавам всичките си недвижими имоти-ниви и гори",
поради което правилно завещанието е определено като общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Същото е
обявено с Протокол от 23.06.1992г. от нотариус при ВРС А.Г, под № 269/90г.,
приложено към нот.дело № 3710/91г. и вписано в АС-Варна. Ето защо правилен е
извода, че завещанието отговаря на изискванията на чл.25 ЗН валидно е, и е
породило правни последици.
Изтъква се като пречка за пораждане на целените със завещанието правни
последици относно процесния земеделски имот ограничителната норма на чл.90а от
ПР на ЗН /ДВ,бр.60 от 1992 г./,според която завещание и продажба на наследство,
съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти,
собствеността върху които се възстановява, нямат
действие за тези имоти. Не е спорно по делото, че
процесната нива е била включена в ТКЗС през 50-те години на миналия век. Не е
спорно между страните, че процесните земеделски земи към датата на съставяне на
процесното завещание /15.03.1991г/ са били включени в стопанството. Общият
наследодател е починал на 08.03.1992г. след заявяването им за възстановяване по
преписка № 2400/26.11.1991г. и преди възстановяването им с Решение №
1389/12.07.1995г. и Решение № 19873/28.07.1998г. на ОСЗГ-Сунгурларе по реда на
ЗСПЗЗ. По смисъла на разпоредбата на чл.90а от ЗН щом завещанието /има се
предвид универсално завещание, а не завет/ е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и при възстановяване на собствеността върху
тях завещателят вече е бил починал, както е в настоящата хипотеза, завещателното
разпореждане по отношение на тези имоти не се зачита /в тази насока мотивите
към т.3 от Тълкувателно решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на
ВКС/. Но тази ограничителна норма /чл.90а от ЗН/ в частта й относно завещанието
е имала временно действие. Същата е обявена за противоконституционна в частта, касаеща
завещанието, с решение № 4/27.02.1996 г. на КС на РБ, обнародвано в
ДВ,бр.21/12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996г.. Правните последици на
прогласената противоконституционност на даден закон са уредени с разпоредбата
на чл.151 ал.2 и 3 от Конституцията на РБ в смисъл, че противоречащата на
основния закон норма се обезсилва. На предвиденото действие на решенията на КС
за в бъдеще се е базирало становището, че по отношение на заварените спорни
правоотношения за открити наследства до 16.03.1996г. нормата на чл.90а от ЗН
намира приложение във всички хипотези. Това становище обаче не е възприето от
съдебната практика, а е възприето второто съществуващо становище, че ако
съдебният спор за зачитане правата по завещание на земеделски земи, чиято
собственост се възстановява по ЗСПЗЗ, но е съставено след одържавяването и
включването в ТКЗС, не е приключил с влязло в сила решение към датата на
влизане в сила на цитираното решение на КС на РБ, разпоредбата на чл.90а от ЗН
не следва да намери приложение, като се зачете действието на обявената
противоконституционност на закона. С постановките на т.3 от Тълкувателно
решение №1/19.05.2004 г. по гр.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че от
момента на влизане в сила на решението на КС /16.03.1996 г./ нормата на чл.90а
от ЗН не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са
заявени пред съда, или ще възникнат в бъдеще. Следователно ако съдебният спор
относно валидността на завещанието е висящ към датата на влизане на горното
решение в сила или е възникнал след това, както е в настоящата хипотеза, нормата
на чл.90а от ЗН относно завещанията не следва да се прилага. Гражданският съд е
задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното
решение. Нормата на чл.90а от ЗН е намерила приложение само в рамките на
приключилите с влязло в сила решение съдебни
спорове до датата на влизане в сила на решението на КС-16.03.1996г.. Съдебните
решения по висящите производства към и след тази дата следва да бъдат подчинени
на общото правило в полза на наследяващия и обявената противоконституционност
на чл.90а от ЗН, като действието на универсалните завещателни разпореждания
следва да бъде зачетено /в тази насока и решение №559/24.06.2009 г. по
гр.д.№165/2008 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №166/08.05.2012 г. по
гр.д.№65/2012 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №195/16.07.2012 г. по
гр.д.№1137/2011 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №228/15.05.2012 г. по
гр.д.№1026/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №861/09.12.2010 г. по
гр.д.№1557/2009 г. на І г.о.,ГК на ВКС;решение №103/10.02.2009г. по
гр.д.№6210/2007 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.От изложеното следва,че процесното
саморъчно завещание е породило действие, което следва да бъде зачетено, както
правилно е приел КРС в обжалваното решение.
Досежно размера на претенцията, правилно е съобразено от КРС, че съгласно Удостоверение
за наследници №532/04.12.1991г. на км.с.Есен, П Д К е починал на 26.02.1961г. и е оставил
четири деца. Едно от тях е М П.-* на наследодателя К Д. М П. е починала през
1980г., оставяйки за наследници съпруг и три деца- Т К.Т., М К.П. и Д К. Д
Доколкото се касае за наследствени имоти, които са изключени от съпружеската
имуществена общност дяловете на наследниците са равни. Така след смъртта на П.
през 1980г. всеки от четиримата наследници е получил на собствено основание
равна част от тези имоти. Със завещанието от 15.03.1991г. наследодателят К. се
е разпоредил със своята идеална част от имотите. Следователно наследниците на Д
Д притежават общо 1/2ид.ч. от имотите предоставени им дял съгласно договор за
доброволна делба от 2007г. или ищците Д. М.
К. и А.М.
К. общо притежават ¼ ид.ч. в която и част исковата претенция по
отношение на тези имоти е правилно уважена.
Споделят се и изводите в обжалваното решение досежно стореното възражение
от ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност на основание
добросъвестно владение. Владението на
ответниците по претенцията по чл.108 ЗС не е добросъвестно по смисъла на чл.70,
ал.1 ЗС, тъй като под правно основание по смисъла на този текст се имат предвид
юридическите действия, макар и примерно посочени в т.9, раздел 3 от ППВС №
6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/74г. на ВС, но не и юридическите събития, като
настъпилата смърт. За това именно наследяването, какъвто е настоящият случай,
не е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 СК и не може да направи
владението добросъвестно. Правилно е прието, че след като саморъчното завещание
в полза на Д К. Дв е произвело своето действие, със смъртта на завещателя, неговите наследници по
закон-двете сестри на Д К. Д – Т К. и М К. не са имали качеството на
добросъвестни владелци на завещаните имоти по смисъла на посочената разпоредба,
като същите са владяни без правно основание, а от 23.04.2010г., когато е бил
сключен наем на земеделска земя с ОСЗГ,
до предявяване на исковата молба на 14.08.2017г. 10-годишния давностен
срок по чл.79, ал.1 ЗСне е изтекъл. Нещо
повече по правило отдаването
на земеделски имот под наем/аренда и разпределението на гражданските плодове
/рента,наемна цена/ са актове на обикновено управление на общата вещ и
извършването им от един сънаследник/съсобственик не удостоверява осъществяване
на владение от последния. Начинът
на разпределение на гражданските плодове от съсобствен имот не може да се
третира като явен способ за демонстриране на владение върху идеална част от
имота, защото той може да се дължи на съображения
на разпределящия съсобственик от различно естество /напр. желание за лично
облагодетелстване чрез получаване на повече от дължимото; компенсиране на дължимо участие в тежестите
на общата вещ,ако ощетеният съсобственик не е участвал напр. в поддържането на
вещта,в заплащането на задължения по повод на същата и пр./. Несъразмерното
разпределение на гражданските плодове поражда единствено облигационни
правоотношения между съсобствениците по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС.
В мотивите на
обжалваното решение КРС с оглед произнасянето по ревандикационната претенция, е
изложил своите съображения и изводи и досежно щожността на атакувания с
исковата молба договор за доброволна делба от 31.10.2014г., като обаче след
като се е произнесъл по предявения главен иск, не е следвало да извършва
произнасяне по тази претенция с диспозитива на съдебния акт, тъй като тази
претенция е предявена при условията на евентуалност. В тази част решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Поради съвпадане на
крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в частта досежно главната искова претенция и обезсилено, в частта досежно по
произнасянето по предявеният при условията на евентуалност иск.
С оглед
изложеното на отхвърляне подлежи и
въззивната жалба против постановеното по реда на чл.247 ГПК Решение № 191/04.10.2019г.,
с което е отхвърлена молба на въззивниците-ответници за поправка на очевидна
фактическа грешка в основното решение, тъй като такава не е налична, а именно
липсва противоречие между формираната воля на съда в мотивите и постановения
диспозитив.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемите следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2464,60 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
160/09.08.2019г. постановено по гр.д. № 971/2017г. по описа на
РС-Карнобат, в частта, с която е обявен за нищожен договор за доброволна делба, сключен
на 31.10.2014г. между Д. М. К.,
ЕГН ********** ***, А.М. К.,
ЕГН ********** ***, И П. И.,
ЕГН ********** от гp.Бypгac, П.К. И
с ЕГН ********** ***, Т К.
Д ЕГН ********** *** и Й.Х. Д ЕГН **********
***, в частта, с която е извършена
доброволна делба на над 1/2ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Есен:
- HИBA
с площ от 7.002 /седем дка и два .м./ дка, четвърта категория, находяща
cе в местност „Б“, представляваща ПИ № 109023 /cтo и девет
хиляди двадесет и три/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 109022; ПИ
№ 700001; ПИ № 109039; ПИ № 109037;
- HИBA с
площ от 7.002 /седем дка и два кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в
местност „ДЖЕВИЗЛИКА“,
представляваща ПИ № 120011 /cтo
и двадесет хиляди и единадесет/
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 120010; ПИ № 120035; ПИ
№ 120012; ПИ № 000076;
-
НИВА с площ от 14.001 /четиринадесет дка и един кв.м./ дка,
четвърта категория, находяща се в местност
„КЕРЕЗЛИКА“, представляваща ПИ №
150012 /сто и петдесет хиляди и
дванадесет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 150011; ПИ № 000036;
ПИ № 150013; ПИ№ № 150047;
- НИBA с
площ от 13.995 /тринадесет дка деветстотин деветдесет и пет кв.м./ дка,
пета категория, находяща се в местността „А“, представляваща ПИ № 162004 /сто шестдесет и две хиляди и четири/ по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ №162005; ПИ № 000019; ПИ № № 000019; ПИ №
162003; ПИ № 162050; ПИ № 162019;
- HИBA с
площ от 14.975 /четиринадесет дка деветстотин седемдесет и пет кв.м./ дка, пета
категория, находяща се в местност „АРКАРА
ЙOЛУ“, представляваща ПИ № 170025 /сто и
седемдесет хиляди двадесет и пет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ №
170091; ПИ № 170085; ПИ № 170028; ПИ
№ 170084; ПИ № 170041; ПИ № 170063; ПИ
№ 170060; ПИ № 170059;
- HИBA
с площ от 5.999 /пет дка деветстотин
деветдесет и девет кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в местност
„КАРА TOПPAK“, представляваща ПИ № 193016 /сто деветдесет и три хиляди и
шестнадесет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 193015; ПИ № №
193039; ПИ№ № 193038; ПИ № 193017; ПИ№ № 193107;
- HИBA с
площ от
24.952 /двадесет и четири дка деветстотин петдесет и два кв.м./ дка,
трета категория, находяща се в местност „КАРА ТОПРАК“, представляваща ПИ №
193110 /сто деветдесет и три хиляди сто и десет/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ №
193082; ПИ № 193063; ПИ № 193062; ПИ № 193061; ПИ № № 000501; ПИ№ №
193104;
- HИBA с плoщ oт 22.597 /двадесет и два дка
петстотин деветдесет и седем кв.м./ дка, осма категория, находяща се в
местност „ДАМЛАДЖАТА“, представляваща ПИ №
370002 /триста и седемдесет хиляди и две/ по плана за земеразделяне, при
граници: ПИ № 370001; ПИ № 370040;
ПИ № 370003; ПИ № 000626;
- ЛOЗE с
площ от 13.600 /тринадесет дка и шестстотин кв.м./ дка, пета категория,
находящо се в местност „Г“,
представляващо ПИ № 620013 /шестстотин и двадесет хиляди и тринадесет/
по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 620020; ПИ № 620012; ПИ № 620019; ПИ
№ 620018; ПИ № 620017; ПИ № 620016; ПИ
№ 620015; ПИ № 620014; ПИ № 000057;
- HИBA с
плoщ oт 2.544дка, девета категория, находяща се в местност „ГОРЕН ЮРТ“, представляваща ПИ №
320203 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 320204; ПИ № 320201; ПИ
000300.
- HИBA с
плoщ oт 3.479дка, девета категория, находяща се в местност „Т Ю“, представляваща ПИ №
324185 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 324186; ПИ № 000300; ПИ
№ 324184; ПИ № 324284; ПИ
№000411; ПИ №324289; ПИ №324189.
- HИBA с
плoщ oт 1.877дка, четвърта категория, находяща се в местност „К“, представляваща ПИ №
143001 по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 143008; ПИ № 143003; ПИ
№ 143002; ПИ № 000102, както и В ЧАСТТА, с която е
извършена доброволна делба на над 1/4ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи
се в с.Есен:
- НИВА
с плoщ oт 28.045 /двадесет и осем
дка и четиридесет и пет кв.м./ дка, шеста категория, находяща се в местност „А“,
представляваща ПИ № 160017 /сто и
шестдесет хиляди и седемнадесет/ по
плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 160008; ПИ № 000148; ПИ
№ 000020; ПИ № 1160009;
- HИBA с
плoщ от 3.900 /три дка и деветстотин кв.м./ дка, девета категория, находяща cе
в местност „ЕЛАМА ЧEШMA“,
представляваща ПИ № 372001 /триста седемдесет и две хиляди и
едно/ по плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 372002; ПИ № 372010; ПИ №
000630;
- ЛOЗE с площ
от 2.444 /два дка четиристотин
четиридесет и четири кв.м./ дка, пета категория,
находящо се в местност „А“, представляващо ПИ №
640008 /шестстотин и четиридесет хиляди и осем/ по плана за земеразделяне, при граници:
ПИ № 640009; ПИ № 640007;
ПИ № 000021; ПИ № 000021, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
160/09.08.2019г. постановено по гр.д. № 971/2017г. по описа на РС-Карнобат в
останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/04.10.2019г., постановено по реда на
чл.247 ГПК по гр.д. № 971/2017г. по описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА И П. И.,
ЕГН ********** ***, П.К. И с ЕГН
**********,***; С.Т.В. с ЕГН **********
***, Й.Х. Д ЕГН ********** *** и Н. К. К., ЕГН **********
*** да заплатят на Д. М. К. с
ЕГН - ********** и А.М.
К. с ЕГН - **********,*** сумата от 2464,60
лева, представляващи сторените във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: