Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 11.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на единадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина Матушева
като разгледа докладваното
от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 402 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стил и уют“
ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 431261-F 475367/23.04.2019 г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Релевират се
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че в нарушение на чл. 17 ЗАНН извършените при проверката на органите по
приходите от жалбоподателя няколко нарушения не са разгледани от административнонаказващия орган в едно производство.
Счита, че в резултат на неправилно интерпретиране
на установените факти са формирани
незаконосъобразни правни изводи относно осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата. Излага пространни
възражения за незаконосъобразността на обжалвания акт.
Органът, издал наказателното
постановление, чрез юрисконсулт Трифонов, счита жалбата за неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя
на 26.06.2019 г., а жалбата е подадена
на 03.07.2019 г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е
процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство на 21.02.2019г., на търговски обект по
см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- „Вили Уют“, находящ
се в „Цигов чарк“, стопанисван от „Стил и Уют“ ЕООД, служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят старши инсп. по
приходите С.Е.С., в присъствието на свидетеля Р.О.С., установили, че наличната в обекта книга за
дневни финансови отчети за 2019 г. за въведеното в експлоатация фискално
устройство „TREMOL ZM-KL-VL“, рег. № в НАП 4023465, ИН ZK053213 и ИН на ФП 50114590, не е
прошнурована, дните без регистрирани продажби не се отбелязват в книгата за ДФО
и не са вписани на първата страница номерата на касовите бележки от кочан. Книгата
за дневните финансови отчети се съхранявала в обекта и жалбоподателят е започнал да я води на 16.02.2019 г. За
констатациите от проверката е съставен
Протокол за извършена проверка № 0397143 от 21.02.2019 г., подписан от
управителя на жалбоподателя и
проверяващите.
Съобразно установеното е прието, че с
непрошнуроване на книгата за дневните финансови отчети, дружеството е
осъществило състав на нарушение на чл.
39, ал. 5 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
За извършеното административно
нарушение на данъчното законодателство на
„Стил и Уют“ ЕООД бил съставен АУАН № F 475367 от 06.03.2019 г., за това че в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, не е изпълнило задължението си
да съхранява отчетите в хронологичен ред в прономерована
и прошнурована книга за дневните финансови отчети, с което е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 5 на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС. Прието е
Срещу съставения акт са подадени възражения на 11.03.2019 г. от дружеството
жалбоподател.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на осн.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената фактическа обстановка,
се налагат следните правни изводи
Актът
за установяване на нарушение № F 475367
от 06.03.2019 г и обжалваното
наказателно постановление са издадени от органи оправомощени
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1
и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
опорочаването му от самото начало и до незаконосъобразност на издаденото НП. Видно е, че приложения по административнонаказателната
преписка АУАН не е подписан от актосъставителя,
а съдържа подпис единствено на свидетеля по акта. Съгласно чл.36 ал.1 ЗАНН
административно наказателното производство започва със съставяне на акт за
установяване на нарушението, а чл.43 ал.1
определя, че същият следва да бъде подписан от актосъставителя,
поне един от посочените свидетели и от нарушителя. Следователно административнонаказателното производство като съвкупност
от последователни действия по установяване на нарушението, откриване на нарушителя,
определяне и налагане на наказанието, както и неговото изпълнение, в настоящият
случай е опорочено с неподписване на
акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя.
Това нарушение е съществено и се следва да се приравни на липсата на АУАН. Последния
като официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК ,чрез подписа на актосъставителя служи като доказателство, че е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга
на възложената му функция. Неподписания АУАН не може да обуслови целените от
закона правни последици и да постави началото на административно наказателното
производство. Не може да се прецени дали посоченият като актосъставител
действително е издал същия и да се прецени компетентността му. Юридическият
ефект на АУАН може да се прояви само ако е редовно съставен. Само валидно
съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща,
обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на
АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното
производство, неподписването му от съставителя представлява съществено
нарушение, опорочаващо самото административнонаказателно
производство. С предвиденото в чл.43 ал.1 от ЗАНН изискване АУАН да е подписан
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и да се предяви
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по
съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното
и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни
реквизити на АУАН в чл.42 т.1 от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия
съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло
да се приравни на липса на издаден акт. Въпросното нарушението е съществено. Тази
нередовност не може да се отстрани по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, предвид че в
разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се „санира” след предявяването на АУАН на нарушителя, а и в
случая не е. Подписът служи за
удостоверяване авторството на документа и следва да се счита, че липсата му е
равнозначна на непосочване на името на съставителя. Това препятства
възможността съдът да извърши проверка
дали АУАН е издаден от компетентно лице. Порокът във формата на АУАН не може да
бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление чрез показанията на актосъставителя, че
той е авторът на документа. С оглед изложеното, допуснатото нарушение е
достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а оттам и
недействителен АУАН, наказателно постановление да бъде отменено. Поради
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия
орган е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със
законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните
в тях твърдения с валидни доказателства, като
е ирелевантно дали неподписването на акта се
дължи на технически пропуск.
Така допуснатото съществено процесуално
нарушение е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без
да се разглежда неговата материална законосъобразност.
Независимо от това следва да се посочи,
че след съставяне на АУАН и към момента на постановяване на настоящото решение, разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е претърпяла
изменение и в сегашната си редакция не вменява задължение на лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД да съхраняват отпечатани отчети в прономерована
и прошнурована книга. Задължението продължава да съществува за лицата,
използващи ЕСФП, а именно такива, които извършват продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход. С това изменение отпада съставът на
нарушението-основание за възникване на административнонаказателна отговорност за жалбоподателя.
Предвид че съгласно чл. 193, ал. 1 ЗДДС
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания,
приложение намира чл. 3, ал. 2 ЗАНН и наказателното постановление следва да
бъде отменено, предвид прилагането на последващата
по-благоприятната материалноправна норма до влизането му в сила.
По тези
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление 431261-F 475367/23.04.2019 г. на Началника отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„Стил и уют“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 39, ал.5 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева