ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
27.10.2017г., град
Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през
2017 година, в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното гр.д. № 1476 / 2017г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС Велинград е
образувано по предявен иск от Д.Г.И., ЕГН *********, като майка и законен
представител на малолетното дете А.К.Г., и двете с постоянен адрес *** и
настоящ адрес *** чрез пълномощника й адв.Л.Кремова, против К.И.Г., ЕГН **********
***, с пр.осн. чл. 127, ал.2 СК – за
определяне режим на лични отношения на детето с бащата и определяне на издръжка
за напред и за минало време.
Твърденията в молбата са, че страните нямат
сключен граждански брак, а са живели във фактическо съжителство от 2003 до
2012г., от която връзка имат родено дете А.К.Г. - родена на ***г. Сочи се, че от
2010г. родителите са живели и работили в Англия, като с тях е било и
детето им Ана. Както и към настоящият момент майката да живее в Англия, където с
нея малолетното дете А.К.Г. живее и е записано на училище –академия „Всички
светии“, където учело в момента и не можело да се прибира в България, поради
липса на редовни документи и съгласие на бащата да преминава границата.
Така
изложените обстоятелства сочат наличието на международен елемент - факта на
трайно пребиваване на малолетното дете в чужда държава, който е в обхвата на
Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност. Съдът е служебно задължен да
следи за международната си компетентност - в този смисъл Определение № 354/
09.06.2011 г. по ч. гр. д. № 304/2011 г., IV гр. отд. на ВКС. Съгласно чл. 1,
б."б" от Регламента същият се прилага, независимо от характера на
съда или правораздавателният орган по граждански дела отнасящи се до
определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска
отговорност. Терминът "родителска отговорност" означава всички права
и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са
предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона
или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като терминът
включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения
с детето - чл. 2, пар.7 от Регламента. Терминът "право на упражняване на
родителски права" включва правата и задълженията за полагане на грижа за
личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на
пребиваването му - чл. 2, пар.9 от Регламента. Общата компетентност на
българския съд, предвидена в чл. 4, ал.1, т.2 от КМЧП следва да се третира
изключена от Регламента - така чл. 3, ал.1 от същия. Разпоредбата на чл. 8
пар.1 от Регламента съдържа норма, предоставяща компетентност на съдилищата на
държава - членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато
съдът е сезиран. Регламентът не съдържа препращане към правото на държавите -
членки за определяне на смисъла и обхвата на понятието "обичайно
местопребиваване". В решение на Съда по дело С-497/10, образувано по повод
преюдициално запитване по тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието
"обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани
с родителската отговорност се сочи, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че
това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и
семейна среда. За казусът детето на страните живее и учи в Англия, съгласно
изложеното от ищцата, посочения настоящ адрес и приложените към исковата молба
доказателства, където е неговото обичайно местопребиваване. Дори да се приеме, че обичайното им
местопребиваване не може да бъде установено, то съгласно чл. 13 от Регламента,
компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия "присъствие
на детето", т.е. държавата-членка, в която то пребивава. Акцесорният
характер на задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни
отношения или отношения по сватовство, не позволява на българския съд да отдели
претенциите за издръжка и да ги разгледа самостоятелно от спора за упражняване
на родителските права, от друга страна чл. 3 б. "г" от приложимия
Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка,
определя компетентност на този съд, който е овластен да разгледа водещия иск
относно родителската отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000, когато пред съд в държава - членка е заведено дело по което той, по
силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на
съда на друга държава - членка по силата на настоящия регламент, съдът, пред
който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен. След като
обичайното местопребиваване на детето А.К.Г. е на територията на страна-членка,
различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и
след като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003, съдът намира, че следва служебно да прогласи
съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 8 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа така
предявените искове по чл. 127, ал. 2 СК,
като същата принадлежи на съда на друга държава-членка – в този смисъл са Определение
ч. гр. д. № 636/2012 г., III гр. отд на ВКС, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I гр. отд., Определение № 19 от 9.01.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III гр. отд., Определение № 426 от 3.08.2009
г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III гр. отд. Това разрешение на въпроса с
компетентността кореспондира с водещия принцип, изразен в пункт 12 от преамбюла
на Регламент (ЕО) № 2201/2003 според който основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината
на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, т.е
компетентността на първо място следва да се отнася към държавата-членка на
обичайното пребиваване на детето, чиито признаци са изцяло фактически и не са
обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му
адресна регистрация в държавата по произход.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА,
че Районен съд Велинград не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 1476 по описа за 2017 г. на Районен
съд Велинград.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 1476/2017 г. по описа на Районен съд Велинград,
като международно неподведомствено на български съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.................................
/Валентина Иванова/