РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Русе , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520101231 по описа за 2021 година
Ищците ЮМ. СЮЛ. Т. и Ф. Р. Т. твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на
малолетните деца С.С. С., родена на 20.11.2005г. и Ю.С. С., родена на 24.06.2010г. От
раждането си до началото на 2021г. техните внучки живеели при тях, в дома им и те
помагали в отглеждането им. Внучките им били отгледани с любов и всеотдайност, не са
били лишавани от внимание и обич, давали всичко за тях, като се стараели нищо да не им
липсва. В края на 2020г. отношенията между техния син С. ЮМ. СЮЛ. и съпругата му З.И.
Салиева се влошили, като последната напуснала дома на ищците заедно с двете деца и се
преместила да живее при своята майка също в с.С., обл.Р., като повече не се върнали при
тях. След това разбрали, че снаха им напуснала България, като междувременно била подала
и молба за развод със сина им. От началото на 2021г. и до момента не можели да виждат
своите внучки, тъй като кантактът им с тях бил отказан категорично и при всеки опит да се
свържат с тях, бабата и дядото на децата по майчина линия пускали срещу тях жалби до
всички институции. Считат, че интересите на децата са нарушени и те са откъснати от
тяхната нормална среда. Съгласно съдебната практика, интересите на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да
поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките
си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато стана въпрос за баба
и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на
установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието,
което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
1
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни,
обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да
е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие
– например не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да
върши противообществени прояви и т.н. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна.
По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от бабата и дядото от майчина и бащина
страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. В
конкретния случай ищците твърдят, че са отгледали тези деца и през целия си съзнателен
живот до момента те са живели при тях и именно за това сегашната раздяла е толкова
болезнена за тях, като техни баба и дядо и предполагат трудна и за тях като техни внуци.
Предвид това, че в момента майката и бащата на бившата им снаха, която е извън България
от декември 2020г., не желаят да им осигурят доброволно контакт с внучките им, а това е
правела и З. Салиева, като по този начин нарушават интереса на децата, за ищците възниква
правния интерен от завеждането на този иск, да им бъде определен режим на лични
контакти и отношения с двете им внучки. Този режим не би попречил на развитието на
децата, тъй като те ще пребивават в средата, в която са израснали и познават перфектно.
Няма да се налага да пътуват и да се адаптират, като режимът им на живот няма да се
утежни повече от сега и престоят им при тях ще се отрази положително. Поради това молят
съда да постанови решение, с което да бъде определен режим на лични контакти и
отношения на бабата Ф. Р. Т. и дядото ЮМ. СЮЛ. Т. с техните внучки С.С. С., родена на
20.11.2005г. и Ю.С. С., родена на 24.06.2010г., както следва: Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, в дома на
дядото и бабата, в с.С., обл.Р., ул.”В.А.” № 6, както и за две седмици през годината, когато
не са на училище, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на
майката, както и на ротационен принцип – по 3 дни по време на Коледните празници всяка
нечетна година и по 3 дни по време на Новогодишните празници през всяка четна година;
по време на Великденските празници – първите или вторите два дни и единия от двата
Байряма след предварителна уговорка между родителите. Претендират и направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основават претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.128 от СК.
Ответницата З.И. Салиева в срока за отговор не подава такъв и не взема становище
по иска. В съдебно заседание оспорва изцяло иска, като твърди, че ищците и техният син
живеят в едно домакинство, а на бащата по образуваното бракоразводно производство -
гр.дело № 5922/2020г. по описа на РРС, е определен достатъчно разширен режим на лични
контакти и отношения с дъщерите му, което дава възможност на дядото и бабата по бащита
2
линия в този режим също да контактуват с внучките си. Съзнателно или не ищците
прехвърляли конфликтите с майка им и роднините й върху децата, а особено агресира в това
отношение бабата. Същевременно при децата се констатира състояние на вътрешно
напрежение, безпокойство, потиснатост и усещане за различие с другите деца поради
наличие на баща, който има проблеми с алкохола и отношението му към майка им и тях.
Това състояние се е появило след нееднократната агресия на бащата над майката,
пасивността на бабата и дядото и се дължи на преживявания от децата стрес. По този начин
ищците поставяли под заплаха психичното им здраве и поведението им се нуждае от
корекция. Към настоящия момент обаче рисковете за децата не могат да бъдат преодолени,
като се допусне режим на лични отношения между тях и ищците. Твърди и че за децата не се
полагат необходимите грижи от страна на ищците. Дядото по бащина линия е в тежко
здравословно състояние и е на легло, като за него се грижи съпругата му и баба на децата.
Детето С. се нуждае от подготовка за училище, а сестра й Ю. за градина, която е
подготвителна група за първи клас. Помощ в тази връзка споредично оказвала другата
внучка на ищците, която учи в гр.В., но тя не може да се ангажира постоянно, а дядото и
бабата няма как да помагат на почти 16-годишната С. в подготовката й за училище, тъй като
дори български говорели лошо, както и бащата, с оглед липсата му на образование.
Ответникът С. ЮМ. СЮЛ. счита иска за основателен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представените удостоверение за раждане, издадено въз на акт за раждане №
1732/23.11.2005г. на Община – гр.Русе и удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № 934/25.06.2010г. на Община – гр.Русе, детето С.С. С. е родена на
20.11.2005г., а детето Ю.С. С. е родена на 24.06.2010г., двете от майка З.. ИСМ. СЮЛ. и
баща С. ЮМ. СЮЛ.. Съгласно представеното удостоверение за родствени връзки на
последния с изх.№ 2-159/28.04.2021г., издадено от Община – гр.Русе, баба и дядо на децата
по бащина линия са ищците ЮМ. СЮЛ. Т. и Ф. Р. Т.. От представения нотариален акт №
146, том VI, рег.№ 16088, нот.дело № 969/05.08.2008г. на нотариус № 221 с район на
действие РРС, се установява, че ищците живеят в къща с площ от 67.00 кв.м. построена в
дворно място, находящи в с.С., обл.Р., ул.”В.А.” № 6, а по делото не се спори, а и видно от
справката за регистриран постоянен и настоящ адрес и данните от призоваването с тях живее
и техният син С.С., като преди това там са живели и съпругата му с двете деца.
От представените заверени преписи на решение № 260230/09.03.2021г. и протокол от
проведено съдебно заседание на 09.02.2021г. по гр.дело № 5922/2020г. по описа на РРС, е
видно, че З.С. е предявила срещу С.С. обективно съединени искове за прекратяване на брака
и да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на рводените
от брака две деца. По това дело са били определени привременни мерки, с които
упражняването на родителските права по отношение на децата С.С. С., родена на
3
20.11.2005г. и Ю.С. С., родена на 24.06.2010г., са били предоставени на майката, а на
бащата е бил определен режим на лични контакти и отношения с двете му дъщери: Всяка
втора и четвърта събота от месеца без преспиване от 10.00 часа до 18.00 часа, като бащата
ще ги взема и ще ги връща от дома на майката в с.С., обл.Р., ул.”Кирил и Методий” № 26.
Този режим на родителски отношения е със срок от 09.02.2021г. до 09.07.2021г. или до
влизане в сила на съдебното решение по делото. След 09.07.2021г., през следващата 1
година, бащата ще взема децата при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 10 дни през
лятото на 2022г., когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С
постановеното по тово бракоразводно производство съдебно решение, което все още не е
влязло в сила, тъй като е било обжалвано през въззивната инстанция, упражняването на
родителските права по отношение на децата С.С. С., родена на 20.11.2005г. и Ю.С. С.,
родена на 24.06.2010г., са били предоставени на майката, а на бащата е бил определен
режим на лични контакти и отношения с двете му дъщери: да ги вижда и взема при себе си
всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18.00 часа в петък до 12.00 часа в
неделя с преспиване, както и през лятната ваканция на два пъти по 15 дни във време, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Представен е и препис от заповед за незабавна
защита, издадена по гр.дело № 5980/2020г. по описа на РРС на 22.12.2020г., с която на
бащата С.С. са били наложени мерки по ЗЗДН, а именно да се въздържа от извършване на
актовене на домашно насилие спрямо З.С. и двете деца и му е било забранено да
приближава З.С., жилището, което обитава, местоработата, местата за социални контакти и
отдих, които последната посещава.
Представен е препис на временен трудов договор в превод на български език, от
който е видно, че З.С. работи в Палма де Майорка, Испания, като помощник-сервитьор.
Съгласно експертно решение № 2143/03.09.2015г. на ТЕЛК, дядото по бащина линия
ЮМ. СЮЛ. Т. е с определена диагноза: Шозофрения и общо заболяване: Параноидна
шизофрения. Захарен диабет с вторична резистентност към СУП. Полиневропатия
диабетика. Астигматизъм. Хипертонична болест 2-ра степен сърдечна форма. Принзата му е
била 76% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизация 01.06.1988г. С
експертно решение № 2092/12.09.2017г. на ТЕЛК, дядото по бащина линия ЮМ. СЮЛ. Т. е
бил преосвидетелстван с определена диагноза: Неинсулинозависим захарен деабет и общо
заболяване: Захарен диабет с вторична резистентност към СУП. Полиневропатия диабетика.
Астигматизъм. Хипертонична болест 2-ра степен сърдечна форма. Параноидна шизофрения
– клинична ремисия. Принзата му е била 64% трайно намалена работоспособност.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” –
гр.Ветово, обл.Р., се установява, че към момента основни грижи за децата С. и Ю. полагат
родителите на майка им, тъй като след раздялата с баща им тя е напеснала страната и живее
в Кралство Испания. С.С. с родителите си живеят в едно жилище – двуетажно. Родителите
му живеят на първия етаж, който се състои от три стаи и санитарно помещение. Къщата е
4
обзаведена с мебели, осигуряващи нормалното протичане на ежедневието им. Поддържат се
много добри хигиенно-битови условия и за всички има достатъчно лично пространство.
Жилището е електрифицирано, водоснабдено, има интернет и кабелна телевизия.
Поддържат се нормални взаимоотношения между членовете на домакинството. Дядото по
бащина линия не е трудово ангажиран – той е с 90% трайно намалена работоспособност, а
бабата по бащина линия му е личен асистент. Имат месечен доход от около 700.00 лева.
Между бабата и дядото по бащина линия и двете деца е прекъсната емоционалната връзка,
тъй като след раздялата на родителите им те не са гостували в дома на ищците по-
продължително време – с преспиване, а много рядко и за малко. Детето С. е ученичка в 9-ти
клас на Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазаров” – гр.Русе, а детето Ю. е
ученичка в 4-ти клас на местното основно училище „П.Р.Славейков” – с.С., обл.Р..
Родителското сътрудничество и активната родителска връзка са прекъснати, тъй като
родителите на децата са разделени от началото на 2021г. и не поддържат връзка помежду си.
Двете деца преди това са били отглеждани в семейната среда на родителите си, а активна
помощ са оказвали бабата и дядото по бащита линия. Семейството е обитавало втория етаж
от семейното жилище. Налице са битови условия, осигуряващи нормалното протичане на
ежедневието им и осигуряващи достатъчно лично пространство на всеки член на
домакинството. Създадена е била силна емоционална връзка между децата и родителите на
баща им, която е била прекъсната от началото на 2021г. след раздялата на родителите.
От изслушването на непълнолетното дете С. С. в съдебно заседание е видно, че тя
иска да отиде при своята майка в Испания, но баща й не разрешавал това. Никой не ги бил
настройвал срещу бабата и дядото по бащина линия, но детето не искало да ходи в тях,
защото били заключвали вратата на тяхната стая и не им давали да ходят там, а искали да
стоят при тях. Не желаело и два пъти през почивните дни в месеца да е с преспиване при
ищците.
От изслушването на малолетното дете Ю. С. в съдебно заседание е видно, че то иска
да прекарва повече време при своите баба и дядо по бащина линия, кото бабата им помагала
да домашните. Не искало всяка събота и неделя да е при баща си, тъй като той през деня се
държал добре с тях, но вечерта пиел алкохол и правел глупости.
В показанията си свидетелката С. М. ИСМ., която е баба на децата по майчина линия,
твърди, че тя и майката не са препятствали децата да се виждат както с баща си, така и с
ищците. При едно от посещенията на децата в дома на баща им възникнал проблем и викали
полиция. Причината била, че ищците искали те да останат при тях с преспиване, какъвто
режим към него момент не е бил определен, а и децата не искали да останат да спят там.
Непълнолетната Семге споделила и че детската им стая на втория етаж била заключена и не
били пуснати там от техните баба и дядо. Тя не искала да ходи в дома на ищците, защото
когато отидела там те говорели против майка й и против свидетелката. Последната е
притеснена от това и че дядото по бащина линия е шизофреник и когато бащата и бабата ги
нямало децата трябвало да останат при него, както и че ищците и бащата не са в течение на
5
учебния процес на децата и не могат да им помагат при подготовката на уроците им. Докато
нейната дъщеря е в Испания, което продължавало за около 6 месеца, тя полагала грижите за
децата.
В показанията си свидетелят Н.Е.М. твърди, че от раздялата на родителите, майката е
заминала за чужбина, като двете деца се отглеждали от бабата по майчина линия.
Последната не е забранявала на внучките си да посещават дома на баща си, но децата не
искали да ходят там, но какви са причините за това на свидетеля не е известно.
В показанията си свидетелят Р.М.Р. твърди, че до 8-ми декември 2020г., когато
родителите на децата се разделили, двете деца се отглеждали от бабата по бащина линия с
помощта на съпруга й, като отношенията им с внуците били много добри. Към момента
ищците искали да продължат да си гледат внучкине, но последните ги посещавали много
рядко и то за кратко.
В показанията си свидетелката Н.Х. Т. твърди, че от раждането на децата грижи за
отглеждането им са полагали ищците. Майка им започнала работа и те ги гледали докато
отсъства, а другата баба била в Република Турция и никога преди това не ги е била гледала.
Откакто родителите се разделили, двете внучки един път дошли при ищците, като стояли 2-
часа. Втори път искали да останат да спят при тях, но другата баба не им разрешила. Децата
искали да виждат своите баба и дядо по бащита линия, тъй като са били свикнали с тях,
когато са живели заедно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.128 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази
разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието
„интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 от СК във вр.с чл.124,
чл.125 и др. от СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се
отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с
нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като
отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване
на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974г., което не е изгубило сила и при
действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, формиране на трудови навици и дисциплина,
подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
6
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето,
съобразно чл.128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В
разпоредбите на пор.1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дефинирано съдържанието на понятието „най-
добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие
налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически,
психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и
др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с
родителите си и с роднините по майчина и бащина линия /в. т.см. е и Решение № 140 от
10.07.2015г. на ВКС по гр.дело № 3356/2014г., 4-то г.о., ГК/. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от
близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на
детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му /каквито данни съдът
намира че в случая не са налице по отношение на двете деца/. По принцип бабата и дядото
са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-
добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо
следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат
и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При
определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се
съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена
възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят който упражнява родителски права
работи, че на същият е необходимо време на ежедневни контакти с детето. Конкретният
режим при условията на чл.128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето
на обучение, почивка, включително и с родителя, който упражнява родителски права. При
определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи
най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със
съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да
възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна на начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
В конкретния случай по делото е установено /както от изготвения социален доклад,
така и от свидетелските показания/, че детето С. е ученичка в 9-ти клас на Професионална
гимназия по облекло „Недка Иван Лазаров” – гр.Русе, а детето Ю. е ученичка в 4-ти клас на
местното основно училище „П.Р.Славейков” – с.С., обл.Р.. Родителското сътрудничество и
активната родителска връзка са прекъснати, тъй като родителите на децата са разделени от
началото на 2021г. и не поддържат връзка помежду си. Двете деца преди това са били
7
отглеждани в семейната среда на родителите си, а активна помощ са оказвали бабата и
дядото по бащита линия. Семейството е обитавало втория етаж от семейното жилище.
Налице са битови условия, осигуряващи нормалното протичане на ежедневието им и
осигуряващи достатъчно лично пространство на всеки член на домакинството. Бабата и
дядото живеят на първия етаж на къщата, който се състои от три стаи и санитарно
помещение. Къщата е обзаведена с мебели, осигуряващи нормалното протичане на
ежедневието им. Поддържат се много добри хигиенно-битови условия и за всички има
достатъчно лично пространство. Жилището е електрифицирано, водоснабдено, има интернет
и кабелна телевизия. Създадена е била силна емоционална връзка между децата и
родителите на баща им, която е била прекъсната от началото на 2021г. след раздялата на
родителите. Както от социалния доклад, свидетелските показания, така и от изслушването в
съдебно заседание е видно, че ищците са силно привързани към внуците си, че имат желание
да ги виждат за по-продължителен период от време, както и че децата нямат против да се
виждат с тях и да ги посещават в дома им. Евентуалната им раздяла и липсата на контакти
би ги отчуждила един от друг, което не е в интерес нито на децата, нито на техните роднини
по бащина линия. Данните по делото, включително и гласните доказателства и становището
на майката, сочат на несъгласие както на последната, така и на нейната майка, с искания от
ищците самостоятелен режим на лични отношения. При това положение следва да се
приеме, че за ищците е налице правен интерес да упражнят регламентирано в закона право,
съгласно разпоредбата на чл.128 от СК за установяване на лични контакти с внучките си. За
допускане осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи
категорично, че личните отношения са в интерес на децата, като конкретно приложение на
принципа за всестранна защита на децата. При анализа на установените по делото факти
настоящият състав счита, че следва да се отчетат влошените отношения между двамата
родители от една страна, а от друга необходимостта децата да се срещат с ищците свободно,
без да бъде ограничавано да поддържат лични контакти с тях. Трябва да се постигне
необходимия баланс в отношенията между майката, която упражнява родителските права,
бащата, който също има признати права на лични отношения с децата, и ищците в
качеството им на техни баба и дядо. В случая съдът намира, че в интерес на децата е да им
бъде определен режим на лични контакти с бабата и дядото по бащина линия. Не са главен
критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на децата. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че децата нямат интерес да общуват с
родните си баба и дядо. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин
децата ще получават възпитание, подкрепа, придобиват опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от бабата и дядото от майчина и бащина
страна не е в интерес на децата. В конкретния случай ищците са помагали в отглеждането
на тези деца и през целия си съзнателен живот до момента на раздялата на родителите им, те
са живели при тях и именно за това сегашната раздяла е толкова болезнена за тях, като техни
баба и дядо и трудна за децата като техни внуци. Както бе посочено по-горе, е била
създадена силна емоционална връзка между децата и родителите на баща им, която е била
8
прекъсната от началото на 2021г. след раздялата на родителите. Към момента видно от
изслушването на децата и показанията на бабата по майчина линия, нежеланието на децата
да посещават дома на ищците, където живее и техния баща е алкохолната злоупотреба на
последния. Както е посочено и в съдебното решение по бракоразводното производство, с
поведението си бащата е загубил авторитет пред децата, но това обстоятелство е
преодолимо, но от страна на бащата трябва да бъдат положени много и дългосрочни усилия.
Такива следва да полагат и ищците, като не говорят пред децата с лошо за тяхната майка и
нейните роднини, като им осигурят и свободен достъп до детската им стая, в която те са
живели и с обстановката на която са свикнали. Неоснователно е възражението за влошеното
здравословно състояние на дядото по бащина линия, което би нарушило интереса на децата
при определяне на режима на лични контакти. Това му здравословно състояние датира още
от преди раждането на децата и по делото няма нито доказателства, а дори и данни, това му
здравословно състояние да вреди по някакъв начин на децата, които са живели при него до
края на 2020г., нито това да е опасно за тяхното здраве, физическо и психическо развитие.
Тъй като производството по настоящото дело е спорна съдебна администрация на
граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, то съдът не е
обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата молба за определяне на
режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внуците – от друга, с
посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ
режим при отчитане интересите на децата, но не обвързва съда с конкретно искане. В този
смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън
петитума на исковата молба. Определяйки режима по настоящото дело, съдът намира, че той
следва да е в режима на лични контакти и отношения на децата с техния баща, както е
определен в постановеното съдебно решение по бракоразводното производство, което
въпреки, че още не е влязло в законна сила, определения в него режим е достатъчно широк и
отговарящ на интересите на децата и правото на ищците. От доказателствата по делото е
видно, че бащата и неговите родители живеят в едно домакинство и при осъществяването на
този режим както бащата, така и ищците ще имат достатъчно време да контактуват с децата.
Определяйки режим извън този, то ще бъдат нарушени правата на майката и нейните
родители, тъй като децата ще трябва да отсъстват от тях през всичките почивни дни на
месеца, което не е в ничий интерес. По изложените съображения съдът намира, че режима
на лични контакти и отношения на ищците с двете им внучки, следва да се определи: да ги
виждат и вземат при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18.00
часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; По 2 дни по време на Коледните празници
всяка нечетна година и по 2 дни по време на Новогодишните празници през всяка четна
година с преспиване; по време на Великденските празници – първите или вторите два дни и
единия от двата Байряма след предварителна уговорка между родителите. Този режим е
достатъчно разширен – почти 6 дни в месеца плюс допълнителни дни през официалните
празници в страната и установява стабилен контакт, търсен от ищците със своите внуци.
Съдът намира за неоснователни съображенията на ищците за престой на децата при
9
тях две седмици през годината, когато децата не са на училище, както и през летните
месеци. Летният сезон и ваканциите на децата са предвидени за почивка от училищните
натоварвания и възможност за други занимания, съответстващи на интересите на децата в
различни области, поради което през тези периоди е нужно да са налице и условия за това.
Определеният режим на лични контакти между двете деца и ищците – техни баба и дядо по
бащина линия, не следва да се прилага през времето на платения годишен отпуск на
майката, както и през определения по съдебен ред за контакт с бащата съответен брой дни
без прекъсване през лятото, включително и през училищните ваканции. Това е така, защото
режимът на лични отношения с бабата и дядото следва да е извън времето през лятото и
ваканциите, определено за родителите в рамките на техния годишен отпуск и възможност за
организиране на почивки и пътувания извън населеното място, в което живеят. При това
положение, съобразявайки се с интересите на децата, при констатирано несъответствие
между техните права и интереси с тези на бабата и дядото, превес имат първите, поради
което следва да се откаже исканият от ищците режим, включващ две седмици през годината,
когато децата не са на училище, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката. В тази част искът на ищците следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен, като се
определи режим на лични контакти и отношения на ищците с двете им внучки, както следва:
да ги виждат и вземат при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от
18.00 часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; По 2 дни по време на Коледните
празници всяка нечетна година и по 2 дни по време на Новогодишните празници през всяка
четна година с преспиване; по време на Великденските празници – първите или вторите два
дни и единия от двата Байряма след предварителна уговорка между родителите.
По отношение на претенцията на ищците за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира следното: Нормата на чл.78 ГПК се намира в част Първа „Общи
правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него производства,
доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не
следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна
администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не
са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно
отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират
приложение общите правила на чл.78 от ГПК, съгласно които отговорността за разноски
почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на
съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и
определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е
определил режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на
ищците не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК – когато
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако изрично признае
10
иска.
Спорът между страните, довел до предявяване на иска е несъгласието на ответницата З.
Салиева при осъществяване на личните отношения децата да преспиват в дома на ищците,
поради което не може да се приеме, че същата не е дала повод за завеждане на делото, а и
липсва направено в хода на процеса признание на иска от нейна страна. Поради това и при
основателността на предявения иск по чл.128 от СК ответницата З. Салиева дължи
възстановяване на направените от ищците разноски, като ирелевантно е обстоятелството, че
съдът е определил режим, различен от поискания в исковата молба. Поради гореизложеното
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата З. Салиева следва да бъде осъдена да заплати
на ищците направените по делото разноски в размер на 80.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото. Не следва да се присъжда на ищците претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съобразно представения списък на
разноски. По делото са представени само пълномощни от ищците, с които упълномощават
адвокат, който да ги представлява в производството по делото /между л.5 и 6 от делото/.
Няма никакви други доказателства за заплатено от тях адвокатско възнаграждение на
адвоката до приключване на делото в първоинстанционния съд, включително и договори за
правна защита и съдействие, където да е посочен, че е договорено и заплатено такова
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.128 от СК и чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128 от СК мерки на лични отношения на бабата и
дядото по бащина линия ЮМ. СЮЛ. Т., с ЕГН: ********** и Ф. Р. Т., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: с.С., обл.Р., ул.”В.А.” № 6, с техните внучки С.С. С., родена на 20.11.2005г.,
с ЕГН: ********** и Ю.С. С., родена на 24.06.2010г., с ЕГН: **********, както следва: да ги
виждат и вземат при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18.00
часа в петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; По 2 дни по време на Коледните празници
всяка нечетна година и по 2 дни по време на Новогодишните празници през всяка четна
година с преспиване; по време на Великденските празници – първите или вторите два дни и
единия от двата Байряма след предварителна уговорка между родителите.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128 от СК, предявен от ЮМ. СЮЛ. Т., с
ЕГН: ********** и Ф. Р. Т., с ЕГН: **********, двамата с адрес: с.С., обл.Р., ул.”В.А.” № 6,
за определяне на режим на лични отношения извън определения по-горе, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.И. Салиева от с.С., обл.Р., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Р,
ул.”К.С.” № 12 – адвокат Р. К., да заплати на ЮМ. СЮЛ. Т., с ЕГН: ********** и Ф. Р. Т., с
ЕГН: **********, двамата с адрес: с.С., обл.Р., ул.”В.А.” № 6, сумата от 80.00 /осемдесет/
лева – направени по делото разноски.
11
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12