Решение по дело №73/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 58

гр. Видин, 24.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

първи юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

73

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1, вр. ал.4, вр. с чл.225а,ал.1, вр. с чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на К.И.С. и Р.И.Ф. против Заповед № РД-02-11 - 521/01.06.2020г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „външна тоалетна“, находящ се в ПИ с идентификатор № 41263.501.705 по КК на с.Кутово, обл.Видин, представляващ ПИ стар № 670, кв.112, урегулиран в УПИ Х – 670, кв.112 по ПУП – ПР на с. Кутово, обл.Видин, утвърден със Заповед № 4127/ 1965г., от и за сметка на К.С. – собственик и възложител на строежа и Р.Ф. - извършител на строежа.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована. Твърди се, че въпросната външна тоалетна всъщност е построена преди години. Поддържат, че в производството по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които я правят незаконосъобразна.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Зам. Кметът на Община Видин, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава. Посочва се, че при издаването на заповедта е спазен както материалният, така и процесуалният закон.

Настоящото дело е върнато от Върховен административен съд за ново разглеждане от друг състав с решение № 4343/ 05.04.2021г. по адм.д. № 13172/ 2020г. на ВАС.

При второто разглеждане на делото от настоящия съдебен състав са дадени указания за произнасяне на съда по материалната законосъобразност на оспорената заповед.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателката К.С. се легитимира, като собственик на УПИ № X-670 в кв.112 по плана на с.Кутово, обл.Видин, сега ПИ 41263.501.705 по КК на с.Кутово, обл.Видин, целият с площ от 435 кв.м., заедно с построените в него сгради.

Административното производство е по повод подадено заявление от Соня Станева, като пълномощник на Изабел Георгиева, която е съсед на процесния имот. Заявлението е с вх. № ТР – 02 – 06 – 36 / 17.12.2019г.

По повод на жалбата е издадена заповед № РД – 02 – 11 – 1387 / 30.12.2019г. на Зам. кмета на община Видин, с която е назначена работна група за извършването на проверка.

Във връзка с горното такава е извършена на място в с.Кутово, общ.Видин, на административен адрес - ул. „Тридесет и осем“ № 3, както и по документи от страна на служители на Община - Видин, като резултатите от проверката са отразени в констативен акт № 2 / 18.02.2020г. Установено е, че Р.Ф. е изградил масивна външна тоалетна в собствения на жалбоподателката К.С. имот, без да има строителни книжа за това, а именно без влязло в сила разрешение за строеж, както и на намалено отстояние от северната и източната имотни граници.

Видно от констативния акт работната група е установила, че имотът е собственост на К.И.С., съгласно Н.А. № 5, т.VIII, рег.№ 11093, н.д.№ 689 от 21.08.2014г. Установено е при проверката, че проверяваният строеж представлява масивна постройка на допълващо застрояване – външна тоалетна, която е изградена в североизточната част на ПИ с идентификатор № 41263.501.705 по КК на с.Кутово, обл.Видин. Изградена е на разстояние 0,90 м. от източната имотна граница с ПИ 672, кв.112 по ПУП – ПР на с.Кутово и на 0,50 м. от северната имотна граница с ПИ с идентификатор № 41263.501.695 по КК на с.Кутово, собственост на Изабел Георгиева и на разстояние 26,50 м. от уличната регулация. Постройката е с размери 1,30м. / 1,20 м. и височина 2,20 м., като е изградена върху подложен бетон на кота терен, с тухлени зидове с дебелина от 0,25 м., а стените са облицовани с фаянсови плочки. Покривът е едноскатен с дървена конструкция, покрита с ламарина. Постройката се ползва като външна тоалетна и под нея е изградена септична яма. Прието е, че постройката е изградена през 1998г., а през 2018г. е измазана от Р.Ф..

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя Р.Ф. и В.Ф., които са ползватели на имота. Р.Ф. е посочен и като извършител на строежа и по чиито сведения е посочен момента на изграждането на въпросната постройка, а именно 1998г., когато е я изградил и през 2018г., когато я е измазал. За строежа не са установени налични строителни книжа респ. разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателя Р.Ф. на 02.03.2020г., а на К.С., той е връчен чрез нейната майка В.Ф. със задължение да го предаде – на 19.05.2020г. В посочения в констативния акт срок от същите не са постъпили възражения.

Установено е от сведенията на жалбоподателя Р.Ф., като извършител на строежа, че същия е изграден през 1998г., като през 2018г. е измазал постройката, поради което с оглед времето на извършване за строежа са приложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и от работната група е изследвана търпимостта на процесния строеж.

Както към годината на изграждане на строежа, така и към настоящия момент е действал ПР, одобрен през 1965г.

Строежът е от 6 – та категория, съгласно чл.137,ал.1,т.6 от ЗУТ и не е нанесен в плана на с.Кутово, одобрен през 1965г.

Въз основа на констативния акт от Зам. Кмета на община Видин е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така изградената външна тоалетна, представлява строеж шеста категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахната масивната тоалетна от и за сметка на жалбоподателите, като собственик и възложител – К.С. и като извършител на строежа – Р.Ф..

За построяването на външната тоалетна няма разрешение за строеж, като е и установено, че е изградена на намалени отстояния от източната и северната имотна граница, така както е описано и по – горе.

По делото не са представени каквито и да било доказателства за издаване на разрешение за строеж за изграждането на въпросната външна тоалетна или за съобразяването ѝ с предвижданията на плана на селото.

При извършените проверки на място е установено, че тя съществува и не е премахната от жалбоподателите, за което е представен и снимков материал.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима като подадена от лица, което имат правен интерес да обжалват оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Зам. Кмета на Община Видин с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, за което е представена и надлежна заповед № РД – 02 – 11 – 1275 / 26.11.2019г. на Кмета на Община Видин.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото безспорно е установено, че процесната заповед е издадена на основание констативен акт № 2 / 18.02.2020г., според който въпросната външна тоалетна представлява незаконен строеж, поради изграждането му без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ, както и при намалени отстояния от границите на два от съседните имоти, в противоречие с чл.47,ал.2 от ЗУТ. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 2 / 18.02.2020г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл.223,ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящото производство. На жалбоподателите е указана необходимостта да докажат твърдените в жалбата обстоятелства, за което при предишното разглеждане на делото от друг състав на съда, същите са поискали ангажиране на релевантни по делото доказателства. В настоящото производство съдът е дал възможност на жалбоподателите да заявят поддържат ли направените доказателствени искания или не, но в хода на настоящото съдебно производство, въпреки редовно полученото съобщение, не са взели становище, въпреки указаната доказателствена тежест.

Безспорно се доказа по делото, че въпросният строеж, като незаконен такъв и предвид степента на същественост на пороците, допуснати при изграждането му, които не биха могли да бъдат санирани, не може да бъде узаконен и съответно подлежи на премахване.

От приетата фактическа обстановка по делото се установява, че жалбоподателите са изградили въпросната външна тоалетна, като за изграждането ѝ няма каквито и да било строителни книжа, като същата е построена и на намалени отстояния от две от имотните граници.

Установява се по делото, че външната тоалетна е построена през 1998г., според самия жалбоподател Ф., както и че представлява строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа.

Налице е строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за който обаче не е издадено разрешение за строеж, съобразно изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ.

Според § 5,т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Т.е. според цитираното определение за „строеж” такъв представлява и изграждането на външна тоалетна.

А според разпоредбата на чл.47,ал.2 от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.

Както бе установено и посочено по – горе в настоящото решение въпросната тоалетна е с тухлени зидове, облицовани с фаянсови плочки, изградена върху подложен бетон на кота терен, с едноскатен покрив с дървена конструкция, покрита с ламарина. Под постройката, която се ползва като тоалетна има изградена септична яма, която отстои от източната имотна граница на 0,90 м и от северната такава – на 0,50м., което е значително по – малко разстояние от минимално допустимото такова – „не по – малко от 3 м. от границите на имота“, съобразно законовата разпоредба на чл.47,ал.2 от ЗУТ.

Безспорно е доказана и липсата на строителни книжа за изграждането на външната тоалетна.

Предвид времето на изграждането ѝ, от административния орган е разгледан и въпросът за допустимостта и търпимостта на строежа.

За да е законен извършения от жалбоподателите строеж, дори и в собствения им недвижим имот, същия следва да бъде изграден при спазване на законовите разпоредби за това, така както е описано по – горе.

По-горе вече бе описано, че става въпрос за строеж, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Изискването за разрешение за строеж е съществувало и съобразно разпоредбата и на чл.55 от ЗТСУ /отм./, който е действал към момента на изграждането на строежа – през 1998г.. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §.16,ал.2 и 3 от ДР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че той е бил изграден на намалени отстояния и съобразно разпоредбите на чл.119,ал.7 от ППЗТСУ.

Въпросният строеж не е бил и допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, нито към 1998г., нито след това, тъй като, както бе посочено и по – горе, за да се приеме, че строежът е търпим е следвало да е предвиден с действащия ПУП, като елемент от застрояването или да бъде проведена процедура по узаконяване. По делото са представени доказателства за това, че строежът не е предвиден с действащия ПУП, не е узаконен и не е търпим.

Правната норма на § 16, ал. 2 и ал.3 от ПР на ЗУТ изисква наличие на следните кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строеж: строежът да е започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. или започнат след 30 юни 1998г., но неузаконен до влизането в сила на ЗУТ, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ и ако е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. или в 6 – месечен срок от обнародването на ЗУТ.

В случая, както е приел органът, е налице само първото изискване – видно от обясненията на жалб. Ф., външната тоалетна е построена през 1998 год. Останалите предпоставки не са осъществени. Съгласно чл.119, ал.6 от ППЗТСУ, външната тоалетна /клозет по терминологията на правилника/, който е второстепенна постройка, трябва да бъде в самата жилищна или вилна сграда, а при липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната му част, се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда, но при спазване на техническите и санитарно-хигиенните изисквания / арг.  чл. 119, ал. 7 ППЗТСУ/. Следователно към 1998 година, санитарният възел е елемент на жилището и следва да бъде разположен вътре в него, а изграждането му извън жилището е допустимо само като временна постройка, какъвто не е настоящия случай, и то при спазване на техническите норми. Такива се съдържат в § 65, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места / обн. изв. бр. 75/1959 г. /. Според разпоредбата, когато санитарният възел е извън жилищната сграда, се разполага най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. В случая видно от данните в констативния акт № 2 / 18.02.2020г., процесният строеж се намира на 0,90 м. от източната имотна граница с ПИ 672, кв.112 по ПУП – ПР на с.Кутово и на 0,50 м. от северната имотна граница с ПИ с идентификатор № 41263.501.695 по КК на с.Кутово. Горното безспорно води до извода, че строежът няма как да бъде допустим съгласно действалите правила и нормативи по време на извършването му.

Идентични правни изводи се обосновават от преценката на действащата уредба на ЗУТ. Санитарният възел /тоалетната/, според действащите правила, е елемент от жилището и следва да бъде разположена вътре в него, а извън жилищната сграда санитарният възел може да бъде изграден само като временен строеж съгласно чл.46 от ЗУТ, какъвто настоящият не е. Същият не отговаря и на нормативно установеното с чл.47,ал.2 от ЗУТ разстояние не по-малко от 3 метра от границите на имота. Следователно, процесният строеж не е търпим строеж в хипотезата на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ. По същите съображения, е неприложим и режимът по § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

По-горе вече бе описано, че става въпрос за строеж, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §16,ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Възражението на жалбоподателите за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са надлежно връчени на С., като собственик на имота, е неоснователно. Обстоятелствата във връзка с връчването, както на констативния акт, така и на обжалваната заповед са обсъдени от състав на ВАС. В решението си ВАС приема, че не са налице нарушения при връчването на констативния акт, съответно не е налице и нарушение при издаването на обжалваната заповед. В изпълнение на дадените указания за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорената заповед, на жалбоподателите е дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства, но такива не са поискани, съответно и събрани от съда, въпреки предоставената възможност за това.

Всичко изложено налага извода, че процесната външна тоалетна, представляваща масивна постройка, изпълнена на разстояние от 0,90 м. от източната имотна граница с ПИ 672, кв.112 по ПУП – ПР на с.Кутово и на 0,50 м. от северната имотна граница с ПИ с идентификатор № 41263.501.695 по КК на с.Кутово, представлява строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ, както и при неспазване на необходимите отстояния, съобразно разпоредбата на чл.47,ал.2 от ЗУТ. След като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж и при неспазване на техническите изисквания за изграждането му, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му.

Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях, като по смисъла на ал.2,т.1 и 2 от чл.225 строежът е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От цитираните законови текстове следва извода, че за материална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа релевантни са фактите относно това, че изградената външна тоалетна, представлява строеж, липсата на строително разрешение, издадено по надлежния ред и несъответствието ѝ с действащия ПУП, а именно на намалени отстояния от границите на съседните имоти. В конкретния случай тези факти са безспорно установени.

Безспорно е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е налице извършен строеж без да е издадено надлежно разрешение за това, както и без да е в съответствие с предвижданията на действащия ПУП.

С оглед горните мотиви и тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, то и процесната Заповед № РД-02-11 - 521/01.06.2020г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.

Оказва се, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.С. и Р.И.Ф. против Заповед № РД-02-11 - 521/01.06.2020г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „външна тоалетна“, находящ се в ПИ с идентификатор № 41263.501.705 по КК на с.Кутово, обл.Видин, представляващ ПИ стар № 670, кв.112, урегулиран в УПИ Х – 670, кв.112 по ПУП – ПР на с. Кутово, обл.Видин от и за сметка на К.С. – собственик и възложител на строежа и Р.Ф. - извършител на строежа, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :