РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110110985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Л. Н. твърди, че на 14.04.2019 г. около 12:00 часа в гр. Варна
вървяла по пешеходната част на улица „*******“ и решила да премине през
подлеза под бул. „*******“ в посока към булевард „*******“, от южната
страна, водеща към Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Слизайки
по южното стълбище на подлеза, стъпила на разлепена плочка от положената
настилка, в резултат на което изгубила равновесие и паднала на стълбището.
Поддържа, че плочката била във видимо цялостно и добро състояние. Излага,
че при падането почувствала остра болка в гърба и не могла да се изправи
сама на крака. На помощ й се притекли случайни минувачи, които повикали
екип на Спешна помощ към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.
Излага, че в резултат на падането получила фрактура на гръбначен
прешлен - Тп12, с окончателна диагноза: травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, за което била издадена епикриза
от Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Сочи, че
й било предписано медикаментозно лечение, но изпитвала силна болка в
областта на гръбначния стълб, която се усилвала и била неподвижна. Заради
тежкото й състояние родителите й взели решение тя да се лекува в Украйна,
като ангажирали специализирана линейка, която да я транспортира до гр.
Одеса. За нейна безопасност и с оглед предотвратяване на допълнително
увреждане се наложило да бъде придружена от лекарски екип, който по време
1
на пътуването да осигури непрекъснато вливане на медикаменти. Излага, че
на 17.04.2019 г. пристигнала в гр. Одеса, където била приета в
неврохирургичното отделение на регионалната клинична болница. На
22.04.2019 г. й била направена операция – заден спондилодез на ниво Th11-L1
прешлени. Била й поставена окончателна диагноза – контузия на гръдния и
лумбалния гръбначен стълб, фрактура на тялото на Th12 прешлен, долна,
отпусната парапареза, синдром на силна болка в стадия на регресия, с
нарушени функции на статиката и ходенето. Твърди, че престояла в
болницата до 02.05.2019 г. По време на следоперативния период била
подложена на курс на постсиндромна и възстановителна терапия в болницата
в гр. Одеса, продължил до 01.08.2019 г. При изписването получила препоръки
за рационален режим на работа и почивка, носене на корсет и й били
предписани лекарства. Навежда твърдения, че както операцията, така и
постоперативният период обусловили значителни неудобства за нея с оглед
невъзможността да се движи и работи пълноценно. Затрудненията в
движенията и цялостният физически дискомфорт продължили 12 месеца, като
в посочения период била напълно нетрудоспособна.
Ищцата поддържа, че описаните увреждания са следствие от
неизпълнение на задължението на О.В., в качеството й на възложител, да
поддържа и ремонтира обектите, посочени в чл. 30, ал. 4 ЗП, в частност –
пешеходните подлези.
Твърди, че вследствие на настъпилото увреждане на здравето понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания от момента
на контузията, силен стрес от транспортирането й до гр. Одеса със
специализирана линейка, физически и емоционални терзания и неудобства,
промяна на ежедневието й в социален аспект – не можела да учи и да работи,
не можела сама да става от леглото дори за елементарни нужди, майка й била
изцяло ангажирана да полага грижи за нея първоначално в болницата в
Украйна, а впоследствие – в дома й в България. Наред с изложеното
претендира, че е претърпяла имуществени вреди, съставляващи сторените от
нея разходи за закупуване на комплект за транспедикуларна фиксация.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да й заплати следните
суми:
1) сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от
травматични увреждания вследствие на настъпило на 14.04.2019 г. падане
след спъване на разлепена плочка от положената настилка по южното
стълбище на подлеза под булевард „*******“ в посока към булевард
„*******к“, водещ към Катедрален храм „Св. Успение Богородично“, гр.
Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.04.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от 1594.56 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 14.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита,
че участъкът, в който се твърди, че е настъпило увреждането, не е
конкретизиран и липсват доказателства за наличие на неравност в процесния
подлез. Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена връзка с
поведението на служители на О.В.. Навежда доводи, че пешеходната дейност
на физическо лице в активна възраст не е рискова дейност и поддържа, че
цялостното поведение на пешеходците трябва да е съобразено с особеностите
на пътния участък. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата. Счита, че по делото не са представени годни доказателства,
установяващи размера на претендираните имуществени вреди. Като
недоказани оспорва и изложените в исковата молба твърдения досежно
здравословното състояние на ищцата.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, в евентуалност - да бъде
намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Сочи, че при евентуално уважаване на исковете законна лихва следва да се
присъди от датата на исковата молба, а не от датата на деликта.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на представената към исковата молба епикриза /л. 5/
се установява, че на 14.04.2019 г. в 13:55 часа Л. Н. е била приета в МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, където е била лекувана до 16.04.2019 г. Отразената
в епикризата окончателна диагноза е „травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“, като придружаващо заболяване
е посочено счупване на гръбначен прешлен Тh12. Изрично е отразено, че
майката на ищцата е отказала предложеното лечение и същата е била
изписана по нейно настояване.
Видно от приложено на л. 6-7 от делото извлечение от медицинско
досие, на 17.04.2019 г. Л. Н. е била приета в неврохирургичното отделение на
Клиничната болница в гр. Одеса, от където е била изписана на 01.08.2019 г.
От съдържанието на документа става ясно, че при извършена спирална
компютърна томография на гръдния кош е установена компресионна
фрактура на прешлен Тh12, с изместване на фрагменти в гръбначния канал.
Вписано е, че на 22.04.2019 г. ищцата е претърпяла операция – заден
спондилодез на ниво Th11-L1 прешлени, след което е била подложена а
постсиндромна и възстановителна терапия. Изписана е с препоръки за
рационален режим на работа и почивка, носене на корсет, изписани са й
медикамнети. Окончателно поставената диагноза е „контузия на гръдния и
лумбалния гръбначен стълб. Фрактура на тялото на Тh12 прешлен. Долна,
отпусната парапареза. Синдром на силна болка е стадия на регресия.
Функциите на статиката и ходенето са нарушени.“
Към писмените доказателства по делото са приобщени фактура и касова
3
бележка /л. 8-10/, удостоверяващи извършването на разходи на стойност
24 600 гривни за комплект за транспедикуларна фиксация. В касовата бележка
е отразено, че сумата е заплатена на 19.04.2019 г. от Н.М. Н..
Приложеният на л. 11 от делото документ по същество съставлява
свидетелски показания в писмена форма, поради което не следва да бъде
обсъждан.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведената
съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено, подробно и обосновано. Въз основа на представената
по делото медицинска документация и след проведен преглед на ищцата,
вещото лице достига до извод, че същата е получила следните увреждания:
клиновидно счупване на дванадесети гръден прешлен под формата на
компресионна, полифрагментна фрактура на тялото с дискретна компресия на
миелона и умерена травматична протрузия на диска, контузия на гръбначния
мозък в същата зона. Вещото лице сочи, че счупването на дванадесети гръден
прешлен е довело до трайно затруднение движението на снагата и долни
крайници за период от около 8-10 месеца. Съгласно заключението
конкретната травма не води пряко до състояние опасно за живота на
пострадалата, но при липса на лечение е възможно да настъпят усложнения,
някои от които опасни за живота.
Вещото лице е описало механизма на настъпване на травмата по
следния начин: рязко аксиално натоварване /сила успоредна на гръбначния
стълб/ със сгъване на гръбнака в посока напред. Изрично сочи, че същото е
възможно да се получи по описания в исковата молба начин.
Установено е, че на ищцата е извършена хирургическа операция –
спондилодеза, при която фрактурираният прешлен се поставя във възможно
най-доброто положение и това положение се фиксира механично с винтове и
метални пластини за по-горе и по-долу стоящи прешлени. Вещото лице сочи,
че е възможно в последващите години да се наложи провеждане на втора
неврохирургическа операция. Излага, че този тип травми налагат
високоспезциализирано неврохирургично лечение.
Съгласно експертното заключение този вид травми крият рискове за
разнообразни неврологични усложнения - засягане на гръбначен мозък,
частични или пълни парализи на долни крайници, засягане на тазови
резервоари и др. В конкретния случай е имало данни за контузия на
гръбначния мозък, клиничните прояви но което са преодолени в хода на
лечението, като към момента такива тежки усложнения не са налице.
Същевременно, отбелязва, че оплакванията от периодични болки в гърба,
особено при по-продължително ходене или неподвижно седене, е възможно
да продължат години след инцидента.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява,
че може да се наложи извършването н втора операция за премахване на
поставените метални планки, с които прешленът е фиксиран, в случай че с
времето гръбначният стълб промени своята позиция, което да предизвиква
болки в гръбнака. Пояснява, че при счупването на прешлен той никога не се
4
възстановява до размерите и отстоянието от съседните прешлени преди
травмата, а остава завинаги с известна деформация. Поради това, както и
поради наличието на чуждо тяло в гръбначния стълб /поставените метални
планки/, болките могат да са постоянни. Излага, че при травми на прешлен в
тази област, ако бъде засегнат гръбначният мозък, най-честото усложнение е
невъзможност за движение с краката и невъзможност за контролиране на
тазовите резервоари. Конкретно при ищцата сочи, че е констатирана контузия
на гръбначен мозък, вследствие на което тя е имала проблеми с контрола на
тазовите резервоари, но те постепенно са отшумели. В рамките на 8-10 месеца
са се възстановили основните функции – ходенето, стоенето прав и е останала
само болката, която може да е постоянна.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Св. Н. М. Н., майка на ищцата, излага, че на 14.04.2019 г. дъщеря й се
свързала с нея по телефона малко след като паднала на слизане по стълбището
в подлеза срещу катедралата. Заявява, че в рамките на 15 минути от
обаждането пристигнала а място и заварила Л. да лежи в подлеза, на
стъпалата. Тя й казала, че минувач е извикал Спешна помощ и малко по-
късно на място пристигнала линейка. Още по телефона ищцата казала, че не
може да движи краката си нито да се изправи. Пристигналият екип на Спешна
помощ я накарал да стане и сама да се качи в линейката, след което я закарали
в Спешно отделение. В крайна сметка Л. била приета в Окръжна болница,
където й били направени снимки и ЯМР. Въпреки установеното счупване на
гръбначен прешлен, там не й поставили катетър и се налагало да става, за да
ползва тоалетната. Лекарите предложили операция, която обичайно се прави
на по-възрастни хора, за да могат да се придвижват.
Св. Н. заявява, че неадекватното отношение, както и предложеното
лечение в болницата в България я принудило да намери линейка и
медицински екип, за да откара дъщеря си в Украйна, където да й бъде
извършена операция. Така, на 16.04 отпътували от гр. Варна и пристигнали в
гр. Одеса на 17.04. Там отново били извършени изследвания и снимки и
установили, че парче от прешлена е попаднало в костния мозък. На 22.04
била извършена и операция, при която били поставени титаниеви пластини.
Свидетелката излага, че след операцията на дъщеря й било забранено да сяда
в продължение на три месеца, като в този период преминала различни
медицински процедури в болницата. След изписването й се прибрали в
България със самолет, като във Варна провели няколко рехабилитационни
курса – непосредствено след завръщането им и около шест месеца по-късно.
Свидетелката заявява, че животът на Л. коренно се променил след
инцидента – не може продължително да стои изправена или да седи, защото
изпитва дискомфорт, може да ползва само спортен сутиен, вече не кара
колело. След завръщането от Украйна не могла да продължи обучението си
заради болките при продължително седене. До настоящия момент не е
завършила образованието си, защото пропуснала много от занятията и
изпитните сесии. И понастоящем не може да започне работа на редовно
5
работно време заради невъзможността да стои дълго права или седнала.
Преди инцидента работела през лятото на рецепция в хотел, като миналата
година опитала да започне почасова работа, но издъжала само месец. Болки
изпитва и при студено време, както и понякога сутрин, след сън. Поради това
ползва специален топ матрак и до сега слага корсет, когато болките се
засилят. Св. Н. сочи, че след травмата зрението на ищцата се влошило, както
и паметта й. Инцидентът се отразил и на психиката на Л. – след него
изпитвала страх да се движи по стъпала. До настоящия момент ползва само
асансьор, а ако се наложи да мине по стъпала, държи майка си за ръка, а през
подлези въобще не преминава.
От показанията на св. Е.Г.Д. става ясно, че тя е била заедно със св. Н.,
когато ищцата й се е обадила след инцидента на 14.04.2019 г. След като
научили, че Л. е паднала в подлеза, и двете отишли на място в подлеза до
катедралата. Там заварили ищцата паднала на стъпалата и научили, че
случаен минувач е извикал Спешна помощ. Пристигналият медицински екип
накарал ищцата да се изправи и сама да влезе в линейката въпреки болките,
които тя изпитвала. Св. Д. описва плочките на стълбището в подлеза като
пропаднали надолу. Заявява, че при слизане това трудно се забелязва. Освен
това плочките били неравни, доста изкривени и разлепени. Излага, че след
инцидента поддържала връзка със св. Н. Н., от която научила, че в болницата
в гр. Варна продължили да карат Л. да се изправя и не са й поставили катетър.
Известно й е, че след извършената операция в гр. Одеса ищцата се е
възстановила, но бавно, като и досега има проблеми с продължителното
стоене и седене.
Съдът в пълнота кредитира показанията и на двамата водени от
ищцовата страна свидетели. Същите са пристигнали на мястото на процесния
инцидент кратко след настъпването му и лично са възприели състоянието на
Л. Н., а св. Н. Н. има и непосредствени впечатления относно последвалото
лечение и възстановяване на ищцата. Макар св. Н. Н. да е майка на ищцата,
това само по себе си не е достатъчно основание да се изключи достоверността
на изложеното от нея, доколкото то кореспондира както с показанията на св.
Д., която е незаинтересована от изхода на спора, така и с приложените по
делото медицински документи и заключението по съдебномедицинската
експертиза.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на
обезщетение за причинените му имуществени или неимуществени вреди по
чл. 49 ЗЗД, трябва да са налице следните материалноправни предпоставки: 1)
имуществени или неимуществени вреди, причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/; 2)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод изпълнение на
възложената му от О.В. работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя
6
характер. Касае се за отговорност за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие
или бездействие на лице, комуто той е възложил извършването на определена
работа, настъпят вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди.
Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата „изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община“, а според чл. 31 ЗП „изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините.“ В § 1 от Допълнителните разпоредби на закона, съотв. в т. 1, 2 и 3
са дефинирани понятията„път“, „земно платно“ и „пътни съоръжения“, както
следва: „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания; „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на
пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение;
разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя; „пътни съоръжения“ са водостоците; мостовете; виадуктите;
естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните
стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните
съоръжения.
С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на
лицата, които стопанисват пътя, е възложено задължението да го поддържат в
изправно състояние и да сигнализират незабавно препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В ал. 2, т. 1 е предвидено, че
служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че общината не е изпълнила задълженията си, регламентирани в
цитираните разпоредби, вследствие на което именно е настъпил процесният
инцидент. Действително разпитаните по делото свидетели не са очевидци на
същия, но те са пристигнали на мястото непосредствено след настъпването
му, като са заварили ищцата неподвижна на стълбището и лично са възприели
състоянието на плочките. От показанията на свидетеля Е. Д. става ясно, че
стълбището в процесния подлез към момента на настъпване на инцидента е
било в занемарено състояние – плочките са били пропаднали, разлепени и
неравни. Не се установява същото да е било обезопасено и да е била
осигурена възможност за безпрепятствено преминаване на пешеходците. От
7
изложеното следва, че увреждането на ищцата, настъпило вследствие падане
при слизане по стълбището на подлез, разположен в центъра на гр. Варна, се
намира в причинно-следствена връзка с бездействието от страна на
служителите на общината, на които е възложена дейността по поддържане на
пътните съоръжения в града.
Съдът намира за неоснователно възражението на О.В. за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата. Въпреки разпределената му
доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства в негова
подкрепа, като съдът не споделя доводите, че ищцата е следвало да съобрази
поведението си с неравностите по стълбището в процесния подлез. От
показанията на св. Д. се установява, че при слизане пропадането на плочките
е трудно забележимо, поради което ищцата обективно не е могла да го
възприеме и да съобрази поведението си с това обстоятелство. Липсват
каквито и да било доказателства навлизането на парче от прешлена в
гръбначномозъчния канал на ищцата да се намира в причинно-следствена
връзка с транспортирането й от България до Украйна, каквито доводи са
наведени от ответника с писмената защита. При това следва да се съобрази, че
от разпита на св. Н. Н. става ясно, че предприетото пътуване не е било просто
прищевка на ищцата, а е било обусловено от невъзможността да получи
адекватни медицински грижи в гр. Варна. Установява се и че за
осъществяването му е бил използват специализиран автомобил и е бил
осигурен медицински екип, който да следи за състоянието на ищцата. В този
смисъл тя е положила дължимата грижа да ограничи риска от усложняване на
състоянието й вследствие на пътуването.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
продължителността на възстановителния период, а от друга страна –
интензитета и продължителността на преживените психически страдания.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата Л. Н. е получила клиновидно
счупване на дванадесети гръден прешлен под формата на компресионна,
полифрагментна фрактура на тялото с дискретна компресия на миелона и
умерена травматична протрузия на диска, контузия на гръбначния мозък в
същата зона. Така описаната травма е довела до трайно затруднение
движението на снагата и долните крайници за период от около 8-10 месеца.
Вещото лице изрично е посочило, че така описаните телесни увреждания е
8
възможно да настъпят по механизма, описан в исковата молба.
Касае се за травматично увреждане с характеристиките на средна
телесна повреда, като вещото лице сочи, че подобни травми могат да доведат
до сериозни неврологични усложнения. Конкретно при ищцата те са
причинили невъзможност за движение с краката, както и са ограничили
възможността й за контрол на тазовите резервоари. То е наложило оперативна
намеса и продължителен болничен престой /повече от три месеца/.
Действително св. Н. заявява, че след извършване на операцията с дъщеря й не
са прекарали цялото време до изписването й на 01.08.2019 г. в болничното
заведение, а са пребивавали в жилище, разположено близо до болницата, но
се е налагало да прекарват продължително време в лечебното заведение всеки
ден за провеждането на различни медицински процедури. От изложеното от
вещото лице става ясно, че за възстановяване на основните функции като
ходене и стоене са били нужни 8-10 месеца, но и понастоящем ищцата
продължава да изпитва болки при продължително стоене или седене. При
това, предвид характеристиката на травматичното увреждане, при което е
счупен прешлен, е вероятно те да съпътстват ищцата до края на живота й, пък
и макар и с по-нисък интензитет.
От ангажираните гласни доказателства по категоричен начин се
установява, че инцидентът се е отразил негативно на качеството на живот на
ищцата. През първите месеци след операцията тя не могла да се движи
самостоятелно нито да седи, като се нуждаела от чужда помощ за
задоволяване на елементарните си ежедневни потребности. След изписването
от болницата тя е трябвало да носи специален корсет, както и да проведе
няколко курса рехабилитация. Независимо от това, дори и понастоящем тя
продължава да изпитва болки, които е възможно да не отшумят напълно. При
това не е изключено да се наложи да се подложи на повторна операция за
отстраняване на поставените й титаниеви планки. Невъзможността да се
движи самостоятелно, както и да стои или седи за дълги периоди, са довели
до невъзможност ищцата да завърши образованието си своевременно, както и
до невъзможност да полага труд. Наред с това травмата се е отразила и на
бита на ищцата – наложило се е да спи на специален матрак, да ползва корсет,
спряла е да кара колело.
Наред с физическите увреждания Л. Н. е преживяла и психически
страдания вследствие на процесната злополука. Съгласно свидетелските
показания същата започнала да изпитва страх да се придвижва по стълби.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав
счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата
болки и страдания възлиза на 25 000 лева.
Исковата претенция е предявена за сумата от 15 000 лева. С оглед на
изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, въпреки че настоящият съдебен състав определя дължимото
обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата посочената от последната сума в размер на 15
000 лева.
9
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е направила
разходи за закупуване на комплект за транспедикуларна фиксация на
стойност 24 600 гривни, които се равняват на 1593.56 лева съгласно
приложената на л. 61 от делото справка за курса на украинската гривна към
19.04.2019 г.
Предвид изложеното предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен до посочения размер
от 1593.56 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 1594.56 лева той следва да бъде отхвърлен. В полза на ищцата
следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от датата
на извършване на разходите – 19.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, като претенцията за присъждане на законната лихва от датата
на инцидента до 18.04.2019 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищцата искане на
последната следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Същите включват дължимата
държавна такса за производството съобразно уточнения в открито съдебно
заседание размер на исковете – 663.78 лева, извършените разноски за превод
на писмени доказателства в размер на 81 лева, депозит за СМЕ в размер на
200 лева. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 944.72 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1893.42 лева,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не
следва да бъде разглеждано възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколко по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА размерът му се определя от съда, който не е обвързан от посочената от
страната сума.
Предвид частичното отхвърляне на единия от предявените искове
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника част от сторените от
последния разноски /включващи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 200 лева – депозит за СМЕ/ съразмерно на отхвърлената част от исковете в
общ размер от 0.02 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА О.В., с административен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ 15
000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания от
травматични увреждания вследствие на настъпило на 14.04.2019 г. падане
след спъване на разлепена плочка от положената настилка по южното
стълбище на подлеза под булевард „*******“ в посока към булевард
„*******“, водещ към Катедрален храм „Св. Успение Богородично“, гр.
Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
14.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В., с административен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
1593.56 лева /хиляда петстотин деветдесет и три лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 19.04.2019 г. до окончателното й изплащане., на основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 1593.56 лева /хиляда петстотин деветдесет и три лева и петдесет и
шест стотинки/ до пълния претендиран размер от 1594.56 лева /хиляда
петстотин деветдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата за периода от
14.04.2019 г. до 18.04.2019 г.
ОСЪЖДА О.В., с административен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
944.72 лева /деветстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В., с административен адрес: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. К. Р. М. от АК-Варна, със служебен адрес: гр. *****, СУМАТА ОТ
1893.42 лева /хиляда осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Л. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на О.В., с административен адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
0.02 лева /две стотинки/, представляваща извършени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11