Решение по дело №1215/2017 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 382
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 26 септември 2018 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20173530101215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                            

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

  382                                            09.07.2018 година                                   град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище                                                                         единадесети състав

На двадесет и осми юни                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

             Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Ж.И.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1215 / 2017г. по описа на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е за делба на недвижим имот, във фазата по извършване на делбата.

           Ищцата И.Г.И. ***, действаща чрез процесуалния си представител а..Д.П.-***, в съдебно заседание изразява становище за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, както и за уважаване на претенцията по сметки; претендира разноски в размер на 60лв.-дължимия от ответника депозит за СТЕ, който е внесен от ищцата вместо ответника.Ответникът Я.Г.Н. ***, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не е взел становище по извършването на делбата. С отговора на исковата молба е заявил единствено, че оспорва претенцията по сметки, предявена за заплащане на обезщетение по чл. 31,ал.2 от ЗС, но не е изложил никакви доводи в тази връзка.

          След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

          С влязло в сила Решение № 102/06.03.2018г., постановено по делото, е допусната делба между И.Г.И. с ЕГН ********** *** и Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, на следния  недвижим имот: апартамент с адм. адрес в гр.Търговище, ж.к.И, № 7,ет.2,ап.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид.№ ....8.3 по КК/2005г. на гр.Търговище с площ от 98,78кв.м., находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ с ид.№ .... , при съседи: на същия етаж-имот с ид.№ ....8.4, под обекта-имот с ид.№ ...., над обекта-имот с ид.№ ....8.5 и имот с ид.№ ....,, отразен в Схема № 15-147050/31.03.2017г. изд. от СГКК Търговище и с данъчна оценка от 35 439,70лв., съгл. Удостоверение за данъчна оценка № **********/16.03.2017г., изд. от Община Търговище, ведно с избено помещение с площ от 44кв.м. и таванско помещение с площ от 38кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от двамата съделители, на осн чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 69,ал.1 от ЗН.

           От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като отговаряща на поставените задачи, се установява, че делбеният имот е реално неподеляем съобразно площта му и квотите на страните, като действителната пазарна стойност на имота е определена на  80 000 лв.,  или по 40 000 лв. за всеки от двата равни дяла. Доколкото имотът е неподеляем и в съдебно заседание не са направени искания от страните за възлагането му по реда на чл. 349 от ГПК, то единственият способ за извършването на делба на процесния имот е чрез изнасянето му на публична продан, като получената сума от проданта следва да се разпредели между съделителите, съобразно квотите им, на осн. чл. 348 от ГПК.

          По претенцията по сметки, заявена от ищцата за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на нейния дял от делбения имот в размер на по 250лв. месечно, считано от датата на исковата молба до изготвяне на заключението по СОЕ, съдът приема следното:   Разпоредбата на чл. 31,ал.2 от ЗС дава право на неползващия съсобственик да претендира обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствената вещ от съсобственика, който чрез лично ползване го лишава от възможността да ползва и той общата вещ, като законът изисква само едно условие - писмено поискване, което в случая е налице, като заявено изрично и недвусмислено с исковата молба, като видно от съдържанието на писмения отговор, ответникът е възразил срещу присъждане на такова обезщетение, но не е оспорил твърдението на ищцата за това, че той единствен е ползвал имота, нито е поканил същата и тя да го ползва съобразно правата си в съсобствеността, при което съдът приема, че претенцията е доказана по основание. Относно размера на същата, съдът приема, че е заявена за периода от датата на исковата молба- 21.07.2017г. и до изготвяне на заключението по СОЕ, което е депозирано в съда на 20.06.2018г., в размер на по 250лв. месечно, или за общо 2860лв. Относно размера на месечния пазарен наем за имота, съдът кредитира изцяло  приетото заключение по назначената СОЕ по делото, съобразно което същият за такъв имот е в размер на 260лв. месечно, поради което припадащата се част на ищцата  следва да се определи в размер на половината, или 130лв. месечно. Относно периода на претенцията, съдът съобрази обстоятелството, че същата е заявена считано от датата на исковата молба- 21.07.2017г. и до изготвяне на заключението по СОЕ, което е депозирано в съда на 20.06.2018г., но счита, че такава претенция е дължима на посоченото основание само за период, предхождащ делбеното дело или както е в случая-от предявяване на иска, но се дължи до приключване на първото съдебно заседание по извършване на делбата-арг. от чл. 346 от ГПК, не и занапред, поради което приема, че претенцията е основателна единствено за периода от датата на исковата молба-21.07.2017г. до датата на първото съдебно заседание от втора фаза по извършване на делбата, проведено на 31.05.2018г.(в този см. Решение № 182/26.01.2017г. по гр.д.№ 2067/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 99/13.05.2016г. по гр.д.№ 83/2016г. на ВКС, I г.о. и др.). Относно размера на претенцията, съдът приема, че същата е основателна и доказана до размер от 130лв. месечно, съобразно дела на ищцата, при което следва да се приеме, че за процесния период от 21.07.2017г. до 31.05.2018г., или за 10месеца и 10дни, обезщетението е в размер на 1343,33лв.(1300лв. за 10мес. + 43,33лв. за 10дни), до който размер искането е основателно и доказано и следва да се уважи, като за разликата след 31.05.2018г. до 20.06.2018г. и до пълния предявен размер от 2860лв., същото е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31,ал.2 от ЗС.

          По разноските:Страните по делото следва да заплатят по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дяловете си в размер на по 40 000лв., като всеки от двамата съделители следва да заплати сумата от  1 600 лв., на осн. чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.Ищцата следва да заплати по сметка на РС Търговище държавна такса върху присъденото обезщетение за лишаване от ползване в размер на 53,73лв., на осн. чл. 77 от ГПК, а ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 60лв., представляващи внесен вместо него депозит за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. 

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: апартамент с адм. адрес в гр.Търговище, ж.к.И, № 7,ет.2,ап.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид.№ ....8.3 по КК/2005г. на гр.Търговище с площ от 98,78кв.м., находящ се в сграда № 8, разположена в ПИ с ид.№ .... , при съседи: на същия етаж-имот с ид.№ ....8.4, под обекта-имот с ид.№ ...., над обекта-имот с ид.№ ....8.5 и имот с ид.№ ....,, отразен в Схема № 15-147050/31.03.2017г. изд. от СГКК Търговище и с данъчна оценка от 35 439,70лв., съгл. Удостоверение за данъчна оценка № **********/16.03.2017г., изд. от Община Търговище, ведно с избено помещение с площ от 44кв.м. и таванско помещение с площ от 38кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като получената сума от проданта следва да се разпредели между съделителите И.Г.И. с ЕГН ********** *** и Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, съобразно квотите им от по ½ ид.ч., на осн. чл. 348 от ГПК.

          ОСЪЖДА Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, обезщетение за лишаване от ползване на собствената й половина от имота в размер на 1343,33лв. за периода от 21.07.2017г. до 31.05.2018г., като за разликата до пълния предявен размер от 2860лв., отхвърля иска като неоснователен, чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31,ал.2 от ЗС.

          ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 400лв.(хиляда и четиристотин лева), както и държавна такса върху обезщетението по чл. 31,ал.2 от ЗС в размер на 53,73лв.(петдесет и три лв. седемдесет и три ст.), на осн. чл. 355 и чл. 77 от ГПК.

          ОСЪЖДА Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1 400лв.(хиляда и четиристотин лева), на осн. чл. 355 от ГПК

         ОСЪЖДА Я.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.Г.И. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 60лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                             Съдия: