Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 05. 02. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Нели Маринова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 2322 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
сл.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Б. И. П.” ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес
на управление ***, съдебен адрес ***, чрез упълномощения представител адвокат Д.Б.,
срещу решение № 20249808, постановено на 12. 11. 2020 г. от Софийския районен
съд, 118-и състав, по гр. дело № 26189 по описа за 2019 г. (обжалвано решение).
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяването на съществуването на парични
задължения, свързани с източването и извозването на фекални води.
Въззивникът-ищец излага кратки доводи, че макар и да му било указано от
първостепенния съд в открито съдебно заседание, че не сочи доказателства, той
не бил призован редовно. Счита обжалваното решение за неправилно само на това основание.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство “Е.****” ООД, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление ***, съдебен адрес *** (въззиваемо дружество) чрез
упълномощения процесуален представител адвокат В.Т.. Оспорва въззивната жалба.
Твърди, че ищецът всъщност е бил уведомен за откритото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, както и за указанията му, които не е изпълнил. Намира
предявените от него искове за неоснователни и недоказани. Отрича
въззивникът-ищец някога да му предоставял услугата източване и извозване на фекални
води. Изтъква, че той не е представил съответната фактура, която нямало данни
да е била отразена в счетоводството на което и да е от двете дружества. Иска от
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с
документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение
въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема
следното.
Първостепенният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на съществуването на парично задължение, свързано с с
източването и извозването на фекални води спрямо комплекс в местността Иракли
на 25. 06. 2016 г. на стойност 1 200 лева с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и за
установяването на съществуването на задължение за обезщетение за забава,
начислено за периода 25. 06. 2016 г. - 28. 03. 2017 г. в размер на 88 лева и 33
стотинки. Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчването на указанията на заповедния съд за предявяването на исковете и съответстват
на издадената заповед за изпълнение, поради което са процесуално допустими.
Още с исковата молба въззивникът-ищец обосновава предявените искове с
фактически твърдения за извършване на услугата по източване и извозване на
фекални води спрямо ответното дружество, за които твърди, че е издал фактура №
**********/ 25. 06. 2016 г. Тази фактура обаче не е била приложена към исковата
молба. Въззиваемият-ответник още с отговора на исковата молба е заявил, че
подобна фактура не му е била представяна и че не я е отразявал в счетоводството
си (дневника за покупки по ЗДДС).
С проекта за доклад по делото първостепенният съд правилно е
квалифицирал предявените искове и също така правилно е разпределил
доказателствената тежест по тях, указвайки на въззивника-ищец, че трябва да
докаже възникването на твърдяното облигационно отношение с въззиваемия-ответник
и реалното осъщесвяване на източването и извозването на фекалните води. За
първото открито съдебно заседание, проведено на 23. 06. 2020 г.
въззивникът-ищец е бил редовно призован и му е бил връчен проекта за доклад
(призовката е връчена на 21. 05. 2020 г. на упълномощения му процесуален
представител). В първото открито съдебно заседание по делото, макар и редовно
призован, въззивникът-ищец не е изпратил процесуален представител. В това
заседание първостепенният съд отложил делото за 25. 08. 2020 г. и е дал и
нарочни указания на въззивника-ищец, че не сочи доказателства за издаването на
фактурата. Тези указания на първата инстанция били връчени на въззивника-ищец
на 10. 07. 2020 г.
С определение първата инстанция пренасрочила разглеждането на делото на
11. 09. 2020 г. За новата дата и час въззиваемият-ответник бил редовно
призован, но по делото така и не се върнал отрязъкът от призовката за
въззивника-ищец. Въпреки това в съответното открито съдебно заседание първата
инстанция приела, че ищецът, който не изпращал представител, е редовно
призован, дала ход на делото, счела го за изяснено от фактическа страна, дала
ход на устните състезани и обявила, че ще се произнесе с решение.
С въззивната жалба въззивникът-ищец нито представя доказателства, нито
формулира доказателствени искания.
При това положение въззивният съд достигна до следните изводи.
Според процесуалния закон страните, които са били редовно призовани, при
отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е
била обявена в заседанието (чл. 56, ал. 2 и чл. 142, ал. 3 ГПК). В разглеждания
случай въззивникът-ищец е бил редовно призован за първото открито съдебно
заседание пред първата инстанция. То е завършило с отлагането на делото и
обявяване на датата на следващото открито съдебно заседание, за която дата
съдът съобразно цитирания законов текст е нямал процесуалното задължение отново
да го призовава. От друга страна, понеже обявената в заседанието дата на
следващото заседание впоследствие е била променена (делото е било пренасрочено
в закрито съдебно заседание), за променената дата първата инстанция е следвало
отново да призове страните. В тази насока са били изготвени и изпратени
призовки до всяка една от тях. След като отрязъкът от призовката за ищеца за
това заседание няма данни да е бил върнат, то той всъщност не е бил редовно
призован за него. При това положение и доколкото негов представител не се е
явил в заседанието е била налице процесуална пречка и ход на делото не е
следвало да бъде даван (чл. 142, ал. 1 ГПК). Приемайки противното и давайки ход
на делото в съответното открито съдебно заседание първата инстанция е допуснала
процесуално нарушение.
При действащия ГПК допуснатото от контролирания съд процесуално
нарушение обаче само по себе си не обусловя отменяването на крайния му акт от
въззивната инстанция. Въззивният съд също е инстанция по фактите. Допуснатото
процесуално нарушение в първоинстанционното производство е основание за
събирането на допълнителни доказателства във въззивното производство (чл. 266,
ал. 3 ГПК). С изключение на съдебната експертиза и огледа въззивният съд няма
процесуално задължение да събира служебно доказателства. За всички останали
доказателства, които не са могли да бъдат представени и приобщени пред първата
инстанция поради допуснато от нея процесуално нарушение, заинтересованата
страна следва да формулира съответно доказателствено искане към въззивния съд.
В дадения случай, дори и да се приеме, че въззивникът-ищец е бил лишен от
възможността в последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд
да представи фактура № **********/ 25. 06. 2016 г. (за което са му били дадени
нарочни указания), той е можел и е следвало да представи фактурата с въззивната
жалба и да поиска от въззивния съд да я приобщи към доказателствата по делото.
Въззиникът-ищец обаче е пропуснал да го стори. Така поради процесуалната му
пасивност въззивният съд е длъжен също да приложи неблагоприятните последици на
тежестта на доказването и да сподели крайния извод на първата инстанция въпреки
допуснатото от нея нарушение на процесуалния закон.
Разноски. При този изход на делото в полза
на въззиваемия възниква право на разноски пред въззивната инстанция. Те се
свеждат до размера на уговорнето и реално заплатено адвокатско възнаграждение
700 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20249808, постановено на 12. 11. 2020 г. от Софийския районен
съд, 118-и състав, по гр. дело № 26189 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА
“Б. И. П.” ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, да заплати в
полза на “Е.****” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата в
размер на 700 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.