РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1405

 

град Пловдив,  21 юли  2023  год.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    двадесет и девети юни  през две хиляди двадесет и трета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1324 по описа за 2023 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на А.Ш., р. на 11.02.1961 г., Турция, чрез адв.Г., срещу ЗППАМ № 23-0438-000087/27.04.2023 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед с доводи, че жалбоподателят не е употребил наркотични вещества и е обяснил на полицаите, че е употребил лекарство, на което дрегера реагира положително, съответно е дал кръвна проба/урина за лабораторно изследване. При определящ резултат от това изследване по смисъла на чл.171, т.1 б.б от ЗДвП, какъвто не е налице към момента на издаването на процесната заповед,  се твърди неправилното  прилагане на ПАМ.

         В крайна сметка се иска отмяна на оспорената заповед.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения.

         Ответникът по жалбата – Началникът сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив,  не се представлява по делото. В придружаващото административната преписка писмо се излага становище за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 27.04.2023 г., а самата жалба е подадена на 11.05.2023 г. според направеното върху нея отбелязване/  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-0438-000087 по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП от 27.04.2023 г., издадена от Началникът сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.23 по делото/, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

         За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Последното е установено с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер №ARКJ – 0023, който е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване.

         Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП. Като част от административната преписка  по делото е  представен АУАН № GА694902 от 27.04.2023 г. – л.12.

Предвид посоченото и като се е позовал на констатираното с АУАН  нарушение, а именно, че управлява МПС под въздействието на наркотици, следва да се приеме, че са правилни изводите на административния орган, че са налице фактическите и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ.

Процесното  нарушение   е   установено от проверяващите органи като за целта е съставен посочения по-горе АУАН. Именно базирайки се на този АУАН е издадена и процесната заповед за прилагане на принудителни административни мерки като този факт е посочен изрично в нея – административният орган  е посочил, че за да издаде оспорения административен акт е взел предвид АУАН № GА694902 от 27.04.2023 г. Всичко това сочи на извод, че в конкретния случай е налице необходимата материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Нарушението на водача, както се каза, е установено със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Видно от представения като част от административната преписка АУАН, жалбоподателят е управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Последното е установено с техническо средство  дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер №ARКJ – 0023, който е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване, но към момента на издаване на заповедта и към настоящия момент липсват резултати от кръвната проба/урина.

В конкретния случай са налице фактическите основания за налагане на процесната ПАМ – мотивите са изрично изложени в самата заповед и същите произтичат от установената посредством техническо средство употреба на наркотици. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която не бе оборена. При доказателствена тежест за жалбоподателя, който не представя  доказателства за опровергаване на констатациите на контролните органи, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме за безспорно установено, че в случая е била налице хипотезата на чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.   от  ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Предвид необорените констатации по АУАН следва да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотици. Следователно налагането на мярката по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП от ЗДвП е обвързано единствено с констатирано от контролните органи нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно е установено извършването на нарушението и е пристъпено към налагането на ПАМ. Предвид характера на нарушението /управление на МПС след употреба на наркотици и високата степен на обществена опасност, която се създава посредством него/, правилно е  наложена процесната ПАМ.

Процесната принудителна административна мярка се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, и се счита за отпаднала при настъпване на някое от прекратителните условия, поради което е налице яснота относно срока, за който е наложена.

В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни, още повече, че конкретни такива в тази насока не се излагат.

С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

С нормата на чл.5 ал.3 т.1 предл. 2 от ЗДвП е регламентирана забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В разглеждания случай посочените в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.

Оспорващият е бил водач на процесния автомобил, когато му е била извършена проверка за употреба на наркотични вещества. С оглед на изложеното, е установено наличието на първата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката– оспорващият е управлявал моторното превозно средство.

Установена по делото е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на мярката – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Нарушението е констатирано с редовно съставен АУАН. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не е опровергана в съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.

По делото е установено, че при извършената на водача на МПС проверка за употреба на наркотични вещества, техническото средство е отчело наличие на амфетамин – наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В случаите по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност и, следователно, при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в настоящото производство, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Следва да се има предвид, че твърденията по жалбата, че още към момента на извършване на проверката жалбоподателят е възразил пред полицаите, че не е употребил наркотици, а лекарство, на което дрегера реагира положително, същите не се доказват, а напротив. Видно от самия АУАН жалбоподателят изрично в него е посочил, че няма възражения. Предвид недоказване на твърденията, че жалбоподателят е възразил още към момента на проверката и липсата на резултати от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, съдът е длъжен да даде вяра на придадената по силата на закона материална доказателствена сила на АУАН и да приеме, че водачът е употребил наркотици. Законосъобразността на ЗППАМ се преценя към момента на издаването ѝ при невъзникване на хипотезата на чл.142, ал.2 от АПК какъвто е настоящият случай с оглед неустановяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта.

Неоснователно е възражението по жалбата, че нормата на чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП дава приоритет на кръвната проба дотолкова доколкото в конкретния случай липсва такава към момента на издаването на заповедта. Нормата предвижда алтернативност на изследванията и при липсата на резултати от кръвната проба заповедта е базирана правилно на направения при проверката тест с дрегер за наркотици.

Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка.

Оспореният административен акт съгласно чл.4 ал.2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Оспорената ПАМ е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и за осигуряване безопасността на движението, което е обществено значима цел. Мярката по чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП няма санкционен характер. С нея се реализира диспозицията на правната норма. Мярката се прилага превантивно, незабавно и задължително при настъпилите материалноправни условия за това. Преследваната от законодателя цел и наложената от органа мярка в посочения в закона срок, определя същата като съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК.

Оспорената заповед съответства на целта на закона. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото на жалбоподателя  не се дължат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ш., р. на 11.02.1961 г., Турция, чрез адв.Г., срещу ЗППАМ № 23-0438-000087/27.04.2023 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив.

 

         Решението е окончателно.

                                                        

                                                                  

          Председател: