Р Е Ш Е Н И Е
№ V-135
04.12.2018г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Тодорка Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1493 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по въззивна жалба с вх. №3989/04.06.2018г., от В.Д.Р.,
ЕГН: ********** и Я.П.Р., ЕГН: **********, чрез повереника им адв. Йордан Т. Кебеджиев
– БАК, с адрес *** с която се обжалва Решение №79/11.05.2018г. по гр.д.№734/2017г.
по описа районен съд Несебър, в частта, в която е допусната делба по отношение
на процесното дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 61056.501.1.331, при
квоти: за Д.Г., Л.Ф. и В.Р. по 1/5 ид.ч., за В.Г., Р.А. и Б.Г. по 1/15 ид.ч. и за М.К. и Д.Г. по 1/10 ид.ч., както и по
отношение изключването от кръга на съделителите по отношение на процесния имот
на Я.П.Р..
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е допуснал извършването на съдебна делба между следните
страни, а именно: Д.Д.Г., ЕГН:********** ***; М.К.К., ЕГН:********** *** и Д.К.Г.,
ЕГН:********** ***, всички с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Атанасд
П.Тасков от БАК В.Д.Р., ЕГН:********** ***; В.И.Г., ЕГН:********** ***; Р.П.А.,
ЕГН:********** ***; Б.П.Г., ЕГН:********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН:********** ***, в
качеството им на наследници на Д.Г.Г., ЕГН:**********, починал на 07.08.1991г.
в с. Равда, общ. Несебър следните недвижими имоти, придобити по наследство -
земя и сгради, с административен адрес с. Равда, общ. Несебър, област с
административен център гр. Бургас, ул. „Македония" № 17, отразени в
действащия кадастър както следва: 1. Дворно място представляващо ПИ с
идентификатор 61056.501.331, с площ от 912 кв.м., трайно предназначение на
територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
м.) при съседи: ПИ №№ 61056.501.335, 61056.501.334, 61056.501.332,
61056.501.520, 61056.501.505; 2. Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
61056.501.331.1 със застроена площ от 85 кв.м., на два етажа, и 3. Постройка на
допълващо застрояване, отразена с идентификатор 61056.501.331.2 със застроена
площ от 35 кв.м. на един етаж, при следните квоти: за съделителите Д.Д.Г., ЕГН:**********,
Л.Д.Ф., ЕГН:********** и В.Д.Р., ЕГН:**********
от по 1/5 идеална част за всеки; за съделителите В.И.Г., ЕГН:**********, Р.П.А.,
ЕГН:********** и Б.П.Г., ЕГН:********** от по - 1/15 идеална част за всяка и за
съделителите М.К.К., ЕГН:********** и Д.К.Г., ЕГН:********** от по 1/10 идеална
част за всеки.
Районният съд е изключил от кръга на
съделителите Я.П.Р. с ЕГН:**********, съдебен адрес ***, поради липса на
основание за участие в делбеното производство.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е постановено при нарушение на процесуалния закон – чл. 235 и чл. 236,
ал.2 ГПК.
Посочва се, че възприетото от районния
съд, че направеното възражение относно квотите, при които следва да се допусне
делбата върху процесния имот се явява недоказано, е незаконосъобразно и
неправилно, неотговарящо на събраните доказателства и на закона.
На следващо място се посочва, че
районният съд не е кредитирал заключението на вещото лице с мотиви, които не
съответстват на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че задачата на вещото лице е
да проследи идентичността на процесното дворно място от момента на
първоначалния нотариален акт №5 от 05.01.1948г. на Поморийския околийски съдия
на общия наследодател на страните, поставения в дял на общия наследодател на
страните недвижим имот по Съдебния протокол по гр.д. №156/1967г. на Районен съд
Поморие и дворното място предмет на продажбата по НА №223 от 11.10.1990г. от
родителите на В. Д. Р. на нея, в размер на 250/430 ид.ч. кв.м. от дворно място
цялото от 430 кв.м., образуващо парцел III-304
в кв. 29 по плана на с. Равда.
Посочва се, че проследявайки във времето
от 1948г. досега трансформациите на процесното дворно място съобразно
различните регулационни планове вещото лице е категорично, че продаденият от Д.Г.Г.
и съпругата му недвижим имот с НА №223 от 11.10.1990г. на дъщеря си В.Р. и
недвижимия имот, описан в НА №5 от 05.01.1948г. на общия наследодател, както и
недвижимия имот, поставен в дял на Д.Г.Г. по Съдебен протокол за доброволна
делба по гр.д. №156/1967г. на Районен съд Поморие, представлява част от тези
имоти.
Твърди се, че към настоящия момент, след
всички изменения и промени имот 304 представлява ПИ с идентификатор
61056.501.331 с квадратура 912 кв.м. и съответства по местоположение на парцел XVII-304 в кв. 21 по сега действащия план, като е част
от процесния делбен поземлен имот.
Посочва се, че първоинстанционният съд
изобщо не е обсъдил в мотивите си, че в НА №223 от 11.10.1990г. продадените 250
ид.ч.кв.м. от родителите на В.Р. от дворното място, тогава цялото от 430 кв.м.
са без изградената в него двуетажна жилищна сграда с площ 72 кв.м., която и
понастоящем попада в процесния ПИ с идентификатор 61056.431.331 с квадратура
912 кв.м.
На следващо място се сочи, че тази
идентичност се установява и от влязлото в сила Решение по гр.д. №1484/2017г. на
ОС Бургас, но този факт изобщо не е обсъден от районния съд, както и от
показанията на свидетелите К. и П..
Твърди се, че ако районният съд беше
обсъдил посочените писмени и гласни доказателства би достигнал до други изводи.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
постанови ново, с което да допусне делба върху процесния имот, при квоти за В.Р.
– 382,40/912 ид.ч., от които 132,40/912 ид.ч. нейни лични наследствени такива и
250/912 ид.ч. в СИО със съпруга си Я.П. Равеч; за Д.Г. и Л.Ф. – по 132,40/912
ид.ч., за В.Г., Р.А. и Б.Г. – по 44,13/912 ид.ч. и за М.К. и Д.Г. – по
66,20/912 ид.ч. Иска се също в делбената маса да се включи и продадената част
от 250 ид.ч.кв.м. от процесните ПИ на В.Р. през 1990г. от общия наследодател и
съпругата му и като съсобственик в делбата да се допусне при посочените от
жалбоподателите квоти и съпруга на В.Р. – Я.П.Р.. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от адв. А.П.Т. – БАК, с адрес ***, пълномощник на Д.Д.Г.,
ЕГН:**********, М.К.К., ЕГН: ********** и Д.К.Г., ЕГН: **********, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че са неоснователни доводите
на въззивната страна, че съдът неправилно е съобразил заключението на вещото
лице по изслушаната по делото СТЕ.
Посочва се, че поставените в исковата
молба въпроси към СТЕ касаят идентичността на имота на общия праводател на
страните от 2000кв.м. земеделска земя с вече урегулирания делбен имот. Посочва
се, че твърдяната от ищците идентичност на имота от 2000 кв.м. и процесния УПИ
е категорично доказана и в тази си част заключението на вещото лице е правилно
кредитирано от районния съд.
На следващо място се посочва, че
въпросът за идентичност на процесния имот с имота, предмет на обективираната в
НА на въззивниците недвижим имот касае идентичност от съвсем друго естество.
Твърди се, че съдът правилно е изходил
от конкретното съдържание на процесния нотариален акт и правилно е установил,
че описаният в него имот по своята регулационна номерация, площ и регулационни
граници не съответства на номерацията, площта и регулационните граници на
процесния имот по тогава действалия ЗРП.
Посочва се, че съдът правилно е отказал
да кредитира обясненията на вещото лице, че вероятно се касае за един и същ
имот, след като тези обяснения противоречат както на данните от конкретния
нотариален акт, така и на данните от конкретния ЗРП.
Твърди се, че крайните изводи на
районния съд са правилни.
На следващо място се посочва, че са
неоснователни оплакванията на въззивната страна за това, че идентичността на
имота по НА от 1990г. с част от процесния имот се установява от изявленията в
акта, че не е предмет на прехвърлителната сделка изградената в парцела жилищна
сграда от 72 кв.м. Излагат се подробни съображения.
Твърди се, че са неоснователни и
оплакванията във въззивната жалба за това, че при индивидуализацията на имота,
предмет на разпоредителната сделка по НА от 1990г. съдът е отказал да съобрази
свидетелските показания по делото. Посочва се, че свидетелски показания са
недопустими за установяване твърденията на въззивниците, а дори да се приеме,
че са допустими и установяват идентичността на продадения имот с процесния, то
тогава тези показания ще се окажат недостоверни, тъй като не кореспондират нито
с данните по нотариалния акт, нито с данните по действалия ЗРП, касаещи именно
индивидуализацията на продавания имот.
Поради гореизложеното се иска от съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната
инстанция разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от адв. Т.И. – БАК, с адрес *** – пълномощник на Р.П.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и необоснована.
Твърди се, че наведените доводи за
отмяна на постановеното по делото решение са неоснователни, тъй като същите
противоречат на събраните по делото доказателства. Посочва се, че липсва
материално-правната предпоставка за възникване право на собственост в полза на
въззивниците, поради което обосновано и правилно съдът не е кредитирал
представения нотариален акт №223 от 11.10. 1990г. като легитимиращ
жалбоподателите като собственици на идеални части от въведения като предмет на
делбата имот.
Твърди се, че дори да се приеме, че НА
от 1990г. не е такъв с невъзможен предмет и е произвел действие, то не е ясно
конкретно прехвърлените 250 кв.м. ид.ч. от площ 430 кв.м. къде попадат и дали
не попадат в улицата, предвидена по плана от 1988г. през делбения имот.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила първоинстанционното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от В.И.Г., ЕГН: ********** и Б.П.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***-2, чрез пълномощника адв. Е.М., с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че претендираните от
жалбоподателите процесуални нарушения, допуснати от съда се свеждат единствено
до обосноваността на извода на съда, че придобитите по сделка от въззивниците
250/430 кв.м. ид.ч. са част от друг имот, но не и от делбения имот. Посочва се,
че тежестта да докажат тезата си за по-голям дял включително че и придобитите
250/430 кв.м. ид.ч. са именно от делбения имот, е била на самите съделители
Рачеви, но такова доказване те не са провели успешно.
На следващо място се посочва, че между
страните няма влязъл в сила съдебен акт, установяващ участието и дяловете им в
съсобствеността, тъй като решението по гр.д. №1484/2017г. на БОС, на което
същите се позовават е такова по спорна съдебна администрация и не се ползва със
сила на присъдено нещо, особено спрямо вещните права в имота.
На последно място се посочва, че е
правомощие на съда да реши дали да се съобрази с експертното заключение, като в
случая районният съд е изложил мотиви защо не се съобразява със заключението
относно твърдяната идентичност. Поради това решението на РС Несебър е
обосновано и без допуснати съществени процесуални нарушения.
Поради гореизложеното се иска от съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание страните не се
явяват, редовно призовани. За въззивниците В.Д.Р. и Я.П.Р. се явява адв. К.,
поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемите Д.Д.Г.,
М.К.К., Д.К.Г. не се явяват. За тях не се явява представител.
За въззиваемите В.И.Г. и Б.П.Г. се явява
адв. М., оспорва въззивната жалба.
За въззиваемата Р.П.А. се явява адв. И.,
оспорва въззивната жалба.
Въззиваемата Л.Д.Ф. не изпраща
представител.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.34, ал.1 ЗС, вр. чл. 69 ЗН, вр. чл. 341, ал.1 ГПК.
Производството пред първата инстанция е
започнало по повод искова молба от Д.Д.Г., ЕГН:********** ***; М.К.К., ЕГН:**********
*** и Д.К.Г., ЕГН:********** ***, всички с посочен съдебен адрес ***, чрез адв.
А.П.Т. от БАК срещу В.Д.Р., ЕГН:********** ***; В.И.Г., ЕГН:********** ***; Р.П.А.,
ЕГН:********** ***; Б.П.Г., ЕГН:********** *** и Л.Д.Ф., ЕГН:********** ***, с
която се иска допускане и извършване на делба на собствения на страните
недвижим имот- земя и сгради, с административен адрес: с. Равда, общ. Несебър,
област с административен център гр. Бургас, ул. „Македония“ №17, отразени в
действащия кадастър както следва: дворно място – ПИ с идентификатор
61056.501.331, с площ 912 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./ при
съседи: ПИ №61056.501.335, 61056.501.334, 61056.501.332, 61056.501.520,
61056.501.505, а жилищната сграда е отразена като еднофамилна сграда с
идентификатор 61056.501.331.1 със застроена площ от 85 кв.м. на два етажа, а
постройката на допълващо застрояване е отразена с идентификатор 61056.501.331.2
със застроена площ от 35 кв.м. на един етаж. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че страните
са наследници на Д.Г.Г., ЕГН: **********, починал на 07.08.1991г. в с. Равда.,
общ. Несебър. Посочена е връзката на страните с общия наследодател, както и
квотите в съсобствеността.
Твърди се, че бащата на общия
наследодател – Г.П.Г. се легитимира като собственик на урегулирано дворно
място, находящо се в с. Равда, Поморийска околия, от 2000 кв.м., при съседи: Л.М.,
от двете страни – път и черковния двор, с НА за собственост на недвижим имот
том I, №5, рег.9, нот.д. №5/948 от 05.01.1948г. на
Поморийски околийски съдия.
Посочва се, че през 1967г. наследниците
на Г. Г. са извършили съдебна делба, приключила с протокол за съдебна спогодба
по гр.д. №156/67г. по описа на ПРС, по силата на което общият наследодател на
страните е придобил в еднолична собственост наследственото дворно място, което
във времето е било предмет на множество регулационни промени, в резултат на
които е променяло както своята графична конфигурация, така и своята площ /от
него са били отнемани части в изпълнение на регулационните изменения/.
Посочва се, че в дворното място, освен
поделената жилищна сграда има и сграда на допълващо застрояване.
Сочи се, че в кадастралното заснемане е
заснета и трета сграда с идентификатор 61056.501.331.3, която е извън предмета
на делбата, тъй като представлява поставяем временен павилион.
Твърди се, че в полза на наследниците е реализирано и допълнително придобивно основание –
придобивна давност, тъй като от последните регулационни изменения през 1988г.
до настоящия момент дворното място и сградите се владеят от наследниците
непрекъснато и необезпокоявано, при условията на съвладение.
Поради гореизложеното се твърди, че
между съделителите по делото е възникнала по силата на наследяване, приращение
и придобивна давност съсобственост върху дворното място, жилищната сграда и
постройката за допълващо застрояване, а поставяемият павилион е изключителна
собственост на М.К.К..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от Б.П.Г., ЕГН:********** и В.И.Г.,
ЕГН:**********, чрез адв. Евгени Мосинов, с който са изложени твърдения за
допустимост на предявения иск за делба.
Не се оспорва наследственото
правоприемство, като се посочва, че ответниците са майка и дъщеря – преживели
наследници на П.Д.Г. – техен баща и съпруг, който е един от петте деца на общия
наследодател. Не се оспорват твърдените в исковата молба трансформации в площ,
граници и местоположение на процесното дворно място, не се оспорва и наличието
на съсобственост върху двете сгради.
Твърди се, че третата сграда –
процесният павилион има статут на недвижим имот и по приращение следва също да
включена в делбата.
Не се оспорват посочените в исковата
молба квоти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от В.Д.Р., с който прави възражение
относно квотите, при които следва да се допусне делбата на процесния поземлен
имот. Не се оспорват квотите по отношение на процесната жилищна сграда на два
етажа и постройката до нея.
Твърди се, че с Нотариален акт №220, т.I, нот.д.№590 от 11.10.1990г. на Несебърски районен
съдия, общият наследодател на страните и съпругата му са продали на дъщеря си В.Р.
250/430 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м., образуващо
парцел III-304 в кв. 29 по плана на с. Равда.
Твърди се, че по силата на извършената
продажба В.Р. и съпругът й в режим на СИО са придобили 250 кв.м. ид.ч. от целия
имот с квадратура 912 кв.м., а от остатъка от 662,40 кв.м. съответно на
наследствената си квота В.Р. притежава и съответстващите й се 132,40 кв.м. Посочва
се, че по този начин се променят и квотите на останалите съделители.
Оспорва се твърдението в исковата молба,
че сънаследниците се легитимират като собственици, освен по наследство и по
приращение и давностно владение, като се посочва, че никой от останалите
съсобственици не е ползвал ефективно дворното място, жилищната сграда и
постройката.
Подаден е отговор от Я.П.Р. – съпруг на
съделителката В.Р., с който изразява становище, идентично с това на съпругата
си в подадения от нея писмен отговор.
Видно от удостоверение за наследници с
изх. №003/15.01.2016г. общият наследодател на страните Д.Г.Г. е починал на
07.08.1991г. в с. Равда, общ. Несебър и е оставил петима преки наследници по
права линия – синове и дъщери: Д.Д.Г., ЕГН:**********-син, Л.Д.Ф., ЕГН:**********-дъщеря,
В.Д.Р., ЕГН:**********-дъщеря, Петър Г.-син, починал на 18.06.2015г. и Киро Г.-син,
починал на 06.07.1999г.. Тъй като наследниците са братя и сестри, всеки от тях
получава по равна част от наследството – съответно по 1/5.
П.Д.Г. – син на наследодателя, починал
на 18.06.2015г. е оставил за свои наследници В.Г.-съпруга, Р.А.-дъщеря и Б.Г.-дъщеря,
поради което делът от 1/5ид.ч. на техния наследодател се разпределя между трите
му наследници или всяка една от тях наследява по 1/15 ид.ч. от наследственото
имущество, оставено от общия наследодател Д.Г..
К.Д.Г. – син на наследодателя, починал
на 06.07.1999г.. е оставил за свои наследници М.К.-дъщеря и Д.Г.-син, които
съответно наследяват по 1/10ид.ч. от наследственото имущество, оставено от общия наследодател Д.Г..
Представен е нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на закона за
селско-стопанското настаняване на бежанците и пр., том I,
№5, регистър 9, дело №5, 05.01.1948г. на Поморийски околийски съдия, видно от
който Г.П.Г. е придобил правото на собственост върху дворно урегулирано място,
находящо се в с. Равда, Поморийска околия, от 2000 кв.м., при съседи Л.М., от
двете страни - път и черковния двор, на стойност 5000 лв., както и други имоти,
подробно описани в нотариалния акт.
Представен е протокол за съдебна
спогодба от 08.06.1967г., видно от който Д.Г.Г. получава в дял
дворно място, намиращо се в с. Равда от 2000 кв.м., съставляващо имот пл. №90 и
91 в кв. 15, със застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м., от който се
образуват парцели: Парцел II-90 от кв.15 по плана на с. Равда от 595 кв.м. със
застроена в него жилищна сграда на 72 кв.м.; парцел III в кв. 15 по плана на с.
Равда от 612 кв.м. празно дворно място.
Представени са копие на виза за
поставяне на временен павилион по чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ от 18.02.1993г.;
Разрешение за строеж №3/03.05.1993г. от Община Несебър за павилион за
промишлени стоки.
Видно от Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. №29/18.05.2016г. Г.П.Г. и Г.П.Бухчев са имена на
едно и също лице – бащата на наследодателя на страните.
Видно от Удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. №28/18.05.2016г. Д.Г.Г. и Д.Г. Бухчев са имена на
едно и също лице – наследодателят на страните.
Представен е нотариален акт №223 за
покупко-продажба на недвижим имот, том І, нот.д. №390 от 11.10.1990г. на
Несебърски районен съдия, видно от който общия наследодател на страните Д.Г.Г.
и съпругата му Л.А.Г., са продали на дъщеря си В.Д.Р. следния собствен недвижим
имот: 250/430 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 430 кв.м.,
образуващо парцел III-304 в кв.29 по плана на с. Равда, без изградената в него
двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., която остава изключителна
собственост на продавачите, при граници на парцела: от двете страни - улици, П.Д.Г.
и парцел I-общински.
По делото са разпитани свидетелите Ц.А.К.
и З.Г. П..
Свидетелката М.заявява, че процесният
имот се намира в центъра на с. Равда и около 1990г. Д.Г. казал на дъщеря си В.Р.,
че ще й препише 250 кв.м. от посоченото дворно място, за да си построи къща.
Твърди, че оградената част от 250 кв.м., която Р. си оградила с телена мрежа и
бетонни колове е откъм училищната сграда. Заявява, че към момента имота не се
ползва от никой. Старата къща се руши, има разбити прозорци. Твърди още, че
дворът е бил голям, около декар и нещо, а сега е около 700-800 квадрата.
От показанията на свидетеля П. се
установява, че след като са починали наследодателят и съпругата му имотът е
изоставен, вече много години. Твърди, че вътрешната ограда в двора се е появила
преди около година-две, както и че в двора има строителни материали, които
стоят там много отдавна и се намират в близост до мрежата.
По делото е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице, процесното
дворно място, посочено в исковата молба, с идентификатор 61056.501.331 с
квадратура от 912кв.м. по кадастралната карта на с.Равда,общ.Несебър е част от
имота от 2000кв.м., описан в нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селско-стопанското настаняване
на бежанците и пр., № 5 от 05.01.1948г.
В констативната част на експертизата
подробно са описани действащите във времето планове за процесния имот: план за
оземляване от 1931г., кадастрални и регулационни планове от 1963г. и от 1988г.
с частични изменения на регулацията.
Според заключението имотът, описан в
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа
на Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците и пр., № 5 от
05.01.1948г., от 2000 кв.м. е заснет и урегулиран с първия регулационен план на
с.Равда от 1963г. като два имота: с пл.№ 90 и пл.№ 91. Съобразно регулацията
върху имот пл.№ 91 са предвидени обществени мероприятия: улица с графично
изчислена площ от 310кв.м. и придаваеми части към други парцели 60кв.м. От останалата площ от 2000кв.м., представляваща имот
пл.№ 90 се отнемат по регулация за улица 48кв.м. и 12кв.м. за съседен парцел. Урегулирани
са два парцела, описани в съдебната спогодба по гр.д. № 156/1967г. на ПРС, а
именно парцел ІІ с площ от 595кв.м. и парцел ІІІ с площ от 612кв.м. в кв.15,
общо 1207кв.м. Тази площ е предмет на регулационни изменения в следващия план
от 1988г.
На следващо място, видно от заключението
на вещото лице, отразеният в действащата кадастрална карта обект –
самостоятелна сграда в процесния имот, обозначена с идентификатор
61056.501.331.3 /павилионът/ е съборена и не съществува на място.
В заключението си вещото лице посочва,
че продаденият от родителите на В.Р., недвижим имот, описан в нотариален акт
№223 за покупко-продажба на недвижим имот, том І, нот.д. №390 от 11.10.1990г.
на Несебърски районен съдия е част от описания в нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Закона за
селско-стопанското настаняване на бежанците и пр., № 5 от 05.01.1948г. и част
от имота, описан в съдебната спогодба по гр.д. №156/1967г. В действащия план не
може да се установи местоположението и границите на описания с тази номерация в
нотариален акт №223 за покупко-продажба на недвижим имот, том І, нот.д. №390 от
11.10.1990г. на Несебърски районен съдия, поради нанесени допълнително
изменения /включително и неофициални/.
Съгласно дадените уточнения от вещото
лице в съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 26.03.2018г. към
11.10.1990г. община Несебър не е могла да представи никаква конкретна преписка,
в която да се вижда местоположението, конфигурацията и номерацията на такъв
парцел, описан като ІІІ-304
по нотариален акт, в кв.29. Такъв парцел ІІІ-304, не се вижда никъде по плана
от 1988г. На следващо място посочва, че колегите й от общината
не могат да й кажат кога имотът е бил парцел ІІІ-304, кв.29. Заявява, че
улицата, която е била проектирана от юг и минаваща през процесния парцел е
зачертана върху плана, т.е. е отпаднала като предвиждане, но данни и конкретна
преписка – кога, на какво основание и с каква заповед е отпаднала не се
представят. Не е ясно и в кой момент имотът е бил парцел ІІІ-304.
Представено е Решение № ІІІ-117/30.11.2017г.,
постановено по гр.д. №1484/2017г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено
Решение №96/26.07.2017г., постановено по гр.д. №275/2016г. по описа на Районен
съд Несебър, между същите страни, касаещи разпределяне на ползването на съсобствен
недвижим имот.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Допускането на съдебна делба се желае от
всички сънаследници и между тях са безспорни следните обстоятелства: лицата,
между които следва да се извърши делбата, имотите, предмет на делбата, както и
квотите на всеки съделител за жилищната сграда на два етажа и постройката до
нея.
Спорът между страните се свежда до
притежаваните от тях квоти върху процесния поземлен имот – дворно място, като в
тази връзка съделителката В.Р. твърди изключителна собственост върху 250 кв.м.
от дворното място, позовавайки се на нотариален акт №223 за покупко-продажба на
недвижим имот, том І, нот.д. №390 от 11.10.1990г. на Несебърски районен съдия,
с който родителите й са й прехвърлили по време на брака й с Я.П.Р. 250/430
ид.ч.кв.м. от свой собствен недвижим имот, целият с площ 430 кв.м.
За да се приеме, че В.Р. и съпругът й са
станали изключителни собственици на 250 кв.м. от процесното дворно място, следва
същите да установят в условията на пълно и главно доказване твърдяната от тях
идентичност на придобитите 250 кв.м. идеални части с процесния делбен имот.
В нотариалния акт, с който В.Р. се
легитимира като собственик са посочени единствено 250/430 кв.м. идеални части
от дворно място, цялото с площ 430 кв.м., образуващо парцел ІІІ-304 в кв.29 по
плана на с. Равда, без изградената в него жилищна сграда от 72 кв.м.
Вещото лице е проследило подробно и
хронологично измененията на имота. Видно от констативната част на заключението
на съдебно-техническата експертиза, процесният имот, въпреки многото си
изменения през годините, никога не е бил с площ от 430 кв.м. Също така, по
никой от действащите планове за с. Радва, процесният имот не е попадал в кв.
29.
Действително според вещото лице
придобитите 250 кв.м. са част от първоначалния имот от 2000 кв.м. От
заключението и дадените уточнения не могат да се установят действителното
местоположение, граници и номерация на имота. Вещото лице заявява, че не
ясно в кой момент имотът е бил парцел ІІІ-304. Също така имотът никога не е
попадал в кв. 29.
Поради гореизложените противоречиви
данни относно местоположение и конфигурация на закупения имот, съдът намира, че
от експертното заключение и уточненията дадени от вещото лице не може да се
установи твърдяната идентичност на двата имота.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че идентичността на продадените 250 кв.м. с процесния делбен
имот се установява от влязлото в сила Решение № ІІІ-117/30.11.2017г.,
постановено по гр.д. №1484/2017г. на Окръжен съд – Бургас по чл. 32 ЗС, тъй
като производството по чл. 32 от ЗС е такова по спорна съдебна администрация, в
посоченото решение съдът не се е произнесъл със сила на пресъдено нещо по
въпроса за собствеността върху имота, а е разпределил ползването на същия между
съсобствениците.
Поради гореизложеното настоящият състав
намира, че твърденията на въззивницата В.Р., че заедно със съпруга й са станали
изключителни собственици на 250 кв.м. идеални части от процесното дворно място
са останали недоказани.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора, право на присъждане
на разноски имат въззиваемите Д.Д.Г., М.К.К., Д.К.Г., Р.П.А., В.И.Г. и Б.П.Г.,
която претендират направените във въззивното производство разноски. Искането от
всички е своевременно направено, но са представени доказателства за плащане
единствено от въззиваемата страна Р.П.А.. Представен е списък, видно от който
разноските на въззиваемата за производството пред въззивната инстанция са в
размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение, поради което следва да й бъдат
присъдени.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/11.05.2018г. по
гр.д.№734/2017г. на Районен съд - гр.Несебър в обжалваната част.
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН: **********,*** и Я.П.Р.
с ЕГН:**********, да заплатят на Р.П.А., ЕГН:********** ***, сумата от 250 /двеста
и петдесет/ лв., представляваща направените съдебно деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.