Р Е Ш Е Н И Е
№ 18/31.01.2020
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя, КАНД
№ 3/ 2020 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на И.С.Ц. ***, срещу Решение № 423/ 25.11.2019 г. по НАХД № 1099/
2019 год. по описа на ДРС.
Касаторът настоява,
че обжалваното Решение е незаконосъобразно. Иска от съда то да бъде отменено,
като бъде отменено изцяло и издаденото срещу него Наказателно постановление
(НП). Твърди, че към датата на съставяне на АУАН е притежавал свидетелство за
завършен курс с № 34 – 000417/ 05.09.2018 г., който го прави професионално
компетентен, както и че бил подал документи за издаване на карта. Не представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. Допълва, че наличното удостоверение
е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с
изискванията на Наредба № 41 на МТ от 2008 г. и Директива 2003/59.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя Писмени
бележки, в които поддържа касационната жалба. Не представя доказателства и няма
искане за събиране на такива.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява.
Представителят на
ДОП счита подадената жалба за неоснователна. Излага становище, че не е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване
на Решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
С обжалваното
решение Районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 28 – 0000001/
03.01.2019 г., с което на водача е наложено наказание, за това че: На 26.09.2018
г. около 10.00 часа, на входа на град Добрич в посока от град Варна срещу
бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил марка „Рено“ с рег. № СО 9288
ВН, от кат. N3, с прикачено полуремарке с рег.
№ СО 0298 ЕМ, от кат. О4, като извършва обществен превоз на товари по маршрут Елин
Пелин – Добрич (видно от пътен лист № 491558/ 25.09.2018 г.), натоварен със
строителни материали (видно от товарителница сер. М № 116928), с удостоверение
сер. А-16 № 051584 към Лиценз № 08710, издаден на превозвача „***“ ЕООД, като
при проверката и след направена справка в информационната система на ИА „АА“ е
констатирано, че И.С.Ц. извършва обществен превоз на товари със състав от ППС,
за чието управление се изисква СУМПС от кат. „СЕ“, без да притежава валидна карта
за квалификация за кат. „СЕ“, издадена по реда на Наредба № 41 на МТИТС. Отразено
е, че водачът притежава карта № Р085894 за кат. „СЕ“, валидна до 08.06.2017 г.
Като второ нарушение е посочено, че не представя КТ към СУМПС. Административнонаказващият
орган е приел, че водачът е осъществил нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ, за което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози и чл. 53 от ЗАНН му е наложил административно
наказание “глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, за което на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 от с.з. му е наложил наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. (десет
лева)
Съдът е приел, че фактическата
обстановка е такава, каквато е описана в АУАН и НП, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянията са
квалифицирани правилно. Отбелязал изрично, че при съставяне на АУАН и
предявяването му водачът е записал като обяснение, че не е видял срока на
валидност на картата за квалификация, който е изтекъл на 08.06.2017 г. По
отношение приложимия материален закон е цитирал нормата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/ 2008 на МТ, която задължава водачите от изброените категории да
притежават карта за квалификация на водача. Обсъдил е възражението за
притежавано от жалбоподателя удостоверение за завършен курс № 34000417/
05.09.2018 г., както и че бил подал документи пред ИА „АА“ за издаване на
карта, като е отразил, че поради обстоятелството, че тези възражения са били
неподкрепени с доказателства, е изискал справка в тази насока от ИА „АА“.
Позовал се е на писмо с рег. № 16 – 00 – 15 – 5266/7/13.11.2019 г. на Директора
на Дирекция ППСВ в ИА „АА“, според което се опровергават твърденията на водача
за завършен курс през 2018 г., съответно за подадени документи за издаване на
карта за квалификация кат. „СЕ“. Въззивникът не е оспорил съдържанието на
писмото в първоинстанционното производство. С оглед изложеното съдът е приел,
че нарушенията са безспорно доказани и е потвърдил НП, като е счел, че правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача.
Касационният състав
споделя изводите на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи, че макар и в
касационната жалба да е посочено, че се обжалва първоинстанционното решение изцяло,
то доводи по отношение на нарушението за непредставяне на КТ не са изложени.
Такива не са били изложени и пред ДРС.
Съгласно чл. 2 от Наредба №
41 водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози, за какъвто се касае в конкретния
случай, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Министърът на
транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача
на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача.
Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът
притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. Водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
В конкретния случай
водачът е имал издадена карта за квалификация, която е бил със срок на
валидност повече от година преди извършената проверка. Справка в информационната
система на ИААА от 26.09.2018 г. сочи, че към тази дата лицето няма изискуемата
карта.
Независимо от
писмото, на което се е позовал РС, изпратено от ИА „АА“ за липса на проведен
курс за обучение, съдът, след като направи справка с приложените по първоинстанционното
производство доказателства, установи, че в справката от системата, извършена
към 03.01.2019 г., описана в придружителното писмо при изпращане на въззивната
жалба от административнонаказващия орган, е отразено, че на 25.10.2018 г. на И.С.Ц.
е издадена карта за квалификация за категория „СЕ“ № Р223702. Последното обаче
не променя извода за извършено и доказано нарушение от страна на водача.
Настоящият състав
следва да отбележи с оглед направените в касационната жалба оплаквания, че наличието
на удостоверение за професионална компетентност не изпълнява изискванията на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. на МТ за притежаване на карта за
квалификация, а е предпоставка за нейното издаване. В конкретния случай се
касае за нарушение на въведено изискване към водачите и то на ниво Европейски
съюз, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната
компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в
контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на
обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона за
наказуемо. В началото на 2017 г., с изменение на ЗАвтП, обнародвано в ДВ бр. 9
от 2017 г., санкцията е увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил своята
воля относно значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид
нарушения.
Въззивният съд е
посочил по отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, че АНО е обсъдил
възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като е указал, че правилно е
приел, че не са налице основания за това. Мотивите на съда се съдържат на л. 58
от делото на ДРС и се основават на обществените отношения, които засяга
изискването за притежаване на такава карта. Настоящият състав следва за пълнота
да отбележи, че с оглед измененията в закона, предвид необходимостта от
дисциплиниране на водачите, и предвид конкретните обстоятелства и целите на чл.
12 от ЗАНН нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, като
правилно АНО, съответно ДРС, не са приложили разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Според касационната инстанция, единствено проверката е провокирала водача да
предприеме действия по изпълнение изискванията на закона и снабдяване с карта
за квалификация. Обстоятелството обаче, че е управлявал повече от година без
такава карта, допълнително обосновава изключването на възможността за приемане
случая за маловажен.
Предвид изложеното, касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд –
Добрич, І касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 423/ 25.11.2019 г. по НАХД № 1099/ 2019 год. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: