№ 187
гр. Тетевен, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100050 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН
********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххххх, чрез адв. Е. И. от АК –
Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, с
цена на първия главен иск: 4344.96 лева, цена на втория главен иск: 3131.76 лева, цена на
трети главен иск: 50.00 лева и цена на четвърти главен иск: 50.00 лева.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ****** от
11.01.**** г. с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, както и на договор за поръчителство от
11.01.**** г. с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК,
и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.
Излага се в исковата молба, че 11.01.**** г. ищецът е сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г. и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3000
лв.
Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ******
от 11.01.**** г. лихвеният процент по кредита е в размер на 38.44 %, а годишният процент
на разходите е 45.99 %. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение
ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 45.99
% е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била
довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително
1
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите.
На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски
формуляр и в договора размер на ГПР от 45.99 % съставлявал невярна информация, която е
заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да
направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил
потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 45.99 %
ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички
разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за
него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните
характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на
поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе
във връзка с получения заемен ресурс.
Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит
в размер на 3000 лв. с посочен ГПР 45.99 %, с различни стойности на месечната погасителна
вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че
кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността
да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности
дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до
неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Ищецът заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ****** от
11.01.**** г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел
четвърти от общите условия и кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен
срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение
по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът е избрал
опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на
11.01.**** г. е подписал с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител
възнаграждение в общ размер на 3131.76 лв., платимо като добавък към падежната вноска.
Счита, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с
поръчителя, „Кредисимо“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД.
От вътрешните отношения между „Кредисимо“ АД и кредитополучателя следва, че ако бил
изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое
задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари
кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно
да престира, в противен случай договорът е нищожен.
Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ******
от 11.01.**** г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* както и да
прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 11.01.**** г.,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Моли съда да осъди „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* върне сумата от 50,00 лева
платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит №
****** от 11.01.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
2
до окончателното плащане.
Моли съда осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да възстанови на ищеца
заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 50 лв., съставляващи
престирани от него в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно
действие договор за поръчителство към договор за кредит № ****** от 11.01.**** г.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
иска. Оспорва, че изобщо е сключван процесния договор за предоставяне на кредит, както и
че не е предаване процесната сума. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че Съгласно раздел III,
чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има
право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало са се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280
и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 50,00 лева, представляваща възнаградителна лихва,
платена по оспорения договор.
Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковете. Оспорва, че изобщо е сключван процесния договор за предоставяне на кредит.
Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за
възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор
за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 11.01.**** г. и
твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на
добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са
недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.
Претендира сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за
прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и
предоставяне на поръчителство с № ****** от 11.01.**** г., и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от
ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне
на поръчителство.
По отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД е предявен иск за нищожност на
сключения между „Кредисимо“ ЕАД и М. В. договор за паричен заем с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП - противоречие със закона, съединен в условията на
3
обективно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за
връщане на получено без основание.
По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на
договор за предоставяне на поръчителство - правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26,
ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД - противоречие на добрите нрави и лишен от
основание съединен в условията на обективно съединяване с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.
Спорно между страните в производството е, че на 11.01.2023 г. между М. П. В. и
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г.
С оглед изразеното оспорване от страна на ответните дружества, че не е налице
действително сключен договор между страните, съдебният състав е назначил съдебно-
техническа експертиза, при която вещо лице експерт да отговори на следните въпроси:
Подадено ли е на 11.01.**** г. заявление от страна на М. П. В., ЕГН ********** в
платформата на „Кредисимо“ ЕАД за кредит за сумата от 3 000 лева главница и период от 24
месеца?; Одобрено ли е заявлението от страна на „Кредисимо “ ЕАД?; Има ли отразен в
системата на „Кредисимо“ ЕАД изходящ превод на сумата от 3 000 лева - главница по
Договор за кредит №: ******/11.01.**** г.
След анализ, назначеното вещо лице експерт е депозирало своето заключение, в което
е отразено, че Договора за паричен заем сключен между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и
М. П. В. като кредитополучател е с предмет предоставяне на финансова услуга от
разстояние съгласно чл.6 от ЗПФУР. Формата за кандидатстване се попълва по електронен
път на уеб страницата на „Кредисимо“ ЕАД на адрес www.credissimo.bg. М. П. В., с моб.
тел.********** е имала електронна поща /личен акаунд/ **********@***.**. По данни на
ищеца М. П. В. -на 11.01.****г. между „Кредисимо“ ЕАД, като кредитор и М. П. В. като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №:******/11.01.****г. за
сумата от 3 000 лв. На 11.01.****г. между „Ай Тръст“ ЕООД и М. П. В. е сключен Договор за
поръчителство. По данни на ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва сключването на Договор
за потребителски кредит №: ******/11.01.****г. и твърди че сумата на кредита не е
предадена на ищеца. Твърди че договора е генериран във връзка с подадена заявка за кредит
от ищеца, но не е одобрен от ответника и не е подписан. Твърди, че с процесния договор не
е сключен договор за предоставяне на поръчителство. За одобрението на договора за кредит
се счита получаването от страна на кредитополучателя уведомление от кредитора за
одобряване по имейл или телефон чрез SMS или прозвъняване.
В заключение експертът сочи, че на 11.01.**** г. е подадено заявление от М. П. В.,
ЕГН ********** в платформата на „Кредисимо“ ЕАД за кредит, за сумата от 3 000 лева
главница и период от 24 месеца. Заявлението за отпускане на кредит №: ******, подадено от
М. П. В. на 11.01.**** г. не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД и е анулирано. Няма отразен в
системата на „Кредисимо“ ЕАД изходящ превод от 3 000 лв. по договор №:
******/11.01.**** г.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответниците оспорват претенциите му, което обуславя спорност, няма постигната
спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане спора по
същество.
За да е налице нищожност, на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
4
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Дори при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящия случай, както бе посочено, спорно между страните в производството е,
че на 11.01.2023 г. между М. П. В. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за
потребителски кредит № ****** от 11.01.**** г. Доколкото се касае за вид заем, който по
своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално
да е предадена съответната сума на заемателя.
Съгласно легалната дефиниция на заема за потребление, дадена в чл. 240 ЗЗД, заемът
е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Изразът „заемателят предава в собственост“ е основание да се
приема, че договорът е реален, т.е. сключва се с предаването на парите (вещите).
Предаването на вещта е част от самата дефиниция на реалните договори. В правната
доктрина се посочва, че реален е този договор, за чиято действителност е необходимо освен
съгласието на страните още и предаването на вещта, предмет на договора /вж. Ал.
Кожухаров, Облигационно право: Общо учение за облигационното отношение /Нова
редакция Огнян Герджиков, Софи-Р, София 1994/. Реалният характер на договорите е
установен в обществен интерес, следователно с императивни правни норми. Предаването е
този допълнителен елемент на фактическия състав, който, подобно на изискването за форма
за действителност, създава сигурност в оборота. Ето защо, подобно на нищожността поради
неспазване на формата, неосъществяването на предаването при реалните договори води до
непораждане на правните последици, но по друг механизъм – като незавършен фактически
състав. Предаването е елемент от фактическия състав на сключването на реалния договор,
какъвто е договора за предоставяне на заем.
С доклада по делото, обективиран в Определение № 207 от 08.03.2025 г., неоспорен
от страните, съдебният състав е разпределил доказателствената тежест между страните, в
това число е указал на ищцата В. е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
от дата 11.01.**** г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на този
договор. Именно възникването на облигационни отношения между страните по реален
договор не бе доказано, при условията на пълно и главно доказване от ищцата В.. Дори
напротив, от изготвеното заключение по СТЕ, вещото лице експерт ясно подчертава, че
заявлението за отпускане на кредит №: ******, подадено от М. П. В. на 11.01.**** г. не е
одобрено от „Кредисимо“ ЕАД и е анулирано, съответно не е отразен в системата на
„Кредисимо“ ЕАД изходящ превод от 3 000 лв. по договор №: ******/11.01.**** г. След като
5
заявлението№: ****** на В. не е одобрено и същото е анулирано, съответно не й е
превеждана процесната сума от 3 000 лева, което част от задължителния елемент при
реалните договори, то не е налице валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните. От своя страна В. също не доказа предаването на паричните средства,
предмет на договора, който твърди, че е сключен, и по този начин да обоснове реално
възникналите облигационни отношения между страните. Дали договорът е одобрен или не,
сключен или не, то с непрадването на процесната сума не е изпълнен докрай фактическият
състав на договора за кредит, като реален такъв, следствие на което между страните не са
възникнали права и задължения по договора, който договор и неговите клаузи да бъде
изследван в настоящето производство.
В хода на настоящето производство от ищцовата страна не бе доказано сключването
на договора за предоставяне на потребителски кредит, респективно нищожността на целия
или на отделни клаузи от договора, последица от което е отхвърлянето на ищцовата
претенция като неоснователна и недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК,
ответните дружества имат право на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претендираните юрисконсултски възнаграждения в размер на 150 лв.,
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Следователно заявителят не може
да претендира за по-голямо възнаграждение от посочените суми. Ето защо, в конкретния
случай съдът намира, че справедливото възнаграждение, което се дължи за юрисконсулско
възнаграждение е в размер на 100.00 лв. за всяко едно от ответните дружества. На
„Кредисимо“ ЕАД следва да бъде присъдена и сумата от 350.00 лева за сторен депозит за
вещо лице.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от М. П. В., ЕГН
********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххххх - иск за признаване на
недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради
заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр.
чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за
нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на
поръчителство с № ****** от 11.01.**** г., сключени с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), Бизнес център „България“, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по
процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на
поръчителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК М. П. В., ЕГН **********
от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххххх, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.
6
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, сума в размер на 450.00 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 от ГПК М. П. В., ЕГН **********
от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххххх, да заплати на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, сума в размер на 100.00 лева,
представляваща сторени съдебни разноски.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7