Р
Е Ш Е
Н И E
№ 05. 10.2017 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на четвърти септември две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно
заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар Румяна Русева
след като разгледа докладваното от съдия Серафимова
гр.дело № 112 по описа за 2017
година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.14 и сл. от Закона за държавната
собственост, вр. чл. 62 от Закона за
собствеността.
Гр. дело № 112/ 2017 г. по описа на ОС -
Хасково е образувано въз основа на искова молба, вх.№ 1516/14.02.2017г. от Професионална гимназия по
механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, гр.Хасково,с ЕИК *********, представлявана от
директора Г.С., чрез адв.С.Г. ***
против Спортно училище „С. ***, Булстат *********, представлявано
от Директора С.Т. и Община - Хасково, с ЕИК *********,
представлявано от кмета Д.Б..В изпълнение на разпореждане на съда от 17.02.2017 г. от ищеца е постъпила молба, с вх.№
2188/06.03.2017 г. и са представени допълнителни доказателства.
Ишецът твърди, че с акт за публична държавна собственост № 6288/ 12.12.2011 год., вписан
в Службата, по вписванията при РС - Хасково, под № 4, том I, с рег, № 7/05.01.2012 г., на ПГМЕТ "Стойчо и Кица Марчеви " са предоставени
права за управление на поземлен имот, с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, общ.Хасково, обл. Хасково, с площ 27 302 кв.м., ведно с
построените в него девет сгради, между които и
процесните сгради, фигуриращи съответно под № 4 и № 6 в акта за публична
собственост.Съгласно чл.14, ал.3 от ЗДС, ищецът като юридическо лице
на бюджетна издръжка имал пълното право да владее и ползва всички предоставени му сгради , вкл. и процесните две, съгласно тяхното предназначение и по установения от закона ред.Твърди се
в исковата молба,че това право в продължение на
дълъг период от време и понастоящем грубо се нарушавало от ответниците по делото - Спортно училище „С. ***, като повече от 10 години, вкл. и в периода след издаване на акта за публична държавна собственост ответниците съвместно владеели и ползвали процесните две сгради, без да имат законово основание за това. Ответниците ползвали имотите не по
предназначение, като ги отдавали под наем на трети лица и същите осъществявали в тях стопанска
дейност в своя частна полза.Директорите
на училището настоявали пред представителя на Спортното училище и
пред кмета на Община Хасково да преустановят незаконното ползване на процесните два имота и да
им предадат доброволно владението и ползването на
същите, тъй като от една страна имали право и задължение за това, а от друга ги лишавали от ползването им, с което ответниците неправомерно
увреждали интересите им и с ползването на процесниите две сгради им нанесли значителни
материални вреди.
Молят съда
да ги призове на съд с ответниците и след като се
убеди в основателността на ищцовата претенция, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Спортно училище „С.
***, с Булстат *********, представлявано от
директора С.Т. и Община -Хасково,с ЕИК *********,
представлявана от кмета Д.Б., че в полза на Професионална гимназия
по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, с ЕИК *********,
представлявана от директора Г.С. е учредено право на управление по ЗДС
върху следните недвижими имоти:1. Сграда с идентификатор 77195.725.25.4, със застроена площ 46
кв.м. брой етажи - 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63 /
05.10.2006 год.на изпълителния директор на АК – София, с предназначение хангар, депо, гараж и 2. Сграда с идентификатор 77195.725.25.6, със застроена площ
130 кв.м. брой етажи - 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, одобрена със заповед № Р Д-18-63 /
05.10.2006 год.на изпълителния директор на АК -София, с предназначение сграда за образование , както и да бъдат осъдени да им предоставят
владението и ползването върху гореописаните имоти.
Претендира за направените по делото
разноски.
В изпълнение на разпорежане на съда № 268/17.02.2017 г. от ищеца е постъпила
молба, вх.№ 2188/06.03.2017 г., с която са
представени допълнителни писмени доказателства.
Поддържа се
заявеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение, че ответниците
упражняват без правно основание владението върху процесните два имота и според
ищеца изложените в исковата молба обстоятелства по начина на владение на процесните два имота от страна на ответниците
са достатъчни да обосноват допустимостта на предявената искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ - Спортно
училище „С. *** оспорва предявения иск
като недопустим, респ като неоснователен по изложени съображения в отговора на
исковата молба.
Твърди се в отговора
на исковата молба, че ищецът не обосновавал правния си
интерес от предявяване на иска по чл. 14 ал. 1 ЗДС, като не е посочил конкретното основание на което процесните
сгради са актувани като публична държавна собственост и са му предоставени за
управление, като не е посочено и кога и
с какъв акт е станало това.Неизлагането на тези
обстоятелства лишавало ищеца от активна
процесуална легитимация да предяви иск по чл. 14
ал. 1 от ЗДС, а предявената претенция от основание и правен интерес.Оспорени са представените от ищеца писмени документи, в качеството им на официални
свидетелстващи документи – акт
за публична държавна
собственост № 6288,
съставен на 12.12.2011г.,
вписан в СВ -
Хасково на 05.01.2012 г. под № 4
том I акт № 7, скица на
сграда № 15 - 601715-06.12.2016г., издадена от СГКК – Хасково и скица на сграда № 15 -
630498 - 22.12.2016, издадена от СГКК – Хасково. Акт за публична държавна собственост № 6288/12.12.2011г.,
се оспорва в частта, в която се констатира и
удостоверява право на управление на ищеца върху процесниите две
сгради, описани в т. 13 „Забележки" под № 5 и № 6. Процесните сгради в предходния АДС № 3336, съставен на
11.03.2002г. не били описани в т. 5 - вид и описание на имота, като такива сгради не били
строени от държавата в периода 2002г.
- 2011г., поради което счита,че не е налице основание
за актуването им като публична държавна собственост с оспорения АДС и предоставянето им за
управление на ищеца, констатирано в т. 10 от акта.
Ответникът
оспорва и твърдението на ищеца, че му е предоставено правото да
управлява процесните сгради като твърди, че такова право не му е предоставяно нито в периода 2002г.
-2011г., нито преди 2002г . поради което и тъй като липсвал обект на собственост не можел да се формира правен спор относно него и да се обоснове правният
интерес от предявяване на иска.
Твърди се, че в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25
не съществуват самостоятелни сгради, заснети в оспорените
скици на СГКК - Хасково като сграда с идентификатор № 77195.725.25.4 и сграда
с идентификатор № 77195.725.25.6., поради което и оспорва
и двете скици, издадени
от СГКК - Хасково ,като твърди,че не
отразяват вярно съществуването в КК на гр. Хасково на
самостоятелни сгради, заснети като сгради с идентификатори 77195.725.25.4
и № 77195.725.25.6.
Според ответника искът е
неоснователен и дори и да се приеме наличие на самостоятелно обособени
сгради, тъй като не е налице основанието по чл. 2 ал. 2 т. 4 от ЗДС, тези сгради да са
предоставени на ищеца за изпълнение на функциите му на учебно заведение.В
приложените към исковата молба скици сграда с идентификатор № 77195.725.25.4, със застроена площ 46 кв.м е с
предназначение: хангар, депо, гараж, а сграда с идентификатор № 77195.725.25.6, със
застроена площ 130 кв.м е с предназначение сграда за образование, но действителното им предназначение е стол на училището. Сгради с такова
предназначение не обслужвали пряко функциите на
ищеца като учебно заведение, поради което според ответника не е налице законово основание да се
предоставя на ищеца правото да управлява това държавно
имущество. Предвид
изложените съображения моли съда да отхвъли предявия и като
недопустим,рес неоснователен.Претендира присъждане на направените по делото
разноски, съобразно приложен списък на разноските по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ - ОБЩИНА - ХАСКОВО оспорва
предявения иск като недопустим, респ като неоснователен, по изложени в
отговора на исковата молба съображения.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Твърди се в отговора на
исковата молба , че ищец следва да бъде държавата, която се представлява от министъра
на финансите, а при спор за недвижим имот от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.31 ГПК Професионална
гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви" не
разполага с процесуална легитимация за предявяване на иска за собственост и не разполага с
пълномощно за легитимно процесуално представителство.
Алтернативно и в случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, счита
предявеният иск за неоснователен.
Ответникът твърди в отговора на исковата молба,че към момента
на извършване на предаването на имота в изпълнение на решение №591 от 30.08.2002г. на Министрески съвет и на заповед с № ДС-11-47 от 18.09.2002г. на Областния управител
на Област -Хасково заснетите
към настоящия момент сгради с идентификатори 77195.725.25.4 и 77195.725.25.6 представлявали навеси към сградата, която е предоставена на Община - Хасково за нуждите на Спортно училище „С.
***, което се потвърждавало и от акт № 3336 / 11.03.2002 г. за публична държавна собственост, въз основа на който е
предоставено ползването на имота на Община - Хасково.В
преписката касаеща предоставянето на имота за безвъзмездно ползване находяща се
в Община - Хасково
имало доказателства за дългогодишния конфликт
между двете училища, като с оглед на това била издадена и заповед
11-134 от 16.04.2003г. на Началника на РИО на МОН.Подписан бил и споразумителен протокол от 19.06.2003г.
между директора на СУ „С. *** и Директора на ПГМЕТ „Стойчо и Кица
Марчеви"-Хасково, от който било видно, че
спортно училище „С. Караджа“ следва да ползва и поддържа защрихованото в
приложената скица неразделна част от споразумителния протокол.Видно от скицата процесните две сгради, които към онзи момент са
представлявали навеси са в частта, в която съгласно споразумителния протокол
следва СУ „С.
Караджа" да поддържа и ползва. С оглед на това Община Хасково счита,че още с подписването на споразумителния
протокол от 19.06.2003г., директорите на двете училища са уредили
ползването и на процесните две сгради,които са предмет на исковата молба.При сравнение на акт за държавна собственост № 3336 от 11.03.2002г./с който е предоставено ползването/ и акт за държавна собственост от 12.12.2011г. било видно, че сградите посочени в АДС от 2011г., с идентификатори 77195.725.25.4 и 77195.725.25.6 не фигурират и не са
отразени в АДС от 2002 г. Обстоятелството, че в кадастралната карта имотите с идентификатор №
77195.725.25.4 и № 77195.725.25.6 са заснети отделно и за собственик е посочен
Професионална гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица
Марчеви" - Хасково не означавало, че същите
са собственост на ищеца,тъй като кадастралната карта няма конститутивно
действие, а само констативно действие и не създава
права на собственост.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е
приет представения от ищеца акт № 6288/ 12.12.2011 год., за публична държавна собственост ,издаден на
основание чл.104,ал.1,т.9 ППЗДС, с
който на Министерство на образованието, млажежта и науката - ПГМЕТ „Стойчо и
Кича Марчеви“ гр.Хасково са предоставени
права за управление на поземлен имот, с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, общ.Хасково, обл. Хасково, с площ 27 302 кв.м., ведно с
построените в него девет сгради, подробно описани в т.3 Вид и описание на имота. В т.4 от
акта е посочено, че имота се намира в гр.Хасково,бул.Съединение“ № 46, имот №
77195.725.25.
По делото са приети скица на сграда № *********-06.12.2016 г., с
идентификатор 77195.725.25.6,разположена в ПИ № 77195.725.25, със застроена
площ 130 кв.м. и скица на сграда № 15-630498-22.12.2016
г., с идентификатор 77195.725.25.4, разположена в поземлен имот № 77195.725.25,
със застроена площ 46 кв.м.
Приети са като писмени доказателства и представените с уточняващата молба - писмо на директора на техникума, с изх.№ 276/25.07.2002 г. до Община- Хасково и до директора на спортното училище, с което се предлага да бъдат преразгледани сключените договори за отдаване под наем на
части от имота публична държавна собственост, които да бъдат съобразени със Закона за държавната собственост, решение № 591 на МС от 30.08.2002 г., заповед на
Областния управител № ДС-11-47/18.09.2002 г., с която е наредено да се предаде
на Община -Хасково недвижим имот - публична държавна собственост /АДС №
3336/11.03.2002 г. : триетажна масивна сграда - блок "А",със
застроена площ 1488 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на
сградата, находяща се в гр.Хасково, бул."Съединение" № 24, УПИ І,
кв.85, по плана на гр.Хасково, както и удостоверение, с изх.№ 0792/23.02.2017 г., видно от което Професионална
гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, гр.Хасково представлява държавно училище по смисъла на чл.
19, ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение.
С решение № 591 от 30.08.2002г., Министерски съвет предоставя
безвъзмездно за ползване на Община - Хасково, за нуждите на средно
спортно училище „С. Караджа“ част от недвижим имот - публична държавна собственост,
представляващ УПИ 1, в кв.85 , по плана на гр.Хасково,
представляващ масивна триетажна
учебна сграда – блок „А“, със застроена площ 1488 кв.м., заедно със съответните
ид.части от общите части на сградата.
С акт № 3336/11.03.2002 г. за държавна собственост , публична, на
основание чл.147 ППЗДС на Министерството
на образованието, млажежта и науката- ПГМЕТ „Стойчо и Кича Марчеви“ гр.Хасково са предоставени правата за управление на УПИ, парцел първи ,кв.85, с площ
27 171 кв.м.302 кв.м., ведно с
построените в него сгради,
описани в т.3. Вид и описание на имота / л.48-49/.
От приетия по делото като писмено доказателство
споразумителен протокол от 19.06.2003
г. , съставен съгласно решение № 591/30.08.2002 г. на МС на РБългария, договарящите
страни : СУ „С. Караджа“, представлявано от директора Е.Г. и ПГМЕТ
“ Стойчо и Кица Марчеви“ представлявано от
директора Ангел Бързев са
постигнали съгласие за ползването на
предоставения на Община - Хасково за
безвъзмездно ползване за нуждите на СУ“С.
Караджа“ имот, представляващ масивна
триетажна учебна сграда – блок „А“, със застроена площ 1488 кв.м., заедно със
съответните ид.части от общите части на сградата, а не върху земята/ л.34/,като
неразделна част от споразумителния протокол е и представената по делото
скица № 1925/16.05.2001 г.
По делото е приет като писмено доказателство
и констативен проткол №
КП-321/19.06.2003 г., видно от който
съществува конфликт между двете училища
за преодоляването на който комисията е предложила на началника на РИО на
МОН гр.Хасково да направи предписания на основание чл.18,ал.3 от ПУДИО към
директорите на двете учебни заведания.
Назначената по
делото съдебно - техническа експертиза,
с вещо лице инж.Т.М. дава заключение, че в ПИ, с идентификатор 77195.725.25 не
съществуват самостоятелни сгради с идентификатори 77195.725.25.4 и 77195.725.25.6 , като
обекта заснет с идентификатор 77195.725.25.4, със застроена
площ 46 кв.м. не се ползва като хангар, депо,гараж, а представлява подход за
зареждане на ученическия стол, находящ се на първото ниво в сградата за
образование с идентификатор
77195.725.25.5. Обектът заснет с идентификатор 77195.725.25.6, със
застроена площ 130 кв.м е част от общото пространство на ученическия стол, находящ
се първото ниво в сградата за образование с идентификатор 77195.725.25.5. Служба
„Геодезия, картография и кадастър“ е заснела
процесните обекти като самостоятелни сгради с изготвянето на КК, одобрена
със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.,като няма данни да е инициирано, изготвяно и одобрявано изменение или допълнително попълване на КК.
Освен от ищеца по делото ПГМЕТ „Стойчо и
Кица Марчеви“ гр.Хасково процесните обекти били декларирани и от Спортно
училище „С. Караджа“, с декларация № 2070/07.07.2011 г., на основание
представена скица № 3714/30.05.2011 г.,като данъците са заплащани от момента на
декларирането до 2017 г.вкл.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достига до
следните изводи:
Предявеният от ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви" –Хасково против СУ С. ***
иск е с правно основание по чл.
14 ЗДС, вр. чл. 62 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗДС, държавните
учреждения на които е предоставен за
управление недвижим имот са процесуални субституенти на държавата по
предявен от тях или срещу тях иск, касаещ
предоставеният им за ползване
имот. Като процесуални субституенти те могат да се разпореждат с правата на държавата
върху предоставения им имот, само ако са изрично упълномщени от представляващо държавата лице, като по дела които се отнасят до недвижими имоти какъвто е и
настоящия случай държавата съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 ГПК се представлява
от министъра на регионалонто развитие и благоустройството, или ако са материално овластени да се разпореждат с предоставения им от държавата имот, за
каквото овластяване доказателства не са налице.
Предмет на иска е установяване
право на управление по ЗДС в полза на Професионална гимназия по
механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, с ЕИК *********
върху
две сгради находящи
се в в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25
по КККР на гр.Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63 / 05.10.2006 год.на изпълителния директор на АК – София ,а именно: сграда с идентификатор 77195.725.25.4, със застроена площ 46
кв.м. брой етажи - 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63 /
05.10.2006 год.на изпълителния директор на АК – София, с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с
идентификатор 77195.725.25.6, със застроена площ
130 кв.м. брой етажи - 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.725.25 по КККР на гр.Хасково, одобрена със заповед № Р Д-18-63 /
05.10.2006 год.на изпълителния директор на АК -София, с предназначение сграда за образование, като се претенидра се от ищеца ответниците да бъдат
осъдени да им предоставят владението и ползването върху
гореописаните имоти.
В
акта за публична държавна собственост на Министерството на образованието, младежта и
науката- ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“ гр.Хасково. / т.10 от акт №
6288/12.12.2011 г./ са
предостави права за управление върху
процесните имоти като не се посочва основанието за предоставянето на правата за управление и за съставянето на акта за публична държавна собственост № 6288 от 12.12.2011г., след като към този момент е съществувал акт № 3336/11.03.2002 г. за държавна собственост публична, поради което
в тежест на ищеца е да
установи основанието за предоставените му
права за управление с оспорения
от страна на ответниците акт за публична държавна собственост.Акта за публична
държавна собственост представен от ищеца
/АДС № 6288 от 12.12.2011г./ , в качеството му на официален
свидетелстващ документ бе оспорен с отговора на исковата
молба, поради което в тежест на ищеца е представянето
на доказателства, от които да се установи основанието на
което претендира,че има права на
управление върху процесните два недвижими имота, публична държавна собственост.
Съгласно чл. 5 ал.
1 ал. 3 от ЗДС, актовете за държавна
собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват
права, поради което ищецът е
този който следва да докаже основанието за предоставените му
права за управление върху
процесните два недвижими имоти върху който претендира право на учредено право
на управление по ЗДС въз основа на акта за публична държавна
собственост № 6288 от
12.12.2011г.
От друга страна по делото не се установява,че процесните две сгради са предоставени на ищеца за изпълнение на
функциите му на учебно заведение,поради което не е налице и основанието по чл.2,ал.2,т.4 ЗДС.Сградите с предназначението посочено в представените по делото скици
- на сграда с идентификатор № 77195.725.25.4 с предназначение:
хангар, депо, гараж, а на сграда с идентификатор № 77195.725.25.6 ,с
предназначение: сграда за образование не обслужват пряко функциите на ищеца като учебно
заведение още повече,че тези сгради се
използват като стол на училището, каквото е
действитевното им фактическо предназначение, което се установява и от
заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза.
Ищецът, чиято е
тежестта на доказване, предвид оспорването на акта за публична държавна
собственост, с който са му предоставени
права за управление върху недвижим имот,
в това число и върху процесните
сгради не ангажира
по делото доказателства относно строежа и статута на процесните две сгради, за които
претендира да му бъде предадено
владението и ползването от страна на ответниците. Няма данни по делото процесните
две сгради да са строени от държавата в периода 2002г. - 2011г. между съставянето на двата акта за
публична държавна собственост - акт №
3336/11.03.2002 г. и акт № 6288/12.12.2011 г., поради което следва да се приеме, че по делото не се доказва основанието за актуването на процесните имоти като публична държавна собственост с акта за публична държавна
собственост от 12.12.2011г., както и основанието за предоставянето им за управление
на ищеца, така както е посочено в т. 10 от акта.
Факта на заснемането на процесните две сгради и посочването на идентификатори по одобрената КК на гр. Хасково не създава за ищеца
материални права на собственост върху тези сгради,като в негова тежест е установяването и доказването на претендираните от него права
върху процесните две сгради.
В тежест на ищеца е да установи
и да докаже по отношение на всяка една от двете сгради правното основание, на което предявява иска по
чл. 14 и сл. от ЗДС, вр. чл. 62 от ЗС, предвид
и заявеното по делото насрещно
твърдение, че в поземления имот с идентификатор 77195.725.25 не
съществуват самостоятелни сгради, заснети в КК на гр. Хасково с идентификатор
№ 77195.725.25.4 и идентификатор № 77195.725.25.6.
За установяване на насрещните
твърдения на първия ответник в отговора на искова молба, относно вида и предназначението на отделните сгради
през годините бе назначена съдебно-техническа експертиза и ангажирани от страна на ответника СУ С. *** гласни доказателства.
Свид. Д.П.Х., който в периода от 1977г. до 1993г. е работил в СУ „С. *** като преподавател
и заместник директор установява, че в края на 1980г. пространството под козирката
по южната фасада на училището, което до този момент
било празно и се
използвало за тренировки по лека
атлетика било заградено и
остъклило с прозорци, с което бил разширен стола за хранене, на първия етаж. Впоследствие била подменена и дограмата. Св.Халилянов установява,че пространството откъм източната фасада на училището под топлата връзка между двете училища
също в края на 1980 г. било заградено първоначално с врати с метална рамка и мрежа, а впоследствие били
поставени гаражни врати,
като „кухината", която
се образувала се използвала за нуждите на стола и служела като
вход за обслужването му.
Видно от заключението на
назаначената съдебно-техническа експертиза на място не съществуват самостоятелни сгради, заснети в КК на гр.
Хасково, като сгради с идентификатори 77195.725.25.4 и № 77195.725.25.6. Вещото лице посочва, че
козирката на южната фасада на училището на
ниво плоча между първи и втори етаж на сградата е трайно прикрепена към
терена с кръгли
стоманобетонни колони, представляващи част
от основната конструкция
на сградата, изпълнена
с построяването й. Заграденото пространство под
козирката е приобщено към
стола, намиращ се на първото ниво на сградата и не изпълнява функции на самостоятелна сграда. Навесът на източната фасада на училището е оформен
след изпълнена топла връзка между на ниво втори
етаж между двете сгради на училищата и също е трайно
прикрепен към терена със стоманобетонни колони. На юг това пространство е заградено с фасадната стена на физкултурния
салон, а на запад - от фасадата на учебната сграда на спортното училище на нивоученически стол, от
където има вход за зареждане на стола. На изток е изградена стена и на
север е монтирана
метална гаражна врата.
Това заградено пространство не
се ползва като
гараж, не представлява самостоятелно функционираща сграда и се ползва като вход за зареждане на стола.Именно
това пространство видно от
заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните неправилно
е заснето като самостоятелна сграда с идентификатор 77195.725.25.4.
На източната фасада на СУ „С. *** е съществувал и навес с площ 46 кв.м, който
в периода 1979г. - 1980г. е заграден с гаражни врати и приобщен към стола
на училището, без да е обособяван като самостоятелна сграда,което пространство
е заснето като самостоятелна сграда с идентификатор 77195.725.25.6.
С оглед гореустановеното следва да се приеме за
установено по делото, че в ПИ 77195.725.25 двете процесни сгради заснети
в КК на гр. Хасково като сгради с идентификатори 77195.725.25.4 и № 77195.725.25.6, не съществуват самостоятелно, като се приеме за доказано и твърдението, че в
резултат на заграждането
на пространството под козирката на южната фасада на сградата и под навеса на източната й фасада, площта на
училищната сграда на спортното училище е
била разширена преди предаването й за ползване на училището със заповед № ДС - 11 - 47/18.09.2002г. на Областен управител - Хасково,
издадена на основание решение от
30.08.2002г. на МС. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тези изводи е констатацията на вещото лице, че козирката на южната
фасада на училището на ниво плоча между първи и втори етаж на
сградата е трайно прикрепена към терена с кръгли стоманобетонни колони, представляващи част от основната конструкция на сградата, изпълнена с построяването й, като след заграждането на
пространството под козирката, остъкляването и приобщаването му към стола това пространство от изграждането
му и понастоящем обслужва основната
учебна сграда,част от контрукцията на която се явява.Същият
извод се налага и във връзка с пространство под топлата връзка на
източната фасада на училището.
Настоящият състав на съда счита
за неоснователно становището на
пълномощника на ищеца, че е недопустимо в
настоящото производство да се излагат насрещни твърдения, че спорните
сгради не представляват фактически обособени сгради, тъй като не се
е развило производство по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за установяване на
грешка в кадастралната карта. Основателно е
становището на ответната страна заявено чрез процесуалния й представител,че не
са налице процесуални пречки по предявен и по чл.14 и сл. от ЗДС, вр.
чл. 62 от ЗС, ответникът да прави насрещни материалноправни
възражения, оборващи правото на собственост на ищеца, включително и
свързани с грешно заснемане на спорните обекти в действащата КК. При спор относно собствеността , ответникът по предявения иск е длъжен да изчерпи
в съдебното производство всички свои насрещни възражения относно
спорното право на собственост, поради силата на присъдено нещо, което се формира с постановеното в спора съдебно
решение.Смисълът на разпоредбата на чл.54
,ал.2 ЗКИР е грешките или непълнотите да се отстраняват след решаване
на спора за собственост, ако съществува такъв спор, което може да
стане и в друго съдебно производство, а не само по реда на ЗКИР.
/ т.5 на ТР № 8 от
23.02.2016г. на ОСГК/. С отговора на исковата молба са
оспорени и двете скици, издадени
от СГКК - Хасково, представляващи официални свидетелстващи документи, в които
спорните пространства са заснети като самостоятелни сгради неправилно, което се установява от заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, която е
установила неправилно заснемане по КК на
процесните две сгради като самостоятелни при извършения оглед както и че такива
сгради на място не съществуват.Спорните пространства,
които са заснети като сгради с идентификатори
77195.725.25.4 и № 77195.725.25.6 се ползват от СУ „С. *** на основание решение от 30.08.2002г. на МС и съгласно споразумителен протокол от 19.06.2003г. и скица,
неразделна част от него са част от ползвания от ответника СУ „С. *** имот.
По
изложените по - горе съображения предявеният иск се явява неоснователен и ще следва да се отхвърли.
С оглед
изхода от спора, в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените
от тях съдебни и деловодни разноски. В
полза на Спортно училище С. *** следва да бъдат присъдин разноки в размер на
1900 лева, съгласно приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
Разноски следва
да се присъдят и в полза на Община-Хасково
за юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Професионална гимназия по механоелектротехника
„Стойчо и Кица Марчеви“, гр.Хасково,с ЕИК *********, представлявана от директора Г.С., чрез адв.С.Г. *** против Спортно училище „С.
***, Булстат *********, представлявано от Директора С.Т. и Община - Хасково, с ЕИК *********, представлявано от кмета Д.Б. иск с правно основание чл.14 и сл. от
Закона за държавната собственост, вр.
чл. 62 от Закона за собствеността като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Професионална гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“,
гр.Хасково,с ЕИК *********,
представлявана от директора Г.С., чрез адв.С.Г. *** да заплати на Спортно училище „С. ***, Булстат *********, представлявано
от директора С.Т. направените по делото разноски в размер на 1900,00 лева, съгласно
приложен по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
ОСЪЖДА Професионална
гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви“, гр.Хасково, с ЕИК *********, представлявана от
директора Г.С., чрез адв.С.Г. *** да заплати на Община - Хасково,
с ЕИК *********, представлявано от кмета Д.Б.. направените по делото разноски в размер на 100,00 лева - за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: