О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №41
гр. Пловдив, 08.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито
заседание на осми януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня
Гешева
ЧЛЕНОВЕ: Величка Белева
Стефка Михова
като изслуша докладваното от съдията
Ст.Михова гр.д. N 3119 по описа на ПОС
за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба с вх.№3729/12.10.2015г., подадена от длъжника Е.Д.К. ,
ЕГН:**********,***, срещу постановлението за разноски от 24.09.2015г. по
изп.д.№32/2015г. по описа на ЧСИ Никола Видев.
Жалбоподателката твърди,че с връчената й на
01.10.2015г. покана за доброволно предаване на дете, била уведомена от съдебния
изпълнител, че дължи по изпълнителното дело
сумата от 550 лева-разноски и сумата от 114 лева-такси по
ТТРЗЧСИ.Твърди,че не дължи заплащане на такси и разноски в посочения размер ,
тъй като не е възпрепятствала изпълнението на съдебно решение по гр.д.№19901/2012г.
по описа на ПРС и утвърденото с него споразумение и не е дала повод за инициране на
изпълнително производство за принудително изпълнение на постановения от съда
режим на лични отношения между бащата и родените от брака им две деца.По така
изложените мотиви счита,че не следва да отговаря за разноските по неоснователно заведеното
срещу нея изпълнително дело по аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК и моли съда да отмени
постановлението за разноските от 24.09.2015г. като незаконосъобразно.При
условията на евентуалност отправя искане до съда да намали размера на платеното
по изпълнителното дело от взискателя адвокатското възнаграждение поради
прекомерност.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя И.К. , в което поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният
изпълнител излага мотиви за неоснователност на подадената жалба от длъжника по
изпълнителното дело на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид депозираните становища и наличните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Производството по изпълнително дело е
образувано по молба на И.Т.К. за изпълнение на влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д.№19901/2012г. на ПРС, в частта досежно определения
режим на лични отношения на бащата с
родените от брака му с Е. К. непълнолетни деца Т. и Д. К..На 24.09.2015г. от
съдебния изпълнител е издадено постановление,с което е приел като разноски по
делото предявения от взискателя адвокатски хонорар в размер от 500 лева и такси
по ТТРЗЧСИ със сметка №**********/09.03.2015г. в размер от 50 лева.В
постановлението е посочено ,че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на поканата за доброволно изпълнение. На 01.10.2015г. на Е. К. е
връчена покана за доброволно предаване на дете , с която е поканена на
17.10.2015г. ,10 часа, в град Пловдив, ул.*******№****,ет.*,офис
***, да предаде детето , както и че към датата на връчване на поканата
задълженията й по изпълнителното дело са в размер от
550 лева-разноски и 114 лева-такси по ТТРЗЧСИ. Съгласно отбелязаното
върху поканата и видно от твърденията на жалбоподателката, последната е получил
същата на 01.10.2015г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
С влизането в
сила на 01.03.2008г. на новия ГПК, обхватът на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително, в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния изпълнител може
да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435 ал. 2 длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, както и
постановлението за разноските. В случая жалбата e срещу постановлението за разноските,
но съдът намира, че тя е недопустима, тъй като е просрочена. Съгласно чл. 436
ал.1 от ГПК жалбите се подават в едноседмичен срок от извършване на действието,
ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението. В случая за така определените такси
и разноски по изпълнителното дело жалбоподателката е уведомена с връчването на
поканата за доброволно изпълнение/ предаване на дете/ на 01.10.2015г., в която са описани дължимите
такси и разноски, като едноседмичният срок за обжалване на приетите от съдебния
изпълнител и дължими от длъжника по изпълнителното дело разноски е изтекъл на 08.10.2015г. /
четвъртък, работен ден/, а жалбата е подадена на 12.10.2015г., т.е. след срока
/ като няма данни да е заведена по-ранно например по пощата/, поради което
настоящият съдебен състав намира, че жалбата в частта относно постановлението
за разноските е просрочена и на това основание следва да се остави без
разглеждане като процесуално недопустима.
Евентуалното искане на длъжника за
намаляване размера на платеното от взискателя адвокатското възнаграждение
поради прекомерност не е заявявано пред съдебния изпълнител. С оглед на
горното, като заявено за пръв път пред съда то също се явява недопустимо. За да бъде разгледано такова искане от съда
следва да има надлежен акт на съдебния изпълнител за отказ, тъй като
производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно,
целящо да отмени правните последици на извършено незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител. В производство по чл. 435 от ГПК съдът действа като
контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт,
следователно може да бъде сезиран с жалба само когато такъв акт е издаден. Т.е.
длъжникът по изпълнението трябва да поиска намаляване на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК от ЧСИ Н. В. и при евентуален
отказ на последния може да обжалва както този отказ, така и постановлението за
разноските в тази му част. В случая до подаване на процесната жалба на 12.10.2015г. няма данни
длъжникът изрично да е поискал от ЧСИ Н. В.да намали адвокатското
възнаграждение на взискателя и макар в постановление от 12.11.2015г. съдебният
изпълнител да е намалил поради прекомерност размера на адвокатското
възнаграждение от 500 лева на 400 лева, то не е налице преди подаване на
жалбата изричен отказ, който да подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011 г. по
ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС, ІV г.о.Горното обосновава извод,че отправеното от
жалбоподателя искане до окръжния съд за намаляване размера на платеното от
взискателя адвокатското възнаграждение поради прекомерност е недопустимо, поради което следва да
бъде оставено без разглеждане , а
производството по жалбата
прекратено.
Водим от горното , Пловдивският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с
вх.№3729/12.10.2015г., подадена от
длъжника Е.Д.К. , ЕГН:**********,*** ,
чрез пълномощник адв. А., срещу постановление от 24.09.2015г. за разноските по изпълнително дело №
32/2015г. на ЧСИ Н. В. и искането на жалбоподателя Е.Д.К. , ЕГН:**********, за
намаляване на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на заплатеното от
взискателя за изпълнението адвокатско
възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3119/2015г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми гр. състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.