Решение по дело №899/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. В. Ж., гражданин на Руска федерация, с [ЛНЧ], против Решение № 1-Б от 28.04.2025г. на М. П.- Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила /предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут/.

Жалбоподателят твърди, че издадения ИАА е незаконосъобразен. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, защото органът неправилно е възприел, тълкувал и оценил съдържанието на представените от молителя писмени доказателства. Цитира се прилагането на 11 броя публикации на молителя Жгулев в профил в социалните мрежи, представляващи политическата му позиция по отношение на войната в Украйна и политическата обстановка в Р., за които се сочи, че са направени в периода от м. август 2024г. до м. февруари 2025г. и тези публикации са достигнали до общо над 1.5 милиона потребители в социалните мрежи. Коментират се факти и обстоятелства относно достъпа до социалните мрежи и наличието на ограничение по отношение потребителите позиционирани на територията на руската федерация. Оспорва се извода на интервюиращия орган, че извършените действия целят единствено предоставяне на международна закрила в България. Заявява се, чепубличната активност на молителя в социалните мрежи е естествено продължение на неговата гражданска и политическа позиция, изявена много преди да се обърне към органите на ДАБ с молба за предоставянето на международна закрила. При наличието на нови обстоятелства от съществено значение, чието наличие се твърди, органът е следвало да допусне новата молба до разглеждане, което не е сторено от ответника. Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от упълномощен представител- адвокат О. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя заверено копие на административната преписка и доказателства. В писмени бележки /л.342 и сл. от делото/ оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че причините, поради които молителят е напуснал територията на Р. Ф. са били разгледани и обсъдени в предходното административно и съдебни производства, като се описва хронологията на същите. Счита се, че подадената последваща молба не съдържа изискуемите основания, съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ. Позовава се както на съдебно решение на ВАС, в което са коментирани факти и обстоятелства относно достъпността на руските потребители доизброени социални мрежи, така и на Справка- вх.№ МД-02-217 от 17.04.25г. на дирекция „МД“ при ДАБ. В тази връзка се противопоставя на доводите на жалбоподателя, че публичната уктивност в социалните мрежи е естествено продължение на гражданската и политическата му позиция, изявена преди да подае молба за международна закрила пред съответните органи в Република България, тъй като вече е установена спорадичността на побликациите. Изтъква се и обстоятелството, че периодът на повишаване „активността“ на тези публикации е едва след постановяване решението на Административен съд-Бургас, което онагледява и тяхната цел- предоставяне на международна закрила. Прилагат се доказателства по повод изрично направеното възражение за неправомерното произнасяне на конкретния интервюиращ орган поради предходно описани възражения относно неговото поведение при първоначално проведено интервю в предходното административно производство.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, трети състав, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Първоначално, с молба с вх. № 429/05.10.2022г. подадена до Държавна агенция за бежанците, В. В. Ж., гражданин на Руска федерация е поискал международна закрила в Република България. С подателя е проведено интервю обективирано в протокол от 02.11.2022 г. (л.161 от дело № 29 от 2024г. на АС-Бургас). Въз основа на проведеното интервю е издадено Решение № УПБ – 5/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, с което е отказано предоставяне на международна закрила. Административният акт е оспорен от Жгулев пред АС – Бургас, който с Решение № 634/16.06.2023 г. по адм. д. № 2186/2022 г. по описа на АС – Бургас е отменил Решение № УПБ-5/14.11.2022 г. на интервюиращ орган при ДАБ, и е върнал преписката на органа за постановяване на ново решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт.

В изпълнение на указанията на съда по адм. дело № 2186 от 2022г. на АС-Бургас е съставена докладна записка от юрисконсулт в РПЦ – [населено място] (л.104-106 от адм. дело № 29 от 2024г.), в която е предложено да бъде проведено ново интервю с Жгулев, като бъдат обсъдени всички представени документи и изявления.

С покана с рег. № УП3216/31.08.2023 г. (л.95 от адм. дело № 29/24г.) В. Ж. е уведомен, че следва да се яви на 12.09.2023 г. в 10.00 часа в Регистрационно-приемателен център – [населено място] за провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците.

На 14.09.2023г. интервюиращият орган, който се явява административен орган, е провел интервю с жалбоподателя, което е описано в протокол рег.№ УП 3216 (л.89-94 от адм. дело № 29 от 2024г.). Интервюто е проведено с помощта на преводач. В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Р. на 27.07.2022г. със самолет за Истанбул. Оттам с автобус отпътувал за София, след което с друг автобус отишъл в Несебър. В България влязъл легално с туристическа виза на 29.07.2022г.

По отношение на етническата група, към която принадлежи е посочил, че родителите му са от различни националности. Майка му е с полска фамилия, а баща му е руснак. Себе си определил като гражданин на Руската федерация. Посочва, че до войната в Украйна не е имал проблеми, свързани с етническата си принадлежност. Православен християнин, живял в [населено място], откъдето напуснал Р.. Работил в държавни общински институции от 2017 – 2021 г. като юрист. Не е служил, тъй като бил студент, но подлежи на мобилизация. Заявява, че не членува в политическа партия или организация и не е бил член на паравоенно формирование. Като конкретен повод да напусне страната си посочил, своите антивоенни убеждения, за които било възможно да получи наказание съгласно НК на РФ. Страхувал се за живота си.

По отношение на подробните причини, поради които е напуснал страната си на произход и не желае да се завърне в нея, заявил, че всичко започнало когато разбрал за войната. Подписал лично петиция против войната. Още в началото на войната, можело човек да бъде осъден за това, че споменава думата война, като определение на военна операция. След това направил видео на собствения си Уou tube канал на 13.03.2022 г., с което осъждал войната и призовавал за изтегляне на армията на Руската федерация от територията на независимата държава Украйна. Това видео имало около 5 хил. и 500 гледания. След това дошъл в България и от тук водил антивоенната си дейност. Участвал в митинг в [населено място] - „Не на войната". На 11.07.2023 г. дава интервю за Нова телевизия по повод на неговата история за това, че осъжда войната. На 28.06.2023 г. дал интервю за Дарик радио, в което отново осъждал войната. На същата дата дал интервю на сайта Грамофон, относно войната и своите антивоенни действия. Съдействал за митинги на антивоенни организации тук в Република България, правил плакати. Лично участвал в два митинга в Република България. Участвал и в незаконен митинг в РФ на 22.03.2022 г., на който полицията разгонвала хората, но той успял да избяга. Противопоставял се, че влизането на армия в независима държава, унищожаване на мирно население и градове е незаконно. Формирането на незаконни военни частни е също забранено също съгласно руските закони. Не искал никого да убива и да има убити. Изразявал позиция против президента В. П. за това, че репресиите все повече се увеличавали и живеел все по- зле. Страхувал се от мобилизация и наказание, заради своите възгледи. Оказван му бил натиск да гласува на изборите за определен човек. Бил разпитван от човек, който смята, че е руски агент. До този момент спрямо него не били предприемани някакви действия от властите в Р. лично срещу него и неговата опозиционна дейност. В Р. имало словестни заплахи към него от негови колеги, които му казвали, че е предател и агент. Страхувал се да се завърне в РФ, тъй като смята, че ще има наказателно преследване спрямо него и обществено порицание.

Посочил е, че в Р. живеят майка му и сестра му. Твърди, че не може да живее при тези свои роднини или на друго място в страната, защото те имат свой живот и той няма къде да живее. Освен това счита, че заради убежденията си би бил заплаха за своите роднини, тъй като да не е съгласен с режима в Р. и да се изказва против него е престъпление там. Молителят споделил, че получил повиквателна докато бил тук в Република България. Това се случило в края на месец октомври 2022 г. На адреса на майка му ходили представители на военното управление, полиция и социален работник. Дали са призовката лично на неговата майка. Той не знаел защо е била дадена на неговата майка. Практиката била да се връчва лично на човека, а ако той не бил открит, ги пускали в пощенските кутии. Освен това нямало единен стандарт на бланката за връчване, за всеки район било различно, като имало случаи на работещи хора в заводи да им бъдат връчвани призовки от техните ръководители, а не от служителите на военното управление.

Руският гражданин твърди, че срещу него не били предприемани някакви конкретни действия от страна на властите в Руската федерация във връзка с неговата опозиционна дейност. Той бил единствен администратор и имал канали в YouTube, Facebook, Instagram и ВКонтакте, като в последната социална мрежа имал само лични снимки и не бил качвал видеа с неговата опозиционна дейност, тъй като тя била руска мрежа и видеа с опозиционна дейност били блокирани; Публикувал такива видеа само в другите канали. Имал 5-6 клипа, които според него имали [рег. номер] 5500 гледания. Съдейки по статистиката повечето клипове били гледани в неговата страна, веднага след качването им. Малко били хората, които водили такава дейност в Р., повечето предпочитали да мълчат. Последното видео било репортажът за Нова телевизия. Откакто бил в Република България качил- 5-6 клипа с неговата опозиционна дейност. Преди да започне войната в Украйна, Жгулев качил публикация, където обяснявал 10 начина как да се избегне военната служба, защото смятал, че не било правилно и демократично да се ограничават правата на човек и свободата с редовната военна служба.

В административната преписка се съдържат справки от 31.10.2023г., 06.10.2023 г. и от 13.03.2024 г. изготвени от изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Справката се отнася за Руската федерация – общо положение в страната, спазване на човешки права, рискови групи, задължителна ли е военната служба, подлежат ли на наказание тези, които отказват военна служба и ще бъдат ли взети за военна служба лица, завръщащи се от чужбина.

Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерския съвет е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ е издал съответно решение (л.10-17 от адм. дело № 29 от 2024г.).

В мотивите на постановеното решение на П. на ДАБ при МС подробно са анализирани проведените интервюта с жалбоподателя, като е преразказал част от изявленията на Жгулев, след което е направил извод, че за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на Закона за убежищата и бежанците, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ – по отношение на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Според този административен орган не се установяват и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, защото жалбоподателят не е заявил да е бил преследван поради своята етническа и религиозна принадлежност. Спрямо него не е било упражнено физическо насилие и не е бил обект на репресии по тези причини. Освен това, Председателят на ДАБ е приел, че няма данни да се направи извод за това, че е възможно в бъдеще молителят Жгулев да бъде подложен на такива репресии. Органът се е позовал и на обстоятелството, че по време на интервюто жалбоподателят е заявил, че не е политически ангажиран. Затова според мотивите на предходния постановен административен акт /оспорен по адм. дело № 29 от 2024г. на АС-Бургас/ не би следвало Жгулев да има проблеми относно изразеното политическо мнение или убеждение. Според административния орган, независимо от твърденията на Жгулев, че имал различно виждане по отношение на „конфликта в Украйна“, то срещу него не са били предприемани никакви конкретни действия от страна на полицията или на официалните власти. Затова председателят на ДАБ е направил извод, че Руската федерация няма никакво негативно отношение спрямо Жгулев. В подкрепа на този извод е отбелязан фактът, че Жгулев е започнал своите беседи в YouTube канала си в началото на „конфликта в Украйна“, но от това не са последвали никакви репресии за него.

По отношение на отправените заплахи от различни хора от социалните мрежи и в YouTube канала, Председателят на ДАБ е приел, че това са заплахи от частни лица, които са от личен характер. Тези лица не представляват държавен орган. Затова е направил извод, че въпросните заплахи не биха могли да се определят като събития, налагащи на Жгулев напускането на страната по произход, мотивирани от бежански или хуманитарни причини.

Относно твърдението на Жгулев, че ако се завърне в страната си по произход, ще бъде взет да отслужи редовната си военна служба и представената повиквателна, предходният административен орган е направил извод, че доказателствената й стойност е дикредитирана. Обсъдена е същата като е преценено, че съгласно представената повиквателна, той е трябвало да се яви за провеждане на заседание на наборната комисия, която ще вземе решение за наборна военна служба, като никъде не било посочено, че руският гражданин е призован за мобилизация, както той твърди. Освен това от представената военна книжка и от изявленията му по време на проведените с него интервюта е счел, че той е преминал военна медицинска комисия, която го определила в категория „В"- ограничено годен за военна служба, което означавало, че не подлежи на наборна военна служба.

В подкрепа на този извод е и фактът, че в последствие срещу молителя не са били предприети никакви мерки, поради неотзоваването му на връчена повиквателна. Обсъдено е датата на връчване на повиквателната, с оглед твърденията му и поставения върху нея печат и реквизити, като е поставил под съмнение нейната истинност. При тези констатации е прието, че същата е създадена за нуждите на производството като чрез нея се цели да бъде подсилена представената бежанска история. Освен това предходният административен орган се е позовал на справка вх. № ЦУ-1545/06.10.2023 г. за РФ, от която ставало видно че „в Р. няма скрита мобилизация в смисъл на принудително призоваване за участие в бойни действия в Украйна". Направен е извод позовавайки се на изявление на президента на Руската федерация, говорителя на руския президент Д. П., и руския министър на отбраната, че не била предвидена втора вълна на мобилизация. Обоснован е извод, че опасенията на Жгулев, че ще бъде мобилизиран е необосновано и недоказано. Нямало данни, които да указват, че молителят може да бъде принудително мобилизиран и изпратен да воюва, още повече, че същият не е отбил редовната си военна служба и е ограничено годен за такава поради заболяването в гръбначния му стълб. В подкрепа на този извод бил и фактът, че не е получавал призовка и не е бил търсен нито за пролетния, нито за есенния набор през 2023 г. В решението е акцентирано и на обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал РФ на 27-28.07.2023 г. със самолет, доброволно и по собствено желание страната си легално с виза за Република България, която му е била издадена от посолството на Република България в [населено място], като е била валидна до 03.01.2023 г., като властта не го е спряла или ограничила по никакъв начин, независимо, че клиповете му с антивоенна насоченост са били публикувани и са били достояние на властите в страната му в продължение на няколко месеца.

При произнасянето си предходният административен орган е приел, че дори и жалбоподателят в един бъдещ момент да се отклони от военна служба и да му бъде наложено наказание за това, тези наказания не са прекомерни и съответстват на общоприетите стандарти в областта на правата на човека, като наказания за отклонение от военна служба са предвидени и в българския Наказателен кодекс. От изложените факти се установявало, че чуждият гражданин няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от бъдещо такова.

В мотивите на оспорения по адм. дело № 29 от 2024г. акт се съдържат и аргументи за това, че по отношение на В. Ж. не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като установените факти не позволяват да се приеме, че той е бил принуден да напусне Р. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал.1 от ЗУБ. Доказателство, че отсъстват основания за предоставяне на хуманитарен статут е обстоятелството, че Жгулев е напуснал страната си легално с паспорт с положена виза за Република България. Позовавайки се на информация от справките, предоставен от дирекция „Международна дейност“ на Държавната агенция за бежанците, административният орган е направил извод, че на територията на Р. няма въоръжен конфликт и в контекста на решение на съда на Съда на ЕО по дело С-465/07 по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г., това означава, че за да са налице предпоставките за хуманитарен статут, нивото на общо насилие в Р. трябва да е изключително, каквото според цитираната информация не може да се приеме.

При тези фактически установявания и изложени съображения първоначалният административен орган /П. на ДАБ/ е направи извод, че дори да се завърне в държавата си по произход – Р., жалбоподателят Жгулев би могъл да води нормален начин на живот, тъй като не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи за живота или личността му на цивилно лице поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В хода на съдебното производство по адм. дело № 29 от 2024г. Председателят на ДАБ е представил нова справка от дирекция „Международна дейност“ от 13.03.2023 г., в която е обърнато внимание на характера и особеностите на военната служба в Р., подлежат ли на наказание лицата, които отказват военна служба, каква руска армия участва във военните действия в Украйна и т.н.

По цитираното предходно съдебно дело са представени преведени копие на военен билет, паспорт и повиквателна серия М № 502207, с която в съответствие с Федералния закон за войнските задължения и военната служба жалбоподателят е задължен на 12.10.2022г. от 11.30 ч. да се яви във военния комисариат на адрес: М., [населено място], Фрязино, Московска област, [улица] кабинет 107 за заседание на повиквателната комисия, която ще вземе решение за призоваването му на военна служба.

С Решение № 4087 от 31.05.2024г. по адм. дело № 29 от 2024г. на АС-Бургас е прието, че задължителните указания дадени на административния орган с Решение № 634/16.06.2023 г. по първото цитирано дело- адм. д. № 2186 от 2022 г. по описа на АС – Бургас, са изпълнени, противно на твърденията на оспорващия. При постановяване на решението предмет на оспорване по адм. дело № 29 от 2024г. Председателят на ДАБ подробно е обсъдил извършената от чужденеца дейност, след напускане на страната му на произход, изразяваща се в провеждане и участие на митинги, дадени интервюта пред Нова телевизия, Дарик радио и Грамофон, публикациите в неговия канал в You tube и изразеното от него мнение по отношение на войната в Украйна и държавната политика в Руската федерация. Въпреки това, въз основа разпоредбата на чл.8, ал.6 от ЗУБ, административния орган правилно е преценил, че независимо, че Жгулев е заявил, че е започнал да публикува видеа в YouTube, Instagram и Facebook от началото на^; войната, срещу молителя не са били предприети никакви действия от страна на властите докато е бил в страната си и след нейното напускане. Той е отпътувал от Р. легално със самолет, като по време на проведените интервюта не е заявил да е имал някакви пречки и затруднения при напускането на страната му, следователно официалните власти нямат никакво отношение към него свързано с неговото политическо мнение или убеждение. Този извод се доказва и от неговото изявление по време на интервюто проведено на 14.09.2023 г. когато изрично е заявил, че „до този момент не са предприемани никакви действия от властите в Руската федерация срещу него и неговата опозиционна дейност". Правилно е преценено, че и направените, след напускане на страната по произход, публикации в канала на жалбоподателя в You tube и други социални мрежи, са били гледани от сравнително малка част от населението на РФ, поради което те не биха представлявали никаква заплаха за въздействие и промяна на възгледите на населението в родината му или реална заплаха за властите в страната, въз основа на която да бъде иницирано наказателно преследване спрямо него. Публикациите в социалните мрежи, в които се критикува политическия режим в страната му по произход не водят до извод, че следва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като за да бъде предоставен статут на бежанец следва да бъде доказано, че спрямо конкретното лице има преследване или бъдещ риск от такова, по причините посочени в ЗУБ.

Анализирано е съдържанието на обстоятелствата описани в чл.8, ал.6 от ЗУБ, според които опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. С влязлото в сила решение по адм. дело № 29 от 2024г. съдът е окачествил като правилни изводите на адм. орган, че антивоенната му дейност изразяваща се в публикуване на клипове в You tube в периода от началото на войната, не обосновава извод, че основната насоченост на публикациите му е антиполитическа или антивоенна. Изявления в българските медии – Нова телевизия, Дарик радио и сайта „Грамофон“, също не свидетелстват за истинността и достоверността на неговата антивоенна дейност, като може да се приеме, че същите са извършени с цел чужденецът да получи международна закрила в светлината на горецитираната разпоредба.

С Решение № 2565 от 13.03.2025г. на ВАС на РБ по адм. дело № 7321 от 2024г. на касационната инстанция е оставено в сила решението на АС-Бургас по адм. дело № 29 от 2024г.

Видно от мотивите на касационната инстанция по влязлото в сила решение, с което молбата на Жгулев за предоставяне на международна закрила е отхвърлена, правилно е възприето от първоинстанционния съд, че безпрепятственото преминаване на границата на Руската федерация обосновава извод, че официалните власти към момента на напускане на страната на 27.07.2022г. нямат нито пряко, нито косвено негативно отношение към молителя. Поради това правилно не е кредитирал в обратен смисъл публикациите на Жгулев, предхождащи датата на напускане на страната по произход. По отношение на отправените заплахи от различни хора от социалните мрежи и в YouTube канала, административният орган правилно е приел, че това са заплахи от частни лица, които са от личен характер. Доколкото тези лица не представляват държавен орган, не биха могли да се определят като събития, налагащи на заявителя напускането на страната по произход, мотивирани от бежански или хуманитарни причини. Сочи се, че в мотивите на решението по адм. дело № 29 от 2024г. са обсъдени в достатъчна степен данните за обстановката в Руска федерация, в това число от сигурни източници и конкретно тези, на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията „Международна дейност“ при ДАБ-МС. В хода на съдебното производство е представена актуална справка изх. № ЦУ-1683/31.10.2023г., № ЦУ- 1545/06.10.2023г., ЦУ- 659/14.02.2024г. за обществено - политическата ситуация в Руска федерация, проследена през целия период от подаване на заявлението до неговото разглеждане от съдебен състав по същество. Информацията ясно показва, че към момента на разглеждане на заявлението, както и към по-късния момент на разглеждане на спора по делото пред съд, липсва извънредна ситуация на мобилизация на граждани на руската федерация с цел изпращането им на фронта. Според съдържащата се в нея информация, съгласно Федерален закон на Руската федерация № 53 - F2, относно военните задължения и военната служба, руските граждани от мъжки пол на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба. Според законодателството решение за призоваване на гражданин за изпълнение на военна служба може да се взема само, след като съответното лице навърши [възраст] възраст. От 2008г. срокът на наборната военна служба е фиксиран на една година. На 28 май 2022г. руският президент В. П. подписва закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че лица навършили [възраст] възраст вече също могат да служат. Горната възрастова граница от 40 години е премахната, като според специалистите това решение е взето във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Р. в Украйна. След обявяване на частична мобилизация на 21 септември 2022г., руската Дума предприема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Увеличават се сроковете за наказание „лишаване от свобода“ за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия и мобилизация. Увеличава се от 5 на 10 години лишаване от свобода отговорността за самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия. Предлага се да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт, а наказанието за избягване на военна служба чрез симулиране на болест да стане до 10 години лишаване от свобода. Всички посочени по-горе наказания обаче са от категорията на приложимите към мобилизираните лица на служба в руската армия. Заявителят нито твърди подобно нещо, нито представя доказателства за него. Напротив, според данните в цитираните справки, според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани, поради което настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие.

Обсъдени са аргументите на Жгулев за социалната дейност, която развива, като активист против войната в Украйна, включително доказателства за публикувани видеообръщения в YouTube, Facebook, Instagram и ВКонтакте, които правилно според влязлото в сила решение на ВАС на РБ не са възприети като удостоверяващи подобна активна гражданска позиция от негова страна. На първо място, изтъкнато е публично известното обстоятелство на официалната забрана за руските граждани на достъп до YouTube, Facebook, Instagram и редица други западни канали. Съдът се е позовал на руски официални източници, според които достъпът е буквално невъзможен. Това обстоятелство води до извод за недостъпност на представените антивоенни видеа както до гражданите, така и до представители на официалните власти в страната, т.е. няма как те да бъдат възприети, за да последва санкция за публикуването им. Различно е отношението на официалните власти към руския канал ВКонтакте, който практически представлява руска имитация на Facebook и практически разполага в Р. с популярност, която и преди войната е надминавала тази на западните платформи. По-нататък в касационното решение се сочи, че от материалите по делото става ясно, че каналът допуска свободен израз на идеи и мнения и е достъпен за гражданите на руското общество, но правилно е възприето от АС-Бургас по адм. дело № 29 от 2024г., както и от адм. орган, че жалбоподателят не е активен. Обсъдена е липсата на публикации в този канал /ВКонтакте/, които да поставят личността на Жгулев в риск от преследване, поради принадлежността му към определена социална група, каквото е обществото на активните блогъри, причислявани все по-често в днешно време към гилдията на журналистите. Изтъква се, че „Да бъдеш блогър изисква чести участия в мрежата, които дори да не са ежедневни, следва да бъдат системни, а не случайни, спорадични, както се установява за изявите на Жгулев“.

В своя Общ коментар 34 по член 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права Върховният комисариат на ООН за бежанците включи блогьрите в широкото определение за това кой следва да се счита за журналист за целите на свободата на изразяване:

"Журналистиката е функция, която се споделя от широк кръг участници, включително професионални репортери и анализатори на пълен работен ден, както и блогъри и други, които се занимават с форми на самопубликуване в печата, в интернет или другаде..." (ВКБООН, Общ коментар № 34: МПГПП, член 19: Свободи на мнение и изразяване, Документ на ООН. № CCPR/C/GC/34 (12 септември 2011 г.), пар. 44.) Има се предвид обаче лица с активна гражданска позиция, с чести публикации, които целят да привлекат общественото внимание. Не такъв е ефектът от публикациите на Ж.. Те са ограничен брой, непопулярни на фона на разбирането за известност в интернет пространството и ограничени по достъп за лицата, спрямо които се отправят. Този извод не може да бъде променен и от изразената позиция на заявителя в български национални медии. В по-голямата си част те касаят коментари във връзка с постановеното Решение № 634 от 16.06.2023г. по описа на АдмС Бургас по адм. дело № 2186/2022г., т.е. те са последица от проведеното административно производство, а не част от него. Затова правилно са били преценени като опит за утвърждаване на защитаваната бежанска история. Касационната инстанция изтъква, че правилно е било отчетено и бездействието на кандидата след тези събития, което удостоверява липсата на активна гражданска позиция от негова страна. Противно на това, както сочат указанията на Агенцията на Европейския съюз за убежището, значение при преценка нивото на риска от преследване по политически причини, освен степента на участие в протести, която правилно е преценена от първоинстанционния съд като ниска, предвид следва да бъде взето например и силното присъствие на кандидата в интернет, което безспорно увеличава нивото на риска от преследване. От бежанската история на Ж. не се установява подобно силно присъствие".

След приключване на предходното административно производство и установената в хода на това производство фактология, респективно изводите на компетентните административни и съдебни органи, с нова молба – вх.№ 22 от 08.04.2025г. е отправено поредно искане на Жгулев за предоставяне на международна закрила. В това искане лицето се позовава на 11 броя публикации в неговия профил в социалната мрежа ТикТок, обхващащи периода от 07.11.2024г. до 17.01.2025г., както и 9 бр. писмени разпечатки от медийни публикации.

С Решение № 1-Б от 28.04.2025г. интервюиращ орган при ДАБ не е допуснал последващата молба на Жгулев с цитирания входящ номер от 08.04.2025г. до производство за предоставяне на международна закрила. Решението е връчено на дата 08.05.2025г., като видно от неговото съдържание молителят е запознат със съдържанието на акта на владеният от него език, удостоверено с подпис на преводач.

Съгласно фактическите констатации на ответника по настоящото дело- интервюиращият орган при ДАБ М. П., с представените към новата молба приложения не се откриват нови и нововъзникнали обстоятелства, свързани с причините за напускане и нежеланието на Жгулев да се завърне на територията на Р. Ф., които да са релевантни /относими/ към производството по предоставяне на международна закрила, съгласно ЗУБ. Отново са коментирани вече обсъдени и при предходното произнасяне на административните органи, респективно на съдебните органи, факти и обстоятелства свързани с достъпността на цитираните канали в интернет пространството, включително по отношение на мрежата ТикТок. Изрично е посочено, че гледане на едно от видеата, създадено на 07.11.2024г. /над 950 000 пъти/, при анализа на фактите за достъпността на мрежата е обоснован извод, че така описаните по брой гледания са генерирани от потребители от останалия свят, но не и конкретно от такива в Р. Ф.. Направен е анализ и на тяхното съдържание, като се изтъква обстоятелството, че тези с антивоенна насоченост започват да се публикуват едва след м. юни 2024г., което е обосновано с постановено решение на Административен съд-Бургас при оспорване на предходния административен акт. В тази връзка е направен извод, че опасенията на Жгулев за преследване по повод осъществената дейност са несъстоятелни, още повече, че периодът, който обхващат – 12.11.2024г.- 03.03.2025г. доводите на молителя вече са били обсъдени и от върховните съдии в приключилото касационно производство по оспорване на предходния административен акт.

При тези констатации е направено заключение, че разгледаните в съвкупност представени доказателства не могат да се приемат, като факти относими към наличие на заплаха спрямо руския гражданин Жгулев, тъй като не съдържат нито едно конкретно обстоятелство за проява на преследване, заплахи или тежки посегателства спрямо молителя или опасност от бъдещи такива в страната по произход. В тази връзка, на основание чл.76а от ЗУБ, вр. с чл.13, ал.2 от закона е посочено, че ново производство не следва да се образува, тъй като не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на руския гражданин относно държавата по произход и в хипотезата на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ тази последваща молба не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Съгласно чл.84, ал.2 от ЗУБ, решенията от вида на процесното (по чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ), може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца.

В конкретният случай, според регистрационния лист на чужденеца, същият е с настоящ адрес – [населено място], к-с Съни дей 3“. Решението е връчено лично на 08.05.2025г. Жалбата е подадена, директно в съда на 15.05.2025г., поради което се явява подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт и пред компетентен съд. Налице са положителните кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

Процесното за настоящото дело решение е издадено в производство по чл.76б, ал.1 от ЗУБ от интервюиращ орган на ДАБ, съобразно правомощията му по цитираната разпоредба, по искане на жалбоподателя с подаването на новата молба с вх.№ 22 от 08.04.2025г.

Както указва законодателя, в това производство не се извършва ново интервю, а само въз основа на представени към новата /последваща/ молба писмени доказателства, административният орган се произнася, като може да допусне тази последваща молба или да не я допусне до производство по предоставяне на международна закрила, в хипотезата на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, каквото е произнасянето на ответника в случая.

При обсъденото по-горе съдържание на оспорения административен акт, съдът приема, че процесното решение за недопускане на последващата молба е издадено от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59 от АПК. Решението е надлежно мотивирано.

Съблюдавани са правата на заявителя в хода на административното производство и не е нарушено правото му на защита. При тези констатации, съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За пълнота на изложеното, по повод изрично направеното възражение за съществено нарушение на правилата, поради факта, че длъжностното лице, което е постановило решението е именно интервюиращият орган М. П., съдът съобрази следното:

Действително, както се установява от материалите по преписката и приобщените две предходни съдебни дела, първоначалното решение № УПБ-5 от 14.11.2022г на интервюиращият орган за отхвърляне на молбата за предоставяне на закрила е било отменено със съдебно решение по адм. дело № 2186 от 2022г. на АС-Бургас и преписката е изпратена на ДАБ при МС за ново произнасяне при съблюдаване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Както става ясно от влязлото в сила решение по адм. дело № 29 от 2024г. на същия административен съд, указанията на предходния съдебен акт са надлежно изпълнени и постановеното Решение № 20299 от 07.12.2023г. на П. на ДАБ при МС, с което искането на жалбоподателя Жгулев за предоставяне на международна закрила е отхвърлено, е влязло в законна сила.

Вярно е, че съгласно искане / вх.№ ЦУ-15-183 от 22.08.2023г./ от В. Ж., отправено до ДАБ при МС е бил сменен определеният интервюиращ орган, с който провежданото интервю на 11 август 2023г. е било прекъснато. Впоследствие, както се установява от справката /л.349 от настоящото дело/ органът е заменен с резолюция от 08.09.2023г. на директора на РПЦ- [населено място] и е определен друг интервюиращ орган- Й. Н., с който е проведена процедурата и който е провел успешно последващо интервю през м. септември 2023г. В справката-отговор по настоящото дело изрично се сочи, че „няма установени нарушения по време на провеждане на интервюто от М. П., но поради изразено недоволство от молителя, което е негово лично мнение и отправеното искане, интервюиращият органе бил заменен.“

Впоследствие, председателят на ДАБ отхвърля искането на Жгулев за предоставяне на международна закрила след надлежно осъществена процедура, включително след проведено ново интервю от страна на друг интервюиращ орган през м. септември 2023г., посочен в отговора и видно от материалите по приобщените предходни производства.

При така направените констатации, се обосновават два извода:

На първо място, че при провежданото интервю през м. август 2023г. компетентните органи не са установили нарушения на дейността на интервюиращият орган М. П., видно от изричния отговор по делото.

На следващо, но не по важност, следва да се отбележи, че дейността на интервюиращия орган П. по никакъв начин не може да обоснове извод за някаква предубеденост на това длъжностно лице спрямо жалбоподателя Жгулев, за да се счита, че с настоящото му произнасяне е нарушен законът. Както вече многократно бе изтъкнато, предходното влязло в сила решение на административния орган П. на ДАБ е постановено след надлежно проведено интервю от друг орган, а не от от М.П.. Следователно, самият орган, който с влязъл в сила административен акт е отказал предоставянето на закрила е различен, а освен това интервюто през м. септември 2023г., въз основа на което е приключена тази процедура е проведено от друго длъжностно лице.

При това положение, направеното възражение за участието на конкретният /персонално посочен/ интервюиращ орган е НЕОСНОВАТЕЛНО и е лишено от правни съображения.

Относно спазване на приложимите материалноправни разпоредби и целите на закона:

Предмет на настоящото производство е само недопускането на последващата молба с вх.№ 22 от 08.04.2025г., поради което фактите и доказателствата, свързани с произнасяне на компетентните административни органи и актовете на съда при тяхното обжалване се описват само за проследяване на хронологията на подадените искания /молби/ от страна на жалбоподателя Жгулев, но не и за преоценка атака установените факти и доказателствата, ангажирани в тези производства. Както е известно, влязлото в сила решение е задължително както за страните, така и за настоящият съд, поради което установените факти в хода на производството по предоставяне на международна закрила в цитираните съдебни актове се ползва със сила на пресъдено нещо и последващо ревизиране на тези факти и доказателства е недопустимо.

Съгласно чл.76б, ал.1 от ЗУБ „В срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което:

1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила;

2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Обаче, преди да се пристъпи към разглеждане по същество на последваща молба за предоставяне на международна закрила, органът проверява нейната допустимост, съгласно указаното в чл.76а от ЗУБ и нормата, към която препраща тази разпоредба, а именно условията на чл.13, ал.2 от ЗУБ.

Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ „Подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.“

В процесният случай, корекно са обсъдени фактите на които се основава последващата молба, противно но изложеното в жалбата и въз основа на приетите факти и обстоятелства при предходното административно производство, именно при анализ и тяхното съпоставяне органът е извел обоснован извод, че не са налице основанията на закона за допускане на последващата молба до съответно производство. Неправилно е тълкуването на жалбоподателя, досежно твърденията му за възникване на такива нови обстоятелства, доколкото същите изхождат именно от негови изяви в интернет пространството, които вече са надлежно обсъдени и от административните органи и съгласно мотивите на двлезлите в сила съдебни решения и не следва да се преповтарят за пореден път, поради това, че в новата молба отново са описани коментираните публикации на молителя и заявените от него позиции, които вече са били анализирани и преценени при произнасяне на компетнетните органи.

Обобщено, жалбата срещу постановения административен акт от 28.04.2025г. е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение е законосъобразно и не страда от пороците, които се твърдят в подадената жалба до съда.

Мотивиран от иложеното, Административен съд – Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

О.ХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Ж., гражданин на Руска федерация, [ЛНЧ], против Решение № 1-Б от 28.04.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, с което не е допусната последваща молба / с вх.№ 22 от 08.04.2025г./ до производство за предоставяне на международна закрила, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.85, ал.3, вр. с чл.84, ал.2, вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ.