Протокол по дело №392/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 7
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20212200100392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 7
гр. Сливен, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20212200100392 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците Т.М. и А.Х., редовно призовани,не се явяват. Вместо тях се явява
адв. В. Й. - В. АК, редовно преупълномощена от 12.01.2022г.
Ответното дружество ЗД“ Бул инс“ АД, редовно призовано, се
представлява от адв. Г.Д. - АК Ямбол, редовно преупълномощен съгласно
пълномощно, представено към отговора на исковата молба.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.
Адв. Й.: Поддържам исковата молба. Поддържам и доказателствените
искания, които са направени там, както и в допълнителната молба. В
настоящото заседание представям удостоверение за раждане на А.Х., както и
удостоверение за постоянен адрес на А.Х., информация за сметка отнасяща се
до Т.М., видно от която може да се установи какъв е адреса му и
удостоверение за настоящ адрес на Х. Васкова Сеферова – майка на ищците,
видно от което удостоверение адреса е същия, както и вътре са вписани
1
децата й. Във връзка с дадените ни указания, моля да ми бъде издадено
съдебно удостоверение за пред Община Сливен, по силата на което да се
снабдим с удостоверение за раждане на ищеца Т.М., както и с удостоверение
за постоянен и настоящ адрес на същия.
Адв. Д.: Госпожо Председател, оспорваме исковете, които са предявени
по настоящото производство, като поддържаме изцяло съображенията, които
са изложени в отговора. Поддържаме и доказателствените си искания,
съгласно отговора на исковата молба.

Съдът пристъпва към устен ДОКЛАД на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от АНК. В. ХР. и Т. АНГ. М. против ЗД „Бул
Инс” АД, в която се твърди, че ищците са съответно дъщеря и доведен син на
загиналия в резултат на ПТП – В. М. Х.. Сочи се, че на 09.01.2020г., около
19.50 часа, на ЖП прелез в с. Жельо войвода, лицето К. Т., в качеството си на
водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран”, нарушава правилата за
движение по пътищата, като при светещ червен забранителен сигнал на
светофарната уредба на прелеза, той тръгва да го пресича и в резултат
реализира ПТП с преминаващата в това време влакова композиция.
Вследствие на инцидента е загинал водещия се в лекия автомобил пътник В.
М. Х. на 57 г. Във връзка с причиненото ПТП е образувано ДП № 43/2020г. по
описа на РУ Сливен. Сочи се, че за лек автомобил „Фолксваген Шаран”,
управляван от К. М. Т. има сключена застраховка „Гражданска отговорност”
със срок на валидност една година, считано от 30.05.2019 г. до 29.05.2020г. с
ответното застрахователно дружество „Бул Инс” АД, гр. София.
В резултат на инцидента починалият В. М. Х. е получил тежки
несъвместими с живота телесни увреждания довели до смъртта му. Същият е
бил в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно
състояние.
Неговата дъщеря А.Х. и доведен син Т.М. са преживели изключително
тежко неговата смърт, която е била неочаквана и съкрушителна за тях.
Твърди се, че връзката с починалия била изключително силна, изпълнена с
чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и
подкрепяли. Починалият В. Х. е бил тяхна опора, разчитали са на него и са се
2
радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Ищците са отраснали под
всеотдайните грижи на В. Х., неговите съвети и напътствия. Той е влагал
много любов в отглеждането на ищците и се е стараел да им осигурява
всичко необходимо. Макар Т. да не е биологичен син на починалия В.,
загиналият се е грижил за него като за свой син и се отнасял към него като
към собствено дете. Т. от своя страна се е обръщал към починалия с „татко”,
възприемал го е като негов истински баща, който го е отгледал от най-ранна
детска възраст. В резултат на трагичния инцидент ищците губят моралната и
физическа подкрепа на своя баща, която винаги са имали и на която са
разчитали. Внезапната смърт, неочаквана и насилствена, е причинила на
ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и
до момента. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху
психическото и здравословното им състояние, тъй като смъртта на бащата,
независимо от възрастта, винаги е изключително тежко обстоятелство.
Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на
което ищците продължават да страдат и скърбят.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
ищците се претендира да бъдат компенсирани, като на АНК. В. ХР. бъде
присъдено обезщетение в размер на 80 000 лв., представляваща частичен иск
от пълната претенция в размер на 220 000 лв. и на Т. АНГ. М. сумата от
80 000 лв. частичен иск от пълния размер 180 000 лв. Претендира се
присъждане на законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от
16.01.2020г. до окончателното изплащане. Претендират се съдебни и
деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество. В законно установения срок е депозиран писмен отговор. В същия
не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния
автомобил марка „Фолксваген Шаран”. Не се оспорва, че на 09.01.2020г. е
настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Оспорва се и се твърди
липсата на деликт, тъй като не са представени доказателства относно вината
на водача на МПС за настъпването на процесното ПТП, при което е загинал
В. М. Х.. Оспорват се твърденията за претърпени неимуществени вреди под
формата на изживян стрес и душевни страдания. Оспорват се предявените
искове и по размер като прекомерно завишени. По отношение на ищеца Т.
3
АНГ. М. се навеждат възражения, че същият не попада в кръга от лицата,
имащи право на обезщетение, тъй като не е създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която да има изключителен характер.
Оспорва се отговорността на застрахователя, тъй като същата е обусловена от
отговорността на деликвента по чл. 45 от ЗЗД и се твърди, че смъртта на В. Х.
не е резултат единствено на виновното поведение на водача на лекия
автомобил, тъй като е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Няма
данни същият да е бил с поставен обезопасителен колан към момента на
настъпване на процесното ПТП. Заявени са доказателствени искания.
Правно основание на претендираните права - чл. 432 от КЗ във вр. с чл.
380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Факти и обстоятелства, които не се оспорват от страните – ответното
дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица „Гражданска отговорност”. Не се
оспорва настъпилото на 09.01.2020г. ПТП с участието на застрахования
автомобил.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищецът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с механизма на
процесното ПТП, противоправността на деянието, вината на водача на лекия
автомобил, претърпените болки, страдания и неудобства на ищците във
връзка с внезапната смърт на В. М. Х., емоционалната връзка между ищците и
починалия, както и грижите, които той е полагал за тяхното отглеждане и
възпитание.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените
от него твърдения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, а
именно липсата на поставен обезопасителен колан.

Адв. Й.: Уважаема госпожо Председател, не възразявам проекто-доклада
да се приеме за окончателен, като по отношение на разпределената тежест на
ищците, доказателствена тежест относно вината на деликвента, се позовавам
на презумпцията по силата на чл. 45 от ЗЗД и считам, че не е в тежест на
4
ищцовата страна да доказва вина при деликт. Водим допуснатите до разпит
двама свидетели.
Адв. Д.: Госпожо Председател, нямам възражения и нямам искания за
допълване на доклада.

Съдът намира, че представените днес писмени доказателства от
пълномощника на ищците са относими към предмета на делото, с оглед на
което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА представените днес от пълномощника на ищците
писмени доказателства към материалите по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на пълномощника на
ищцовата страна, въз основа на което същия да се снабди от Община Сливен
с удостоверение за раждане на Т. АНГ. М., с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на пълномощника на
ищцовата страна, въз основа на което същия да се снабди от Община Ямбол с
информация относно заявен настоящ и постоянен адрес на лицето Т. АНГ. М.
с ЕГН ********** към 09.01.2020г.
Да се представи проект на съдебните удостоверения.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Н. В. Х. – 33г., българин, български гражданин, с основно образование,
женен, неосъждан.
Свид. Х.: Първи братовчед съм на двамата ищци. Желая да
свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ги от много време, защото сме роднини.
5
Ние живеем много близко до тях. В. е чичо на баща ми брат. Х. се казва жена
му. Х. е майка на В. и Т.. Чичо В. има една дъщеря от първата си жена. Когато
са се оженили, двамата имаха по едно дете и така се събраха. Като се събраха,
Т. беше много малък. Беше бебе, когато се събраха да живеят майка му с В. на
новата си къща. В. се отнасяше към Т. като родител. Съветва го да отива на
училище. Като прави бели, му се кара. Когато порасна Т., работиха все заедно
с В.. Т. разбра, че В. не му е баща, когато си направи първите документите за
лична карта. Тогава поиска обяснения и разбра, че истинският му баща е от
Сливен. Т. до тогава не знаеше за тези неща. Т. нямаше никаква връзка с
истинския си баща, а връзката му с В. беше като баща и син. Ние също
възприемаме Т. като наш роднина, братовчед. Т. беше най-големия син на В..
При нас е така, по-големият син остава при баща си и му помага. На големия
син повече се разчита, отколкото на по-малкия. В. разчиташе на Т. и Т.
разчиташе на В.. Чичо В. го караше да отива да учи, а Т. искаше повече да
помага, отколкото да учи. В. му се караше като направи някаква беля детска.
Иначе караници не е имало. Нямаше по-различно отношение В. към Т.,
отколкото към другите деца. Т. не е разбрал, че не е негово дете. В. не го
отхвърля. Отношенията между В. и А. бяха добри. За женските малко повече
се притесняваше В.. Цялото семейство работиха в Италия. Последните 5-6
години заминаваха да работят за Италия през летния период. Т. и А. живееха
в една къща заедно с В.. Когато почина чичо ми В., ищците възприеха
новината лошо. Тъжно им беше, плачеха много. Още и още плачат. И двамата
бяха на погребението. Всяка седмица ходиха на гробищата. Направиха
паметник на разсрочено плащане.Т. изпращаше пари от чужбина и вече е
погасено плащането на паметника. След смъртта на В., Т. и А. станаха по-
сплотени, по-често се чуват. Т. зае мястото на баща си В. в семейството.
Чичо ми В. имаше пет деца. Четири деца са от майката на Т., а едно
дете има от първия си брак. Първата му жена почина. М. се казваше. Преди
повече от 20 години почина. Малък период живеех у тях. Пет години след
смъртта на първата му съпруга, В. заживя заедно с Х.. И двамата вече имаха
по едно дете.
Страните: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля от залата.

6
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
М. А. И. – 24 г., българин, български гражданин, с 8 завършен клас,
женен, неосъждан.
Свид. ИЛИЕВ: Живея на съпружески начала с ищцата А.Х.. Желая да
свидетелствам.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАН КАЗА: От 5 години сме заедно с А.. Три години бяхме като
гаджета. Три години все бяхме заедно с това семейство. След злополуката
жена ми остана сама. Аз оставих моята рода и отидох да живея при А..
Познавах В. като баща на А.. Той одобряваше нашата връзка. Питал съм ги
дали одобряват нашата връзка. В. караше А. да учи. Това беше до последно.
Понякога се караше за ученето. А., след смъртта му, нямаше вече желание да
учи. Тя много уважаваше баща си. Думата на нейния баща беше закон за нея.
Познавам Т.. Т. не беше рожден син на В., но той го уважаваше като син. Все
заедно работиха В. и Т.. В семейството не е имало скандали. Единият брат
беше женен. Цялото семейство заминаха да работят в Италия. Когато А.
разбра за смъртта на баща си, бяхме заедно. Тя като разбра, припадна. 20
минути не можехме да я вдигнем. А. беше в голям шок, вървеше на сън.
Бълнуваше за баща си всеки път. А. ходи на гробища всеки път. Направихме
паметника. Жена ми А. и Т. плащаха на вноски паметника на В.. Платиха го.
А. плаче всеки ден, споменава баща си. Когато остане сама, се крие и плаче.
Преди да почине В., А. беше весела, ходеше на училище. Сега А. е станала
друг човек, не е предишната А..
Нямаме сключен брак с А.. Живеем като съпрузи от две години. Като
почина баща й на А., тогава започнахме да живеем заедно. Живея в къщата на
А.. Там живеем общо пет човека. Т. също живее там, но в момента е в Чехия.
Там работи от пет месеца. С Т. се запознах, откакто започнах отношения със
сестра му А.. През това време живееше в същата къща.
Страните: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля от залата.
В отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
направило искане за назначаване на комплексна съдебна експертиза. Съдът
7
намира искането за своевременно и основателно и като такова следва да го
уважи, предвид което и на осн. чл. 195 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА изготвянето на КСЕ, която да се изготви от вещи лица
инж. Х.У. и д-р Т.Ч., които след като се запознаят с материалите по делото и
писмените материали по ДП № 43/2020г. по описа на РУ – Сливен да изготвят
заключение, в което отговорят подробно на следните въпроси :
1.Да се опише подробно механизма на процесното ПТП;
2. Да се определи скоростта на движение на лекия автомобил и
влаковата композиция и локомотива;
3. Да се определи опасната зона за спиране на двете превозни средства;
4. Имали ли са техническа възможност водачът на автомобила и
машинистът на влаковата композиция да предотвратят процесното ПТП;
5. Да се посочат техническите причини, довели до настъпване на
процесното ПТП;
6. Процесното МПС снабдено ли е с обезопасителни колани /фабрично
и към момента на инцидента/ и в частност снабдено ли е било мястото на
пътника В. М. Х. с такъв колан?;
7. По време на процесното МПС настъпило на 09.01.2020г. пътника В.
М. Х. бил ли е с поставен обезопасителен колан ?
8. Какви травматични увреждания е получил при процесното ПТП
пътника В. М. Х. и при какъв механизъм са получени същите – от
съприкосновение с кои части на автомобила са настъпили травмите
предизвикали смъртта му.
9.Възможно ли е да бъдат избегнати или ограничени травматичните
увреждания, съответно смъртта на В. М. Х. при поставен обезопасителен
колан към момента на процесното ПТП. В случая има ли значение
използването на предпазен колан ?
Съдът определя възнаграждение в размер на общо 500 лева или по 250
лева за всеки от експертите, което възнаграждение следва да бъде внесено от
8
ответната страна в едноседмичен срок по сметка „Депозити“ на СлОС.
С цел изслушване на назначената по делото КСЕ, съдът

О П Р Е Д Е Л И


ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 10.02.2022 г. от 11.00 часа, за
която дата страните да се считат редовно призовани.
Да се призоват вещите лица !

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.00 часа.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9