О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №75
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговски състав,
На тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА КАЗЛАРОВА
НЕЛИ СЪБЕВА
Секретар ………………………
разгледа докладваното от съдия Събева
въззивно частно търговско дело № 48 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по частната жалба на „А“О. , ЕИК *****, чрез адв. С. , срещу Определение № 412/ 05.12.2018 г., постановено по т.д. № 48/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „А“ЕО. срещу дружеството – частен жалбоподател, за сумата от общо 91 287.68 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на „А“О. в изборени банки до размера на 91 287.68 лв.
Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда аргументи, че претендираното вземане вече е обезпечено като бъдещ иск, чрез налагане на запор на банковите сметки на частния жалбоподател в „П“ ЕАД и „Ю“ АД, като тези запори значително са затруднили търговската дейност на дружеството. Твърди, че липсва обезпечителна нужда, тъй като дружеството е действащо, освен това притежава значителни по размер дълготрайни активи.
Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и на допуснатото обезпечение.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от „А“ЕО. , ЕИК******, чрез адв. П. , в който се навеждат доводи за неоснователност на същата, респективно за правилност и обоснованост на обжалваното с нея определение.
Сочи, че издадената от Софийски апелативен съд обезпечителна заповед не е довела до удовлетворяване на обезпечителната нужда, тъй като длъжникът не е клиент на „Ю“ АД, а наличността по сметката му в „П“ ЕАД според самата банка не е достатъчна. Навежда доводи, че обезпечението е наложено до достигане на сумите, предмет на исковите претенции. Твърди, че запорът е наложен само в Банка Д. ЕАД, което е видно от писмото на ЧСИ И. Х. Поддържа, че дори ответното дружество действително да има дълготрайни активи под формата на земеделска земя, както твърди, същите не са подходящи за обезпечение предвид трудностите при реализацията им.
Моли за оставяне на обжалваното определение в сила.
Апелативен съд- Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частната жалба и прилагайки законовите разпоредби, установи следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, в срока по чл.396 ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е допустима.
По същество тя е неоснователна.
Производството по т.д. № 48/2018 г. по описа на Ямболски окръжен съд е образувано по искове с правно основание чл.258, във вр.с чл.266 ЗЗД и чл.92 ЗЗД общо за сумата от 91 287.68 лв. Във фазата след приключване на съдебното дирене и в срока за произнасяне на решение ищецът „А“ЕО. е депозирал молба с искане за допускане на обезпечение на претенциите си, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника – частен жалбоподател във всички банки на територията на Република България, с изключение на сметките в „Ю“ АД и „П“ ЕАД, до размера на исковата сума.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдът е приел, че са налице всички законови предпоставки и е допуснал исканото обезпечение чрез налагане на „запор“ върху банковите сметки на ответника в изброени подробно банки до размер на сумата 91 287.68 лв. В мотивите си, съдът е приел, че исковете са вероятно основателни, а обезпечителната мярка – адекватна.
Настоящата инстанция споделя тези изводи.
За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е вероятно основателен, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално решение за уважаване на иска, и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.
В обезпечителното производство съдът се произнася единствено във връзка с вероятната основателност на иска. Пълното доказване на претенциите на ищеца следва да се извърши в производството по същество, където ще бъдат взети под внимание и съответните възражения на ответника. Въпреки това събраните по делото доказателства към настоящия етап сочат към вероятна основателност на предявените искове.
Настоящият състав намира за безспорно, че предвид паричния характер на претендираното вземане, допуснатата обезпечителна мярка е адекватна на исканата защита.
Във връзка с направените от частния жалбоподател оплаквания за свръхобезпеченост на иска, настоящият състав отбелязва, че същият е следвало да представи доказателства, какви точно са сумите, запорирани по двете сметки – тази в „П“ ЕАД и тази в Банка ДСК ЕАД, за да може да се направи преценка, дали твърденията му са основателни. По делото са налице доказателства, че дружеството има сметки в тези две банки, но запор е наложен само върху сметките му в „Б“ ЕАД.
По изложените съображения, апелативният съд счита, че като законосъобразно и правилно определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение направеното в отговора към частната жалба искане за разноски, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното:
Отговорността за разноски се обуславя от изхода на разрешен от съда правен спор. Тя се изразява в правото на едната от страните по възникнал правен спор да претендира и съответно - в задължението на насрещната страна да й заплати направените по делото разноски, поради това, че съдът е разрешил правния спор в полза на първата от тях. Тази отговорност е обусловена преди всичко от неоснователно предизвикания правен спор от страната, срещу която е постановено решението и чиито правни твърдения са отречени със съдебното решение, респ. то не е в нейна полза, като и в този случай се преценява дали страната е дала повод за завеждане на делото и дали е признала иска.
Решаващият съд по съществото на спора дължи произнасяне и за разноските в обезпечителното производство, които се определят в зависимост от основателността на иска, ако същите бъдат заявени в исковото производство. (т.5 от Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г., ОСГТК, ВКС; Определение № 98/05.02.2010 г.по ч. т. дело № 8 по описа за 2010г. на ВКС, ІІ ТО).
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 412/ 05.12.2018 г., постановено по т.д. № 48/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.