№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 671 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 03446/18.03.2019г. от „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ц.Дюстабанов“, № 1,
представлявано от изп.директор д-р Б.Г.Б., в
качеството на длъжник по изп.д. № 20198950400254 на ЧСИ Л.Станев, срещу
акта на ЧСИ, обективиран в съобщение изх.№ 3407/06.03.2019г. за оставянето без
уважение на възражението на дружеството за прекомерност на заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради
това, че е подадено след преклузивния срок за обжалване, считано от датата на
узнаване на размера на разноските. Излага оплакванията си, че разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 от ГПК намира приложение и вд изпълнителното производство.
Минималният размер съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д. се дължи
възнаграждение за образуване на изп.д. в размер на 200.00лв. За извършването на
действдия с цел удовлетворяване на парични вземания, възнаграждението е
½ от това по чл. 7, т. 2 от Наредбата. След образуване на изп.д. и с
оглед извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение, не са извършвани от
взискателя никакви други действия в изп.производство по удовлетгворяване на
паричното вземане, което говори за ниска фактическа и правна сложност на
делото, а това е от значение за преценката на съда дали е налице прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Иска се да бъде отменено
постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение молбата с правно осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до размера на 200.00лв.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК в писмени възражения взискателят Х.И.П., ЕГН **********,***, чрез адв.
Св.Н. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена. Молят да му бъдат присъдени сторените
разноски.
ЧСИ е излжил мотивите си по чл. 436, ал.
3 от ГПК за неоснователност на жалбата. Отказът да бъде изменен размера на
разноските е постановил, предвид това, че искането е постъпило след изтичане на
1-седмичния срок за подаване на жалба от
узнаване на техния размер, станало с връчването на ПДИ. С изтичането на този
срок се преклудира възможността на страната да възразява по размера на
разноските.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20198950400254 на ЧСИ Л.Станев е образувано на 13.02.2019г. по издадения в
полза на Х.И.П. изпълнителен лист, съгласно решение № 4454/07.11.2018г. по
гр.д. № 9557/2018г. на Х състав на ВРС и определение № 13121/13.11.2018г. за предварително изпълнение, насочен срещу
„Ученическо и столово хранене“ ЕАД, ЕИК *********, с което дружеството- длъжник
е осъдено да заплати сумата от 5376.00лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-18.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението. В
молбата за образуване на изп.д. взискателят е посочил, че на 14.12.2018г.
длъжникът изплатил присъдената сума, но останал задължен за непогасени изтекли
лихви върху главницата, считано от 18.06.2018г.
На
14.02.2019г. ЧСИ е наложил запор на сметките на длъжника в „ЦКБ“ АД и изпратил
ПДИ до длъжника, съобщавайки му, че по изп.д. задължението му възлиза на сумата
от 981.59лв., от която 500.090лв. разноски по изп.д., 214.28лв. такси по ТЗЧСИ,
от които по т. 26-92.08лв. с ДДС, дължими към 28.02.2019г.
ПДИ
е връчена на 15.02.2019г.
На
25.02.2019г., в следствие на наложения запор на банкова сметка *** „ЦКБ“ АД по
сметка на ЧСИ е постъпила цялата дължима сума от 981.59лв.
На
28.02.2019г. е постъпило по изп.д. възражение от „Ученическо и столово хранене“
ЕАД, чрез д-р Б.Г., срещу размера на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение от 500.00лв., с искане да бъде намалено до 200.00лв.
На
06.03.2019г. Х.И.П., чрез адв. Св.Н. е представил
становището си за неоснователност на възражението за прекомерност, на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК, като просрочено.
С разпореждане от 06.03.2019г. ЧСИ е оставил
без уважение искането с правно осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е посочил, че
възражението на длъжника е депозирано след изтичане на преклузивния
едноседмичен срок от узнаването на размера на разноските за адвокатско
възнаграждение. Това разпореждане е връчено на длъжниковото дружество на
08.03.2019г., видно от приложеното по изп.д. известие за доставяне.
С оглед преценката на съда за това
подадена ли е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалба вх. № 03446/18.03.2019г.
по изп.д. № 20198950400254 на ЧСИ Л.Станев, има предвид, че съобщението за
изготвеното постановление за разноските е връчено на дружеството длъжник на
008.03.2019г., а жалбата е изпратена по пощата, като върху плика е поставено
пощенско клеймо от 15.03.2019г., т.е. тя постъпила в срок. Подадена е от
надлежна страна-длъжник по изпълнението, насочена е срущу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ и при наличието на правен интерес. Жалба вх. № 03446/18.03.2019г. по
изп.д. № 20198950400254 на ЧСИ Л.Станев е допустима за разглеждане, на осн. чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но се явява неоснователна. За да достигне до този
извод, съдът има предвид следното:
Съгласно т.
2 от ТР № 3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК, понеже разноски се събират от длъжника в хода на
производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то
ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и
бъдат събрани разноските по
изпълнението. Това налага размерът
им да бъде установен в течение на самото производство. Само по себе си
авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е
достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено,
че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство,
поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това
става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо
последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер,
като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на
този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на
изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно
чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него
изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който
наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране
по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на
разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на
всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително
изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат
обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото
задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При
липсата на такова законово
задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания
в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не
в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася
по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното
основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може
да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
Така, след
като във връчената на длъжника по изпълнението на 15.02.2019г. ПДИ, е отразена като разноски по изп.д.
сумата от 500.00лв., представляваща заплатено съгласно договор за правна защита
и съдействие на л. 5 от изп.д. адвокатско възнаграждение, при наличието на
възражения за прекомерност, за длъжника е започнал да тече срок за искане за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК и съответно за обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, изтекъл
на 22.02.2019г.-присъствен ден.
Направеното чак на 28.02.2019г. възражение за прекомерност от страната е
просрочено. ЧСИ го е оставил без
уважение /разглеждане/, след като възражението е било депозирано след изтичане
на преклузивния едноседмичин срок от узнаване на определения от ЧСИ размер на
разноските за адвокатско възнаграждение.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
С оглед изхода на
спора, в полза на Х.И.П. следва да бъдат присъдени сторените по настоящото дело
разноски-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв., заплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 27 по делото, на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.
№ 03446/18.03.2019г. от „Ученическо и столово хранене“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ц.Дюстабанов“, № 1,
представлявано от изп.директор д-р Б.Г.Б., в
качеството на длъжник по изп.д.
№ 20198950400254 на ЧСИ Л.Станев, срещу акта на ЧСИ, обективиран в съобщение
изх.№ 3407/06.03.2019г. за оставянето без уважение на възражението на
дружеството за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради това, че е било подадено
след преклузивния срок за обжалване, считано от датата на узнаване на размера
на разноските, чрез връчването на ПДИ, на
осн. чл. 435 от ГПК.
ОСЪЖДА от „Ученическо и
столово хранене“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Ц.Дюстабанов“, № 1, представлявано от изп.директор
д-р Б.Г.Б., да заплати на Х.И.П., ЕГН **********,***,
чрез адв. Св.Н. сумата от 200.00лв., представляваща
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: