№ 1081
гр. Перник, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. С.ова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. С.ова Гражданско дело №
20221720104410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Д. Б., ЕГН ********** от
***************, със съдебен адрес: ******** против Община Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1,
представлявана от С.В. – кмет.
Ищцата твърди, че на 23.05.2021 г. се придвижвала пеш по тротоара на
ул. „Железничарска“ в гр. Перник. Препънала се в намиращ се върху него
стърчащ метален профил и паднала. Изпитала силна болка в стъпалото на
левия крак и в областта на лявото рамо. С помощта на намиращи са наоколо
други хора, била откарана с лек автомобил в звено за спешна медицинска
помощ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник. След извършена
рентгенография се установила фрактура на пета метатарзална кост и
суспекция за фрактура в главата на проксималната фаланга на пети пръст.
Диагнозата се потвърдила и след преглед в МВР – медицински институт – гр.
София.
Ищцата сочи, че за лечение на счупванията и бил поставен ортопедичен
ботуш за непрекъснато носене в продължение на шест месеца.
Сочи, че в резултат на уврежданията, са били ограничени движенията
на левия и крак, което продължило през цялото време на носене на
ортопедичния ботуш и три месеца след това. Изпитвала силни болки, които
постепенно намалявали, но и до настоящия момент не са изчезнали напълни.
Около две – три седмици след падането изпитвала болки и в лявото рамо. От
дата на увреждането – 23.05.2021 г. до 04.12.2021 г. била неработоспособна и
ползвала болничен.
1
Ищцата твърди, че ремонтът и поддръжката на тротоарите е задължение
на общината, която е техен собственик.
Счита, че претърпените от нея неимуществени вреди могат да бъдат
обезщетени с общата сума от 21 000 лв., от които – 20000 лв. – за
причинените и болки, страдания и неудобство от травмата на левия крак и
1000 лв. – в резултат на увреждането на лявото рамо.
Ищцата сочи е заплатила сумата от 175 лв. за ортопедичен ботуш и 25
лв. за медицински преглед, които имуществени вреди също са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Искането и към съда е да осъди ответника да и заплати сумите, както
следва: общо 21000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди в резултата на претърпяна от нея злополука, настъпила
на 23.05.2021 г. на необезопасен и неподдържан тротоар в гр. Перник, ул.
Железничарска, ведно със лихва от датата на увреждането – 23.05.2021 г. до
окончателното плащане; 200 лв., представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди в резултата на претърпяна от нея
злополука, настъпила на 23.05.2021 г. на необезопасен и неподдържан тротоар
в гр. Перник, ул. Железничарска, ведно със лихва от датата на увреждането –
23.05.2021 г. до окончателното плащане
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 08.08.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Сочи, че не е налице фактическия състав
обосноваващ отговорността му за причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди. Счита, че претендираният размер на обезщетение е
завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52
от ЗЗД. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител – адв.
Д., поддържа иска. Моли съда да го уважи изцяло. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Левтерова, оспорва иска. Моли съда да го отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, съдът намира за установено следното:
От показанията на свидетелките М.Е. и Д.С., които съдът кредитира
изцяло като ясни и конкретни, дадени за непосредствено възприети факти и
съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че на
23.05.2021 г., в светлата част на денонощието, ищцата вървяла по ул.
Железничарска в гр. Перник. Спънала се в метален профил, който стърчал
2
около 10 см над повърхността. Паднала на земята и извикала силно. На близо
се намирали двете свидетелки и и оказали помощ. Свидетелката С. по това
време работела в МБАЛ „Рахила Ангелова“ – гр. Перник като „санитар“ и
затова придружила ищцата до спешното отделение на болницата.
Видно от искане за образна диагностика от 23.05.2021 г., два броя
резултати от образна диагностика от 23.05.2021 г. и допълнителен лист за
преглед на пациент № 004374/23.05.2021 г. на ищцата било извършено
образно изследване – ренгенография на ляво стъпало и на лява раменна става,
при което се установила фрактура на 5-та метатарзална кост и суспекция за
фрактура в главата на проксималната фаланга на 5-ти пръст. Нямало данни за
фрактурни промени на раменната става. Ищцата отказала гипсова
имобилизация и оперативно лечение.
От представените резултат от ренгенография от 25.05.2021г. на
Медицински институт на МВР – гр. София, амбулаторни листове №
000996/09.06.2021 г. и № 1241/06.07.2021г., фактура № 2258/25.05.2021 г.,
ведно с фискален бон от 25.05.2021 г. се установява, че във връзка с
претърпения инцидент, ищцата на 25.05.2021 г. е посетила Медицински
институт към МВР, където и е извършен преглед и ренгенография. Поставена
е диагноза фрактура на 5-та метатерзална кост и левият долен крайник е
имобилизиран с ортеза. За закупуване на последната ищцата е заплатила
сумата от 175.00 лв.
От представеното удостоверение № 13-00128803/14.02.2022 г. на НОИ,
ТП – Перник е видно, че Н. Д. Б. е получавала обезщетение за временна
неработоспособност през периода от 23.06.2021 г. до 08.11.2021 г. От
посоченото не може да се направи извод за точния период, в който ищцата е
ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, но е видно, че той е
продължил около 5-6 месеца.
По делото е приетата, неоспорена от страните, съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице – доктор К. С.. Съдът кредитира
заключението на експерта, тъй като е пълно и обосновано, дадено от вещо
лице с необходимите професионални знания и опит. От него се установява, че
в резултат на падането на 23.05.2021 г. ищцата е получила счупване на 5-
предходилна кост на ляво стъпало, представляващо трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник за срок, повече от 30 дни. Вещото лице е
посочило, че лечебният и възстановителният период за този вид увреждане е
около 2-3 месеца, като при натоварване и смяна на времето е възможна поява
на болка в областта на счупването.
От показанията на свидетелката Д.С. се установява, че в период от
около 5 месеца от увреждането, ищцата е изпитвала болки в левия крайник и
в лявата раменна става, за които е приемала обезболяващи медикаменти. Тъй
като не е можела да се движи и да извършва обичайните битови дейности
сама ,в продължение на около 5-6 месеца след травмата е разчитала за
обслужването си на свидетелката.
Като доказателство по делото е представен фискален бон, издаден на
06.08.2021 г. от ИППМП – д-р Д.П. ЕООД за сумата от 25 лв. за извършен
преглед без НЗОК. Не са ангажирани доказателства, че прегледът, за който е
извършено плащането, има връзка с претърпяното от ищцата увреждане.
Такъв извод не може да се направи и от самия фискалния бон. Отсъстват
доказателства и за лицето, извършило плащането. Затова съдът намира за
3
недоказано твърдението на ищцата, че е заплатила сумата от 25.00 лв. за
извършен медицински преглед във връзка с претърпяната травма.
При така приетите за установени факти, съдът намира от правна страна
следното:
Чл. 49 от ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа за
вредите, причинени от извършителя и при или по повод нейното изпълнение.
От разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
Б от ППЗП следва, че ответникът – община Перник, като собственик на
пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите към тях, има задължение
да ремонтира и поддържа тротоарите извън пътните платна в урбанизираните
територии.
Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗП ремонтът на пътищата е дейност по
възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на
движението.
Вменяването на задълженията за поддържане и ремонт на общинските
пътища и тротоарите към тях в тежест на ответника, му придава качеството
възложител на работа за осъществяване на посочените дейности по смисъла
на чл. 49 от ЗЗД.
В настоящия случай ищцата е претърпяла увреждане, в резултат на
препъване в стърчащ над повърхността на тротоара метален профил.
Следователно, в резултат на неизпълнение на възложената от ответника
работа по поддържане и ремонт на тротоар, ищцата е претъпяла имуществени
и неимуществени вреди. На основание чл. 49, във вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
същите следва да бъдат обезщетение чрез присъждане на обезщетение.
Съдът, намира, че имуществените вреди, причинени на ищцата в резултат
на увреждането са в размер на 175.00 лв., представляващи цена на закупена
ортеза за обездвижването и лечението на долния ляв крайник. До този размер
следва да се уважи искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди. За останалата част от претенцията в размер на 25 лв., не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че заплатената сума е в
причинно – следствена връзка с претърпяното от увреждане. По тази причина
за тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В настоящият случай, съдът съобрази
видът, характерът, интензитетът, продължителността на претърпените
увреждания и обстоятелствата, при които са настъпили. Ищцата е изпитала
болка в левия крак и лявото рамо в момента на получаване на травмата.
Движението на долния и ляв крайник е било трайно затруднено.
Възстановителният процес е продължил сравнително дълъг период от време –
около шест месеца, през който ежедневието на пострадалата е било
значително променено. Тя не е могла да се обслужва сама и е имала е нужда
от помощ за извършване на елементарни битови и хигиенни дейности.
4
Обективно невъзможно и е било да излиза навън и да води обичайния си
начин на живот. През целия възстановителен период е била нетрудоспособна
и не е ходила на работа. Изпитвала е и болки както в левия долен крайник,
така и в лявата раменна става. Левият и крак е бил обездвижен с ортеза, което
и е причинявало допълнително неудобство. Очакването е, в бъдеще, при
смяна на времето и натоварване да се появяват болки в долния ляв крайник.
Предвид изложеното съдът намира, че за репариране претърпените от
ищцата неимуществени вреди в резултата на фрактура на пета предходилна
кост на ляво стъпало е необходимо да и бъде присъдено обезщетение в размер
на 10 000 лв., а за болките в лявото рамо - в размер на 800 лв. или общо 10800
лв.
Исковата претенция над тази сума до пълния размер от общо 21000 лв. е
неоснователна. Обезщетение в този размер не би било съответно както на
реално претърпените болки, страдания и неудобства, така и на
икономическите отношения в страната /към момента на увреждането МРЗ е в
размер на 650 лв., а към настоящият момент – 710 лв./
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „С. Д.“ сумата от 878 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца съразмерно с
уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи дължимата държавна такса за уважената част от иска – в размер на
439.00 лв. и направените разноски за възнаграждение на вещо лице – в размер
на 250.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 180 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от ЗЗД Община Перник, БУЛСТАТ
*********, със седалище в гр. Перник, пл. “Свети Иван Рилски” № 1А,
представлявана от кмета С.В. да заплати на Н. Д. Б., ЕГН ********** от
*************** сумата от 10800.00 лв. /десет хиляди и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 175.00
лв./сто седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от травматично увреждане
на ляв долен крайник и лява раменна става, настъпило на 23.05.2021 г. на
необезопасен и неподдържан тротоар на ул. Железничарска в гр. Перник,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането – 23.05.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от общо 21000 лв. и за имуществени
вреди - за разликата до пълния предявен размер от 200 лв.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от ЗА Община Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр.
Перник, пл. “Свети Иван Рилски” № 1А, представлявана от кмета С.В. да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „С. Д.“, с адрес: ********,
представлявано от адвокат С. Д. сумата от 878.00 лв. /осемстотин седемдесет
и осем лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Община Перник,
БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. Перник, пл. “Свети Иван Рилски” №
1А, представлявана от кмета С.В. да заплати по сметка на Районен съд –
Перник, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 439.00 лв.
/четиристотин тридесет и девет лева/, представляваща държавна такса за
уважената част от исковете и сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ -
направени разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК Н. Д. Б., ЕГН
********** от *************** да заплати на Община Перник, БУЛСТАТ
*********, със седалище в гр. Перник, пл. “Свети Иван Рилски” № 1А,
представлявана от кмета С.В. сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6