№ 10
гр. Панагюрище, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.535 ТЗ
Производството е образувано по предявени от „НД Мениджмънт“ ООД срещу
Е. С. Б. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.535 ТЗ, с който се иска да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищца сума в размер на 2160 лв.
– представляваща главница по запис на заповед издаден на 12.10.2018г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата (солидарно с Д П С), за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №598/2019 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 12.10.2018 г. ответника Б издала заповед на запис в полза на ищеца, като се
задължила безусловно, без протест и без разноски да заплати на ищеца сума в размер а
2160 лв. с падеж – 15.07.2019 г. Поръчител по записа на заповед бил Д С. Твърди се,
че ответника Б не е заплатил поетото със записа на заповед задължение, поради което е
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, по което заявление било образувано ч.гр.д. №
598/2019г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Сочи се, че на основание издадена
заповед и изпълнителен лист било образувано изп. дело, по което поръчителя Д С
погасил изцяло дълга, но предвид направеното възражение от Е. Б по реда на чл. 414
ГПК се излага, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли се за
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
която се сочи, че искът е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. В отговора
на исковата молба е направено оспорване на положения подпис върху записа на
заповед, който от своя страна представлява абстрактна сделка и се явява единствено
основание на исковата претенция. Сочи се, че доколкото записа на заповед не е
1
издаден от ответника, то той не дължи процесната сума. Моли се да се отхвърли
исковата претенция. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Настоящия съдебен състав е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца,
сумата от 2160 лева, представляваща главница по запис на заповед от 12.10.2018 г., т.е.
основанието на исковата претенция е записа на заповед.
С оглед абстрактния характер на записа на заповед, обезпеченото с него
каузално правоотношение подлежи на изследване, само ако е въведено от някоя от
страните в преклузивните затова срокове- от ищеца с исковата молба, а от ответника с
отговора на исковата молба (така т.17 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС), доколкото с тези действия на страните се очертава предмета на
спора, респ. се въвеждат правнорелевантните факти предмет на доказване. В
разглеждания случай нито ищецът, нито ответникът се позовава на каузално
правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, а дължимостта на
вземането следва да се приеме за установена само въз основа на формирания извод за
валидно възникнала абстрактна сделка.
По делото с исковата молба е представен Запис на заповед от 12.10.2018 г.
издаден в полза на ищеца с посочен издател ответника Б.. В законоустановения срок –
с отговора на исковата молба същият е оспорен по отношение авторството му – като е
оспорен подписа положен от Е. Б.. С оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ГПК ищецът
е заявил, че ще се ползва от представеното доказателство, поради което съдът е открил
производство по чл. 193 ГПК, като по делото е допуснато изслушването на съдебно
почеркова експертиза. Без възражения на страните по делото е прието заключението по
допуснатата експертиза, като вещото лице е посочило, че ръкописните текстове „Е. С.
Б.“ в записа на заповед не са изпълнение от нея, посочено е, че подписите положени за
лицето Е. С. Б., не са изпълнени от нея. Съдът възприема заключението вещото лице
като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за
решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК предвижда, че при оспорване истинността
на документ и след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е
доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от
доказателствата. В конкретния случай от събраните по делото доказателства – СГЕ се
установява, че документът е неистински, тъй като не е подписан от лицето, което се
сочи за негов автор/издател, поради което следва да се изключи от доказателствата по
делото. С Решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ВКС е прието,
че съдът следва да се произнесе в диспозитива на решението по отношение
оспорването на записа на заповед, в случай, че не се е произнесъл с отделно
определение по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК. Ето защо настоящия съдебен състав дължи
постановяване на отделен диспозитив с оглед оспорения документ.
С оглед гореизложеното, доколкото по делото не се установи наличието на
действителен запис на заповед с форма и съдържание в съответствие с разпоредбата на
чл. 535 ТЗ и предвид правното основание на предявената искова претенция, то съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва се отхвърли.
2
Тук е мястото да се посочи, че съобразно задължителните разяснения дадени с
т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при
отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо
не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед за
незабавно изпълнение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски в
полза на ответника. Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на
разноски за исковото производство в общ размер 750 лв., от които 400 лв –
възнаграждение за един адвокат, като са представени и доказателства, че същите са
реално сторени (л. 23 от първоинстанционното дело) и 350 лв – възнаграждение за ВЛ.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено
по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е
длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното
производство, но доколкото от ответника не се претендира такива да са направени, то
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, Районен съд - Панагюрище
РЕШИ:
ИЗКЛЮЧВА, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, от доказателствата по делото
Запис на заповед от 12.10.2018 г. с посочен издател Е. С. Б. в полза на „НД
Мениджмънт“ ООД, находяща се на л. 2 от ч.гр.д. № 598/2019 г. по описа на Районен
съд- Панагюрище.
ОТХЪВРЛЯ предявеният от „НД Мениджмънт“ ООД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Черешево топче“ № 6 срещу Е. С. Б.
ЕГН: ********** с адрес: гр. Стрелча, ул. „**********“ №15, иск с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. чл.535 ТЗ, с който се иска да се признае за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 2160 лв. – представляваща главница
по запис на заповед издаден на 12.10.2018г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба -02.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумата
(солидарно с Д П С), за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №598/2019 г. по
описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “НД Мениджмънт“ ООД
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Черешево топче“
№ 6 да заплати на Е. С. Б. ЕГН: ********** с адрес: гр. Стрелча, ул. „**********“ №15
сумата в размер на 750 лева- разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
След влизане в сила на решението, препис от него в едно със Запис на заповед
от 12.10.2018 г. с издател Е. С. Б. в полза на „НД Мениджмънт“ ООД, на основание чл.
194, ал. 2 ГПК да се изпрати на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО- Панагюрище.
3
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4