Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 57 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.И.Н. ***, депозирана чрез адвокат К.А.от
Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 107/31.12.2019г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 312/2018г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 18-0323-000577 от
25.07.2018г., издадено от началник на Районно управление - гр. Велики Преслав,
с което на Н.И.Н. за нарушение на чл. 37,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2
вр. ал. 1, т. 5, предл. 4-то от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/ и за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 4, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се
аргументи за порочност на административнонаказателното производство с оглед
допуснати нарушения при изготвянето на АУАН. Твърди се още, че описаното в
пункт първи от НП деяние е недоказано. По отношение на наложеното с пункт втори
от правораздавателния акт наказание, жалбоподателят счита, че не е допуснал
вмененото му нарушение, доколкото допустимата максимална маса на тегленото от
него ремарке е била 2700 кг. и за него не е следвало да бъде заплатена винетна
такса. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по основателността на жалбата, а в съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се
явява частично основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 01.07.2018 г. в близост до с.
Веселиново, обл. Шумен, до бензиностанция, стопанисвана от „Ейч енд Пи трейд“
ООД гр. Варна, жалбоподателят, управлявайки собственото си МПС л. а. „БМВ Х 5“
с рег. № ******* с прикачено ремарке с рег. № *******, предприел маневра
завиване наляво – за да навлезе в крайпътна територия /посочената
бензиностанция/ едновременно с предприетата вече от водача на движещия се след
него т.а. „Ивеко дейли“ с рег. № *******. В резултат на тази едновременност и
на невъзможността на водачите да преустановят движението на движещите се по
гореописаните пресичащи се траектории, настъпил удар между превозните средства.
За така възникналото ПТП органите по контрол на движението извършили проверка,
при която освен възникналото пътно произшествие било установено, че
жалбоподателят, управлявайки пътен състав с обща маса над 3,5 тона, не
представил доказателство за платена отделна винетна такса, изискуема на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
За тези констатации на 01.07.2018г.
полицай М.З.Д.– младши автоконтрольор в РУ на МВР гр.
В. Преслав, съставил Акт за установяване на административно нарушение № 587/18
г., серия Д бл. № 093307, от 01.07.2018 г. срещу Н.Н.
за това, че на 01.07.2018 г. в 19, 45 ч, на път II-73 км 34+541 в посока от гр.
Карнобат към гр. Шумен при завиване наляво не пропуска товарен автомобил „Ивеко
дейли“ с рег. № *******, движещ се по пътя, който той напуска и се удря в него,
след което т. а. се удря в еластична ограда и в лампиони за осветление. На Н.
било вменено също, че не е заплатил отделна винетна такса за тегленото ремарке
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, с което нарушил чл. 37, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Съдебният състав извел и решаващият си извод относно безспорната установеност
на приписаните на водача нарушения, поради което потвърдил оспорения пред него
санкционен акт.
При извършената служебна
проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура.
Актът е изготвен в унисон с изискванията на ЗАНН, като вписването единствено на
един свидетел не се възприема за съществено опущение, доколкото липсват данни
за очевидци на извършването на нарушението, а вписаният свидетел е такъв по
неговото установяване. Спазени са и императивните изисквания, регламентиращи
съдържанието на издаденото впоследствие НП, като нарушенията, вменявани на
водача са описани по пределно ясен начин, без това да е довело до ограничаване
на правото му на защита.
Касационната инстанция
споделя и мотивите на съда относно безспорната установеност на описаното в
пункт първи от НП деяние. Извършването му от страна на касатора
се потвърждава както от приобщените писмени доказателства, в т.ч. от изготвения
Протокол за ПТП № 1601647, така и от показанията на полицейските служители, в
частност на Мирослав Димитров, който сочи, че е възприел механизма на
настъпване на инцидента след преглед на видеозапис от камерите на намиращата се
в близост бензиностанция. При извършения анализ на събраните доказателства
районният съд е достигнал до правилен извод, че с поведението си
санкционираното лице е допуснало вмененото му нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, който се споделя и от настоящата инстанция. Административното наказание е
определено в съответния размер, поради което законосъобразно постановлението е
било потвърдено в тази му част.
Независимо от това,
касационната инстанция намира, че наложеното с пункт втори от НП наказание
следва да бъде отменено. Видно от съдържанието на правораздавателния акт, на
касатора се приписва извършване на деятелност, противоречаща на изискването на
чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, съобразно която движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Текстът на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в приложимата законова
редакция към момента на изготвяне на АУАН гласи, че за преминаване по
републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа,
както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет
въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, като
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да
ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в
трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни
участъци. От своя страна, чл. 10а, ал. 6 и ал. 7 от ЗП /в редакцията с ДВ, бр. 11 от 2017 г.,
в сила от 31.01.2017г./, действащ към момента на допускане на управлението от
касатора, регламентира категориите превозни средства, за които се заплащат
винетни такси. Понастоящем тази материя е уредена в чл. 10а, ал. 7 от ЗП.
Съобразно правилото на чл. 10а, ал. 9 /ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017г./, когато превозно средство
от категория по ал. 7, т. 3, каквото се явява управляваното от касатора, тегли
едно или няколко ремаркета с технически обща допустима максимална маса над
3,5т. на едното или общо на състава от ремаркета, за състава се заплаща винетна
такса като за пътно превозно средство по ал. 7, т. 2. Това е относимата към
момента на констатиране на нарушението и към момента на издаване на НП редакция
на чл. 10а, ал. 9 от ЗП и съобразно нея АНО, а впоследствие и районният съд са
следвали да преценят дали водачът е дължал заплащането на винетна такса за
тегленото ремарке. Видно от приложените доказателства, допустимата му
максимална маса е 2,7т., поради което разпоредбата е неприложима и за
управлявания състав не се е следвало заплащане на винетна такса. Редакцията на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, изменена впоследствие и в сила към
настоящия момент гласи, че в случаите, когато пътно превозно средство по ал. 7
/съобразно новата регламентация/ се движи с прикачено ремарке, собственикът или
ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория
пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на
ползване на платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото
ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.
Същата обаче не е била в сила към момента на извършване на нарушението. Между
двете редакции съществува ясно разграничима отлика – редакцията в сила към
изготвяне на НП визира масата на ремаркето или на състава от ремаркета, а не
както е приел административният орган на състава ППС. В тази връзка, неправилни
са и изводите на районния съд, доколкото същите почиват на последващото
изменение на разпоредбата, а приложимите към момента на извършване на
нарушението правни норми не сочат на извършване на вмененото на водача нарушение,
описано в пункт втори от НП.
В обобщение на
изложеното, съдът намира, че касационната жалба следва да бъде уважена в частта
ѝ, с която се претендира отмяна на НП в неговия пункт втори. Като резонно
следствие на това се явява и частичната отмяна на решението на районния съд. В
останалата му част то се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 107/31.12.2019г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 312/2018г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил пункт втори от Наказателно постановление №
18-0323-000577 от 25.07.2018г., издадено от началник на Районно управление -
гр. Велики Преслав, с което на Н.И.Н. за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750 лв., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
18-0323-000577 от 25.07.2018г., издадено от началник на Районно управление -
гр. Велики Преслав в частта му, с която на Н.И.Н. за нарушение на чл. 139, ал.
5 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 750 лв.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 107/31.12.2019г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 312/2018г. по описа на
съда в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 17.06.2020 г.