Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
Ботевград, 03.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 746 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК и при условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„Р./Б./“ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: *********,
чрез пълномощник юрисконсулт Е.Д.Д., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника Х.М.Ч. ***, с ЕГН:********** на съществуване на
вземането му, за което е издадена Заповед № 494 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2018г. по ч.гр.д.№ 167/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 680.38 лева
/шестстотин и осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
редовно падежирали главници за периода от 05.08.2017г. до 05.12.2017г., както и
за сумата-главница от 19 818.40 лева /деветнадесет хиляди осемстотин и
осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща предсрочно изискуема
главница, с дата на настъпила изискуемост на 03.01.2018г. по Договор за
потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., както и за сумата в
размер на 514.72 лева /петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от
05.07.2017г. до 02.01.2018г. включително, както и за сумата в размер на 207.35
лева /двеста и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 05.08.2017г. до 23.01.2018г., както
и за законната лихва върху горните суми-главници, считано от датата на подаване
на заявлението на 24.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
При
условията на евентуалност, ако горните искове бъдат отхвърлени, са предявени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД като „Р./Б./“ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: *********, чрез пълномощник юрисконсулт
Е.Д.Д. моли да бъде осъден Х.М.Ч. ***, с ЕГН:********** да заплати
сумата-главница от 680.38 лева /шестстотин и осемдесет лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща редовно падежирали главници за периода от
05.08.2017г. до 05.12.2017г., както да заплати и сумата-главница от 19 818.40
лева /деветнадесет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница, с дата на настъпила
изискуемост на 03.01.2018г. по Договор за потребителски кредит №****************от
28.03.2017г., както да заплати и сумата в размер на 514.72 лева /петстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 05.07.2017г. до 02.01.2018г.
включително, както да заплати и сумата в размер на 207.35 лева /двеста и седем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 05.08.2017г. до 23.01.2018г., заедно със законната
лихва върху горните суми-главници, считано от датата на подаване на исковата
молба на 30.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и да им се
присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които
са представили списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 476
от 22.01.2019г.
В с.з. ищецът „Р./Б./“ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Е.Д.Д./пълномощно
на л.9 и 10/, е депозирала писмена молба
с вх.№ 476 от 22.01.2019г., с която заявява, че поддържа исковете и моли да
бъдат уважени.
Ответникът-Х.М.Ч.
***, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
адв. А.Б.Ц. от САК, е направила възражение по исковете и е представила писмен
отговор с вх.№ 8301 от 17.12.2018г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения му особен представител адв. А.Ц. от САК, оспорва изцяло предявените
искове и твърденията, изложени в исковата молба, че длъжникът е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като няма
доказателства в тази насока. Няма данни по каква причина ответникът не е
получил пратката на адреса в гр.С., както и какво е било съдържанието на
пратката. Твърди, че процесният договор за кредит не е обявен за предсрочно
изискуем. Оспорва съдържането на приложените към исковата молба обратни
разписки и пощенски пликове като твърди, че същите са с невярно съдържание, тъй
като не са спазени правилата за доставка. Оспорва съдържанието на писмо с изх.№
001-118911 от К.Т>-пълномощник и Х.Й.-пълномощник, тъй като нямат правомощия
да отправят покани за доброволно изпълнение, тъй като не е налице предсрочна
изискуемост. Заявява, че писмото, с
което е направено изявление за предсрочна изискуемост от посочените в него
пълномощници не са подписани от лицата посочени като автори на това писмо. Ако
пък са подписали и са служители каква е тяхната длъжност, така че да е ясно, че
те имат тези правомощия по закон. Освен това твърди, че процесният договор за
предоставяне на потребителски кредит съдържа едностранно наложени от кредитора
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143-148 от ЗЗП, за което прави възражение
за нищожност. Следва да се извърши служебна проверка за наличие на противоречие
на договора с императивни материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗКП по
валидността и действителността на договора като разпоредбите по чл.4“лихви
такси и комисионни“, по чл.4.5, по чл.4.10, по чл.9.1, по чл.9.3, по чл.11.2.
В с.з
ответникът Х.М.Ч., чрез назначения му особен представител адв.А.Б.Ц., оспорва
исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №
167/2018г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 25.01.2018г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 494
от 25.01.2018г. по ч.гр.д.№167/2018г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на
парични задължения от страна на ответника, за това, че последният има незаплатени
задължения по Договор
за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., по който „Р./Б./“ЕАД е кредитор, а ответникът е
кредитополучател.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.76/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1927 от 12.04.2018г./л.76/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 746/2018г. по
описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 02.05.2018г.
в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 30.04.2018г., т.е. в едномесечния
срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
От
представеното по делото копие от договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., се
установява, че между Р./Б./“ЕАД като кредитор и ответникът Х.М.Ч. като
кредитополучател е сключен договор за кредит на 28.03.2017г., според който
ищцовата банка му е предоставила паричен
заем в размер на 20 900лв., която ще бъде използвана за рефинансиране на кредит
и потребителски нужди, като договорът влиза в сила от датата на подписването му
и е с краен срок на погасяване на кредита на 05.04.2027г. В чл.4 са уговорени
лихви, такси и комисионни като за ползвания кредит кредитополучателят заплаща
на банката годишна лихва, която е уговорена съгласно отразеното в разпоредби от
чл.4.1 до чл.4.11 от описания по-горе договор за кредит.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите задължения по договора за кредит,
който ответникът следва да погаси на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на
05-то число на съответния месец, считано от 05.05.2017г. до 05.04.2027г., с
включващи приложимата лихва, като размерът на анюитетната погасителна вноска,
дължима за първите 36 месеца с включена лихва е сумата от 223.73лв., като е
уговорено, че при промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна
вноска.
Според изложеното от ищеца в исковата молба ответникът не е заплатил
месечни погасителни вноски с падежни дати-05.08.2017г., 05.09.2017г.,
05.10.2017г., 05.11.2017г. и 05.12.2017г., за което кредиторът е обявил на
03.01.2018г. кредита за предсрочно изискуем, за което е приложил писма с изх.№№ИЗХ-001-118909 от 04.12.2017г. и
№ ИЗХ-001-118911 от 04.12.2017г. до ответника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, адресирани първото писмо до адрес на ответника в
Ботевград, второто писмо до адрес на ответника в гр.С., които няма данни да са
получени от ответника. И двете писма са подписани от пълномощници на ищеца без
да са представени писмени доказателства за предоставените им за това
правомощия.
На 24.01.2018г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа
на РС-Ботевград и на 25.01.2018г. е издадена Заповед № 494 от 25.01.2018г. по
ч.гр.д.№167/2018г. по описа на РС-Ботевград.
От приетата по делото основна съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 1044
от 08.02.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Т., се установява, че след
извършена от нея документална проверка, сумата по договора за кредит, сключен
между страните на 28.03.2017г. е преведена еднократно на 29.03.2017г. по
банкова сметка *** Ч.. Падежът на първата просрочена вноска по кредита е на
05.08.2017г. след като последното плащане е извършено на 05.07.2017г. Към
датата на подаване на заявлението на 24.01.2018г. редовно изискуема главница,
включваща редовно падежирали вноски преди предявяване на предсрочна изискуемост
е сумата от 680.38лв., просрочена редовна възнаградителна лихва за периода от
05.07.2017г. до 02.01.2018г. е в размер на 514.72лв. и начислена наказателна
лихва върху просрочена главница за периода от 05.08.2017г. до 23.01.2018г. е в
размер на 207.35лв.
От приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 2085 от
19.03.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Т., се установява, че ищцовата банка
на 03.01.2018г. е осчетоводила кредита
като предсрочно изискуем с главница от 19 818.40лв., която сума е дължима
и към датата на изготвяне на заключението на 28.01.2019г.
Вещото лице е установило, че след издаване на Заповедта за изпълнение на
парично задължение или към 28.01.2019г. няма извършени плащания по кредита от
ответника, като подробно в табличен вид е обяснило методиката на формиране на
редовна и наказателна лихва по процесния договор за кредит, както и че базовият
лихвен процент за периода от отпускане на кредита до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не е променян и е в размер на 5.20%. Не са
настъпвали промени в икономическата ситуация и в пазарните условия, които са
извън контрола на банката и конкретно промени в лихвения процент на финансовия
пазар на междубанкови депозити за лева по котировка „предлага“, които влияят
върху стойността на банковия ресурс за лева/ SOFIBOR/, както е дефиниран в процесния
договор за банков кредит. Вещото лице е дало заключение, че не са правени
увеличения в SOFIBOR
от банката по отношение на процесния кредит, както и не са правени увеличения
на лихвения процент. Периодът, през който е начислявана договорна лихва по
кредита е 5.20% и е формирана в съответствие с уговореното, действащия SOFIBOR на банката за лева през съответния
период.
Няма данни и твърдения ответникът да е извършил
плащане на процесните суми след издаване на Заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№167/2018г. по описа на РС-Ботевград.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че така предявените искове, а именно за съществуване на вземанията
на ищцовата банка по отношение на ответника,
за които е издадена Заповед № 494
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа на РС-Ботевград, представляват искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
които са допустими, тъй като са
предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата-главница от 680.38 лева /шестстотин и
осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща редовно падежирали
главници за периода от 05.08.2017г. до 05.12.2017г. по Договор за потребителски
кредит №****************от 28.03.2017г.,
е основателен и следва да се уважи
изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че описаното
по-горе вземане на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните
на 28.03.2017г. Договор за потребителски
кредит, твърдейки
неизпълнение на задълженията на ответника, който е кредитополучател или
заемател по същия да погаси вноски с настъпил падеж, а именно редовно падежирали главници
за периода от 05.08.2017г. до 05.12.2017г., тъй като страните са уговорили
погасяване на кредита чрез плащане на
120 анюитетни месечни вноски, дължими на 05-то число на съответния месец, считано
от 05.05.2017г. до 05.04.2027г.
Съгласно чл.430, ал.1 от
Търговски закон/ТЗ/ договорът за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.2 на същия
член е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По своята правна характеристика договорът за банков
кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за
която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки/чл.305 от ТЗ/, при безкасово
плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
В случая от приетите съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещото
лице М.П.Т., които съдът кредитира като компетентни и обосновани, се установява
че кредитът е усвоен от ответника на 29.03.2017г. чрез превод по банковата му
сметка и същият е извършил последно плащане по този кредит на погасителна
вноска с падеж на 05.07.2017г., като размерът на сумата-главница за падежирали
и незаплатени вноски до подаване на 24.01.2018г. на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа на РС-Ботевград, е сумата-главница
от 680.38 лева.
Ответникът е оспорил твърденията на ищеца,
че е надлежно уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, което не
се отразява на основателността на горното вземане, представляващо общия сбор от
месечни погасителни вноски с настъпил падеж преди подаване на заявлението и
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и не заплатени до приключване
на устните състезания от ответника.
Съдът намира, че между страните е сключен
действителен договор за потребителски кредит, който не е нищожен и не съдържа
наложени от ищеца-кредитор неравноправни клаузи съгласно направените за това от
ответника възражения в писмения му отговор, тъй като съгласно чл.143 от Закон
за защита на потребителите /ЗЗП/ понятието „неравноправни клаузи", като в
чл.146 от ЗЗП установява, че „неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално". Съгласно чл.430 от ТЗ договора за
банков кредит има за предмет отпускането, ползването и връщането на определена
парична сума. Договорът за банков кредит трябва да се сключи в писмена форма,
която е за действителност. Същият е двустранен, консесуален, тъй като се
сключва при постигане на съгласие между страните, възмезден, защото
паричната сума се отпуска срещу определена лихва, срочен, обезпечен и целеви.
Според чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, но не и ако са
уговорени индивидуално, какъвто е процесният случай, тъй като ищецът доказа, че
предмет на процесния договор за кредит е конкретно кредитът на ответника и
всяка клауза в него е специална, индивидуално уговорена от страните при
сключване на договора за кредит, с подписване на който те са изявили взаимното
си съгласие по съдържанието на всяка една клауза, съдържаща се в този договор.
Ето защо в чл.4.2.1 от Договора, страните са приели детайлна дефиниция на
SOFIBOR. За никаква недобросъвестност и уговорка във вреда на потребителя не
може да се говори, предвид факта, че отразените договорни клаузи не предвиждат,
че банката може напълно произволно да повишава лихвения процент, а предвиждат
възможност за промяна на същия в зависимост от промените в пазарните условия,
т.е. независимо дали водят до повишаване или понижаване на SOFIBOR, а оттук и
до повишаване или понижаване на лихвения процент по кредита. За да бъде
неравноправна една договорна клауза, уговорката за промяна на формирания лихвен
процент, съответно и на размера на анюитетната вноска, следва да е направена
във вреда на потребителя, да не отговаря на изискванията за добросъвестност и
да води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на
потребителя. В атакуваните клаузи изрично е посочено при какви основания
банката може да променя лихвата в частта SOFIBOR, съгласно настъпилите
изменения на пазарните условия. Следва да се има предвид, че банката променя
SOFIBOR, както в посока увеличение, така и в посока намаление, при настъпването
на някои от основанията посочени в Договора, право, което й е
предоставено от самия закон, при условие, че изпрати уведомление до
кредитополучателя. Изложеното води до логическия извод, че сама по себе си
подобна уговорка е действителна и обвързва страните.
Освен това от приетите съдебно-счетоводни
експертизи се установява, че по отношение на процесния договор за кредит не са правени увеличения в SOFIBOR от банката и увеличения на лихвения
процент.
Настоящият съдебен състав
намира, че и останалите изброени конкретно от ответника клаузи в договора като
неравноправни, а именно по чл.9.1, чл.9.3 и чл.11.2, не се споделят от
настоящия съдебен състав по изброените по-горе правни основания.
По отношение на вторият
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на
вземането на ищеца срещу ответника за сумата-главница от 19 818.40 лева /деветнадесет
хиляди осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
предсрочно изискуема главница, с дата на настъпила изискуемост пна 03.01.2018г.
по Договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., разгледан по същество съдът го намира
за неоснователен като недоказан, по
следните правни съображения:
Настоящият
съдебен състав намира, че срокът на договора за кредит не е изтекъл, тъй като
последната погасителна вноска е с падеж 05.04.2027г. и при така събраните пред
настоящата съдебна инстанция писмени доказателства намира, че възражението на
ответника, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 24.01.2018г. не е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора, а именно на 03.01.2018г. съгласно твърденията на
ищеца за това, тъй като ответникът не е уведомен писмено, поради това, че
приложените уведомителни писма няма данни да са му връчени до 24.01.2018г.,
както и да са подадени от пълномощници на ищцовата банка, тъй като няма
представени писмени доказателства за правомощията на лицата, подписали писмата
като нейни пълномощници.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС,
съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по
договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/, кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви
действието си.
Поради гореизложеното установителният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК за установяване на вземането за сумата-главница от 19 818.40 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница, с дата на настъпила изискуемост на
03.01.2018г. по Договор за потребителски кредит №****************от
28.03.2017г., заедно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението на 24.01.2018г., отразено в
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 494/25.01.2018г. по
ч.гр.д. № 167/2018г. по описа на РС-Ботевград
до 20.11.2018г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователно и
недоказано.
Съдът след като отхвърля изцяло установителния иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за сумата-главница от 19 818.40 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., заедно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението на 24.01.2018г. до 20.11.2018г., следва да разгледа по същество предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а именно за заплащане на сумата-главница от 19 818.40 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., заедно със законната лихва от деня на обявяване на
предсрочната изискуемост на 20.11.2018г. до окончателното заплащане, който намира за основателен като доказан, по следните
правни съображения:
Вземането произтича от сключения между
страните Договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г.,
който е валиден и действителен. От приетата по делото основна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М.Т., която съдът кредитира
като компетентна и обоснована, се установява, че ответникът не е заплатил пет
поредни погасителни вноски за периода от 05.08.2017г. до 05.12.2017г.
включително и съгласно чл.9 и чл.9.2 от сключения между страните Договор за
кредит, при настъпване на случай на неизпълнение, ищецът-кредитор има право
едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени
и непогасени по договора суми за предсрочно и незабавно изискуеми. Ищецът е
упражнил това си право с подадената искова молба с оглед на предявения при
евентуалност осъдителен иск за заплащане на посочената по-горе сума-главница,
включваща непадежиралите главници към момента на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№167/2018 по описа на РС-Ботевград на 24.01.2018г.
Предсрочната изискуемост на
търсената сума-главница е обявена на ответника чрез получаването на 20.11.2018г.
на исковата молба, в която е обявена, чрез назначения особен представител. В
този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение от 18.01.2019г. по т.д.№
193/2018г. по описа на ВКС, І т.о., за това, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба, по който е обективирано
изявление на ищеца-кредитор, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
Предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 от ЗЗД и чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и за разлика от общия принцип по
чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Съдът
намира, че договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението
за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен.
При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, тъй като страните са уговорили кредитът да се връща на
вноски. Съгласно ТР №3/2017г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС се приема, че
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
По отношение на предявения установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК за сумата от 514.72
лева /петстотин и четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.07.2017г. до
02.01.2018г. включително, разгледан по същество е основателен и следва да
се уважи изцяло, тъй като се отнася за възнаградителна лихва за горния период
от време с оглед постигнатите за това уговорки между страните за заплащане на
възнаградителна лихва по договора за кредит, която е част от падежиралите
погасителни вноски за периода от 05.07.2017г. до 05.12.2017г., предсрочната
изискуемост е обявена едва на 20.11.2018г. и размерът съдът съобрази с приетото
основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото.
Разгледан по същество предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 207.35 лева /двеста и седем
лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 05.08.2017г. до 23.01.2018г., е основателен и следва да
се уважи изцяло по изложените по-горе правни съображения, съобразени с постигнатите за това уговорки
между страните за заплащане на наказателна лихва в договора за кредит, който
размер съдът съобрази с приетото основно заключение на съдебно-счетоводната
експертиза по делото, както и с датата на обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита на 20.11.2018г.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора
и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата
от 474.42лв. за направени разноски в хода на заповедното производство /по
ч.гр.д.№ 759/2018г. по описа на
РС-Ботевград/, както и сумата от 1974.53лв. за направени разноски по настоящето
дело, включващи платена държавна такса /495.53лв./, платена нотариална такса /12лв./,
платен депозит за вещо лице/200лв./, юрисконсултско възнаграждение/100лв./ и платен
депозит за особен представител/1167лв./.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Х.М.Ч.
***, с ЕГН:********** на съществуване на вземането на
„Р./Б./“ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: *********, за което е издадена Заповед
№ 494 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница
от 680.38 лева /шестстотин и
осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща редовно падежирали
главници за периода от 05.08.2017г. до 05.12.2017г., както и за сумата в размер
на 514.72 лева /петстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 05.07.2017г. до 02.01.2018г.
включително, както и за сумата в размер на 207.35
лева /двеста и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.08.2017г. до
23.01.2018г., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано
от датата на подаване на заявлението на 24.01.2018г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, предявен от „Р./Б./“ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: ********* срещу Х.М.Ч. ***, с ЕГН:**********
за признаване за установено на съществуване на вземането на
„Р./Б./“ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: *********, за което е издадена Заповед № 494 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 25.01.2018г. по ч.гр.д.№ 167/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 19 818.40 лева
/деветнадесет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща предсрочно изискуема главница, с дата на настъпила предсрочна
изискуемост на 03.01.2018г. по Договор за потребителски кредит №****************от
28.03.2017г., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано
от датата на подаване на заявлението на 24.01.2018г. до 20.11.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.М.Ч. ***, с ЕГН:**********
да заплати на „Р./Б./“ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: ********* сумата-главница от 19 818.40 лева /деветнадесет хиляди
осемстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
предсрочно изискуема главница, с дата на настъпила предсрочна изискуемост на 20.11.2018г.
по Договор за потребителски кредит №****************от 28.03.2017г., заедно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на настъпилата
предсрочна изискуемост на 20.11.2018г.
до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Х.М.Ч. ***, с ЕГН:**********
да заплати на „Р./Б./“ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Л., бул.Н.В.55, Е. ****, с ЕИК: ********* сумата от 474.42лв./четиристотин седемдесет и четири лева и 42 стотинки/ за направени разноски
в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№ 167/2018г. по описа на РС-Ботевград, както да заплати и
сумата от 1974.53лв. /хиляда
деветстотин седемдесет и четири лева и 53 стотинки/ за направени разноски по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/