Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260000, 15
януари 2021 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на петнадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, прокурор …………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 265 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
По процесуалния ред на чл.422 от ГПК е предявен иск с правна
квалификация чл.309а, ал.1 от ТЗ вр.
чл.86 от ЗЗД. Ищец в производството е дружество „ДЕА“ ЕООД, а ответник е
дружество „ЛЕФТЕРОВА-ФСО“ ЕООД. В полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение № 52/20.05.2020г. по ЧГД № 101/2020г. на РС Котел, с която било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми : 620.00
лева, представляващи неплатена цена по договор за търговска продажба, за което
е издадена фактура № **********/04.07.2016г, 233.03 лева, представляващи мораторна лихва за периода от
05.08.2016г. до 13.05.2020г, законната лихва, считано от 19.05.2020 г. до
окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 325.00 лева.
В срока по чл.414а от ГПК
ответникът платил главницата от 620.00 лева, поради което в тази ù част
заповедта за изпълнение била обезсилена.
Тъй като ответницата
оспорила заповедта за изпълнение в останалата част, заявителят предявил иск за
установяване на оспореното вземане за лихва.
Твърди се, че между
страните били създадени трайни търговски отношения от 10 години. Ищецът
предоставял на ответника срещу заплащане стоки (електрически уреди). Настоящото
вземането произтичало от устен договор за търговска продажба, по силата на
който ищецът доставил на ответника два хладилник : Prolux
PS 5120 A+/PFB14 и Prolux
PK 6260 A+/PKS26A, общо на стойност 620.00
лева, за което била издадена фактура № **********/04.07.2016г. Твърди, че
падежът на задължението бил на 04.08.2016г. Сумата по фактурата в размер на
620.00 лева била платена на 28.05.2020г.
Моли съда да признае за
установено в отношения между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
233.03 лева, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата 620.00 лева
за периода от 05.08.2016г. до 13.05.2020г., както и законната лихва върху
620.00 лева, считано от 29.05.2020г. до окончателното изпълнение на
задължението.
Претендира присъждане на
направените по установителното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
не е постъпил отговор срещу исковата молба. Извън срока ответникът е подал
„възражение“, в което се възразява, че стоката била доставена, въпреки
противопоставянето от страна на ответника и въпреки настояванията да бъде
прибрана. Възразява, че фактурата не била подписана.
В съдебно заседание ищeцът се представлява по пълномощие от адв. С.П. ***,
която поддържа иска и претенцията за разноски, съобразно представения списък.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Търговските отношения между ищеца и ответника
датират отпреди повече от 10 години. Ищецът доставя срещу заплащане на
ответника електрически уреди, които ответникът реализира на пазара.
На 04.07.2016г. ищецът доставил на
ответника два хладилника, описани във фактура № **********/04.07.2016 г. - Prolux
PS 5120 A+/PFB14 и Prolux
PK 6260 A+/PKS26A, общо на стойност 620.00
лева с ДДС. Във фактурата е посочена датата на получаване. Във фактурата като
доставчик е посочен ищецът, а като получател – ответникът. Фактурата е описана
в дневника на продажбите на ответника, воден в електронен вид.
На 19.05.2020 г. в РС Котел е образувано ЧГД № 101/2020 г. по заявление
по чл.410 от ГПК, подадено от настоящия ищец срещу настоящия ответник, по което
е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение за следните парични суми : 620.00 лева, представляващи неплатена цена по договор
за търговска продажба, за което е издадена фактура № **********/04.07.2016г,
233.03 лева, представляващи моратарна лихва за периода от 05.08.2016г. до 13.05.2020г,
законната лихва, считано от 19.05.2020 г. до окончателното изпълнение на
задължението и разноски в размер на 325.00 лева.
Заповедта за изпълнение № 52/20.05.2020 г. е била получена от ответника,
тогава длъжник, на 28.05.2020г. и в срока по чл.414 от ГПК е била оспорена. Към
възражението е приложена операционна бележка от 28.05.2020г., с която
ответникът е платил на ищеца сумата 620.00 лева, а като основание за плащане –
описаната по-горе фактура. Извършеното плащане не се оспорва от ищеца.
В частта ù относно главницата в размер на 620.00 лева е прието,
че възражението има характер на такова по чл.414а от ГПК и с разпореждане №
475/08.07.2020г. заповедта е обезсилена в тази ù част. За останалата част
е прието, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК, с което вземането за лихва
се оспорва, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на оспореното вземане. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Горните факти съдът установи след
анализ на всички събрани писмени доказателства, съдът кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК. С оглед на писмените
доказателства, вкл. и тези, представени от ответника, съдът обсъди и
признанието на факти по реда на чл.175 от ГПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Страните са търговци и в
отношенията им намират особените правила на ТЗ, съгласно чл.286, ал.1 и презумпцията на ал.3, извън които за неуредените
въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и търговския обичай.
Съгласно уеднаквената
практика, формирана по реда на чл.290
от ГПК, която макар по действащата уредба да няма задължителен характер,
но се възприема
от настоящия съдебен състав - напр. решение № 166/26.10.2010
г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.
д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
т.о, решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването
ù в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване - изрично в този смисъл е решение № 42 от
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Следователно е без значение липсата на
подпис на получател, какъвто довод се релевира от ответната страна. Щом фактурата е била включена в дневника на
продажбите, то ответникът се е уверил в нейната автентичност, независимо от
липсата на подпис на издателя ù. Съгласно §1, т.65 от ДР на ЗДДС,
„автентичност на произхода“ е уверение за самоличността на доставчика или на
издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от
страна на получателя по доставката.
Фактурата е била издадена по
повод сключен между договор за търговска продажба и съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая съдът приема, че е уговорено друго,
а именно – 04.08.2016г., когато е падежът на задължението за плащане. Установи
се, че цената е платена след образуване на заповедното производство и е
безспорно, че ответникът е бил в забава за изпълнение, в която хипотеза са
приложими общите правила на глава ХХІ от ТЗ. Според чл. 309а от ТЗ, когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако
не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В отклонение от общото правило на чл.303а, ал.3 от ТЗ, във фактурата е посочен едномесечен срок за плащане на задължението, с
настъпването на който ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва, без да е
необходима покана. Изчислен чрез он лайн calculator. bg, размерът на
мораторната лихва за периода от 05.08.2016г. до 13.05.2020г. е 237.32 лв.
Претендираният размер е 233.03 лева. Допустимостта на такова изчисление е
санкционирано отдавна в практиката (напр. решение № 83 от 25.06.2020 г. на ВКС
по т. д. № 496/2019 г., II т. о.).
Искът за законна лихва върху
главницата за периода от 29.05.2020г. до окончателното изпълнение на задължение
следва да се отхвърли, тъй като лихвоносното задължение е платено на
28.05.2020г.
По отговорността за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските,
направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск. С
тези мотиви производството по делото беше прекратено в частта му, в която беше
предявен установителен иск за разноските, направени по заповедното
производство.
Не е направено обаче искане за присъждане на разноските,
направени от заявителя в хода на заповедното производство, поради което е
недопустимо съдът да се произнася по тях. Претендират се само разноските по
исковото производство и само за тях е представен списък – 25.00 лева държавна
такса и 300.00 лева. Претенцията е основателна, тъй като съдът установи, че
адвокатското възнаграждение е платено.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.309а,
ал.1 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК в
отношенията между ищеца “ДЕА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град Велико
Търново, ул. Седми юли 23, и ответника „ЛЕФТЕРОВА-ФСО“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище град Котел, ул. Проф. Г. Генов 11, че ответникът дължи на ищеца сумата
233.03 лева (двеста тридесет и три лева и три стот), представляваща мораторна
лихва за периода от 05.08.2016г. до 13.05.2020г., дължима поради забавено
плащане на сумата 620.00 лева, представляваща цена по договор за търговска
продажба на стоки по фактура № **********/04.07.2016г, за която в полза на ищеца
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение № 52/20.05.2020 г. по
частно гражданско дело № 101/2020 г. на РС Котел, като отхвърля иска за законна
лихва върху сумата 620.00 лева, дължима за периода след 29.05.2020г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЛЕФТЕРОВА-ФСО“ ЕООД, с посочени
данни, ДА ЗАПЛАТИ на “ДЕА“ ЕООД, с посочени данни, сумата 325.00 (триста
двадесет и пет) лева, представляващи направени по настоящото дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :