№ 14749
гр. София, 17.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110120534 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„т“ ЕАД е предявило срещу М. Д. Х. установителен иск с правно основание чл. 422, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 3504,16 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. „Е“, ет.,5, ап. 148, аб. № 229336, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.09.2021 г., до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил цялата дължима цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск, като твърди, че е сключил извънсъдебно споразумение с ищеца, по
което извършва плащания, поради което моли за отхвърляне на иска. Поддържа, че след
предявяване на иска е била заплатена сумата от 1502,07 лева. Сочи, че ищецът не може да
иска изпълнение, доколкото след сключеното извънсъдебно споразумение, същият не
притежава неудовлетворено материално право с настъпил падеж. Оспорва иска за законна
лихва, доколкото в извънсъдебното споразумение между страните, ищецът се задължил да
не претендира такава.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „тс“ ЕООД не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
1
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата
молба, сключеното между страните споразумение и извършените от ответника плащания,
безспорно между страните е, че ответникът е клиент на топлинна енергия, респ. безспорно е
наличието на облигационно правоотношение между страните за доставяне на топлинна
енергия в процесния имот. Не се спори и относно размера на претендираните за процесния
период вземания, поради което и тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване с доклада по делото.
Съгласно представеното по делото споразумение от 16.11.2021 г., сключено между
страните, е уговорено задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, да бъдат заплатени от ответника на 12
вноски, всяка в размер на по 500,69 лева, платима ежемесечно на 16-то число от месеца в
периода от 16.11.2021 г. до 16.10.2022 г. включително, като ищецът се е съгласил да не
начислява законна лихва за забава върху сумите предмет на споразумението. По делото е
безспорно, а и от неоспорените и приети платежни нареждания се установява, че ответникът
е заплатил на ищцовото дружество за погасяване на процесното задължение сумата в общ
размер на 3504,16 лева, с което съгласно изявленията на ищеца е погасено в цялост
предявеното вземане.
Ето защо предвид извършените плащания се налага извод, че претендираната от ищеца
сума е погасена изцяло, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Въпреки, че причина за отхвърлянето на предявения иск е извършеното от ответника
плащане в хода на процеса, приложение в случая следва да намери общото правило на чл.
78, ал. 3 ГПК, като в полза на ответника бъдат присъдени претендираните и направени от
него разноски. Този извод се обуславя с оглед сключеното между страните споразумение, с
което страните уреждат отношенията си във връзка с вземанията предмет на заповедта за
изпълнение, впоследствие предмет на разглеждания иск. Със същото страните са уговорили
разсрочено плащане на задълженията с конкретно определен падеж на всяка вноска, като
предмет на исковата молба (подадена на 15.04.2022 г.) се явяват неизискуеми вземания, а
именно вноските с ненастъпил падеж, дължими в периода от 16.04.2022 г. до 16.10.2022 г.,
включително. В тази връзка следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че не е налице
забава в изпълнение на задълженията на ответника по споразумението преди предявяване на
иска, а и след това, което обстоятелство, освен че не е спорно между страните, се установява
и от събраните по делото доказателства. При това положение съдът намира, че ответникът
не е станал повод за завеждане на делото, доколкото предмет на исковата молба е било
неизискуемо към момента на подаването й вземане на ищеца, поради което и в полза на
ответника се дължат претендираните и направени разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Неоснователно е релевираното от ищеца в тази връзка
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „т“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
2
София, ул. „я“ № 23Б, срещу М. Д. Х., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20,
вх. Е, ет. 5, ап. 148, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3504,16 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. „Е“, ет.,5,
ап. 148, аб. № 229336, ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
54261/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „т“ ЕАД, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „я“ №
23Б да заплати на М. Д. Х., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „хс“, бл. 20, вх. Е, ет. 5,
ап. 148, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието в процеса на „тс“ ЕООД, като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3