РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         261 041               27.10.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18951                                            по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 и чл.127а ал.2 от СК.

Производството е образувано по искова молба на М.М. лично и като законен представител на С.Г. против И.Г.. Ищцата твърди, че ответникът е баща на детето, като с Решение, постановено по гр. д. № 14641/2013г. по описа на СРС бил осъден да заплаща издръжка от 70лв. месечно. Ответникът от ***г. до ***г. бил заплатил три пъти издръжката. Трудовото възнаграждение на майката било между 600 и 800 лева. Твърди се, че понастоящем разходите за С. са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал значителен период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Детето посещава училище, закупува му се облекло, лекарства. Необходими са средства за отопление, телефон, лаптоп и други.

Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 300лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира се с исковата молба също да бъде разрешено на детето на страните, придружавано от майка си, да напуска пределите на Република България без да е необходимо за това съгласие на бащата до с. ч. н. *** ***, В. и И. за период от 5 години. Да бъде издаден международен паспорт на детето.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че е завишена претендираната издръжка. Неоснователни са посочените разходи, част от които били за домакинството, не за детето. Друга част били предполагаеми. Твърди, че във възможностите му е да заплаща издръжка от 160 лева. Относно претенцията по чл.127а СК счита, че с оглед въведените забрани за пътуване, искът следва да се отхвърли.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

С.Г. е дете на И.Г. и М.М..

От показанията на с. Т. К., с. н. и., се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. Бащата последните години не полагал грижи за дъщеря си. Бил заплатил само няколко издръжки. Майката подготвила детето за учебната година като закупила дрехи, помагала, обувки, униформи. Лаптоп и принтер били нужни за възлаганите на учениците проекти. Майката теглила кредит като средствата били използвани за ремонт на детската стая и почивка. На детето се давали 5 лв. на ден джобни. Били водени преговори между страните да даде бащата декларация за пътуване на детето извън България. Ответникът се съгласил, но така и не получил изпратените му по куриер книжа. С. искала да пътува, тъй като б. й х. в Г. н. м..    

Съдът дава вяра на показанията на с. съгласно чл. 172 от ГПК.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От приобщените доказателства е видно, че майката получава месечен облагаем доход от около 900 лева, а ответникът – 700 лева.

За да бъде уважен искът за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди около 7 години. За изминалия период от време е налице промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 70 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче на *** години.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490 лева, от които минимум 190лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че доходите на майката са по-високи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че не разполага със средства за това. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – ***г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 250 лв. до претендираната сума от 300 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Не се доказаха разходи за детето, които да обосноват този размер на претенцията, както и възможност на бащата да я покрива с оглед размера на неговите доходи.

Неоснователна е претенцията издръжка да бъде присъдена в увеличен размер една година преди подаване на исковата молба за периода от 20.11.18г. до 20.11.19г. от 70 лв. на 300 лева. Този въпрос е решен с влязъл в сила съдебен акт и е недопустимо пререшаването му. Издръжката за едногодишен период преди иска може да бъде присъждана само при първоначалното й определяне. Не и при настъпила промяна в обстоятелствата.

Следва да бъде уважен иска относно определяне местожвеенето на детето да е при майката. Детето живее в едно домакинство с майка си и тя упражнява родителските права.

При извършване на преценката дали следва да се разреши на детето да пътува извън границата следва да се изходи преди всичко от интереса на детето. С оглед на това и на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на С. да пътува извън границите на страната с майка си до д. ч. н. *** ***, В., С. И. и Р. Т. за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. Следва да бъде разрешено и издаването на международен паспорт. За да достигне до този извод съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страната на бащата, респективно - от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, реално биха се накърнили основни права на детето като пълноправен гражданин на страната. В тази връзка следва преди всичко да се посочи уреденото в основното законодателство на страната изконно право на всеки б. г. да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Именно с оглед интересите на детето и следва да бъде дадено необходимото разрешение за пътуване, както и за издаване на международен паспорт. По този начин ще бъде осигурена възможност на детето да почива с майка си, с б. с. и. с., да посещава различни страни, да разшири кръгозора си. Към настоящия момент в България и в други държави на *** съществуват ограничения в предвижването, забрани за провеждане на масови мероприятия. Посещения на определени части от *** са рискови. Но съдът приема, че се касае до временни ограничения. И за срокът на разрешението от пет години, ще отпаднат. Даденото разрешение е възможност за детето да пътува, като естествено е конкретното пътуване да бъде съобразено с конкретната обстановка от майката. Препоръки се дават от Министерство на външните работи за степента на риск. 

Искът следва да бъде уважен и в частта да бъде издаден международния паспорт.

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 500лв. заплатено възнаграждение на а., както и 50 лева държавна такса. С оглед частичното уважаване на иска, следва направените от ищеца разноски да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част.

Ответникът не претендира разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 149.20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.  

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 14641/2013г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от И.В.Г. ЕГН ********** с адрес: *** на С.И.Г. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.М. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 70.00 лв. на 250.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева, както и за периода от 20.11.2018г. до 20.11.2019г.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.И.Г. ЕГН ********** при нейната майка М.Д.М. ЕГН **********.

РАЗРЕШАВА на детето С.И.Г. ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България с майка си М.Д.М. ЕГН ********** до д.-ч. н. *** ***, В., С. И. и Р. Т. за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила без да е необходимо за целта съгласие на бащата И.В.Г. ЕГН ********** като в тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

ОСЪЖДА И.В.Г. ЕГН ********** да заплати на М.Д.М. ЕГН ********** сумата от 458,00 лв. /четиристотин петдесет и осем лева/, представляващи направени разноски.

ОСЪЖДА И.В.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 149.20 лева /сто четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

Вярно с оригинала.

С.А.