Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 23.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при
секретаря ……. Десислава Гюзелева ……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 867 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1416 от 23.07.2019г., постановено по
гр.дело № 2251/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, съдът е ОТХВЪРИЛ
предявения иск от Д.А.П., ЕГН
**********,*** против ОДМВР –
ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване: гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 3, с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР, чл.187, ал.5, т.2, вр. с чл.179, ал. 2 от ЗМВР с цена на иска 1 515лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.А.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР – ПЛЕВЕН, с адрес за призоваване:
гр.Плевен, ул. Сан Стефано № 3, направените по делото разноски за
юрк. възнаграждение в размер на 150лв.
Осъдил на основание чл.77 от ГПК Д.А.П., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС, направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50лв. и възнаграждение
на вещо лице размер на 100лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила
въззивна жалба от Д.А.П. чрез адв.М. М. от ПлАК, в която се твърди, че
решението е неправилно и незаконсъобразно. Съдът е приел, че положения от ищеца
нощен труд не следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ в дневен с коефициент
от 1,143, защото на служителите от МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен
труд. Твърди, че заплащането на нощния труд с 0,25лв. на час не изключва
преизчисляването на същия в дневен с горния коефициент, защото чл.8 и чл.9
НСОРЗ се прилагат едновременно.
Моли съда да отмени решението и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предявения иск за сумата от
2 635,76лв. неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от
превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от
18.04.2016г. до 31.03.2019г.
Ответникът по въззивната жалба ОД на МВР – Плевен, представлявана от Директора К.Н.
чрез гл.юрк.П.Ф. подават Отговор, в който се излагат доводи за неоснователност
на подадената жалба. Въззиваемата страна моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно. Ако намери, че следва да се приложи
гражданското законодателство, да обсъди чл.9Г НРВПО и да потвърди решението в
отхвърлителната Част за периода 01.01.2018г. – 17.07.2018г. и да им присъди
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Д.А.П.
е в служебно правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което е изпълнявал
длъжността полицай в РУ –
Левски при ОД МВР гр.Плевен.
Безспорно е също така, че за процесния период от 10.04.2016г. до 10.04.2019г. ищецът е полагал
труд на смени при 12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на
работното време и тримесечно отчитане на отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС
е приел, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в
процесния период е действала друга Наредба, а именно Наредба № 8121 з – 776 /29.07.2016г., в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на
нощния труд в МВР и следователно не са
приложими разпоредбите на НСОРЗ. Според ПлРС за да се твърди, че е
налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а
всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, видно от
платежните бележки. От въпросите към ВЛ намерил, че е видно, че ищецът не е
полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с
цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0,25лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено
полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на
които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Приел, че това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8ч. дневен труд към 7ч. нощен труд. Ако се извърши заместване
по посоченото съотношение, за служители
на МВР същото ще е 8ч. дневен труд към 8ч. нощен труд, при което се
получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил
задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен
труд, поради което искът отхвърлил като неоснователен.
Тези съображения не се споделят от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Следователно дължи се обсъждане на конкретните оплаквания.
През процесния исков период са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Тази от 2016г. обаче е отменена
с Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г.,
5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
За процесния период същата е действала, а отмяната й
води до липса на уредба занапред.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. /в сила до 02.08.2016г./ предвижда, че
при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия
брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния период.
След отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените
Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016г./, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове
нощен труд с коефициент, аналогично на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/2014г.
Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този
въпрос.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, следва да се приеме, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
Писмо с
изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП) няма нормативна сила и анализирането му би довело до противоречиви разбирания относно
приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Съгласно
чл.143 КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.
142, ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен
период предвид чл.187,
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На
01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно
по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г.
за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
С оглед гореизложеното следва да се приеме
,че положените съгласно приетата по делото съдебна експертиза часове нощен труд
за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г. не следва да се превръщат в дневен
такъв.
Видно от заключението на ВЛ - л.47 от
първоинстанционното дело, за 2018г. ищецът има положен нощен труд само за
третото и четвърто тримесечие, но не и за периода от 01.01.2018г. до 30.06.
2018г. Поради това в неговия случай ограничението не следва да се прилага.
В съдебно заседание на 18.07.2019г. по
искане на ищеца, ПлРС е допуснал на осн. чл.214 ГПК изменение на иска досежно
размера на същия – вместо за 1 200лв. ТВ за извънреден труд за периода от
10.04.2016г. до 10.04.2019г. искът да се счита предявен за 1 515лв., до
който размер при съобразяване на заключението на ВЛ същият е основателен.
С оглед гореизложеното следва да се
отмени изцяло атакуваното решение на ПлРС и искът да се уважи, но не както се
претендира във ВЖ – за 2 635,76лв. и за периода от 18.04.2016г. до 31. 03.2019г.,
защото съдът не може да присъжда повече от поисканото по ИМ и пред първата
инстанция.
В частите относно разноските като
вместо това се осъди ОД на МВР – Плевен да заплати държавна такса по сметка на
ПлОС в размер на 90,90лв., от които 60,60лв. за първата инстанция и 30,30лв. за
въззивната жалба, както и по Бюджета на съдебната власт – 100лв. за в.л.,
платени от ПлРС. Представен е Договор за правна помощ – л.55 от делото на ПлРС,
за разноски на ищеца пред първата инстанция в размер на 300лв. за адвокатски
хонорар. В Отговора е налице принципно възражение за прекомерност. Съгласно
чл.7 ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
вънаграждения размерът на адвокатското възнаграждение е повече от 300лв., поради
което не следва да се редуцира.
Досежно разноските за въззивното
производство такива не се претендират, но ответната Дирекция дължи д.т. по ВЖ.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение № 1 416 от 23.07.2019г. по гр.д. № 2251/ 2019г. по описа на Районен съд
– Плевен изцяло като незаконосъобразно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен чрез Директора В.В.
да заплати на Д.А.П., ЕГН ********** сумата от 1 515лева, представляваща
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 336
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за
периода от 10.04.2016г. до 10.04.2019г. 2 350 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 10.04.2019г. – датата на ИМ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен чрез Директора В.В.
да заплати на Д.А.П., ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща разноски
за първата инстанция.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен чрез Директора В.В.
да заплати по сметка на ПлОС д.т. в размер на 90,90лв., от които 60,60лв. за
първата инстанция и 30,30лв. за ВЖ, а така също и в Бюджета на Съдебната власт
– по сметка на ПлРС - 100лв. за вещо лице.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.