Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2097 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Ф.Г.М. срещу П.на
РБ за осъждането й да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и негативни психически преживявания, обществено
злепоставяне и отстраняване от длъжност, от повдигане на обвинение за
престъпление, като наказателното производство е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че през юли 2014 г. срещу него и други
полицейски служители от моторизирана група за бързо реагиране „С.“ били
повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група, за което се
предвиждало наказание лишаване от свобода от три до десет години. Срещу Ф.М.
бил внесен обвинителен акт в Специализиран наказателен съд. На 04.10.2017 г.
съдът постановил оправдателна присъда по образуваното НОХД № 1451/2015 г.
Присъдата влязла в сила на 20.02.2018 г.
Незаконното обвинение предизвикало трайни и интензивни
неблагоприятни последици в живота на ищеца. М. се оказал изолиран от колеги и
приятели и ограничил общуването си в рамките на семейната си среда. Страхувал
се да не бъде осъден и лишен от свобода. Имал проблеми със съня и изпитвал напрежение
и безсилие. Скоро след повдигане на обвинението бил дисциплинарно уволнен,
което довело до финансови затруднения за семейството на ищеца. Близките му
поели грижите по икономическото осигуряване на децата му. Съпругата му го
укорявала за положението, в което изпаднал, тъй като търпяла несгоди като
държавен служител и това породило напрежение между съпрузите. Медиите
отразявали арестите на М. и колегите му, като акцентирали на длъжностите им
като служители на МВР. Голямата дъщеря на ищеца изпитвала неудобство пред
съучениците си, че баща й е уличен като престъпник. Съседите също променили
отношението си към М..
Търпените неимуществени вреди ищецът оценява на сумата от
50 000 лева, като моли да му бъде присъдена и законна лихва върху
претендираното обезщетение от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане.
П.на РБ счита размера на иска за завишен. По отношение на
ищеца не била прилагана мярка на процесуална принуда, ограничаваща правата му
на гражданин. Счита за недоказани твърдените сериозни увреждания. Напротив,
след приключване на наказателното производство Ф.М. бил назначен на същата
длъжност и продължил да изпълнява служебните си задължения, а колегите и
приятелите му възобновили контактите си с него. П.на РБ не следвало да отговаря
за медийни публикации във връзка с развитие на производството, тъй като данни
за това не били изнесени от нейни служители.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е приет
като писмено доказателство заверено копие на договор за правна защита и
съдействие № 477191/05.12.2014 г., за завеждане на дело по ЗОДОВ.
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което Ф.Г.М. е оправдан, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните в производството, че с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.07.2014 г. Ф.М. е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК
и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
Впоследствие,
на 02.07.2015 г. Ф.М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК за това, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на гр. София в
качеството си на длъжностно лице - на длъжност старши полицай в Моторизирана
група за бързо реагиране „С.“ към Специализирани полицейски сили при отдел
„Охранителна полиция“ – СДВР, назначен със заповед рег. № 5097/11.09.2010 г. и
на длъжност старши полицай, категория Е - І степен, в 02 група на 02 сектор
„Моторизиран сектор за бързо реагиране „С.“ към отдел „Специализирани
полицейски сили“ – СДВР, назначен със заповед рег. № 7021/11.04.2014 г., е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по
чл. 301 от НК), ръководена от И.М.В.и с участници: Г.С.Б., Й.С.Д., В.Г.Н., С.М.М.и Л.К.Л., като групата е създадена с користна цел
(обогатяване с парични средства от лица при контрол над действията им по Закон
за движение по пътищата), и в групата участват длъжностни лица.
Взета му
е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева.
На 23.11.2015
е изготвен обвинителен акт от прокурор при Специализирана прокуратура, с който Ф.Г.М.
е обвинен в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от
НК.
По
образуваното НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд е
постановена присъда на 04.10.2017 г., с която Ф.Г.М. е оправдан по повдигнатото
му обвинение.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което
ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от
предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка
презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на
извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето на
размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с причинените от незаконното обвинение вреди - засегнати човешкото
му достойнство и чест, чувство на страх, унижение и безсилие, финансови и
семейни проблеми.
Неминуемо
е привличането към наказателна отговорност за извършено тежко умишлено
престъпление да породи страх у подсъдимия от осъждане.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.М.се установява,
че психическото и физическо състояние на М. е било негативно повлияно от незаконното
обвинение. Преди 2014 г. нямал семейни и здравословни проблеми. По време на висящността
на процеса се страхувал, че ще бъде осъден и лишен от свобода. Дистанцирал се
от хората и не молел за помощ, от каквато имал нужда в личен и финансов аспект.
Поради обвинението в престъпление във връзка с длъжността, която заемал, Ф.М. бил
отстранен от длъжност и това породило финансови проблеми за семейството му. Изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден. Нервирал се от медийното
отразяване на случая, което оказало негативно отражение и върху училищния живот
на голямото му дете. След приключване на наказателното производство М.
възстановил отношенията си с повечето си приятели, а отношенията в семейството
му се нормализирали. Отново започнал работа в полицията.
За да
определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява
тежестта на обвинението и обстоятелството, че за престъплението, за което като старши
полицай му е било повдигнато обвинение се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
При
незаконно повдигане на обвинение се засяга правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице и това води до настъпване на вреди за потърпевшия
– негативно отражение върху психиката от несигурността на изхода. Ф.М. е
привлечен като обвиняем през юли 2014 г., а наказателното производство е приключило
през февруари 2018 г., или наказателното преследване е продължило три години и
половина. Освен че е бил неколкократно разпитван по досъдебното производство, М.
се е явявал като подсъдим на всяко от проведените 11 съдебни заседания,
продължили с часове поради разпит на свидетели, основно поради събиране на
гласни доказателства.
В
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, за доказаните неблагоприятни последици
от незаконното повдигане и поддържане на обвинение за извършване на тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК (подкуп при изпълнение
на служебни задължения като полицай) дължимият размер на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца е 10 000 лева. Това обезщетение е съобразено
с обстоятелствата, че ищецът не е осъждан, а е работил в правоохранителните
органи, което допълнително е утежнило положението му. На обвинението е дадена
широка медийна гласност, довела до общественото му злепоставяне, което обуславя
по-висок интензитет на засягане на неимуществените блага на ищеца (така решение
№ 132/03.05.2016 г. по гр. д. № 5861/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
За
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева искът е неоснователен,
тъй като е завишен от гледна точка на онези вредни последици, които безспорно
се доказа да са настъпили за ищеца. Производството е приключило в разумен срок,
на една инстанция, а отстраняването от работа е поправено с ново назначаване на
М. в институцията, в която е работил преди привличането му като обвиняем.
Сумата от 10 000 лева съдът намира за достатъчна, за да компенсира в най-пълна
степен вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на пострадалия. Целта
на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Определеното
обезщетение от 10 000 лева се дължи със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 20.02.2018 г. до окончателното
изплащане.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на
Р.Б., с адрес гр. София, бул. „******да заплати на Ф.Г.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което била постановена оправдателна присъда, ведно
със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: