Решение по дело №7326/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260628
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330207326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260628

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

06.10.2021г.                                                                             гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и първи юли              две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Г.

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 7326 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-010078 от 28.09.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „*****”, в ЧАСТТА, с която на Н.И.Н.., ЕГН ********** на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП.      

    ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да ЗАПЛАТИ на Н.И.Н.., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр. Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                         

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-010078 от 28.09.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „*****”, с което на Н.И.Н.., ЕГН ********** на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят Н.И.Н.., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание - лично и чрез процесуалния си представител – адв. А.С., обжалва  НП единствено в частта, относно наложеното му наказание  - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178 Ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, като моли Съда да отмени процесното наказателно постановление в тази част. Претендира разноски.

Жалбоподателят не оспорва постановлението в останалата част, с която му е наложено административно наказание за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП и на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева. Ето защо и в тази му част НП не подлежи на разглеждане по същество, доколкото липсва обжалване от страна на санкционираното лице.

Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е представено писмено становище, с което се счита жалбата на Н.И.Н.. за неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 01.09.2020 г. от актосъставителя А.В.С.  е съставен акт за установяване на административно нарушение против Н.И.Н.. за това, че на същата дата около 11:10 часа в община Марица, на път Автомагистрала № А-1-AМ Тракия” - 132 км, управлявал товарен автомобил „Мерцедес 315  ЦДИ Спринтер КА 43“ с рег.№ *****, собственост на „*****” ЕООД с БУЛСТАТ:***** като се движил  в  лентата за принудително спиране на АМ Тракия без повреда или здравословен проблем и без да използва обезопасителен колан. Актосъставителят квалифицирал извършеното като нарушения на чл.58, т.3, пр.1 ЗДвП и чл.137А, ал.1 ЗДвП. Възражения не били подадени в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.В.С., потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него, но заявява, че няма спомени за случая. Съдът кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като обективни и незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по извършване на нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на обективната действителност.

В качеството на свидетел бе разпитан и свид.В.Р.И. , ангажиран от жалбоподателя Н.. От показанията му се установява, че е колега на жалбоподателя и в деня на констатираните нарушения Н. му се обадил като му съобщил, че автомобилът му е загрял, а И. го посъветвал да спре и да налее малко вода, след което да тръгне. Жалбоподателят така и направил, но точно на тръгване до бензиностанция „Ромпретрол“ бил спрян от полицейските органи, които му съставили акт. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични, последователни, дотолкова, доколкото служат за установяваване на обективната действителност и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Съгласно квалификацията под която е подведено констатираното нарушение, а именно - чл. 58, т.3 от ЗДвП  при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Същевременно чл. 59, ал.1 от ЗДвП предвижда,че водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. В настоящия случай в показанията си актосъставителят, заявява, че не си спомня за случая и какви са били конкретните обстоятелства по констатираното нарушение. От друга страна и в противовес на отразената в АУАН и НП фактическата обстановка, от показанията на свид. И. става ясно, че на процесната дата и място товарен автомобил „Мерцедес 315  ЦДИ Спринтер КА 43“ с рег.№ ***** е получил повреда, тъй като  двигателят му е загрял, поради което се наложило отбиване и спиране в лентата за принудително спиране на автомобила, за което свидетелстват и фактура с № *****от 14.09.2020г., и поръчка с № ***** от 14.09.2020г., както и фактура с № *****, и поръчка № ***** от 08.09.2020г., от които е видно, че към процесната дата автомобилът е имал проблеми именно с охладителната система и разширителния съд. Тези проблеми съдът намира именно за независещи от жалбоподателя обстоятелства, които не само са го принудили да спре в лентата за принудително спиране извън платното за движение, но и при които законът позволява именно такова поведение. Отделно от това от показанията на свид. И. се установява „спиране на автомобила”, а не „движение” в лентата за принудително спиране - така както е вменено на жалбоподателя, тъй като жалбоподателят е бил спрял автомобила докато отстрани проблема, а проверката е била инициирана точно при потегляне и излизане от лентата за принудително спиране.

Предвид  горното, следва да се отбележи, че декларативното потвърждение от актосъставителя на отразените в акта фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по извършване на нарушението, в допълнение с твърденията, че не си спомня случая, има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо акта. По делото не бяха приобщени никакви други фактически материали, от които да се установят  обстоятелствата при извършване на нарушението, поради което се налага и извода за съставяне на акта при неизяснена фактическа обстановка.

Необходимо е да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Едва след като събере категорични данни е обосновано да наложи и наказание.

Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят Н. да е осъществил така вмененото му нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, Съдът намира, че неоснователно той е бил санкциониран.

 С оглед всичко изложено, съдът приема за недоказано вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което наказателното постановление, като издадено въз основа на порочен акт, следва да бъде отменено в обжалваемата част като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед отмяната на НП следва да се присъди възнаграждение за адвокатско представителство, тъй като е налице своевременно и надлежно искане в този смисъл от жалбоподателя. Съгласно приложения договор за правна защита е заплатена сумата от 300 лв. Към момента на сключване на договора – 01.02.2021г. това е минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Поради което и няма как същото да бъде намалено, въпреки направеното възражение от въззиваемата страна.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                    

 

 

 

Вярно с оригинала:

/А.Ф./