РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Дряново, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100035 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът “Банка ДСК” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че
с Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018 г. предоставили на С. И. К.
сума в размер на 10000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на равни
месечни вноски на 11-то число от месеца. Твърдят също, че съгласно договор за
поръчителство от същата дата „Банка ДСК“ ЕАД приели като обезпечение по кредита
солидарната отговорност на поръчителя – ответникът П. К.. С договора било уговорено,
че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент от 8 % годишно, формиран от
стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,163 % и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 7,837 % при изпълнение на Условията по „Програма ДСК Партньори плюс“
Приложение № 2. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в
резултат от неизпълнение на условията, бил променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния СОФИБОР към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,272 %. Съгласно
Приложение № 9.1 за промоционалните условия до 31.08.2018г. по стандартни кредити
за текущо потребление по „Програма ДСК Партньори плюс“ и заявка за ползване на
1
преференциален лихвен процент кредитополучателят се съгласил, че за ползването на
промоционалните условия на банката за кредити за текущо потребление в лева с лихвен
процент 8 % се задължава да превежда работна заплата по разплащателната сметка в
банката, да ползва платежен пакет ДСК Рау+, заявяване на SMS уведомяване при
просрочие в издължаването на предоставения кредит и допълнителен продукт/услуга:
месечно плащане на минимална осигурителна вноска в размер най-малко на 10 лв. в
ДПФ „Родина".
Договорът бил сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем
начин. Като всички елементи на договора били представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, като били
спазени всички реквизити, цитирани в чл. 11 от ЗПК. Преди кредитополучателя да бъде
обвързан с предложението за кредит била предоставена необходимата преддоговорна
информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и Общите условия, прилагани по кредити за
текущо потребление, за което кредитополучателя изрично декларирал към датата на
подписване на договора. Съгласно чл. 19 от договора ответникът приел относимите
Общи условия и поел задължението да заплаща такси и разноски съгласно Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ АД прилага по извършваните
услуги за кредити за текущо потребление. Таксите и разноските били посочени на
ответника и станали неразделна част от договора чрез Приложение № 3.
Заявяват, че на 15.06.2018г. кредитът бил усвоен по разплащателната сметна на
кредитополучателя С. К.. Съгласно чл. 7.2.4. от Общите условия в случай, че избраният
лихвен индекс (EUROBOR или SOFIBOR) няма котировки за повече от 1 месец или
индексът престанал да съществува, лихвеният процент по заварените договори щял да се
формира от друг подобен публично достъпен индекс и надбавка като общият лихвен
процент не се променял към момента на замяната. В този случай Банката уведомява
кредитополучателя за стойността на новата лихвена база със съобщения на видно място
в поделенията на Банката и на интернет страницата. Във връзка с измененията в
законодателството на РБългария в Закона за потребителския кредит (ДВ, бр. 20 от
06.03.2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) и в Закона за кредитните институции (ДВ, бр. 51 от
19.06.2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) на 28.06.2018г. на интернет страницата на банката
било публикувано уведомление за промени в ОУ по съществуващи към 01.07.2018 г.
договори за кредит /линк https:/dskbank.bg/новини-и-
промоции/детайли/2018/06/28/уведомление-за-промяна-на-общите-условия-приложими-
към-договорите-за-кредити-на-физически-лица и на 29.06.2018г. на интернет страницата
на банката било публикувано Уведомление за замяна на СОФИБОР, използван при
определяне на лихвата по кредити на физически лица в лева /линк
https://bankadsk.bg/новини-и-промоции/детайли/2018/06/29/уведомление-за-замяна-на-
софибор-използван-при-определяие-иа-лихвата-по-кредити-на-физически-липа-в-лева.
В уведомленията клиентите били информирани от банката, че поради настъпилите
2
нормативни изменения използваният от „Банка ДСК“ АД лихвен индекс „6-месечен
СОФИБОР" не спрял да отговаря на новите изисквания на европейското и местното
законодателство и БНБ спира да го изготвя. Считано от 01.07.2018 г. и въз основа на чл.
7.2.4 от ОУ, Банка ДСК го заменя с друг индикатор, който бил приет като бенчмарк за
лихвен процент съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на
Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на
финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на
инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на
Регламент (ЕС) № 596/2014 ЮВ. L 171/1 от 29 юни 2016 г.), или индекс и/или
индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или от Националния
статистически институт или комбинация от тях, а именно: „Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години". Както
по-горе беше посочено съгласно чл. 7.2.4 от ОУ по заварените договори от 01.07.2018 г.
лихвения процент започвал да се формира от новия референтен лихвен процент, равен
на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" и изравнителен дисконт, като крайният
лихвен процент останал непроменен към датата на извършване на замяната. Ролята на
изравнителния дисконт била да гарантира непроменяемост на крайния лихвен процент
към датата на замяната – понеже към 01.07.2018 г. стойността на новия индикатор била
по-висока от стойността на Софибор. Новият индикатор се изменял, както и Софибор –
два пъти годишно – на 15.01. и 15.07. Как се случвало това било описано в ОУ по
всички видове кредити от 2018 г., а стойностите му били обявени на интернет
страницата на Банката.
В конкретния случай с договора за кредит от 15.06.2018 г. индексът 6-месечен
СОФИБОР , респ. РЛП „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" се изменял с намаление в котировките,
съответно на лихвения процент по кредита на 15 януари и 15 юли. По този начин
вноските за лихвата, образувана от индекса 6-месечен СОФИБОР, респ. РЛП „Среден
лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден
до 2 години" намалявали спрямо договорените с първоначалния погасителен план от
15.06.2018 г.
Не така стоял въпроса по отношение на изпълнението от страна на
кредитополучателя на условията за ползване на фиксирана преференциална надбавка от
7,837 % по „Програма ДСК Партньори плюс“. Тъй като кредитополучателят спрял
превода на заплатата си всеки месец по разплащателната сметка, обслужваща кредита,
както и не било извършвано ежемесечно плащане на минимална осигурителна вноска в
размер най-малко на 10 лв. в ДПФ „Родина“ съгласно Промоционалните условия по
стандартните кредити за текущо потребление по „Програма ДСК Партньори плюс“ –
Приложение 9.1. На основание т. 8, т. 9 и т. 10 от Условията по „Програма ДСК
3
Партньори плюс“ преференциите били отнети частично или напълно. Поради тази
причина лихвения процент, който се прилагал поради неизпълнението станал
действащия към момента РЛП „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в
лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,272 %.
В срока за издължаване на кредита била допусната забава при изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя да връща в определените срокове и размер
съгласно договора и погасителния план месечни вноски. Съгласно извлечението от
счетоводни книги до датата на изпращане на покана-уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита не били платени 8 броя месечни вноски както следва:
11/05/2021 г. неиздължена вноска в размер на 148,46 лв.; 11/04/2021 год. - 148 46 лв.,
11/03/2021 год., 148,46 лв., 11/02/2021 год. - 148,42 лв.. 11/01/2021 год. - 148,42 лв.;
11/12/2020 год. -148,42 лв., 11/11/2020 год. - 148,42 лв., 11/10/2020 год. - 68,34 лв.
Поради неплащането в срок на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 п.п. съгласно
чл. 18.1. от Общите условия към договора. Общата сума, натрупана за забава върху
просрочената главница за периода от 12/09/2020 г. до 18/05/2021 г. била в размер на
13,93 лв.
Посочват, че на солидарните длъжници С. И. К. и ответника П. И. К. били
изпратени покани-уведомления с изх. № 0050-20-00262/ 19.01.2021 г. и № 0050-20-
00263/ 19.01.2021 г. на последно известните на банката адреси на местоживеенето им. За
уведомяването им била сезирана ЧСИ З. В. по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Длъжниците не били открити на адресите им, поради което връчител на ЧСИ е залепил
уведомление за явяване в кантората в 14-дневен срок. Длъжниците не били изпълнили
указанията за явяване и уведомлението било удостоверено за връчено. Банката
заплатила разходи за връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост на
длъжниците, видно от приложените фактури от 23.03.2021 г. в размер на 180 лв. по
сметката на ЧСИ З. В.. Съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които
„Банка ДСК“ АД прилагала по извършваните услуги за кредити за текущо потребление
кредитополучателя, респ. поръчителя били задължени да заплатят такса от 120 лв.
Като последица от връчване на уведомленията и неплащане на повече от 90 дни
на вноските по кредита, „Банка ДСК“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем на
19/05/2021 г. След подаване на заявление по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 169/2021 г.
Районен съд Дряново издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжниците С. И. К. и П. И. К., като ги осъдил да заплатят солидарно на „Банка ДСК“
АД следните суми: 8 570,48 лв. - главница по договор за кредит за текущо потребление
от 15/06/2018 г. заедно със законната лихва върху главница от датата на подаване на
4
заявлението в съда - 20.05.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 709,06 лв.
договорна лихва за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021 г.; сумата от 13,93 лв. лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 12.09.2020г. до
18.05.2021 г.; както и направените разноски в заповедното производство - 235,87 лв.
държавна такса платена за образуване на заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни
суми образували изпълнително дело № 1159/ 2021г. при ЧСИ З. В., рег.№ 734 ОС
Габрово. В хода на действията по уведомяване на длъжниците ответникът П. И. К. не
бил открит на адреса, тъй като не живеел на него съгласно удостовереното от връчителя
на ЧСИ на 18.11.2021 г. Издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 169/ 2021 на
Районен съд Дряново и поканата за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК били
връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 ГПК заповедният съд по ч. гр. дело № 169/2021 г. указал на
ищеца възможността да предяви настоящия установителен иск срещу ответника П. И.
К..
Ответникът като поръчител останал задължен и след падежа на главното
задължение, тъй като „Банка ДСК“ АД предявила заявление по чл. 417 ГПК в 6-
месечния срок след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Нормата на чл. 147 от
ЗЗД била спазена и с оглед условието, че настоящата искова молба за съществуване на
вземанията се смятала за предявена от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 ГПК), поради което всички давностни
и преклузивни срокове, вкл. срока по чл. 147 ЗЗД били спрени или прекъснати от
подаването на заявление. Поради допусната забава в заплащането на сумата 8 570,48 лв.
– главница по договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г., заедно със
законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението в съда -
20.05.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 709,06 лв. – договорна лихва за
периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021 г.; сумата от 13,93 лв. лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021 г.; както и
разходи за уведомяването на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем в размер на 120,00 лв.; както и направените разноски в заповедното
производство молят съда да приеме за установено, че ответникът П. И. К. дължи
връщане на „Банка ДСК“ АД на горепосочените суми. Молят да им бъдат присъдени
разноските по настоящото дело, включително юрисконсултско възнаграждение, като
съдът се произнесе и относно сторените в заповедното производство разноски - платена
държавна такса за подаване на заявление 185,87 лв. и присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
5
ответника адв. К. от АК – Габрово. В същия се твърди, че предявените искове, макар и
допустими, били изцяло неоснователни и недоказани. Дори да приемело, че ответникът
бил подписал т.нар. „Договор за поръчителство" с дата 15.06.2018г., счита, че не било
възникнало целеното с този договор правоотношение и не било налице поръчителство
по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите. В договора не било
посочено точно по кой договор за кредит се поемало поръчителството. Не била
попълнена датата на договора за кредит, което създавало неяснота относно
задължението, по което се поемало поръчителството. По аргумент от цитирания
законов текст, кредитодателят имал спрямо поръчителя същите задължения, каквито
имал спрямо кредотополучателя по силата на Закона за потребителския кредит. По
делото нямало данни ответникът П. К. дали бил получил преддоговорна информация
във формата на попълнено Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
Въпреки изрично записаното в т. 12 на стр. 2 от договора за кредит за текущо
потребление, преддоговорна информация не била получена и от кредитополучателя С.
К.. Към исковата молба ищецът представил писмени доказателства, озаглавени
„Погасителен план и ГПР", съдържащ накрая текст „Преддоговорна информация" и
„Такси по кредити за текущо потребление". Структурата на двата документа и
съдържанието им били различни от изискуемите съгласно стандартния европейски
формуляр - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
Ако се приемело, че представеният погасителен план не бил преддоговорна
информация, а споменатото в т. 5 от кредитния договор Приложения № 1 – погасителен
план, то не била спазена формата за действителност на документа. Шрифтът, на който
бил изготвен погасителният план, както и част от другите приложения, бил по-малък от
12, в нарушение на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 (евентуално чл. 5, ал. 4)
от ЗПК. Това влечало недействителност на целия кредитен договор на основание чл. 22
от ЗПК.
Прави възражение за изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника - поръчител П. К.. Видно от констативния
протокол от 22.03.2021 г. на ЧСИ З. В., поканата – уведомление, изх. № 0050-20-00262/
19.01.2021 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до длъжника С. К. се
считала за връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 19.03.2021 г. По искане на „Банка ДСК"
АД било предявено заявление по чл. 417 / ГПК срещу длъжника и поръчителя пред
Дряновски районен съд, на основание което било образувано ч. гр. дело № 169 / 2021 г. и
били издадени заповед за незабавно изпълнение № 71/ 20.05.2021 г. и изпълнителен лист
№ 54/ 20.05.2021 г. Заповедното производство не било исково и не можело да доведе до
правните последици от предявяване на иск по смисъла на чл. 147 от ЗЗД. Едва
настоящето производство било исково, но то било инициирано на 11.02.2022 г. – след
преклузията.
6
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 169/ 2021г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против длъжниците П. И. К. и С. И. К. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 71/ 20.05.2021 г., като е разпоредено да заплатят солидарно сумата 8 570,48
лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 20.05.2021г. до окончателното й изплащане,
сумата 709,06 лв. – дължима договорна лихва за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021г.,
сумата 13,93 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от
12.09.2020г. до 18.05.2021г., както и сумата 235,87 лв. – разноски.
С определение от 16.12.2021г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника П. И. К. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си само по отношение на този длъжник.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника П. И. К.
настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление се
установява, че същият бил сключен на 15.06.2018г. между “Банка ДСК” АД и С. И. К.,
като кредитополучател, като дружеството отпуснало на кредитополучателя кредит в
размер на 10000 лв. за срок от 120 месеца. Определен бил променлив лихвен процент 8
%, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,163% и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7,837% при изпълнение на условията на програма
ДСК Партньори плюс Приложение № 2. Съгласно договор за поръчителство от
15.06.2018г. ответникът П. И. К. се задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задължението му по договор за кредит за текущо
потребление без дата и общите условия към него, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя за сумата 10 000 лв. и при променлив лихвен процент.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че кредитополучателят П. К. усвоил еднократно сумата от 10 000 лв. на
15.06.2018г. Кредитополучателят внесъл сума в размер на 3747,17 лв., която послужила
за погасяване на следните задължения: главница – 1433,10 лв., договорна лихва –
2312,09 лв. и санкционна лихва - 1,98 лв. В сроковете за издължаване на кредита била
допусната забава. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на основание
получено уведомление от длъжника относно обявената предсрочна изискуемост считано
от 19.05.2021 г. Към тази дата заемателят дължал осем броя погасителни вноски , както
следва: 11.10.2020г. – 68,22 лв., 11.11.2020г. -148,42 лв., 11.12.2020г. – 148,42 лв.,
11.01.2021г. – 148,42 лв., 11.02.2021г. -148,42 лв., 11.03.2021г. - 148,46 лв., 11.04.2021г. –
7
148,46 лв. и 11.05.2021г. -148,46 лв. Размерът на непогасената главница към 20.05.2021
г. бил 8566,90 лв., на непогасената договорна лихва до 18.05.2021 г. бил 693,53 лв., а на
непогасената лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
12.09.2020 г. до 18.05.2021 г. – 13,89 лв. При сключване на договора за кредит бил
договорен преференциален променлив лихвен процент 8 % годишно. Съшият бил
начислен за вноските с падеж 11.07.2018г., 11.08.2018г., 11.09.2018г., 11.10.2018г.,
11.11.2018г., 11.12.2018г., 11.01.2019г. и 11.02.2019г. за вноската с падеж 11.03.2019г.
бил начислен лихвен процент от 7,96% поради промяна в РЛП. За вноски с падеж
11.04.2019г., 1105.2019г., 11.06.2019г., 11.07.2019г., 11.08.2019г. и 11.09.2019г. бил
начислен лихвен процент 13,41 поради забава на погасителна вноска, лихва на превод
на работна заплата и вноска в ДПФ на ПОК „ДСК Родина“. За вноските с падеж
11.102.109. – 11.01.2020г. бил начислен лихвен процент 7,95 поради промяна на РЛП. За
вноска с падеж 11.02.2020г. бил начислен лихвен процент 13,40 поради забава на
погасителна вноска, лихва на превод на работна заплата и вноска в ДПФ на ПОК „ДСК
Родина“. За периода 11.02.2020г. – 11.02.2021г. бил начислен лихвен процент 13,38
поради забава на погасителна вноска, лихва на превод на работна заплата и вноска в
ДПФ на ПОК „ДСК Родина“. И за периода 11.03.2021г. 11.05.2021г. бил начислен
лихвен процент 13,34 поради забава на погасителна вноска, лихва на превод на работна
заплата и вноска в ДПФ на ПОК „ДСК Родина“.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установи, че
всички печатни текстове в договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г.,
общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, промоционални
условия до 31.08.2018г. по стандартни кредити за текущо потребление обезпечени с
поръчителство - Приложение № 9.1 от 15.06.2018г., заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян по
програма "Партньори плюс"- Приложение 2, декларация от С. К. за предоставяне на
преддоговорна информация от 15.06.2018г., искане за потребителски кредит вх. №
321/18.05.2018г., peг. форма № 4006390 са отпечатани със серифен шрифт "Times New
Roman" с размер 12 pt. Всички печатни текстове (включително и цифровите в
таблицата) в
погасителен план и ГПР са отпечатани със серифен шрифт "Times New Roman" с размер
11 pt. Всички печатни текстове в такси по кредити за текущо потребление – приложение
№ 3 са отпечатани със серифен шрифт "Times New Roman" с размер 9 pt.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не
8
се оспорва от особения представител на ответника, че на 15.06.2018 г. между банката и
С. И. К. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
последният получил по банков път сумата 10000 лв. За погасяване на дадената парична
сума бил договорен променлив годишен лихвен процент в размер на 8 %, годишен
процент на разходите 9,34 %, срок на кредита 120 месеца и размер на вноската по
кредита 125,83 лв.
Изпълнението на задълженията по договора за кредит било обезпечено с
поръчителство, като на 15.06.2018г. бил сключен договор между банката и ответника П.
И. К.. С договора за поръчителство поръчителят се задължил спрямо кредитора на друго
лице - длъжник да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника. Предметът и
обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя.
Неоснователно е възражението на особения представител, че не било ясно кой договор
се обезпечавал с поръчителство. Действително в приложения по делото договор за
поръчителство не е посочен номер и дата на договора за кредит за текущо потребление.
В съдържанието на договора за поръчителство е посочено, че договорът за кредит е за 10
000 лв., за 120 месеца и при променлив лихвен процент. Доколкото договорът за
поръчителство е отпечатан на същата страница като договора за кредит и доколкото в
него се съдържат основните параметри на кредита, съдът счита, че за ответника
безспорно е станало ясно кой договор за кредит се обезпечава. Още повече, че по делото
не се твърди кредитополучателят да е имал сключени и други договори с банката за
сумата 10 000 лв. и срок 120 месеца.
Поради изложеното следва да се приеме за установено по делото, че ответникът
поел поръчителство за задълженията на кредитополучателя и от това качество
произтича солидарната му отговорност. Възражението на особения представител на
ответника за изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД е неоснователно. Съображенията за това
са следните :
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР №
4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
поради неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е
предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право следва да
бъде упражнено от страната, на която то принадлежи, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
„Банка ДСК“ ЕАД е представила по делото покана – уведомление за връчването
чрез ЧСИ З. В., рег. № 734 на КЧСИ, с която уведомява кредитополучателя за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Поканата – уведомление е оформена като връчена
9
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК с констативен протокол от 22.03.2021г.
Уведомяването чрез ЧСИ се извършва при приложение на правилото на чл. 18,
ал. 5 на ЗЧСИ. При връчването от частния съдебен изпълнител, респективно от
натоварен от него служител, се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато
изпълнителят (връчителят) не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва
да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането
му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в
двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да
получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47,
ал. 5 ГПК.
В настоящия случай ищецът е избрал като способ на връчване на покана, с която
упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез ЧСИ рег.
№ 734 на КЧСИ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи редовното
връчване на поканата, представи доказателства, че частният съдебен изпълнител,
респективно връчителят, е процедирал по чл. 47 ГПК. Налице е редовно отбелязване –
посещения на адреса на 04.02.2021 г., 14.02.2021 г. и 05.03.2021 г. и залепено
уведомление на 05.03.2021 г. Извършени са три посещения на адреса, едно от които
14.02.2021г. в почивен ден, неделя. Посещенията са били извършени в рамките на един
календарен месец. Към 05.03.2021 г. са били налице предпоставките за залепване на
уведомление. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават съда
да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната,
носеща тежестта на доказване, са осъществени. Поради това съдът приема, че
връчването на поканата за предсрочна изискуемост на кредитополучателя е
осъществено редовно на 22.03.2021г.
В производството по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, същият ще се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като към този момент ще се считат настъпили както материалноправните, така и
процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай следва да се
приеме, че кредиторът е предявил иска от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК в съда (20.05.2021г.), като това е станало в преклузивния шестмесечен срок по чл.
147 от ЗЗД, който е започнал да тече от 22.03.2021г съобразно посоченото по-горе.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 и 24 от ЗПК, поради липсата на
подписан от кредитополучателя стандартен европейски формуляр. Действително по
делото не е представен такъв формуляр. Съгласно чл. 12 от договора обаче с
10
подписването му кредитополучателя е заявил, че му била предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и общите условия за предоставяне на
кредит за текущо потребление на физически лица с оглед вземане на информирано
решение за сключване на договора. Ето защо съдът намира, че при сключване на
процесния договор не са били нарушени изискванията на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от
ЗПК.
По възражението за недействителност съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Безспорно договорът за кредит е сключен в изискуемата
се писмена форма. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, се установи, че текстът на договора е изпълнен със серифен шрифт "Times
New Roman" с размер 12 pt, което отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Погасителният план, съгласно заключението на вещото лице е изпълнен със серифен
шрифт "Times New Roman" с размер 11 pt. Съдът съобрази, че съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа погасителен план,
като изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за действителност следва да бъдат изпълнени
и по отношение на него. За процесния договор от една страна е налице нарушение на
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на
всички елементи на договора, а от друга е нарушено изискването за шрифт не по-
малък от 12 по отношение на елементите на договора, като погасителният план е
изпълнен с шрифт 11, а някои от приложенията съдържат и шрифт 10. Поради което
приема, че неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК води до
недействителност на целия договор за потребителски кредит.
На съда е известно, че съгласно §2 от ДР на ЗПК в закона са
въведени разпоредбите на Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, §2, б. „з“ от Директивата се предвижда, че в
договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на
вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването. Според чл. 10, §2, б. „и“ и §3 от Директивата само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В случая процесният договор за кредит
бил сключен при променлив лихвен процент и съдържа информация за броя,
периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска. Размерът на
погасителните вноски обаче е посочен единствено в погасителен план, като е в чл. 5 от
договора е предвидено, че погасителният план съдържа и информация за общата сума,
дължима от кредитополучателя. По делото безспорно се установи, че по време на
действие на договора за кредит лихвеният процент неколкократно се е променял, което
е променяло и размерът на вноската по кредита. Поради което намира, че в настоящия
случай не са спазени всички законови изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което
11
налага извод за недействителност на договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи. Съобразно практиката на ВКС по реда
на чл. 290 от ГПК при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК
недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 от ЗПК,
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл.
23 от ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата
стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД. В този смисъл решение
№ 50174/ 26.10.2022г. по гр. дело № 3855/ 2021г. на ВКС, IV гр. отделение и решение
№ 60186/ 28.11.2022г. по търг. дело № 1023/2020г. на ВКС, I търг. отделение.
В исковата молба се признава, че кредитополучателят е заплатил част от
дължимите месечни вноски. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че кредитополучателят е заплатил на кредитора сумата 3747,17 лв., с която
са били погасени 1433,10 лв. – главница, 2312, 09 лв. – лихва и 1,98 лв. лихва за
просрочие. На основание чл. 23 от ЗПК съдът приема, че с платените суми е погасена
част от дължимата главница за сумата 3747,17 лв. По изложените съображения
установителните искове следва да се уважат само в частта за съществуване на
вземането на ищеца за главница в размер на останалата неплатена главница от 6252,83
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2021г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда) до окончателното изплащане. В
частта относно разликата до пълния претендиран размер на главницата от 8570,48 лв.,
за сумата 709,06 лв. – договорна лихва за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021г., за
сумата 13,93 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода от
12.09.2020г. до 18.05.2021г., както и за сумата 120 лв. – такса разходи предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1053,40 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 200
лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
12
производство в размер на 156,67 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
(обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, община ***,
ул. ”***” № **, представлявано от изпълнителните директори Ю. Б. Г. и Д. Д. М., с
пълномощник старши юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център В.
Търново, ул. ***, че П. И. К., ЕГН **********, с. ***, общ. Дряново дължи по Договор
за кредит за текущо потребление от 15.06.2018г. СУМАТА 6252,83 лв. (шест хиляди
двеста петдесет и два лева и осемдесет и три ст.), представляваща непогасена главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 169/ 2021г. по описа на Районен съд
Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТХВЪРЛЯ исковете за главницата за разликата до
пълния претендиран размер от 8570,48 лв., както и за сумата 709,06 лв. – договорна
лихва за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021г., за сумата 13,93 лв. – лихвена надбавка
за забава върху просрочена главница за периода от 12.09.2020г. до 18.05.2021г., както и
за сумата 120 лв. – такса разходи, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. И. К., ЕГН **********, с. ***, общ. Дряново ДА ЗАПЛАТИ на
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, община ***,
ул. ”***” № **, представлявано от изпълнителните директори Ю. Б. Г. и Д. Д. М., с
пълномощник старши юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес Финансов център В.
Търново, ул. *** СУМАТА 1053,40 лв. (хиляда петдесет и три лв. и четиридесет ст.) –
разноски в исковото производство и СУМАТА 156,67 лв. (сто петдесет и шест лв. и
шестдесет и седем ст.) – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 169/
2021г. по описа на Районен съд Дряново съобразно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
13
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
14