№ 645
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 34876/07.06.2022 г., подадена от С. Х. Б. с
ЕГН:********** чрез адвокат В. Г. от САК срещу решение № 631/28.05.2022 г., постановено по
търг. дело № 882/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 20220511173348 на С. Б. чрез адвокат В. Г. срещу отказ с рег. №
20220429161854/03.05.2021 г. по заявление образец А4 с вх. № 20220429161854 на жалбоподателя,
с който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването
на прекратяване участието на жалбоподателя като съдружник в „БАС Енерджи” ООД с
ЕИК:*********, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на градския съд, че не било установено
надлежно връчване на предизвестието за напускане на ответното дружество. Твърди, че в ТЗ и
ЗТРРЮЛНЦ нямало предвидени специални правила относно начина на връчване на
уведомлението, нито че то следвало да се връчи на конкретен съдружник или на едноличния
собственик на капитала. Следователно адресат на уведомлението било самото дружество като
връчването следвало да се извърши съгласно общите правила за връчване на съдебни книжа и
призовки по ГПК. Връчването на търговци и на юридически лица ставало или чрез законните им
представители (управител, изпълнителен директор, др.) или в канцелариите им чрез всеки
служител или работник, който бил съгласен да ги приеме, в който случай следвало да се посочат
имената и длъжността на получателя.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и
1
вместо него постанови ново, с което да укаже на Агенция по вписванията към ТРРЮЛНЦ да
впише по партидата на търговско дружество „БАС Енерджи” ООД с ЕИК:*********
обстоятелствата, заявени за вписване със заявление с вх. № 20220429161854.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Агенция по вписванията гр. София, бул. „Витоша“ 2 чрез юр.к.
И. К. е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я
остави без уважение и потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира
присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата
по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за
процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните
съображения от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на С. Х. Б. с вх. №
20220511173348, подадена чрез адвокат В. Г. срещу отказ рег. № 20220429161854/03.05.2021 г. по
заявление образец А4 с вх. № 20220429161854 на жалбоподателя, с който от длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на
жалбоподателя като съдружник в „БАС Енерджи” ООД с ЕИК:********* на основание чл. 125, ал.
2 ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателя като съдружник в дружеството по поле 19 от
партидата на дружеството.
Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи, че
неправилно АВ - ТРРЮЛНЦ приел, че съдружникът нямал право сам да поиска заличаването си;
че последиците от напускане на съдружник не били част от елементите на състава, за които
длъжностното лице по регистрация следи служебно; че не се установявало връчване на
предизвестието за напускане на надлежен представител на дружеството.
Агенцията по вписванията е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна по
съображенията, изложените в отказа. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение, с което е оставил без уважение жалбата, градският
съд, след като е приел, че заявителят С. Х. Б. е легитимиран да подаде процесното заявление чрез
упълномощен от него адвокат, е направил извод, че следвало да бъде постановен отказ по така
подаденото от жалбоподателя заявление, тъй като предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ, отправено
на 13.10.2021 г., удостоверено като получено на 07.12.2021 г., всъщност не било надлежно връчено
на „БАС Енерджи” ООД, доколкото дружеството нямало вписан управител, а и не се установявало
получилото предизвестието лице – П. В., да е било упълномощено да получава предизвестия, както
и липсвало уведомяван на отделните съдружници.
Настоящият съдебен състав намира следното:
От представените от Агенция по вписванията и приложени по делото копия на документи,
както и при справка в търговския регистър се установява, че по партидата на „БАС Енерджи” ООД
с ЕИК:********* е подадено от адвокат В. Г. от САК, изрично упълномощен от С. Х. Б., заявление
по образец А4 с вх. № 20220429161854 за вписване на промени, изразяващи се в заличаването на
С. Х. Б. като съдружник в дружеството, поради прекратяване на членственото му правоотношение
2
в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Към заявлението са приложени документ за внесена държавна такса; адвокатско
пълномощно; писмено предизвестие за напускане на съдружник – молба вх. на „БАС Енерджи”
ООД № 49/07.12.2021 г., върху която е отбелязано и удостоверено с подпис, че е получена на
07.12.2021 г. от П. В. – на длъжност секретар; декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.
По така подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
атакувания отказ, като е приело, че съдружникът в дружеството не е легитимиран заявител по чл.
15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съответно не може да делегира такива права и на упълномощения адвокат;
както и че едновременно с това, не се установявало и надлежно връчване на предизвестието за
напускане на съдружника и оттам – не се установявало да бил изтекъл срокът по чл. 16 от
дружествения договор, т.е. не се установявало да била осъществена хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема
следните правни изводи:
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или
актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл.
21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице (т. 3), а
легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, заявлението е подадено от неоправомощено лице. Заявител в регистърното
производство е упълномощеният адвокат В. Г. от САК. Действително, разпоредбата на 15, ал. 1, т.
4 ЗТРРЮЛНЦ дава правна възможност на адвоката да бъде заявител в регистърното производство,
ако е упълномощен за това, легитимацията му обаче е производна от легитимацията на неговия
упълномощител. За да породи упълномощаването право за адвоката да извърши валидно
заявяването, лицето, което го е упълномощило, следва да има самостоятелното право да бъде
заявител в регистърното производство на някое от предвидените в чл. 15, ал. 1, т. 1-3 ЗТРРЮЛНЦ
основания. Видно от представеното пълномощно, С. Х. Б. в качеството му на физическо лице е
упълномощил адвокат В. Г. от САК да го представлява пред Агенция по вписванията и да подава
документи и заявления, включително и такова по образец А4, каквото е и процесното.
Съдружникът в дружество с ограничена отговорност обаче не може да бъде заявител, по смисъла
на чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Не е налице хипотезата по т. 1 на посочената разпоредба, тъй като
съдружникът не осъществява законно представителство на дружеството с ограничена отговорност.
Не е налице и хипотезата на т. 3, поради обстоятелството, че в българското законодателство
липсва норма, която да признава правото на съдружника в това му качество да заявява
обстоятелства за вписване или заличаване в търговския регистър. Чл. 125, ал. 2 ТЗ не съдържа
текст в този смисъл, каквато например е редакцията на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ. Недопустимо е
обаче прилагането по аналогия на тази норма или друга подобна, тъй като въпросът за
прекратяването на участие в дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е неуреден по
смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ има конкретен адресат –
управителят на дружество с ограничена отговорност и така предоставеното му правомощие е в
защита на неговия интерес именно в това негово качество, тъй като в организационната структура
на дружеството с ограничена отговорност съдружникът и управителят имат различни права и
задължения. Тъкмо с оглед различното им правно положение - на съдружника, като носител на
членствено правоотношение (участник в дружеството) и на управителя, като орган на управление
3
на дружеството, приложението по аналогия на цитираната норма, е недопустимо.
Налага се извод, че е налице порок в легитимацията на заявителя – чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ,
тъй като заявлението не изхожда от оправомощено лице. За този порок не е предвидена
възможност за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, поради което същият във
всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление.
Предвид гореизложеното, макар и по различни съображения от тези, изложени от
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, с което е
потвърден атакувания отказ следва да бъде потвърдено.
Относно претендираните от Агенция по вписванията разноски:
Съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на
разноски в това производство (определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., №
60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и
др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, създадената нова ал. 6 на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по
реда на ГПК“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в
ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни
производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.
Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да
има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по
отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за
решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на
регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният
характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски,
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка
на единствената страна в производството - молителят.
По тези съображения, претенцията на Агенция по вписванията за присъждане на разноски е
неоснователна и не следва да се уважава.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 631/28.05.2022 г., постановено по търг. дело № 882/2022 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5