Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                            

                                                  № 2894

                               гр.Варна, 23.07.2010 година

                                В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненски районен съд, XXXVти състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година  в състав:

                                                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

при секретаря О.Ж. като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 8321 по описа за 2008 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Г.В.Д. и Д.Т.Д., с която се твърди, че са наследници на Т. П. П.,б.ж. на гр.В., починала на **.**.****г. Твърдят, че последната е придобила по наследство от майка си Е. П. Д., която от своя страна е придобила по наследство от своя баща Д. К. В. нива в землището на ************, м.*******, с площ от **,*дка, която Д. К. В.е придобил чрез покупко-продажба с крепостен акт № ***/****г. Твърдят, че имота е  внесен в ТКЗС от Т. П., като в с.з. уточнява, че имота е прехвърлен по емл.регистър на съпруга й Д. Ю. и той е внесъл имота в ТКЗС / л.132/. Релевира, че част от този имот им е възстановен в качеството на наследници на Т. П. П.,б.ж. на гр.В., починала на **.**.****г. с решение № 889/10.06.2002г. на ПК-В. като имот № ** по КП от 1997 год  и по ПНИ възстановената част представлява имот № ****. Твърдят, че ответниците оспорват правото им на собственост като завели иск срещу тях, но същите не били собственици, тъй като извършената замяна била нищожна поради липсата на форма, липсвал протокол за замяна, липсвало идентичност на имотите, вписани в протокола и извлечението и имот № ****. Предвид това молят да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр.В., кв.************, съставляващ ПИ № **** по ПНИ на СО"*******", район "**.*********", с площ от **** кв.м., при граници: ПИ №№ ****, ****, ***, път и дере, оцветен в жълт цвят на приложената на л.36 от делото скица. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Поради настъпила по време на производството смърт на ищеца Г.В.Д.,***, поч. на **.**.**г., като негови правоприемници са встъпили в процеса В.Г.В. и И.Г.К. , на осн. чл.227 ГПК .

Ответниците по делото, Р.Д.В., С.Д.В., П.В.В. и Р.В.П., оспорват предявените искове. Твърдят, че са придобили собствеността на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от наследодателката им П. Д. М., б.ж. на гр.В., починала на **.**.****г., която от своя страна е придобила собствеността върху процесния имот по силата на влязла в сила замяна с решение на ТПС комисия, обективирана в Протокол от 05.12.1974г. В условията на евентуалност, се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1986г. до настоящия момент. Оспорват активната материално-правна легитимация на ищците, като оспорват правото на собственост на наследодателката Т. П. П. на процесния имот към момента на извършване на кооперирането. Твърдят , че не е налице идентичност между процесния имот и имота, описан в решение № 889/10.06.2002г. на ПК-В.. Оспорват законосъобразността на решение № 889/10.06.2002г. на ПК-В.а. Твърдят, че имотът, описан в крепостен акт № ***/****г. , не е идентичен с процесния имот. Претендират разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 889/10.06.02г. на ПК – В. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. П. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следните имоти: лозе с площ от *,***дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ************, м.Под *******то, имот № част ** от КП от 199.г., и нива от *,000дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ************, м.*** *******то, имот № част ** от КП от 199.г, заявени с пореден № 3 и 4 от заявлението и установени с декларация. Съгласно удостоверения за наследници № ****/**.**.**г., ****/**.**.**г. и ****/**.**.**г. , Т. П. П., б.ж. на гр.В., поч. на **.**.**г. е оставила за свои наследници съпруг Д. С. Ю., поч. ****г., и сестра И. П. Д. / И. Д. П./ , поч. и наследена от деца – З. Д. Д., поч. на **.**.**г. , наследена от Г.В.Д., и Т. Д. П. / П./ , поч. по време на войната и наследен от Д.Т.Д..  Представен е акт за женитба № ***/**.**.****г. на Д. Ю.с Т. П., както и копие от ЛРК на Д. Ю., където последната с фамилия Ю. ( е записана като негова съпруга.

Представено е свидетелство за кръщение на И. П. С. от *.**.**г. Съгласно свидетелство за венчание №*/*.**.**** г. на Бълг.екзархия, епархия В., Д. П. се е венчал с И. П..

Съгласно Крепостен акт за право на собственост Д. К. В.е притежавал нива в *******то от **,* дка при съседи- П. Д., Н.И., път, река.

Съгласно удостоверение №14938/27.04.09г. на общ.В. , с протокол №5/08.04.55г. / приложен също по делото/  на Комисия по ТПС , решение 5/14, към ДПФ е причислен имот на Д. С. Ю.–лозе от *дка, м.*******, при граници- И. Д., К. Н. и път, съгласно протокол от 01.03.55г. и изп.лист № 924/55г.

Съгласно НА № ***, том **, дело № ****/**г.  П. Д. М. е призната за собственик на лозе, находящо се в землището на гр.В., мест. *** с площ от *дка, при граници- шосе, път, Л.С. и пътен кантон, даден и от ТПС комисия в замяна срещу включена в блок на ДЗС лозе в същото землище в м.**.********* с площ от *дка.

Видно от протокол от 23.03.74г. на Комисия по ТПС гр.В. е взето решение за блокиране на **кв.м. лозе в мест. *** на П. Д. М. , като в замяна са получени *** кв.м. лозе в м.********, при граници- Л. Л. Д., М. Б. Г., Н. М. П., път и дере.

Видно от представен препис-извлечение на имотите на П. Д. М. /л.73/, с протокол от 05.12.74г. същата е отстъпила лозе от *,*дка в *** и е получила лозе в ******* от *,*дка, при граници-път, дере, ДЗС и Н.М.. Тъй като от ищцовата страна е направено оспорване на истинността на  този документ, то е открито производство по оспорване на неговата истинност на осн. чл.193 ГПК. Съгласно заключението на в.л.Е.А., подписът, положен за председател на ТПС в препис-извлечение с резолюция от 27.01.75г. е изпълнен от В. С. С., изпълняваща длъжността Председател на ТПС.

Съгласно декларация за идентичност  от отв.П.В. и Р.В., имената П. Д. М. и Г. Д. М. са имена на един и същ човек.

От представените удостоверения за наследници № ****/**.**.**г., ***/**.**.**г., *****/**.**.**г., *****/**.**.**г. се установява, че П. Д. М., б.ж. на гр.В., поч. на **.**.**г., е оставила за свои наследници сестри С. Д. В., поч. **.**.**г., и наследена от С.Д.В. и Р.Д.В. , и М. Д. Х., поч. на **.**.**г., и наследена от П.В.В. и Р.В.П.. Съгласно удостоверение за наследници № ***/**.**.**г. Р. П. С. , поч. на **.**.**г., е оставила за наследници дъщери С. Д.В., П. Д.М. и М. Д.Х..

Видно от заключението на в.л.инж.Р.П., кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, имотите, възстановени на ищците са представлявали един имот с обща площ от * дка, но с различен начин на трайно ползване, като дава заключение, че е налице пълна идентичност между имотите в заявление № 30399А от 04.08.92г., тези в опис-декларация на л.130 от делото, имотите по решение № 889/01.06.02г., т.1 и 2, като процесния имот №**** с площ от ****кв.м. попада изцяло в стар имот № ** от ПКП. Вещото лице сочи, че не може да идентифицира имота по крепостен акт от ****г. и да установи дали процесния имот е част от него. Дава заключение, че имота по препис-извлечение на л.73 от делото не е идентичен с процесния № ****от ПНИ, като в КП на м.******* от 199г. имот № ****съответства на ПИ № ***, записан на Р.Д.В. и Г. Д. М.. Сочи ,че м.******* и *** ******* са съдени местности и на места се припокриват, като не съществува точна граница между местностите. Заключава, че имота, описан в протокол №5/55г. не е идентичен на имотите по опис-декларацията и със заявения за възстановяване имот , с възстановения по решение № 889/02г. или процесния имот. Сочи, че имота е бил включен в баланса на ТКЗС. Съгласно заключението по допълнителната СТЕ вещото лице сочи, че е налице пълна идентичност между имотите  в заявление № 30399А/92г., опис-декларацията, решение №889/02г. –стар имот №** по ПКП, имот пл.№*** от КП 97г. и имот №Э от ПНИ на СО *******, поради наличието на три граници и запис в регистъра. В с.з. заявява, че ако се приеме, че Н. М. П. е баща на Н. С., то е налице идентичност с препис-извлечението от 1974г.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.Д. Г. се установява, че Т. П. е имала *дка, получени при разпределение между наследниците през ****-**г., които внесла в ТКЗС през 1958г., като до тогава ги обработвала ведно със съпруга си. От показанията на св.С.П. се установява, че Т.П. е имала ниви в *******то, като след реституцията в имота ходел Р., като Г.В. му казвал да излезе от имота, тъй като имал нотар.акт, и тъй като не излизал му казал”ще стигнем до съд”. Сочи, че мястото съставлявало хавра, оградено с мрежа, нямало постройка, имало старо лозе съдено от бай Д., като мястото Р. го е гледал когато” даваха местата по §4”. От показанията на св.Й.Е. се установява, че впечатленията му датирали от 1978г. и имота нямал промяна откакто го гледали дядо М. и баба С.. Сочи, че Р. обработвал системно лозето, оре го, пръска, заградено с мрежа откъм пътя, а отстрани с бодлива тел, и нямал впечатления някой да оспорва правото му на собственост. Сочи, че след като реституирали имотите, в имота виждал да идва В. Г. и Г.В., както и „епизодично” идвали П.В. и Р.П.. Тези показания съдът възприема в тази им част, доколкото съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Представен е акт  за раждане № *** на Ц. Д. на **.**.****г., дъщеря на Д. В. и майка Н. С. , и акт за раждане № ** от **.**.****г. на Д. Д. син на Д. В. и Н. С., изд. от общ.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно редакцията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение № 889/10.06.02г. на ПК – В., за завършване на фактическия състав на реституционната процедура е необходимо да е налице издадена заповед от кмета на община В. по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на предявяване на иска такава няма, поради което единствената възможност за защита на ищците е предявяване на отрицателен установителен иск.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Изхождайки от предмета на предявения отрицателен установителен иск, то в тежест на ответниците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото им на собственост върху процесния недвижимия имот/, а едва след това ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.

От страна на ответниците се твърди, че правото на собственост върху процесния имот е придобито чрез наследствено правоприемство от наследодателката им П. Д. М., б.ж. на гр.В., починала на **.**.****г., която от своя страна е придобила собствеността върху процесния имот по силата на влязла в сила замяна с решение на ТПС комисия, обективирана в Протокол от 05.12.1974г., а в условията на евентуалност, се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1986г. до настоящия момент

По делото бе представен препис-извлечение на имотите на П. Д. М. /л.73/, от който е видно, че с протокол от 05.12.74г. същата е отстъпила лозе от *,* дка в *** и е получила лозе в ******* от *,*дка, при граници-път, дере, ДЗС и Н.М.. Тъй като направено оспорване на истинността на този документ от ищцовата страна не бе доказано, и обвързващата доказателствена сила на документа не бе оборена, то съдът е длъжен да приеме за настъпили фактите - предмет на удостоверителното изявление. Т.е. съдът намира, че е установено наличието на извършена замяна. Съгласно разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ когато е извършена замяна по реда на ЗТПС правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, като само в случай на застрояване или извършване на разпоредителна сделка със земята, получена при замяната, последната остава в сила. Тъй като по делото няма събрани доказателства за това да са извършени разпореждания със заменената земя, нито същата да е застроена към момента на влизане в сила на ЗПСЗЗ, то съдът приема, че не са налице основания за запазване действието на извършената замяна, поради което и наследодателя на ответниците П. М.не се легитимира като собственик на заменената земя. Ето защо съдът не достигна до извода , че наследодателя на ответниците е придобил правото на собственост върху претендирания имот по силата на извършената замяна, а оттам и ответниците като наследници не могат да се легитимират като негови собственици на това основание.

Недоказаността на първото твърдяно придобивно основание налага да бъде разгледано наведеното в евентуалност друго такова - придобивна давност за периода от 1986г. до настоящия момент.

 За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на приложимия закон /чл. 79 от ЗС / установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал непрекъснато в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия я собственик поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Според чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ за имотите, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност в полза на несобственика тече само занапред от влизане в сила на тази разпоредба, т.е. от 21.11.1997г., като изтеклата до този момент не се зачита. Предвид това съдът приема, че в полза на ответниците придобивна десет годишна давност, доколкото те не могат да се легитимират като добросъвестни владелци, би могла да започне да тече от 21.11.97г.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приема за установено, че от начало / от 1978г./ имота се владеел от дядо М. и баба С. / св.Е./, а след реституцията в него ходели Р., В. Г. Г.В., както и „епизодично” идвали П.В. и Р.П. / св.Е. и св.П./. Св.Е.в сочи, че имота се обработвал системно от Р., без обаче да се установява началния момент на това владение. От събраните гласни доказателства обаче не се установява по безспорен начин наличието на субективния признак на владението, което се твърди, че е осъществявано от отв.страна. Макар и да са налице данни, че Р. не е съобразявал с възражението на Г.В. , че има акт за собственост и да освободи имота, то липсват дост.доказателства, че той е изразявал намерението си да владее за себе си, отричайки владението на другите , или че те са владяли чрез него. Същевременно липсват по делото доказателства, установяващи обективния факт на фактическо владение в сочения период с конкретен начален и краен момент с проява на релевантния субективен елемент от др.ответници по делото.

При тези данни, събрани чрез описаните по -горе доказателствени средства, съдът прави извода, че по делото не се установи на първо място , че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот за твърдяния от тях и изискуем от закона 10 годишен период, с намерение за неговото своене, както и че това владение е било несъмнено и явно. Следователно соченият придобивен способ от ответниците не е произвел присъщото му вещно действие, респ. те не се легитимират понастоящем като собственици на процесния имот на твърдяното оригинерно придобивно основание. При тази фактическа установеност, съдът приема, че е останала неустановена надлежната легитимация на ответниците като собственици на процесния имот и на евентуално твърдяното основание - придобивна давност. 

Непринадлежността на правото на собственост към патримониума на ответниците на наведените основания към момента на приключване на устните състезания по делото, обуславя основателност на предявения отрицателен установителен иск.

Предвид изразеното от ищците искане за присъждане на разноски,  на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да им заплатят направените разноски по делото в размер на  414,09лв - д.т., изд. съд.удостоверения, за СТЕ и СГЕ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                  Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********,***,  В.Г.В. , ЕГН **********, и И.Г.К., ЕГН **********,***, че Р.Д.В., ЕГН **********,***, С.Д.В., ЕГН **********,***, П.В.В., ЕГН **********,***,  и Р.В.П., ЕГН **********,***, **. ********** * ***** № ***, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот, находящ се в землището на гр.В., кв.************, съставляващ ПИ № ****по ПНИ на СО"*******", район "**.*********", с площ от **** кв.м., при граници: ПИ №№ ****, ****, ***, път и дере , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК

ОСЪЖДА Р.Д.В., ЕГН **********,***, С.Д.В., ЕГН **********,***, П.В.В., ЕГН **********,***,  и Р.В.П., ЕГН **********,***, **. ********** * ***** № ***, да заплатят на Д.Т.Д., ЕГН **********,***,  В.Г.В. , ЕГН **********, и И.Г.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 414,09 /четиристотин и четиринадесет лева и 0,09ст./ лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                          

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: