РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20215300900699 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.
Ищците П. Х. Б., ЕГН ******, и Д. В. Б., ЕГН **********, двамата с адрес с. ******, община ******, област *****, ул.
„*****“ № ***, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет.4, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Д. Б., настъпила в резултат на ПТП от
******г., в размер на по 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищците твърдят, че са родители на М. Д. Б., починала поради причинени множество травматични увреждания,
несъвместими с живота, получени при настъпило на *****г., по път ****, между с. ***** и с. ****, пътно- транспортно произшествие.
Твърдят, че тяхната дъщеря е пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Субару Аутбек“, с рег. № ****, управляван от И. И.
Х. Твърдят, че процесното ПТП е по вина на водача на лекия автомобил, който поради несъобразена скорост е излязъл от платното за
движение, ударил се е в намиращия се отдясно метален стълб, след което е последвал удар в каменен зид. Ищците твърдят, че към
момента на процесното ПТП за лек автомобил „Субару Аутбек“, с рег. № ***** не е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищците твърдят, че в резултат на внезапната и неочаквана смърт на дъщеря си
търпят морални болки с изключително висок интензитет. Твърдят, че между тях и починалата им дъщеря е съществувала близка
емоционална връзка, която се е характеризирала с взаимна обич, уважение, подкрепа и емоционална близост. Твърдят, че понасят
тежко внезапната смърт на дъщеря си и не могат да преодолеят шока от загубата й. Ищците твърдят, че на 23.06.2021г. са предявили
претенции към ответника за изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди, за което е образувана щета, както и
на 05.07.2021г. са предоставили банкови сметки, по които да им бъде изплатено обезщетение, но до настоящия момент не са получили
обезщетение.
Ответникът Гаранционен фонд – гр. София с отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове –
по основание и размер. Не оспорва, че ищците са предявили извънсъдебна претенция, по която е образувана щета, но твърди, че се
касае за бланкетно подадена молба, към която не са били приложени доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, както и за поведението на участниците в него. Оспорва твърдения от
ищците механизъм на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт
на живот. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата дъщеря на ищците, изразяващо се
в това, че е пътувала без предпазен колан, както и че се е съгласила да пътува при алкохолно повлиян водач и че е употребила
алкохол/ наркотични вещества заедно с водача преди процесното ПТП. Въз основа на изложено се иска отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на разноски.
С допълнителната искова молба се оспорват направените от ответника възражения, като се излагат доводи за тяхната
неоснователност.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат направените с
отговора на исковата молба искания, възражения и оспорвания.
По същество ищците, чрез пълномощника си адв. М., пледират за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Развиват подробни съображения в представена писмена защита.
По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. П. пледира за отхвърляне на исковете изцяло, в условията на
евентуалност за присъждане на намален размер на обезщетенията, при отчитане на съпричиняване на вредите от пострадалата, и за
1
присъждане на разноските в производството. Развива подробни съображения в представена писмена защита.
По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, С. И.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ № ***. С писмено становище оспорва предявените искове по размер. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на починалата М. Б., изразяващо се в следното: че е допуснала И.Х. да управлява МПС, след
като е знаела, че е употребил алкохол; че не е била с поставен предпазен колан; че е употребила алкохол/ наркотични вещества заедно
с водача преди процесното ПТП; че е подстрекавала водача И. Х. да управлява автомобила с висока скорост.
По същество, третото лице – помагач на страната на ответника, чрез пълномощника си адв. Д., пледира за отхвърляне на
исковете изцяло, в условията на евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение поради установено
съпричиняване от страна на починалата. Развива подробни съображения в представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на
страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на иска.
От приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № ****** /л.19/ се установява, че
ищците са родители на починалата М. Б..
От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на
местопроизшествие ведно фотоалбум, се установява, че на *****г. на път на път *****, км.*****, землището на с. ****, в посока с.
****, област ****, е настъпило ПТП с участници л.а. „Субару аутбек“, с рег. № *****, управлявано от водача И. И. Х. Установява се,
че като пътник в автомобила е пътувала М. Д. Б., която е починала при инцидента.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и за установяване на причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на М. Б. по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. В. С. и от в.л. д-р Б. П..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не
противоречи на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението се установява следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: на ******г., около ****** ч. И. И. Х. е управлявал л.а. „Субару Аутбек“ с рег. № **** по платното за движение на
път ***** в посока от запад на изток с около 164 км/ч. В зоната на ляв завой при км ***** на същия път автомобилът е напуснал
платното за движение отдясно. При движение извън платното за движение автомобилът се е ударил в метален стълб и се е разделил
(разцепил) на две части (предна и задна). След удара отломките от автомобила са продължили движението си и удряйки се в каменен
зид са се е установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
От техническа гледна точка причина за настъпилото произшествие е, че водачът на л.а. „Субару Аутбек“ - И. И. Х., е управлявал
автомобила по начин и в момент, когато не е било безопасно, а именно не е съобразил скоростта и траекторията на автомобила с
конкретната пътно климатична обстановка. Към момента на настъпване на произшествието М. Б. е пътувала на предна дясна седалка.
Съгласно заключението вследствие на процесното ПТП М. Б. е получила тежка съчетана черепно- мозъчна (открита) травма, гръдна,
коремна опорно- двигателна травма, довела до множество травматични увреждания, които са несъвместими с живота; налице е пряка-
причинно следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на М. Б.. Съгласно заключението и дадените в о.с.з. от 12.09.2022г.
разяснения от вещите лица М. Б. е била с поставен предпазен колан, но в процесния случай при високата скорост, с която лекият
автомобил се е блъснал в метален стълб и впоследствие в каменен зид, след което се е разчленил на две, поставеният предпазен колан
не може да предотврати настъпилите на М. Б. травми, несъвместими с живота. Съгласно заключението, водачът И. И. Х. е управлявал
лекия автомобил по време на процесното ПТП, с концентрация на алкохол в кръвта - 1,94 %о (g/l) и в урината - 2,4 %о (g /1), т.е. той е
бил в долната граница на средна степен на алкохолно опиване, в стадий на елиминация, което се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно
забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС. М. Д. Б.
по време на процесното ПТП, е била с концентрация на алкохол в кръв-та -1,45 %о (g/1) и в урината - 1,6 %о (g /1), т.е. тя е била в
горната граница на лека степен на алкохолно опиване, в стадий на елиминация, което се характеризира с емоционална неустойчивост,
лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени
координационни нарушения, вегетативни смущения и други.
По делото са изслушани свидетелите Т. М. /без родство със страните/ и Л. Д. /без родство със страните/ относно техните
впечатления за отношенията между ищците и починалата М. Б., относно преживените от ищците болки и страдания вследствие на
смъртта на тяхната дъщеря. От показанията на свидетелите се установява, че отношенията между починалата и ищците са били
изпълнени с взаимна обич, уважение и разбирателство. Установява се, че ищците са приели тежко новината за нейната смърт, били са
в шок, два – три месеца след погребението са били неадекватни, наложело се да им дават да пият успокоителни. Установява се, че
ищците и до настоящия момент тъгуват за починалата им дъщеря и са съкрушени от нейната смърт.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Т. Ц. /без родство със страните/ относно обстоятелства касателно дали
починалата М. Б. е била наясно, че водачът И.Х. е бил употребил алкохол. От показанията й се установява, че вечерта преди
инцидента, към **** часа – *** часа, свидетЕ. заедно с нейния приятел, И. Х. и М.Б. се били събрали в къщата на свидетЕ. на
2
домашно събиране, по време на което консумирали алкохол и което продължило до към ***** часа – **** часа сутринта. И. Х. е
консумирал мастика, пиел е през цялото време, като през цялото време, докато И. е бил на масата и е пил алкохол, М. е била там.
Когато И. е казал, че иска да си ходят, свидетЕ. го е помолила да остане или да си даде ключовете за колата, защото е пил, но той й е
казал да не се притеснява, че всичко ще бъде наред, че ще остави М. и ще се прибере. И. и М. тръгнали, М. се качила доброволно в
колата, шофирана от И.
По делото не е спорно, че към датата на пътния инцидент ******г. процесният лек автомобил „Субару Аутбек“ не е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което ангажира отговорността на Гаранционния фонд
за изплащане на обезщетение за причинените на ищците от ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на тяхната дъщеря.
По делото не е спорно, че ищците са отправили претенция към ответника и е образувано щета, както и че към момента не е
налице изплатено от ответника обезщетение.
За да бъдат успешно проведени предявените от ищците искове с правно основание чл. 558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“
от КЗ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на ****** и да е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на *******, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и увреденото лице да е сезирало Гаранционния фонд по предвидения в чл. 558, ал. 3 от КЗ ред и
същият да не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, да е отказал плащане на обезщетение или увреденият да
не е съгласен с размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал.5 от КЗ/.
По отношение на претендираните неимуществени вреди от ищците са осъществени всички горепосочени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДвП, извършено виновно; неимуществени вреди и
причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ и чл. 558,
ал. 5 КЗ - факти, установени с приетите по делото писмени доказателства и заключение по КСМАТЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на М. Б. са доказани по своето основание, а техният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението по КСМАТЕ се установява фактът на настъпване на ПТП и
самоличността на извършителя – водач на ПТП. Установява се и противоправно поведение на водача на автомобила – същият при
управление на лекия автомобил е нарушил правилата за движение, като управлявал автомобилът с несъобразена скорост, загубил е
управление над същия, в резултат на което автомобилът е напуснал платното за движение и е настъпил удар в метален стълб, а в
последствие в каменен зид.
Безспорно е установено, че смъртта на М. Б. е настъпила в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Безспорно е установена родствената връзка между починалата М. Б. и ищците, починалата е тяхна дъщеря, както и че
ищците търпят неимуществени вреди от нейната смърт.
При определяне размера на обезщетението за понесените от ищците неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда –
безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно смъртта на М. Б. е причинила мъки и страдания на ищците, тъй като е ноторно
известно, че е изключително тежко един родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт, При определяне на
размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия и възрастта на ищците,
отношенията на ищците с починалата, невъзвратимостта на загубата. От събраните по делото доказателства се установи, че между
ищците и починалата е имало особено силна емоционална връзка, силно чувство на обич, подкрепа и всеотдайност.
Ето защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е
в размер на 200 000 лв. за всеки от ищците. За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че обезщетение от по 200 000 лв. за всеки от ищците в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищците, следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалата при процесното ПТП не е ползвала предпазен колан и се
е съгласила да пътува при водач, употребил алкохол.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е
с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за
съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в
3
пряка причинно- следствена връзка и с поведението на самия увреден.
В настоящия случай такъв конкретен принос от страна на пострадалата М. Б. безспорно се установява. Налице е доказаност
на възражението за съпрочиняване, изразяващо си в знание на пострадалата, че пътува при алкохолно повлиян водач. Съгласно
заключението от КСМАТЕ водачът И. И. Х. е управлявал лекия автомобил по време на процесното ПТП, с концентрация на алкохол в
кръвта - 1,94 %о (g/l) и в урината - 2,4 %о (g /1), т.е. той е бил в долната граница на средна степен на алкохолно опиване. От събраните
по делото гласни доказателства – показанията на св. Ц., се установява безспорно, че И. Х. е бил алкохолно повлиян, което
обстоятелство е било известно на пострадалата или че е била налице възможност за узнаването на този факти от пострадалата при
проявена нормално дължима грижа. Рисковото поведение от страна на пострадалата в такава хипотеза се преценява кумулативно – ако
водачът е употребил алкохол над законоустановения минимум и ако този факт е бил известен на пострадалия. Константна е съдебната
практика, намерила израз в ТР № 1/ 23.12.2015г., т.д. № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС – налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, след употреба на алкохол, ако е налице знание за този факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. В случая се установява рисково поведение на пострадалата, с
което тя е спомогнала за собствено си увреждане – съзнателен и свободно формиран избор на пострадалата, по отношение на която е
налице знание за факта на алкохолно повлияване у водача на МПС, в което пътува. Установява се от показанията на св. Ц., че по
време на цялото събиране в нейната къща в с. *****, продължило от ***** ч. на предната вечер до сутринта на *****г. (до ******ч),
И. Х. е консумирал алкохол – мастика, като пострадалата е била през цялото време там, докато И. е седял на и е пил алкохол.
Установява се също така, че пострадалата също е консумирала алкохол и е била под алкохолно влияние, но тези обстоятелства не
могат да се отчетат като относими за установяване на съпричиняване.
Ето защо, съдът намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Съдът намира,
че е налице съпричиняване в размер на 50%, предвид на което определеното обезщетение следва да бъде намалено до размер от
100 000 лв. за всеки от ищците.
По направеното от ответника възражения за съпричиняване на пострадалата с вредоносния резултат, изразяващи се в това,
че пострадалата не е била с поставен предпазен колан, съдът намира това възражения за недоказано, тъй като от заключението по
КСМАТЕ безспорно се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалата е била с поставен предпазен
колан.
Предвид на изложеното исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат уважени за сумата
от по 100 000 лв., като до пълния предявен размер от по 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска за присъждане на законна лихва.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдените суми, считано датата на подаване на исковата
молба (27.09.2021г.) до окончателното изплащане на сумата.
В частта по разноските.
Страните са направили искания за присъждане на разноски.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, разноски следва да
бъдат присъдени по съразмерност.
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2
и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес
на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5530 лв. Съобразно уважената част от исковете, на
процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдена сумата от 2765 лв. /5530лв. х 0,5/ за всеки ищец или общо сумата от
5530 лв.
Ответникът претендира разноски за внесени по делото депозити за вещи лица, които от данните по делото се установява, че
възлизат общо на сумата от 400 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за
присъждане на разноски е основателно за сумата 200 лв.
Ищците са освободени от внос на държавна такса. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 4000 лева, държавна такса съобразно уважената част от исковата
претенция, както и сумата от 200 лв., възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на П. Х. Б., ЕГН ****, с адрес с. *****,
община ******, област *****, ул. „****“ № **, обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на
дъщеря й М. Д. Б., настъпила в резултат на ПТП от ******г., в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ , ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 27.09.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата
4
до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес с.
*****, община *****, област *****, ул. „*****“ № **, обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от
смъртта на дъщеря му М. Д. Б., настъпила в резултат на ПТП от ******г., в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ , ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 27.09.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на 4000 /четири хиляди / лева,
сумата от 200 лв. /двеста лева/, възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда , за производството по търг. дело № 699/
2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на адвокат Р. М. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. *****, бул. „*****“, № ***, ет.*, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер общо на 5530 лв. /пет хиляди петстотин и тридесет лева/ за производството по
търг. дело № 699/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА П. Х. Б., ЕГН ******, и Д. В. Б., ЕГН **********, двамата с адрес с. *****, община *****, област *****, ул.
„****“ № ***, да заплатят общо на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноски в размер на 200 лв.
/двеста лева/ за производството по търг. дело № 699/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат изплатени от Гаранционен фонд – гр. София на ищците по следните банкови сметки: IВАN
**************, **** АД, клон *****, с титуляр П. Х. Б.; IВАN ********, ***** АД, клон ******, с титуляр Д. В. Б..
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника С. И. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. *****, ул. „*******“ № ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5