РЕШЕНИЕ
№ 8243
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110132221 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „БЕЛИНА ЕКО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, Южна промишлена зона, Парцел 56, представлявано от
управителя ......, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано от .......... - изпълнителен директор и ........... -
изпълнителен директор.
Ищецът твърди, че на 04.02.2020 г. между страните в производството е бил сключен
застрахователен договор със застрахователна полица № 0306X0538696 за имуществена
застраховка „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от 00.00 ч. на 13.02.2020 г. до 23.59
ч. на 12.02.2021 г., при застрахователна сума в размер на 10 200 лв. Твърди се, че обект на
застраховане е бил товарен автомобил „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № А 1721 ММ.
Договорено било застрахователно покритие по клауза „П“ - Пълно Каско, която съгласно
общите условия по застраховката, покривала щети по МПС, произлезли от сблъскването му
с други подвижни или неподвижни предмети (щети при ПТП). На 02.09.2020 г. на АМ
„Тракия“, 227 км., в посока Бургас - София е било реализирано ПТП, при което
застрахованият автомобил бил самокатастрофирал. За инцидента бил съставен протокол за
ПТП. Причина за настъпването му била несъобразена с пътните и атмосферните условия
(мокра настилка) скорост на движение от водач на МПС, за което му е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по съответния ред. В резултат на настъпилия
инцидент на застрахования при ответника автомобил са били нанесени значителни щети. На
03.09.2020 г. е депозирал уведомление при ответника за настъпилото застрахователно
събитие, въз основа на което е била образувана щета № 12020030102002 по описа на „ЗАД
Армеец“ АД на увредения автомобил са били извършени три огледа, при които са били
1
установени причинените в резултат на инцидента щети. С писмо от 06.11.2020 г. ответникът
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като водачът на застрахования
автомобил не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на
автомобила от вреди, тъй като бил заспал по време на движение, което е довело до загуба на
контрол над управляваното от него МПС и до възникване на ПТП. Счита, че по образуваната
щета не се съдържали каквито и да е данни, че при настъпване на застрахователното събитие
водачът на процесното МПС е бил заспал по време на движение, а е установено, че причина
за възникване на застрахователното събитие била несъобразена от водача с атмосферните и
пътните условия скорост на движение. С оглед на това счита, че в случая се касае за виновно
неизпълнение от ответника на договорното му задължение, регламентирано в нормата на
чл.405, ал1 КЗ и включено в съдържанието на валидно възникналото между страните по
делото застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 250
лв., частичен иск от 7 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение във
връзка с нанесени имуществени вреди на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“,
рег. № А 1721 ММ във връзка с настъпило на 02.09.2020 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че не били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Оспорва, че били налице осъществен покрит риск по застраховка „Каско“
на МПС. Счита, че бил реализиран риск, изрично изключен от застрахователно събитие по
т.14.5 от Общите условия, съгласно която застрахователят не покривал пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или
с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител,
трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са
предизвикали застрахователното събитие. В тази клауза изрично са били посочени
служители на застрахованото юридическо лице, съответно водача на застрахованото МПС. В
съответствие с принципа за свобода на договаряне в гражданския оборот, страните по
застрахователния договор са свободни да уговарят основанието за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка „Каско
на МПС“, както и случаите, в които застрахователят не носи риска. В застрахователната
полица ищецът изрично бил декларирал, че е получил, запознал се е и приема Общите
условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя. Съгласно съдебната практика
груба небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия, неполагане на значително по - елементарна степен на
загриженост. Твърди, че в случая водачът на МПС е заспал по време на движение, което е
довело до загуба на контрол на автомобила и до възникване на ПТП. Поддържа, че водачът е
длъжен всякога да има разумна преценка за физиологичния си статус и в случай на умора,
болест или друго неразположение - да спре, за да се приведе в състояние, което да му
позволи да следва контура на пътя и да се движи в собствената си лента за движение.
Твърди, че водачът на застрахования автомобил е пренебрегнал физическата умора, която е
усещал, допуснал е да заспи на волана на управлявания от него автомобил, като счита, че
поведението му съставлявало груба небрежност. Отказът от управлението на автомобил в
такова състояние е било от естество да предотврати настъпване на вредоносния резултат. В
условията на евентуалност твърди, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
загубил контрол върху него в резултат на употреба на медикаменти, причиняващи
разсеяност, сънливост у водача и заспиване, евентуално - че е управлявал автомобила с
несъобразена скорост, което било единствената причина за настъпване на пътния инцидент.
Счита, че е налице изключен риск по чл.14.11 от Общите условия на застраховка „Каско“ на
МПС, съгласно която по застраховката не се покрива пълна загуба или частична на
2
застрахованото МПС, причинена от/или вследствие на грубо нарушаване на техническите
или технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически
неизправно МПС и/или неспазване предписанията на компетентните органи (движение по
забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с
ремаркета и др.). Счита, че е налице несъобразяване с пътните знаци, ограничаващи
скоростта на движение на водача на застрахования автомобил. Счита, че са налице
предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не дължи заплащане на застрахователно
обезщетение. Позовава се на неизпълнение на поети договорни задължения. Поддържа, че е
налице тотална щета. С оглед на това, ако съдът приеме предявеният иск за основателен, то
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3 673, 16 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключението по назначената съдебно – автотехническа и оценителна експертиза, въз основа
на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
От анализа на писмените доказателства и заключението автотехническата експертиза
се установи, че процесното МПС е товарен автомобил марка и модел „Пежо Боксер“,
регистрационен номер А 1721 ММ, собственост на ищеца „Белина Еко“ ООД към датата на
настъпване на произшествието, когато е било управлявано от .......... Доказва се, че за
автомобила е действала застраховка „Каско“ с клауза „Пълно Каско“, по сключен
застлахователен договор на 04.02.2020 г. С ответника ЗАД „Армеец“ АД, така видно от
комбинирана застрахователна полица № 0306X0538696, валидна в периода 13.02.2020 г. -
12.02.2021г.
Установи се, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в 04:55 часа на
02.09.2020 г. на Автомагистрала Тракия в района на км 277 в посоката за движение на ППС
Бургас-София. Като участник 1 в произшествието е посочено МПС „Пежо Боксер“, рег.№ А
1721 ММ, по време на настъпване на ПТП, управлявано от ............. В полето за участник 2 е
вписано: „Областно пътно управление - гр.Ямбол“. Като видими щети по МПС „Пежо
Боксер“ са вписани: „деформация по предна, задна и странична част на МПС“. Като други
увреждания в полето за участник 2 е посочено: „СПО 8 м. и 1 бр. подпорно колче“.
В графата „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е вписано:
„Участник 1 се движи със скорост несъобразена с релефа на пътя, губи контрол над МПС,
излиза от пътното платно вдясно по посоката си на движение и се сблъсква в СПО
/предпазна ограда/. Настъпва ПТП с материални щети.“.
След внимателен анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства, предвид
изложеното в констативно-съобразителната част на експертизата, от техническа гледна точка
съдът приема, че механизмът на настъпване на произшествието е следният:
На 02.09.2020 г. водачът на МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721 ММ, се е движил по
Автомагистрала Тракия с посока на движение от град Бургас към град София. Движението
се е осъществявало в условията на сумрак - около 4:55 часа. Достигайки района на км 277,
при надлъжен наклон на пътя, последван от ляв завой, водачът е загуби контрол над
управлението на товарния автомобил, вследствие, на което същият се е отклонил от
3
посоката си на движение, навлязъл в аварийната лента, като е реализирал удар в
страничната предпазна ограда - мантинела, а в последствие се е преобърнал през таван.
От събраните доказателства в хода на съдебното дирене не се констатират причините от
техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като аварийна
опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-
транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му.
Причините за настъпването на конкретното пътнотранспортно произшествие са от
субективен характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията на страна
на водача на МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721. ММ, с органите за управление на товарния
автомобил - кормилна, горивна и спирачна уредби, както сочи и вещото лице в заключението
си, което съдът кредитира изцяла.
Установява се, че възможността да бъде предотвратено настъпването на конкретното
пътнотранспортно произшествие, е като водачът с действията си се съобрази с надлъжния
наклон и последващия завой с лява проекция, като избере подходяща скорост, както и да не
борави рязко с кормилното управление на автомобила, съчетано с аварийно спиране.
От техническа гледна точка и при представените по делото документи, щетите,
нанесени при ПТП на процесното МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721 ММ, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.
От анализа на авто-техническата експертиза се установи, че към датата на ПТП -
02.09.2020 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС Пежо Боксер, рег.№ А 4721
ММ, възлиза на 23292.67 лв. (двадесет и три хиляди двеста деветдесет и два лева и
шестдесет и седем стотинки). С включване на 528,00 лв. за ползвана услуга Пътна помощ
стойността на щетата възлиза на 23820.67 лв. (двадесет и три хиляди осемстотин и двадесет
лева и шестдесет и седем стотинки). При наличието на тотална щета, съобразно ОУ на
застрахователя следва да бъде изплатено обезщетение не по-ниско от 70% спрямо
действителната стойност, т.е.: 9880 лв. х 70% - 6916 лв.
При наличие на тотална щета размерът на обезщетението за щетите нанесени на
процесното МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721 ММ, възлиза на 6916,00 лв. (шест хиляди
деветстотин и шестнадесет лева). С включване на 528,00 лв. за ползвана услуга „Пътна
помощ“ стойността на щетата възлиза на 7444,00 лв. (седем хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева).
Констатира се, че изчислено по Методиката към Наредба № 49/2014 година, при
наличие на тотална щета, размерът на обезщетението за щетите нанесени на процесното
МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721 ММ, възлиза на 7410,00 лв. (седем хиляди четиристотин и
десет лева). С включване на 528,00 лв. за ползвана услуга „Пътна помощ“ стойността на
щетата възлиза на 7938,00 лв. (седем хиляди деветстотин тридесет и осем лева).
Предвид размера на вредите, от заключението на вещотолице съдътприема за доказано,
че икономически нецелесъобразно е възстановяването на МПС „Пежо Боксер“, рег.№ А 1721
ММ, след процесното събитие, поради което е налице тотална щета. Отчитайки ОУ,
4
стойността на запазените и годни части по процесното МПС „Пежо Боксер“ с рег.№ А 1721
ММ, възлиза на 2964,00 лв. (две хиляди деветстотин шестдесет и четири лева).
От анализа на авто-техническата експертиза се установи, че скоростта на движение на
автомобила по безспорен начин от техническа гледна точка е възможно да се определи при
наличие на спирачни следи, оставени в резултат на аварийно спиране, ако е известно за какво
време е изминато дадено разстояние, в съответствие с показанията на специализиран уред
километропоказател, чрез специални методики - пето колело и радарна установка.
В конкретния случай, поради липса и невъзможност за установяване на изходни данни,
по някоя от посочените методики скоростта на движение на водача на МПС Пежо Боксер,
рег.№ А 1721 ММ, не е възможно да се определи.
Отчитайки изложеното в АУАН и НП, характеристиката на пътния участък - прав пътен
участък с надлъжен наклон и последваща крива на ляв завой, заявеното от водача, както и
съобразно констатираните увреждания по МПС, може да се приеме, че възможната и
вероятна скорост на движение на автомобила при настъпване на произшествието е не по-
ниска от 90 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на доказателствата,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на фактическите констатации съдът е мотивиран до стори следните
правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните осъдителни искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл. 405, ал.1 от Кодекса за
застраховането;
- по иска за лихва - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
В съдебно заседание съдът е допуснал изменение на цената на иска по реда на чл.214
от ГПК, като същият се счита предявен за сумата от 6526,84 лева, ведно със законната лихва,
считано от депозиране на исковата молба – 22.12.2020 година до окончателното изплащане
на сумата.
Така заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд, поради и което се следва да
бъдат разгледана по същество.
По същество
Съгласно параграф VI, т.10.11 от Общите условия на застраховащия, застрахования,
член на неговото семейство, по застраховка „Каско на МПС“ застрахователят не предоставя
застрахователно обезщетение, причинено при, от или вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия или бездействия на домакинството му, негов служител, трето
ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водач на МПС
5
или превозваните с МПС лица. В Общите условия не е налице изчерпателно изброяване на
хипотезите, които представляват „изключен риск“, нито пък тези, които могат да се
квалифицират като проява на „груба небрежност“.
Съгласно разясненията, дадени с Решение 184 от 24.02.2016 г. по т. д. 3092/2014г. на
ВКС, II ТО небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на
предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава по степен
и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Гражданското право познава две форми на вина – умисъл и небрежност, но за
разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за
поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана
непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието
на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е
налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае
тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от
страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на
задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел
за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между
страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД,
която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се
изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В
решението е прието, че в застрахователното право в Република България формата на вина е
релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са
диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или
небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не
извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът
да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 КЗ /отм./
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-
голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие. Законодателят не е дал
легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и
практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при
предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност,
изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-
6
елементарна степен на загриженост. С Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023
г . на ВКС, IV ГО, е прието, че настъпването на застрахователното събитие би било
следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил
елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата.
Преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба
небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно
противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата
за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество. Неспазването на основните правила за безопасност на
съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“.
От изложеното следва, че преценката дали поведението на длъжника представлява
груба небрежност следва да се направи за всеки отделен случай съобразно нарушението на
технологичните правила или правилата за безопасност и като се преценят обстоятелствата,
при които е настъпило въпросното събитие.
От анализа на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че не са констатирани
причини от техническо естество или техническа неизправност, която да е съществувала като
аварийна опасност и да е възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-
транспортно произшествие и по този начин да са довели до настъпването му.
Причините за настъпването на конкретното пътнотранспортно произшествие са от
субективен характер, а именно избраната скорост на движение, както и действията на страна
на водача на МПС Пежо Боксер, рег.№ А 1721. ММ, с органите за управление на товарния
автомобил - кормилна, горивна и спирачна уредби.
По смисъла на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането - увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия
кодекс.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. При частично повреждане действителната вреда
е равна на разходите, необходими за ремонта на вещта. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ -
отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
7
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер
на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК
Съдът взе предвид константната съдебната практика – вж. напр. Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по приложението на
аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ (отм.), съгласно което при настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определено по описания
по- горе начин и правило. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/отм.//, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други.
С оглед на горното заявената искова претенция като доказана по основание и размер
следва да се уважи с оглед неоснователността на възраженията на длъжника и
неоснователност на възражението за съпричиняване, което остана недоказано в процеса.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора на ищеца
следва да се заплатят разноски в размер на 1416,07 лева, съобразно уважения иск.
Мотивиран от горното и на чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
8
Караджа“ № 2, представлявано от .......... - изпълнителен директор и ........... - изпълнителен
директор да заплати на „БЕЛИНА ЕКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, Южна
промишлена зона, Парцел 56, представлявано от управителя ...... сумата от 6526,84 лв. (шест
хиляди петстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки), представляваща дължимо
незаплатено обезщетение за имуществени вреди, нанесени следствие на претърпяно ПТП,
настъпило на 02.09.2020 г. на АМ „Тракия“, 227 км., в посока Бургас – София въз основа на
сключен застрахователен договор от 04.02.2020 г. със застрахователна полица №
0306X0538696 за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от
00.00 ч. на 13.02.2020 г. до 23.59 ч. на 12.02.2021 година.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от .......... - изпълнителен директор и ........... - изпълнителен
директор да заплати на „БЕЛИНА ЕКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, Южна
промишлена зона, Парцел 56, представлявано от управителя ...... сумата от 1416,17 лева,
представляваща сторените разноски в производството по гр.дело № 32221/2023 година по
описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9