Р Е Ш Е Н И Е
№…476……/11.11.2016г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, на десети октомври две хиляди и шестнадесетата година в открито заседание
в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
като
разгледа докладваното от съдия
СЕРАФИМОВА гр.д.№375 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени искове от Б.Г.Б., ЕГН********** и Л.Ц.Б., ЕГН-**********
*** против И.С.Б.,***, М.И.Б. ***, Д.Н.П. *** и Т.Н.Ч. ***.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи.
Първите двама ответници също са съпрузи, а последните двама - бивши съпрузи.
Твърди
се още, че с договор за приватизационна продажба от 28.10.1998 год. ищецът Б.Б.
и ответниците Д.П. и И.Б. като купувачи по чл. 35 т.1 от ЗППДОП /работници на приватизиращото
се предприятие / били придобили в съсобственост недвижим имот, представляващ
обособена част от имуществото на „Агрогарант С" ЕООД гр.Пазарджик, а
именно дворно място от 12 275 кв.м. за
който по действуващия регулационен план на Велинград е отреден УПИI- 6397 в кв. 117, ведно с построените в него към момента на
приватизационната покупко-продажба 5 сгради, а именно: Тенекеджийно и бояджийно
помещение със застроена площ 560 кв.м.; Магазин - със застр. площ 162 кв.м.;
„магазин - приемна „ със застр. площ- 70 кв.м.; помещение за диагностика със
застр. площ- 155 кв.м.; автомивка и акумулаторно със застр.площ-145кв.м..
Твърди
се, че съгласно чл. 19 от СК от 1985г./ отм./ върху частите от имота придобити
от купувачите по посочения договор е възникнала общност с посочените техни
съпруги.
Твърди
се и още, че съгласно чл.35 ал.1-ва т.1-ва от ЗППДОП, приватизационната сделка
е можела да се осъществи само при условие, че в нея като купувачи участвали най
- малко 20% от работниците и служителите на приватизиращото се предприятие. Ето
защо били постигнали уговорка ответниците Б. и П., тъй като не можели да
участват парично при сключването на сделката, да се съгласят да участват като
купувачи заедно с ищеца Б. като получат в собственост по 1% от имота, а
останалите 98 % ще бъдат собственост на ищеца Б.. В този смисъл още преди
сключването на приватизационния договор Б., П. и Б. сключили помежду им договор
от 21.10.1998г. за уреждане на вътрешните им отношения по повод на предстоящата
приватизационна сделка.
Твърди
се, че цялата покупна цена в размер на левовата равностойност на 143 340 щатски
долари беше заплатена от ищеца Б.Б.. Въпреки това позовавайки се на
обстоятелството, че в приватизационния договор не били посочени действително
уговорените квоти, които всеки от купувачите бил придобил според вътрешната им
уговорка, ответниците претендирали, че всяка една от трите съпружески двойки е
собственик на по 1/3 ид. част от имота.
Ето
защо за ищците бил налице правен интерес от предявяването на отрицателният
установителен иск, че ответниците И.С.Б. и съпругата му М.И.Б. не са
собственици на имота описан в обстоятелствената част на исковата молба за разликата над 1% до 1/3 ид.част , а
ответниците Д. Н.П. и бившата му съпруга Т.Н.Ч. - не са собственици на същия
имот за разликата над 0.5% до 1/6 ид.
част за всеки от тях.
Сочат
доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответниците. Възразява се, че след като
страните по приватизационния договор не са изразили изрично волята си в него
така, както е формулирана в договора от 21.10.1998г., то правата по последния
не са възникнали. Същите притежават съсобственост при равни права. Твърди се,
че договора от 21.10.1998г. е разпореждане със собственост, която никой от тях
не е притежавал към момента на сключването му и поради това бил нищожен по
смисъла на чл.26 от ЗЗД. Отделно от това се твърди и че не било вярно
твърдението, че ответниците Б. и П. не били участвали с парична сума при
закупуването на процесния имот. Напротив в проведено съдебно заседание по
гр.д.№621/2010г. по описа на ПзОС, ответника П. бил заявил пред съда, че
тримата били участвали поравно при заплащането на покупната цена.
Наред с
това се възразява, че ищците не били и правно легитимирани да завеждат иска,
тъй като с Нотариален акт № 58, Том I, Рег.424,
по н.дело № 58/02.02.2007г. те били прехвърлили своята част 33.33% по
приватизационния договор на Ц.Х.М. и И.Н. М. /починали/. Вярно било, че тази
сделка била отменена от ВКС, но със сила на присъдено нещо РС Велинград е
приел, че независимо от отменената сделка от съда, тя пораждала правни
последици между страните /Определение от 31.01.2015г. по гр.д.№ 586/2008г./.
В този
смисъл се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Развити са подробни съображения в този смисъл.
Сочат се доказателства.
Съдът
като съобрази наведените от страните доводи и събраните в процеса доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предявени
са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.124
ал.1 от ГПК.
От
фактическа страна в процеса не спори, че ищците, както и първите двама
ответници и последните двама, са били съпрузи към момента на сключване на
процесната приватизационна сделка.
Безспорно
е и още, че с договор за приватизационна продажба от 28.10.1998 год. ищецът Б.Б.
и ответниците Д.П. и И.Б. като купувачи по чл. 35 т.1 от ЗППДОП /работници на
приватизиращото се предприятие / са придобили в съсобственост недвижим имот,
представляващ обособена част от имуществото на „Агрогарант С" ЕООД
гр.Пазарджик, а именно дворно място от
12 275 кв.м. за който по действуващия регулационен план на В. е отреден УПИI- 6397 в кв. 117, ведно с построените в него към момента на
приватизационната покупко-продажба 5 сгради, а именно: Тенекеджийно и бояджийно
помещение със застроена площ 560 кв.м.; Магазин - със застр. площ 162 кв.м.;
„магазин - приемна „ със застр. площ- 70 кв.м.; помещение за диагностика със
застр. площ- 155 кв.м.; автомивка и акумулаторно със застр.площ-145кв.м.
От
приетото по делото копие на посоченият договор се установява, че съгласно чл.3 от
него цялата покупна цена на обектите е в размер на левовата равностойност на
143 340 щатски долари, която е платена при условията на чл.4 изцяло от Б.Б.,
което обстоятелство не се и оспорва от ответниците.
Пак от
договора е видно, че в същия липсва изрична уговорка относно правата на
страните при придобиване правото на собственост върху обектите. Такава уговорка
се съдържа в договора от 21.10.1998г., сключен между Б.Б., Д.П. и И.Б. и който
е с нотариална заверка на подписите. Така в чл.4 от същият е посочено, че „делът
на всяка страна по договора в печалбите и загубите от бъдещата дейност на
обекта, в собствеността му се определят съгласно чл.2“. В чл.2 е посочено, че
участието на страните при заплащането на цената на обекта е в следните размери:
Б.Б. дължи 98%, Д.П. и И.Б. дължат всеки
един по 1%. Предвид на това, съдът тълкувайки волята на страните при условията
на чл.20 от ЗЗД приема, че по силата на чл.4 от Договора от 21.10.1998г.
страните са се споразумели освен за размера на печалбите и загубите им от
бъдещата дейност, така и за правата им на собственост върху процесния обект,
които са определили в размер на 98 % за Б.Б. и по 1% за Д.П. и И.Б..
Обстоятелството кой и в какъв размер е заплатил цената на приватизираните
обекти е изцяло неотносима при преценка правата на собственост, поради което и
съдът не обсъжда наведените в този смисъл доводи от страните, както и
представените относими доказателства.
Що се
касае до приетото копие на протокол от съдебно заседание проведено на
06.12.2010г. по гр.д.№621 по описа на
ПзОС съдът приема, че съдържащите се в тях показания на ответника П. не следва да
се ценят в настоящият процес, тъй като те не са събрани като такива по
съответния процесуален ред в настоящето производство.
Не
следва да се цени като надлежно доказателствено средство и постановеното определение
№109/30.01.2015г. по гр.д.№586/2008г. по описа на ВРС, поради обстоятелството,
че същото няма характера на съдебен акт имащ задължителна сила за съда и
страните по смисъла на чл.297 и чл.298 от ГПК.
Изложеното
до тук относно установените като безспорни факти, съобразено и с постановеното
от ВКС по реда на чл.290 от ГПК Решение
№429/26.10.2010г. на ВКС по гр.д.№233/2010г., ІІг.о., ГК, мотивира извод, че в
случая успешно е оборена презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС и вътрешните
отношения между съсобствениците на приватизирания обект са различни от тези
съдържащи се в договора от 28.10.1998 год., тъй като помежду им е постигнато
съгласие за придобиването от Б.Б. на права в по – голям обем от тези по приватизационния договор, а именно в
размер на 98%. В този смисъл предявеният
от ищеца Б. против ответниците И.С.Б., М.И.Б., Д.Н.П. и Т.Н.Ч. отрицателен
установителен иск се явява основателен и ще следва да се уважи.
Неоснователен
е обаче искът предявен от втората ищца Л.Б., съпруга на Б.Б.. Същата претендира
права на основание чл.19 от СК (отм.) като твърди, че процесният имот е
придобит по време на брака й с ищеца Б., обстоятелство, което е безспорно,
поради което и е под режима на съпружеската имуществена общност и същата е
придобила права на собственик. В случаят няма спор, че собствеността е
придобита въз основа на приватизационна сделка както от Б., така и от
ответниците П. и Б., които са били работници в обособената част, предмет на
договора при спазване изискванията на §3а от ПЗР на ЗППДОбП(отм). Няма спор, че
със сключването на договора е настъпил вещнопрехвърлителния ефект и купувачите
са станали собственици на процесния имот, респективно всеки един от тях е
придобил съответната част от приватизирания обект, но в индивудална
собственост. Придобивното основание на имущество по този ред оборва презупцията
на чл.19 ал.3 от СК (отм) в какъвто смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК от ВКС в решение №546 от 15.09.2010г. по гр.д.№966/2009г., ІІІг.о., ГК. Следователно
така придобитото имущество не попада под режима на съпружеската имуществена
общност, поради което както ищцата Л.Б., така и ответниците М.Б. и Т.Ч. не са
станали съсобственици върху процесния имот по силата на чл.19 ал.1 от СК (отм).
Ето защо предявеният от Л.Б. иск като неоснователен ще следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и предвид направените от страните искания за заплащане на
сторените и доказани от тях разноски, съдът след като ги изчисли по компенсация
съобразно уважените искове приема, че ищците дължат на ответниците И.Б., М.Б. и
Т.Ч. общо сумата 530 лева.
Воден
от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА на Б.Г.Б., ЕГН********** и Л.Ц.Б.,
ЕГН-********** *** против И.С.Б.,***, М.И.Б. ***, Д.Н.П. *** и Т.Н.Ч. *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Г.Б.,
че И.С.Б. и съпругата му М.И.Б. не са собственици на недвижим имот,
представляващ обособена част от имуществото на „Агрогарант С" ЕООД
гр.Пазарджик, а именно дворно място от
12 275 кв.м. за който по действуващия регулационен план на В. е отреден УПИI- 6397 в кв. 117, ведно с построените в него към момента на
приватизационната покупко-продажба 5 сгради, а именно: Тенекеджийно и бояджийно
помещение със застроена площ 560 кв.м.; Магазин - със застр. площ 162 кв.м.;
„магазин - приемна „ със застр. площ- 70 кв.м.; помещение за диагностика със
застр. площ- 155 кв.м.; автомивка и акумулаторно със застр.площ-145кв.м. за
разликата над 1% до 1/3 ид.част, както
и Д.Н.П. и бившата му съпруга Т.Н.Ч. не са собственици на същия имот за разликата над 0.5% до 1/6 ид. част за
всеки от тях, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.124 ал.1 от ГПК на Л.Ц.Б.,
ЕГН-********** *** като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Ц.Б., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО на И.С.Б.,***, М.И.Б. *** и Т.Н.Ч. *** сумата 530 лева, представляваща сторени от
последните разноски по делото изчислени по компенсация.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: