№ 39738
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110135356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу В. М. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, следва да бъдат уважени
като допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 71745/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, за
послужване.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 71745/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в доказателствените
искания в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 480 лв.,
вносим поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза М. Г. М.,
със специалност: Счетоводство и контрол.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
1
документите по делото и след проверка в счетоводството на ищцовото дружество; както и
че отговорът по всеки от поставените в исковата молба въпроси следва да съдържа
информация относно всеки месечен период към съответната падежна дата, както и данни,
изчислени сумарно за целия исков период.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.12.2024 г. от 11:10 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
„ФИРМА“ ЕАД е предявило срещу В. М. М. по реда на чл. 422 ГПК в условията на
обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 822,46 лв., представляваща
непогасена главница по сключен между „ФИРМА С.А.“ – клон България и ответника
Договор за потребителски кредит № PLUS-******/16.07.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 28.12.2023 г., до окончателното изплащане, сумата от
2 882,26 лв., представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит №
PLUS-******/16.07.2018 г. за периода от 20.05.2020 г. до 20.07.2023 г., и сумата от 2 369,22
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.05.2020 г. до
28.12.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
**** от 12.01.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71745/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че на 16.07.2018 г. между „ФИРМА С.А.“ – клон България и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-******/16.07.2018 г., по
силата на който кредиторът предоставил на ответника кредит в размер на 6 000 лв., който
последният се задължил да върне в срок до 20.07.2023 г. на 60 броя равни погасителни
вноски, всяка от които по 254,28 лв., като заплати и уговорения в договора размер на
възнаградителна лихва. Посочва, че с подписването на 09.04.2021 г. на Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., сключен
между него и ФИРМА С.А.“ – клон България, е придобил вземанията на ответника по
процесния договор за кредит. Сочи, че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че в случай, че уведомяването на ответника се окаже
ненадлежно, същият следва да се счита за уведомен и с получаване на препис от исковата
молба и от приложенията към нея, в т. ч. от посоченото и приложено уведомително писмо.
Твърди, че плащане от ответника не е извършено, поради което му е начислена лихва за
забава за периода от 21.05.2020 г. до 28.12.2023 г., като за периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение лихва не е начислявана. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че не е уведомен за
извършената цесия, а ако съдът приеме, че е надлежно уведомен за извършването с
получаването на препис от исковата молба, то претендираната законна лихва за забава
следва да се изчисли, считано от датата на получаването на исковата молба. Възразява, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
разходите по уговорените съгласно договора за кредит „такса ангажимент“ и
застрахователна премия не са включени при изчисляването на ГПР; на основание чл. 19, ал.
4 ЗПК – след прибавянето на уговорените „такса ангажимент“ и застрахователна премия към
ГПР последният надвишава над 5 пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения; както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 ЗПК. Твърди, че
уговорената в размер на 36,77%, възнаградителна лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, поради което се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
2
Прави възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и поради
заобикаляне на закона, доколкото уговорките „такса ангажимент“ и застрахователна премия
представляват скрита възнаградителна лихва. Счита, че не е налице валидно сключен
застрахователен договор, поради което липсва основание за включването на сумата по
застрахователната премия в претендираната от ищеца главница, т.е., последната е
неправилно изчислена. Излага, че погасителният план към договора за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Твърди, че са налице плащания по процесния
договор за кредит от кредитополучателя. Релевира възражение за изтекла погасителна
тригодишна, респ. петгодишна давност. Оспорва исковете по размер. С оглед тези
съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „ФИРМА С.А.“ –
клон България и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и да заплати възнаградителна
лихва в уговорения размер; прехвърляне на вземанията на ответника в полза на ищеца чрез
договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; че оспорените от
ответника клаузи в договора за кредит са валидно уговорени и в съответствие с
императивните изисквания, залегнали в ЗПК. По възражението за изтекла погасителна
давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на законово основание за нейното
спиране и/или прекъсване.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора за кредит,
както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи погасяването на дълга.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че между „ФИРМА С.А.“ –
клон България и ответника е възникнало валидно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-******/16.07.2018 г., по което кредиторът е предоставил на
ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и
да заплати възнаградителна лихва в уговорения размер.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
3
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4