Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260308
гр.Бургас, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2557 по
описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба от Г.М.С. ЕГН ********** против наказателно
постановление № */24.04.2019г. на Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С
жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че била нарушена процедурата по
съставяне на АУАН, жалбоподателят бил задържан три часа на място и дошлите на
място служители на Пътна полиция поискали да го откарат до гр. Бургас за
изпробване с Дрегер. Намира, че не следва да се кредитират показанията на
полицейските служители и не могат да бъдат свидетели по съставяне на АУАН. Намира,
че е наказан два пъти за едно и също нарушение – отказ да се извърши проверка с
техническо средство.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата, моли за отмяна на НП, излага подробни съображения. Претендира
разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано
е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По
фактите съдът намира, че на 04.03.2019г. свидетелите Т.М. и Т.Н. били на работа
нощна смяна и извършвали рутинна проверка на автомобили като около 21,30 часа
на 04.03.2019г. в с. Черни връх, посока с. Полски извор спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *, който бил управляван от жалбоподателя Г.М.С..
Свидетелите М. и Н. се усъмнили, че водачът е употребил наркотични вещества,
поради което потърсили съдействие от своите колеги от Сектор Пътна полиция за
тестване на водача. Въз основа на изпратения до дежурния сигнал на място бил
изпратен свидетелят С.М., който поканил водачът на автомобила да бъде извършен
тест за употреба на наркотични вещества. Техническото средство, с което
трябвало да се извърши тестването било в свидетеля като водачът отказал да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества, както и за употреба на алкохол. Св.
М. изпълнявал служебните си задължения като за датата на проверката използвал
лек автомобил с рег. № А7862КК. От представената справка за движението на
автомобила съгласно GPS координати
в 22:32:41 часа автомобилът е бил спрял на местоположение 0,5км. от Черни връх,
което съвпада с посоченото от разпитаните по делото свидетели М. и Н., че колегите
от сектор Пътна полиция са пристигнали на място около 40 минути след подаването
на сигнала.
Не
се установи жалбоподателят да е бил отвеждан до гр. Бургас, за да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества като това е негова защитна версия, която остана
недоказана от събраните доказателства. Не се установява и св. М. да е нямал
готовност да направи теста за наркотични вещества чрез използване на място на
техническо средство.
Тъй
като Г.С. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества му е
съставен АУАН от св. М. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и му е издаден
талон за изследване № 0002569. С. отказал да подпише АУАН като е посочил, че ще
обжалва като отказът на нарушителя е удостоверен с подписа на един свидетел
Николай Костадинов. С. отказал да получи и талон за изследване като това
обстоятелство също е удостоверено с подпис на един свидетел.
АНО
е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят
е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на
основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира,
че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП
е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване
на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът
не възприема, че са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и
ангажиране на отговорността на С.. Не се
събраха доказателства, от които би могъл да се направи извод, че техническото
средство не е било налично в служителя на Сектор Пътна полиция за извършване на
тест за употреба на наркотични вещества. Напротив, от показанията на св. М. се
установи, че техническото средство е мобилно и нарушителят е бил поканен да
даде проба, но тъй като е отказал, му е бил издаден талон за
медицинско изследване, който той също е отказал да получи. Възражението, че
жалбоподателят не е бил запознат с АУАН е неоснователно, тъй като той сам се е
поставил в тази позиция като е отказал да го подпише и да му бъде връчен
екземпляр, което е удостоверено с подписа на един свидетел. На следващо място
неоснователно е възражението да не се кредитират показанията на свидетелите –
полицейски служители, тъй като липсват доказателства, които да поставят под
съмнение тяхната безпристрастност. Показанията на свидетелите М., М. и Н. са
последователни, логични, същите взаимно се допълват, поради което и съдът им се
довери.
Съдът
намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на
акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни доказателства
пред административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме,
че фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на
административно нарушение.
Съгласно
чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
В
случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В
настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството
на водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно
и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за
установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така
и посредством медицинско изследване.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав
на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително
деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната
отговорност да бъде извършен тест – неподчинение на устно разпореждане от
полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието
за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон,
съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение).
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ да
бъде тестван или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се
осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът
намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване (осъществени едновременно в конкретната хипотеза),
се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас
; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд - Бургас) и затова правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Начинът
на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е регламентиран в Наредба
№ 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ като
е предвидено, че се установява с тест или с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване
на проверка с техническо средство или тест.
В
конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с тест и му е издаден талон за медицинско изследване, който той е
отказал да получи и това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел.
Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е
ангажирана по чл.174, ал.3 , пр.2 от ЗДвП.
Законодателят не отчита
причините, поради които водачът е отказал да бъде извършен тест за употреба на
наркотични вещества като следва да се отчита значимостта на обществените
отношения, които се защитават и не може да се приеме, че се касае за хипотезата
на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Обстоятелството, че се е наложило жалбоподателят
да изчака пристигането на екип на сектор „ПП”, за да бъде тестван на място
както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици, се
потвърждава от свидетелските показания
на полицейските служители, но това , че е трябвало да изчака не представлява съществено
процесуално нарушение и не е довело до ограничаване на правото му на защита в
административнонаказателния процес.
Не се възприема от този състав
възражението, че е следвало да бъде съставен един акт за отказите на
жалбоподателя да бъде тестван за алкохол и да бъде тестван за наркотици. Касае
се за два отказа на жалбоподателя, всеки един от тях осъществява различни
състави на нарушение като се предвижда, че отговорност се носи както за отказ
да се тества за употреба на алкохол, така и се касае за отделен отказ да се
тества за употреба на наркотични вещества като с всеки отказ се засягат
различни обществени отношения, които се защитават от правната норма.
В
случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв., в който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание,
поради което като правилно и законосъобразно в тази част НП следва да се
потвърди.
По
тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора
право на разноски има само АНО, който претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната
сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № */24.04.2019г. на Началник Група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция”, с което на Г.М.С. ЕГН ********** за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА
Г.М.С., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
Вярно с оригинала: Д.Б.