РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Д., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20243230200179 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Металцвет“ ...., ЕИК ..., депозирана чрез
процесуален представител, против Наказателно постановление /НП/ № 08-
2300227/229, издадено на 12.01.2024 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 22, ал. 2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ). С жалбата се моли НП, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага доводи за наличие
на предпоставките по чл. 174, ал. 4 от КТ и представя писмени доказателства
в тази насока.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите на нарушителя, Д.кият районен съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице, в 14-
дневен срок от връчването на оспорваното НП.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице, в присъствието на двама свидетели и след отправена
покана до законен представител на наказаното ЮЛ по надлежния ред, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
образуването на процесното административно-наказателно производство е
законосъобразно.
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът установи следното:
На 11.10.2023 г. св. Е. И. К. - старши инспектор и св. А. Ю. И. - старши
инспектор в „Дирекция инспекция по труда“ със седалище Д. извършили
проверка в „пункт за изкупуване черни и цветни метали“, находящ се в гр.
Д..., бул. „..." № ..., стопанисван от „Металцвет“ ..., ЕИК: .....
В хода на проверката била връчена призовка за представяне на
документи относно трудови правоотношения, работно време и заплащане на
труда. От представена присъствена форма за м. септември 2023 г.
инспекторите констатирали, че С. Л. М., с ЕГН **********, назначен на
длъжност „...“ е бил в платен годишен отпуск от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г.
- общо 2 дни, което се потвърдило и от ведомост за заплати за м. септември
2023 г. и фиш за заплати за м. септември 2023 г., в които бил отразен
платеният годишен отпуск на С. М.
От работодателя с втора призовка с изх. № 23091085/26.10.2023 г.,
връчена на Ц. Д. Д.- управител на дружеството, е била изискана молбата на С.
М. за ползване на посочения отпуск, но такава в указания срок и до
приключване на проверката не е била представена.
На 27.10.2023 г. по служебна електронна поща е представена Заповед №
1457/01.09.2023 г. на работодателя за разрешаване на отпуск на Махмуд,
считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г.
На 10.11.2023 г. по телефона от П. П. П., на длъжност „.“ и П. П. – сч.,
отново е изискана, но не е представена молба за ползване на упоменатия
отпуск на М., с обяснението, че не разполагат с такава. Това обстоятелство е
документирано в Констативен протокол за проведен телефонен разговор с
изх. № *********/10.11.2023 г.
С оглед на гореизложеното, на 10.11.2023 г. проверяващите приели, че
на 04.09.2023 г. „Металцвет“ ... в качеството си на работодател е разрешил със
Заповед № 1457/01.09.2023 г. ползване на платен годишен отпуск на С. Л. М.,
2
с ЕГН: **********, на длъжност „...“, считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г.
- общо 2 дни, без писмено искане на работника до работодателя.
Предвид констатираното в хода на проверката, на 29.11.2023 г. св. К.
образувала административно-наказателно производство срещу
жалбоподателя, като съставила в отсъствието на законен представител на
дружеството, но в присъствие на свидетелите А. И. и С. Г., АУАН № 08-
2300227, с който вменила на „Металцвет“ . админи..стративно нарушение по
чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Въз основа на така съставения АУАН, на 12.01.2024 г. Директорът на
Дирекция „ИТ“ гр. Д. издал обжалваното НП № 08-2300227/229, с което за
извършено нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ
наложил на „Металцвет“ ... „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
В хода на съдебното производство били разпитани актосъставителят и
свидетелите по АУАН, които потвърдили констатациите в акта.
С писмено становище преди първото съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя представил по делото Заповед по чл. 174, ал.
4 от КТ като доказателство, че работодателят всъщност се е възползвал от
предоставеното му от закона възможност да предостави платения годишен
отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на
престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от
всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или
служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на
календарната година, за която се полага.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели: Е. К., А. И. и С. Г.,
както и от приложените, и приети по делото писмени доказателства – Писмо с
рег. № 3319/15.02.2024 г., ведно с Жалба от „Металцвет“ ... с вх. №
24014039/07.02.2024 г. – 3 л.; НП № 08-2300227/229 от 12.01.2024 г., ведно с
обратна разписка; АУАН № 08-2300227/29.11.2023 г., ведно с обратна
разписка – 2 л.; Писмо с рег. № 23094548/13.11.2023 г.; Протокол за
извършена проверка № ПР 2338659/10.11.2023 г. – 2 л.; Покана за съставяне
на АУАН с изх. № *********/10.11.2023 г.; Призовка с изх. №
23087932/11.10.2023 г.; Призовка с изх. № 23091085/26.10.2023 г.; Писмо за
връчване на протокол за извършена проверка ПР 2338659/10.11.2023 г. ведно
с обратна разписка; Писмо за връчване на АУАН с изх. №
23097885/29.11.2023 г., ведно с обратна разписка; ТД № 166/31.01.2022 г. на
С. М.; Извадка от регистър ТД от информационната система на ИА „ГИТ“;
Присъствена форма за м. септември 2023 г.; Ведомост и фиш за заплата на С.
М. за м. септември 2023 г.; Заповед № 1457/01.09.203 г.; копие от
уведомление от „Металцвет“ ....за неизползвани отпуски вкл. до 30.06.2023 г.;
Копие на Заповед по чл. 173, ал. 4 от КТ; Копие на писмо електронна поща.
Така описаната фактическа обстановка навежда съда до следните
3
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа на анализа на доказателствата, приобщени по делото съдът
приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с
описаното в нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските и е безспорно доказано.
В разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските се посочва, че платеният годишен отпуск се разрешава
въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.
Посочената разпоредба е императивна и вменява задължение и на двете
страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен
отпуск за съответната календарна година, както следва; от една страна
задължението на работника е писмено да поиска ползване на целия или на
част от платения годишен отпуск, а от друга - задължението на работодателя
е да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено
искане/молба за ползването му.
Не се спори между страните, че жалбоподателят е работодател по
смисъла на & 1 от ДР към КТ.
Безспорно е в настоящия случай, че със Заповед № 1457/01.09.2023 г. е
било разрешено на работника да ползва неплатен отпуск в размер на 2
работни дни, считано от 04.09.2023 г. до 05.09.2023 г. при липса на изрично
писмено искане от работника и че работодателят е отчел във ведомост за
заплати за м. септември 2023 г. и фиш за заплати за м. септември 2023 г.
платения годишен отпуск на С.М.
Спорен е въпросът, свързан с наличие на някое от изключенията,
визирани в чл. 173, ал. 4 от КТ, предвиждащ за работодателя право да
предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, по
време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска
едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато
работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал
отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
След преценка на събраните доказателства, настоящата инстанция
намира, че в случая не е налице нито една от хипотезите, уредени в чл. 173,
ал. 4 от КТ, при реализиране на които работодателят има възможност да
предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие.
На първо място, от предоставената административна преписка е видно,
че представителят на дружеството-работодател в нито един момент не е
направил възражение в тази насока. Във връзка с извършена проверка по
Протокол № ПР2338659/10.11.2023 г. работодателят е представил Трудов
договор на №166/31.01,2022 г. на С.М. Присъствена форма за м. септември
2023 г.; Ведомост и фиш за заплата на С. М. за м. септември 2023 г.; Заповед
№ 1457/01.09.2023 г. за разрешаване на платен годишен отпуск на С. М..
Заповед по чл. 173, ал. 4 от КТ, издадена от управителя на
4
санкционираното дружество, е била представена от процесуалния
представител на наказаното дружество преди откритото съдебно заседание на
15.04.2024 г. в РС – Д.. Същата е издадена на 01.07.2023 г, няма номер и
адресат, т. е. към кого е отправена, респ. няма доказателства да е била
връчена по надлежния ред или доведена до знанието на лицата, до които е
адресирана, вкл. е издадена в средата на календарната година, за която се
отнася, а дава възможност на работника да подаде молба до края на 2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 37г, ал. 2 от НРВПО, в случаите по чл. 173,
ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ и когато по искане на работника или служителя
ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на
работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят предоставя или
отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява
работника или служителя. В случая липсват такива доказателства.
С оглед гореизложеното съдът не приема доводите на жалбоподателя за
приложение в случая на чл. 174, ал. 4 от КТ.
Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно, на
основание чл. 415, ал.1 от КТ, административно-наказващият орган е
ангажирал имуществената отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 от КТ е в размер от
1 500 до 10 000 лв., като наказващият орган е санкционирал жалбоподателя,
налагайки му имуществена санкция в минималния предвиден размер на 1 500
лв.
Настоящият съдебен състав приема, че не следва да се приложи
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като констатираното нарушение не
е отстранено /виж Решение по КАД № 418/2015г. ДАС/.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лв.
Предвид гореизложеното, процесното НП като законосъобразно и
обосновано следва да се потвърди изцяло, поради което и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 08-2300227/229, издадено на 12.01.2024 г. от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Д., с което на „Металцвет“
....., ЕИК .... за нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
5
лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Металцвет“ ...., ЕИК .... ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Д. сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Д. в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
6