РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2766
гр. Пловдив, 23 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2021 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба
на П.Я.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д.Б.,
против Решение № 205/14.06.2019 г. на Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба на Н., срещу Разпореждане с изх. №
С180016-137-0012232/29.11.2018 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК
от Г. Г. на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП - Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване по давност на публични
задължения на жалбоподателя, подробно описани в самото разпореждане.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендират се
сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4. Разпореждане
изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП
гр. Пловдив, в частта, с която се отказва погасяване по давност на публични
задължения на жалбоподателя е обжалван в предвидения за това срок пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението
си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Както вече бе казано, с
Решение № 205/14.06.2019 г., Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, е оставил
без уважение жалбата на П.Я.Н., подадена чрез адвокат Б., срещу Разпореждане с изх.
№ С180016-137-0012232/29.11.2018 г., издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Г.на длъжност старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване
по давност на публични задължения на жалбоподателя. За да постанови този
резултат ответният административен орган е приел следното от фактическа и
правна страна:
Жалбоподателят
оспорва Разпореждане с изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г., в частта, с
която се отказва погасяване по давност на публични задължения по Данъчна
декларация № 160021100053212/06.01.2012 г. за период 01.12.2011 г. -31.12.2011
г., Данъчна декларация № 160021201601186/20.03.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна декларация №
160021200688847/07.02.2012 г. за период от 01.01.2012
г. - 31.01.2012 г., Данъчна декларация № 160021201311620/07.03.2012 г. за
период от 01.02.2012 г. - 29.02.2012 г., Данъчна декларация №
160021201920176/03.04.2012 г. за период от 01.03.2012 г. - 31.03.2012 г., Данъчна
декларация № 160021202849650/04.05.2012 г. за период от 01.04.2012 г. –
30.04.2012 г., Данъчна декларация № 160021203464845/05.06.2012 г. за период от
01.05.2012 г. - 31.05.2012 г., Данъчна декларация № 160021204054619/06.07.2012
г. за период от 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., Данъчна декларация №
160021204605897/07.08.2012 г. за период от 01.07.2012 г. - 31.07.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021205192467/10.09.2012 г. за период от 01.08.2012 г. -
31.08.2012 г., Данъчна декларация №
160021205698963/05.10.2012 г. за период от 01.09.2012 г. - 31.09.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021206263950/07.11.2012 г. за период от 01.10.2012 г. -
31.10.2012 г., Данъчна декларация № 160021206854808/08.12.2012 г. за период от
01.11.2012 г. - 30.11.2012 г., Данъчна декларация № 160021205698963/05.10.2012
г. за период от 01.11.2012 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация №
160021300391229/24.01.2013 г. за период от 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021206263950/07.11.2012 г. за период от 01.12.2012 г. -
13.03.2015 г., Данъчна декларация №
160021300636447/04.02.2013 г. за период от 01.01.2012
г. - 31.12.2012 г., задължения за патентен данък по акт № 1057/05.11.2013 г за период
от 01.01.2011 - до 31.12.2011 г., задължения за
патентен данък по акт № 1057/05.11.2013 г. за период от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г., задължение за глоба по Наказателно постановление №
647/17.11.2015 г.
В тази връзка е
установено, че в АДВ РД Пловдив срещу „Братя Найденови - П.Н.“ ЕТ е образувано
изпълнително дело № 5081/2009 г., за което е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № 5081-000001/14.10.2009 г., получено на 16.10.2009 г.
Цитираното изпълнително дело е присъединено към изпълнително дело № 19872/2007
г. по описа на ТД на НАП Пловдив, образувано срещу П.Я.Н., ЕГН **********.
На 07.10.2016 г.
е издадено Разпореждане за присъединяване с изх. № С160016-105-0112809/07.10.2016 г., с което към образуваното
изпълнително дело е присъединено задължение за глоба по Наказателно
постановление № 647/17.11.2015 г.
Издадено е
Разпореждане за присъединяване № 019872/2007/000007/10.06.2015 г., с което към изпълнителното дело са присъединени
горецитираните задължения по декларации на лицето П.Я.Н., ЕГН **********.
Същото е изпратено на длъжника, но не е получено, като на плика е отбелязано
като причина –„заминал/отсъства“.
Издадено е
Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С170016-022-0044671/09.08.2017 г., с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, собственост на длъжника във всички търговски баки в
страната. Същото е изпратено на лицето, но не е получено, като на плика е
отбелязано като причина отново „заминал/отсъства“. За наложения запор са
изпратени запорни съобщения до всички банки в страната.
На 04.05.2018 г.
е издадено Разпореждане за присъединяване с изх. № С180016-105-0114674/04.05.2018 г., с което е присъединено
задължение на жалбоподателя по Акт за установяване на задължение по декларация
№ 1057/05.11.2013 г., издаден от Община Пловдив.
По изпълнителното
дело е постъпило Възражение за изтекла давност на задължения от жалбоподателя,
депозирано чрез процесуалния му представител, с вх. №
С180016-000-0522593/12.09.2018 г. След разглеждането му, публичният изпълнител
е издал процесното Разпореждане изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г., с
което са погасени част от задълженията, представляващи предмет на цитираното
възражение и е отказано погасяване по давност на публичните задължения по горе
цитираните изпълнителни основания.
След позоваване
на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК, е посочено, че публичните вземания по Данъчна
декларация № 160021100053212/06.01.2012 г. за период 01.12.2011 г. - 31.12.2011
г. и Данъчна декларация № 160021201601186/20.03.2012 г. за период от 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е следвало да бъдат платени през
2012 г., като давностния срок започва да тече от 01.01.2013
г. и изтича на 01.01.2018 г., ако в този срок не са
предприети действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или
прекъсване на давността. В случая задължението е присъединено към образуваното
изпълнително дело с Разпореждане за присъединяване с изх. № 019872/2007/000007/10.06.2015
г., което присъединяване от своя страна прекъсва давността и от този момент
започва да тече нова 5-годишна давност. Впоследствие, преди изтичането на
5-годишния давностен срок, е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, с изх. № С170016-022-0044671/09.08.2017 г., с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника във всички
търговски баки в страната. Което от своя страна спира изтичането на 5-годишната
давност. Същото е изпратено на лицето, но не е получено, като на плика е
отбелязано като причина отново „заминал/отсъства". Във връзка с възраженията
на жалбоподателя, че цитираните два акта, единият от които прекъсва, а другият
спира давността не са му били връчени, ответният административен орган е
посочил, че следва да се има предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ДОПК, според
която „в случаите на започнало производство по ДОПК, за което лицето е редовно
уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по
приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си
за кореспонденция като в противен случай всички актове и документи в това
производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
Според Директора
на ТД на НАП – Пловдив, за образуваното изпълнително дело е изпратено съобщение
за доброволно изпълнение с изх. № 5081-000001/14.10.2009 г., получено на
16.10.2009 г., поради което от този момент длъжникът е знаел, че срещу него е
образувано производство по реда на ДОПК. След извършена справка в системата
ЕСГРАОН е установено, че настоящият и постоянен адрес ***. Именно на този адрес
са изпращани всички съобщения във връзка с образуваното изпълнително дело,
адресирани до Н..
Все в тази насока
е посочено, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК дава възможност на всяко
лице да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на
съобщения. В конкретния случай длъжникът не е посочил такъв. А императивната
разпоредба на чл. 28, ал. 5 задължава физическите лица, спрямо които е
започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30
последователни дни в чужбина, да посочат лице на територията на страната, което
да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват
съобщенията и другите актове. Отбелязано е, че актовете за които жалбоподателят
твърди, че не е получил са изпращани на постоянния му адрес, но са върнати като
на плика е отбелязано „заминал/отсъства“. Констатирано е, че едва с подаване на
възражение за изтекла давност с вх. № С180016-000-0522593/12.09.2018 г., по
изпълнителното дело е представено пълномощно, което е с дата от 06.07.2007 г.,
което е възпрепятствало възможността публичният изпълнител да връчи на
пълномощника актовете, адресирани до длъжника.
На следващо място
е посочено, че съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК „запорът върху вземания на
длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно
съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване
на запорното съобщение на банката“. От документите по
преписката е установено, че длъжникът има сметка единствено в „Първа
Инвестиционна Банка“. Запорното съобщение банката е получила на 16.08.2017 г.,
видно от приложената обратна разписка. Това е и датата, от която запорът се
смята наложен, а не от момента на получаване на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки от задълженото лице. В този смисъл със запорът, наложен въз
основа на издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. №
С170016-022-0044671/09.08.2017 г., на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК се
спира давността за погасяване на обезпечените задължения.
При това
положение е прието, че към настоящия момент не е изтекла предвидената от закона
абсолютна 10 - годишна давност. Посочено е, че изложеното по-горе важи важи с още по-голяма сила по отношение на давностните
срокове досежно по-късно възникналите задължения по гореизброените данъчни
декларации.
Относно дължимия
патентен данък по Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) №
1057/05.11.2013 г. за периода от 01.01.2011 г. до
31.12.2011 г., е прието, че давността започва да тече от 01.01.2012
г. и се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане - в
случая АУЗД е издаден на 05.11.2013 г., от този момент давността е прекъсната и
започва да тече нова 5-годишна давност, която от своя страна е прекъсната с
изпращането на акта за принудително събиране на 24.01.2018 г., видно от
приложена към преписката справка от ИС „Събиране". За присъединяването на
изпратения за принудително събиране АУЗД, е издадено Разпореждане за
присъединяване с изх. № С180016-105-0114674/04.05.2018 г., за датата на
връчването, на което към момента, по преписката не са налични доказателства. От
момента на изпращане на цитирания АУЗД и съответно от последващото
му присъединяване е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към настоящия
момент не е изтекла. Посочено е, че същото важи с още по-голяма сила по
отношение на по-късно възникналите задължения по цитирания АУЗД №
1057/05.11.2013 г.
Относно
наложената глоба с Наказателно постановление /НП/ № 647/17.11.2015 г., издадено
от Министерство на финансите - Агенция „Митници" Пловдив, е констатирано,
че същото е влязло в сила на 18.01.2016 г. и е изпратено за събиране в ТД на
НАП Пловдив на 11.03.2016 г., което от своя страна прекъсва давността и от този
момент започва да тече нова давност. Впоследствие преди изтичането й, задължението
по цитираното НП е присъединено към изпълнителното дело с Разпореждане за
присъединяване с изх. № С160016-105-0112809/07.10.2016 г., което е изпратено на
лицето, но не е получено от него, като на плика отново е отбелязано
„заминал/отсъства". Прието е, че в настоящия казус извършеното
присъединяване има значението на образуване на изпълнително дело по отношение
на задължението за глоба, поради което относно давността на задължението, в
този случай, следва да намерят приложение разпоредбите относно давността,
уредени в чл. 171 от ДОПК във връзка с чл. 82, ал. 4 от ЗАНН. На следващо
място, е отбелязано, че с издаденото на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, с изх. № С170016-022-0044671/09.08.2017 г. се спира
давността. Относно връчването на цитираното разпореждане отново Директорът на
ТД на НАП – Пловдив се позовава на разпоредбите на чл. 28 от ДОПК и поведението
на задълженото лице в този смисъл.
Крайният извод на
ответния административен орган е, че към настоящия момент не е изтекъл
абсолютният 10-годишен давностен срок по отношение на гореразгледаните
задължения на Н., поради което претенцията му за прилагане последиците на
изтеклата погасителна давност е приета за неоснователна.
ІV. За правото:
6.
В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е
постановен в изискваната от закона форма.
Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените
факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните становища,
поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното
приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във въпроса налице
ли е погасяване по давност на публичните задължения на жалбоподателя по Данъчна декларация № 160021100053212 от 06.01.2012 г. за период 01.12.2011
г. - 31.12.2011 г., Данъчна декларация № 160021201601186 от 20.03.2012 г. за
период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна
декларация № 160021200688847 от 07.02.2012 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.01.2012 г., Данъчна декларация №
160021201311620 от 07.03.2012 г. за период от 01.02.2012 г. - 29.02.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021201920176 от 03.04.2012 г. за период от 01.03.2012
г. - 31.03.2012 г., Данъчна декларация № 160021202849650 от 04.05.2012 г. за
период от 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г., Данъчна декларация № 160021203464845
от 05.06.2012 г. за период от 01.05.2012 г. - 31.05.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021204054619 от 06.07.2012 г. за период от 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021204605897 от 07.08.2012 г. за период от 01.07.2012
г. - 31.07.2012 г., Данъчна декларация № 160021205192467 от 10.09.2012 г. за
период от 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021205698963
от 05.10.2012 г. за период от 01.09.2012 г. - 31.09.2012 г., по Данъчна
декларация № 160021205698963 от 05.10.2012 г. само за начислени лихви за
период от 01.11.2012 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021206263950 от 07.11.2012 г. за
период от 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., Данъчна декларация № 160021206263950
от 07.11.2012 г. само за начислени лихви за период от 01.12.2012 г. -
13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. за
период от 01.11.2012 г. - 30.11.2012 г., Данъчна декларация № 160021206854808
от 08.12.2012 г. само за
начислени лихви за период от 03.01.2013 г. - 13.03.2015 г.,Данъчна декларация № 160021300391229 от 24.01.2013 г. за период от 01.12.2012 г. -
31.12.2012 г., Данъчна декларация № 160021300391229 от 24.01.2013 г.
само за начислени лихви за период от 26.01.2013 г. - 13.03.2015 г., Данъчна
декларация № 160021300636447 от 04.02.2013 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., задължения за патентен данък по
АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г за период от 01.01.2011 -
до 31.12.2011 г., задължения за патентен данък по АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г.
за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., задължения
за патентен данък по АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., задължение за глоби по
Наказателно постановление № 647/17.11.2015 г.
7. На първо място следва да
се констатира, че от данните по делото по никакъв начин не става ясно кога точно
са образувани процесните две изпълнителни дела (с № 5081/2009 г. по
описан на АДВ РД Пловдив и № 19872/2007 г. по описа на ТД на НАП Пловдив), нито кога изпълнително дело № 5081/2009 г. по описан на АДВ РД Пловдив е присъединено към образуваното
срещу П.Я.Н. изпълнително дело № 19872/2007 г. по описа на ТД на НАП Пловдив. Освен
изложеното липсват данни и във връзка с принудителното изпълнение на какви
конкретно задължения по вид и размер са образувани тези дела.
Действително, по
първото изп.дело (№ 5081/2009 г.) е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
5081-000001/14.10.2009 г., получено на 16.10.2009 г. от Н., но по второто (изп.д. № 19872/2007 г. по описа на ТД на НАП Пловдив), първите предприети действия от страна на публичния изпълнител са свързани
с издаване на Разпореждане за присъединяване № 019872/2007/000007/10.06.2015 г. на горецитираните
задължения по декларации на Н.. Това разпореждане е изпратено на длъжника по пощата с известие за
доставяне (л. 78), но не е получено от него, а писмото се е върнало с отбелязване
на плика „заминал/отсъства“. Аналогично е положението и с издадените през 2016 г. и
2017 г. актове - Разпореждане за присъединяване с изх. №
С160016-105-0112809/07.10.2016 г. и ПНОМ
от 2017 г., а относно Разпореждане за присъединяване с изх. № С180016-105-0114674/04.05.2018 г.,
дори липсват твърдения да е изпратено по пощата.
Тук именно следва
да се посочи, че фактът на връчване на съобщение за доброволно изпълнение на Н.
по изп.дело № 5081/2009 г., е ирелевантен за
разрешаване на настоящия административноправен спор, доколкото изпълнителното
дело, по което са извършени обжалваните в настоящото производството действия на
публичния изпълнител е № 19872/2007 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.
Тези съображения
обосновават извода, че Н. не е бил надлежно уведомен за образуваното изпълнително
дело № 19872/2007 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, поради което нормата на чл.
28, ал. 3 от ДОПК не може да намери приложение в настоящия случай. Това от своя
страна означава, че разпорежданията за присъединяване и постановлението за
налагане на обезпечителни мерки не са редовно връчени на длъжника по реда на
чл. 29 – 32 от ДОПК, съответно не могат да породят предвидените в чл. 172 ДОПК
последици.
8. При това положение,
следва да се приеме, че към датата на подаване на Възражение вх. №
С180016-000-0522593/12.09.2018 г. процесните
задължения по Данъчна декларация № 160021100053212 от 06.01.2012 г. за
период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна декларация № 160021201601186 от 20.03.2012
г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна
декларация № 160021200688847 от 07.02.2012 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.01.2012 г., Данъчна декларация №
160021201311620 от 07.03.2012 г. за период от 01.02.2012 г. - 29.02.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021201920176 от 03.04.2012 г. за период от 01.03.2012
г. - 31.03.2012 г., Данъчна декларация № 160021202849650 от 04.05.2012 г. за
период от 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г., Данъчна декларация № 160021203464845
от 05.06.2012 г. за период от 01.05.2012 г. - 31.05.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021204054619 от 06.07.2012 г. за период от 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021204605897 от 07.08.2012 г. за период от 01.07.2012
г. - 31.07.2012 г., Данъчна декларация № 160021205192467 от 10.09.2012 г. за
период от 01.08.2012 г. - 31.08.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021205698963 от 05.10.2012 г. за период от
01.09.2012 г. - 31.09.2012 г., по Данъчна декларация № 160021205698963 от
05.10.2012 г. само за начислени лихви за период от 01.11.2012 г. - 13.03.2015
г., Данъчна декларация № 160021206263950 от 07.11.2012 г. за период от
01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., Данъчна декларация № 160021206263950 от
07.11.2012 г. само за начислени лихви за период от 01.12.2012 г. - 13.03.2015 г.,
Данъчна декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. за период от 01.11.2012
г. - 30.11.2012 г., Данъчна декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. само
за начислени лихви за период от 03.01.2013 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021300391229 от
24.01.2013 г. за период от 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г., Данъчна декларация №
160021300391229 от 24.01.2013 г. само за начислени лихви за период от
26.01.2013 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021300636447 от
04.02.2013 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.12.2012
г., са погасени по давност и като такива
същите следва да бъдат отписани, а изпълнителното производство прекратено в
тази му част.
Както правилно е
приел решаващия орган, съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК (според
който публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.), публичните вземания по Данъчна декларация № 160021100053212/06.01.2012 г.
за период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г. и Данъчна декларация №
160021201601186/20.03.2012 г. за период от 01.01.2011
г. - 31.12.2011 г. е следвало да бъдат платени през 2012 г., като давностният
срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2018 г. В този срок, както вече бе казано, не са
предприети действия, които по смисъла на чл. 172, ал. 1 и 2 ДОПК (съгласно
тази разпоредба давността спира: 1. когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение. Давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност
– ал. 3), да са довели до спиране или прекъсване на давността. Аналогично
е положението и по отношение на останалите възникнали задължения по
горецитираните декларации.
9. Относно възражението за
погасяването по давност на наложените с процесното НП глоби е необходимо да
бъде съобразено следното:
С процесното НП,
влязло в сила на 18.01.2016 г., на жалбоподателя са наложени две глоби в общ
размер на 3000 лв. (съответно в размер на 1000 лв. и в размер на 2000 лв.).
Тук именно следва
да се посочи, че институтът на давността във връзка с изпълнение на
наказанията, е уреден изрично в ЗАНН, което изключва възможността за прилагане
на чл. 171 от ДОПК, както неправилно е приел решаващия орган. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 2 от
12.04.2017 г. постановено по т.д. № 3/2016 г. по описа на Върховния
административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, според което
след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при
изпълнение на административното наказание „глоба", се прилага давностният
срок по чл. 82, ал. 1, б. „а" от ЗАНН, т.е. определената по реда на ДОПК
давност не може да намери приложение в случаи от категорията на процесния.
Според
разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б "а", вр. ал. 2 от ЗАНН,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, независимо
от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство
(чл. 82, ал. 4 ЗАНН).
Така очертаната
правна уредба, съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да се
приеме, че по отношение на процесните публични вземания, предвидената в чл. 82,
ал. 1, б "а", вр. ал. 2 от ЗАНН давност е изтекла на 18.01.2018 г.,
тъй като до този момент от данните по делото не се установява да са предприети
каквито и да е действия от надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на
наказанието, които да са достигнали до неговото знание.
Както вече бе казано, задължението по цитираното НП е присъединено към
изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване с изх. №
С160016-105-0112809/07.10.2016 г., което е изпратено на лицето, но не е
получено от него, като на плика отново е отбелязано „заминал/отсъства".
Прието е, че в настоящия казус извършеното присъединяване има значението на
образуване на изпълнително дело по отношение на задължението за глоба, но
самото образуване на изпълнителното производство като действие, което няма
публичноправен характер (каквото има например
вписването на исковата молба на собственика – това вписване
само по себе си поражда прекъсване на давностния срок, доколкото има
публичноправен характер и длъжникът се счита за уведомен относно заявената от
собственика претенция), е
завършено тогава, когато то стигне до знанието на длъжника, което не е сторено
в конкретния случай.
Все в тази насока следва да се добави, че давността като правен институт
е установен в полза на длъжника по парично вземане, респективно на владелеца по
вещноправни правоотношения. С изтичането на отнапред
установен срок в единия случай се погасява паричното задължение, а в другия
случай се поражда право на собственост върху вещ. Поради тази причина
действията, с които се прекъсва/спира давностния срок следва да бъдат насочени
пряко срещу длъжника, така щото той да е известен, че кредиторът иска изпълнение
на ликвидното и изискуемо парично задължение, т.е. длъжникът следва да е
уведомен, че кредиторът претендира упражняване правото си на вземане и
претендира длъжникът да изпълни корелативното си задължение за плащане.
Намерението, на кредитора да иска изпълнение на задължението, действията му във
връзка с това задължение, които не са насочени пряко към длъжника или пък
действията на кредитора по изпълнение на паричното вземане, за които длъжникът
не е уведомен, не могат да имат за пряка последица прекъсване/спиране на
давностния срок.
В доктрината и практиката няма съмнение, че погасителната давност е
юридическа факт от категорията на събитията, представляващ определен от закона
период от време. Според едно от основните теоретични разбирания, изтичането на
този период от време има за последица пораждането на субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на
паричното си задължение, заявяването на което в съдебното производство например
е основание за съда да отхвърли претенцията за плащане като неоснователна, т.е.
то е установено в полза на длъжника.
Крайният извод на
съда е, че разглежданите задължения (за глоби по влязлото в
сила НП на Агенция Митници), също са погасени по
давност и като такива следва да бъдат отписани, а изпълнителното производство
прекратено и в тази му част.
10. На следващо място, относно установените
задължения за патентен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. с АУЗД № 1057/05.11.2013
г. е необходимо да се съобрази следното:
За периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
давността започва да тече от 01.01.2012 г., съответно
за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.,
давността започва да тече от 01.01.2013 г. и се
прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане - на
05.11.2013 г. От този момента нататък започва да тече нова 5-годишна давност,
която изтича на 05.11.2018 г. Тази давност съдът приема, че е
прекъсната, респективно не е изтекла, доколкото към датата на подаване на Възражение вх. № С180016-000-0522593/12.09.2018
г., очевидно до знанието на длъжника са било доведени всички извършени до
този момента действия на публичния изпълнител.
Изложеното налага
извод за неоснователност на жалбата в тази й част. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на задължения за патентен данък за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., давността започва да тече от
01.01.2014 г., поради което няма как да бъде прекъсна
с по-рано издадения АУЗД № 1057/05.11.2013 г. и изчита на 01.01.2018 г.
Противно на твърдението на ответния административен орган по отношение на
така установените задължения за патентен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. с
АУЗД № 1057/05.11.2013 г. давността не се прекъсва с изпращането на акта за
принудително събиране на 24.01.2018 г., нито с издаването на Разпореждане за присъединяване с изх. №
С180016-105-0114674/04.05.2018 г., защото тези действия не са достигнали до
знанието на длъжника, за което вече бяха изложени съображения по-горе.
При това
положение, следва да се приеме, че обсъжданото задължение за патентен данък за
2013 г. е погасени по давност и като такива следва да бъде отписано, а
изпълнителното производство прекратено и в тази му част.
11. Изложеното до тук налага оспореният административен акт - Решение №
205/14.06.2019 г. на Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане с изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г., издадено на основание
чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Г.на длъжност старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, да бъдат
отменени в частта, с която е отказано
погасяване по давност на публични задължения по: Данъчна декларация №
160021100053212 от 06.01.2012 г. за период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г.,
Данъчна декларация № 160021201601186 от 20.03.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна декларация №
160021200688847 от 07.02.2012 г. за период от 01.01.2012
г. - 31.01.2012 г., Данъчна декларация № 160021201311620 от 07.03.2012 г. за
период от 01.02.2012 г. - 29.02.2012 г., Данъчна декларация № 160021201920176
от 03.04.2012 г. за период от 01.03.2012 г. - 31.03.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021202849650 от 04.05.2012 г. за период от 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021203464845 от 05.06.2012 г. за период от 01.05.2012
г. - 31.05.2012 г., Данъчна декларация № 160021204054619 от 06.07.2012 г. за
период от 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., Данъчна декларация № 160021204605897
от 07.08.2012 г. за период от 01.07.2012 г. - 31.07.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021205192467 от 10.09.2012 г. за период от 01.08.2012 г. - 31.08.2012
г., Данъчна декларация № 160021205698963
от 05.10.2012 г. за период от 01.09.2012 г. - 31.09.2012 г., по Данъчна
декларация № 160021205698963 от 05.10.2012 г. само за начислени лихви за период
от 01.11.2012 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021206263950 от
07.11.2012 г. за период от 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., Данъчна декларация №
160021206263950 от 07.11.2012 г. само за начислени лихви за период от 01.12.2012
г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация
№ 160021206854808 от 08.12.2012 г. за период от 01.11.2012 г. - 30.11.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. само за начислени лихви
за период от 03.01.2013 г. - 13.03.2015
г.,Данъчна декларация № 160021300391229 от 24.01.2013 г. за период от
01.12.2012 г. - 31.12.2012 г., Данъчна декларация № 160021300391229 от
24.01.2013 г. само за начислени лихви за период от 26.01.2013 г. - 13.03.2015
г., Данъчна декларация № 160021300636447 от 04.02.2013 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г., задължения за патентен данък по
АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г. за период от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г., задължение за глоби по Наказателно постановление №
647/17.11.2015 г.
На основание чл.
160, ал. 3 от ДОПК, делото в посочената част следва да бъде изпратено като
преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне
по Възражение вх. № С180016-000-0522593/12.09.2018 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, подадено от П.Я.Н., при съблюдаване на дадените с настоящо решения
указания по тълкуването и прилагането на закон.
В останалата
част, досежно отказа за погасяване по давност на публични задължения за
патентен данък по АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г за период от 01.01.2011 - до 31.12.2011 г. и за период от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., жалбата като неоснователна ще
следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
14. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателката се
дължат разноски, които се констатираха в размер на 827 лв. – съответната част
от заплатената държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждения за един
адвокат в размер на 880 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 205/14.06.2019 г. на Зам. Директор на ТД на НАП
- Пловдив и Разпореждане с изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г., издадено
на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Г.на
длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив, в частта, с която е
отказано погасяване по давност на публични задължения по: Данъчна декларация №
160021100053212 от 06.01.2012 г. за период 01.12.2011 г. - 31.12.2011 г.,
Данъчна декларация № 160021201601186 от 20.03.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Данъчна декларация №
160021200688847 от 07.02.2012 г. за период от 01.01.2012
г. - 31.01.2012 г., Данъчна декларация № 160021201311620 от 07.03.2012 г. за
период от 01.02.2012 г. - 29.02.2012 г., Данъчна декларация № 160021201920176
от 03.04.2012 г. за период от 01.03.2012 г. - 31.03.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021202849650 от 04.05.2012 г. за период от 01.04.2012 г. – 30.04.2012 г.,
Данъчна декларация № 160021203464845 от 05.06.2012 г. за период от 01.05.2012
г. - 31.05.2012 г., Данъчна декларация № 160021204054619 от 06.07.2012 г. за
период от 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., Данъчна декларация № 160021204605897
от 07.08.2012 г. за период от 01.07.2012 г. - 31.07.2012 г., Данъчна декларация
№ 160021205192467 от 10.09.2012 г. за период от 01.08.2012 г. - 31.08.2012
г., Данъчна декларация № 160021205698963
от 05.10.2012 г. за период от 01.09.2012 г. - 31.09.2012 г., по Данъчна
декларация № 160021205698963 от 05.10.2012 г. само за начислени лихви за период
от 01.11.2012 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021206263950 от
07.11.2012 г. за период от 01.10.2012 г. - 31.10.2012 г., Данъчна декларация №
160021206263950 от 07.11.2012 г. само за начислени лихви за период от
01.12.2012 г. - 13.03.2015 г., Данъчна
декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. за период от 01.11.2012 г. -
30.11.2012 г., Данъчна декларация № 160021206854808 от 08.12.2012 г. само за
начислени лихви за период от 03.01.2013 г. - 13.03.2015 г.,Данъчна декларация № 160021300391229 от 24.01.2013 г.
за период от 01.12.2012 г. - 31.12.2012 г., Данъчна декларация №
160021300391229 от 24.01.2013 г. само за начислени лихви за период от
26.01.2013 г. - 13.03.2015 г., Данъчна декларация № 160021300636447 от
04.02.2013 г. за период от 01.01.2012 г. - 31.12.2012
г., задължения за патентен данък по АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г. за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., задължение за глоби по
Наказателно постановление № 647/17.11.2015 г.
ВРЪЩА преписката на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив в посочената част, за ново
произнасяне по Възражение вх. № С180016-000-0522593/12.09.2018 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, подадено от П.Я.Н., при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Я.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 205/14.06.2019 г. на Зам.
Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Н.,
срещу Разпореждане с изх. № С180016-137-0012232/29.11.2018 г., издадено на
основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Г.на длъжност
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която е отказано погасяване
по давност на публични задължения за патентен данък
по АУЗД № 1057 от 05.11.2013 г. за период от 01.01.2011
- до 31.12.2011 г. и за период от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. Пловдив, да заплати на П.Я.Н., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 827 лв., представляваща съответна част от
сторените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за един
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: