№ 49
гр. Велико Търново, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201354 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********, жив. в гр. ****** ***** против
Наказателно постановление № 21-1275-001572 от 13.09.2021г. на Началник сектор към
ОДМВР - В. Търново с-р ПП В. Търново, с което на осн. чл.638 ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ му е наложено -административно наказание „глоба” в размер на 400
лева за нарушение на чл.683, ал.3 от КЗ. Моли съда да отмени Наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители (адв. Р.
И. и адв. М) поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Навеждат се доводи,
според които извършеното нарушение представлява маловажен случай, при което е
следвало да му бъде наложено предупреждение, и да не се издава наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не се представлява и не заема становище.
Изпраща писмено възражение във връзка с подадената жалба от нарушителя, в което сочи
доводи относно неоснователността на жалбата, и заема становище че са спазени
изискванията на материални закон и не са допуснати нарушения на процесуалните норми и
моли да бъде потвърдено обжалваното НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 24.08.2021г., на жалбоподателя, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 448736 от Г.Г., мл. автоконтрольор при ОД на МВР – В.
1
Търново, в присъствието на св. М.Й. и св. П.Г., за това, че на 24.08.2021г., около 18,10 часа,
в общ. В. Търново, на път (I-5), Дебелец – ЖП гара Дебелец – - В. Търново, кв. Чолаковци –
В.Търново, ул. Сан Стефано, при управление на лек автомобил Опел, модел „Астра“ с Рег.
№ *******, собственост на И Д Д., допуснал нарушение, изразяващо се в липса на сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за превозното средство,
което управлява. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ.
Препис от акта е предявен на нарушителя на същата дата, като бил връчен - при отказ на
нарушителя да го получи, което било удостоверено по надлежния ред (с подписа на един
свидетел). При това и в законоустановения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са депозирани
възражения от страна на дееца.
Въз основа на съставения АУАН, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, извършеното нарушение и неговата правна квалификация като
състав на административно нарушение е издадено наказателно постановление № 21-1275-
0001572 от 13.09.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - В. Търново с-р ПП В. Търново,
упълномощен със заповед рег. № 366з-582/19.02.2021г., с което за извършеното нарушение
по чл. 683, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от същия кодекс, на Д. Д. Д., е наложено
административно наказание - глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лв. Същото е връчено
на нарушителя на 27.09.21г., който на 29.09.21г. е депозирал жалба, срещу него, чрез
административнонаказващия орган, до ВТРС.
В съдебно заседание свидетелите Г.Г. (актосъставител) и П.Г. (свидетел при
установяване на нарушение и съставяне на АУАН), потвърждават отразените в АУАН
констатации за това, че в хода на извършена проверка било установено чрез ползвана
работна станция за отдалечен достъп била извършена проверка при което било установено,
че жалбоподателят е управлявал процесния л.а, за който не е била сключена и валидна
застраховка „Гражданска отговорност”. При това св. П. Г. сочи, че при проверката
жалбоподателят е установил това обстоятелство, както и че, още тогава, по телефон, е
предприел действия за сключването на такава.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля като обективни, последователни и
незаинтересовани. В тази връзка показанията на свидетеля М.Й. (свидетел при установяване
на нарушение и съставяне на АУАН) не способстват за изясняване на обстоятелствата по
делото, тъй като не съдържат конкретни факти свързани с предмета на доказване по същото.
По делото са приобщени като доказателства материалите съдържащи се в
административно- наказателната преписка, депозирани пред ВТРС с писмо с изх. № 127500-
19389/06.10.21г.; разпечатка от Гаранционен фонд, съобразно която към 24.08.2021г., към
18,10 ч. по отношение на управлявания от жалбоподателя автомобил няма сключена и
валидна ЗГО, като такава е била сключена и с начална дата и част на покритие – 24.08.21г.
от 19,10ч.; заверен препис от полица за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/06/121002502155 (сключена на 24.08.21г. с отразено начало на покритие - 19,10 ч.);
Заповед на Директора на ОД МВР В. Търново с рег. № 366з-582/19.02.2021г. – заверено
копие; писмени възражения с рег. № 127500 – 16893/27.08.2021г.; справка за нарушител.
Съгласно приложената справка за нарушител, на водача са налагани двадесет
2
наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата преди санкционирането й с
обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна /лице,
което е санкционирано/ в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден
в чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
При извършена служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива, които да водят
до опорочаване на производството - в степен на незаконосъобразност.
При съставяне на Акта за установяване на административно нарушение и издаване на
обжалваното Наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
АУАН е съставен от Г.Г., мл. автоконтрольор при ОД - МВР – В. Търново, и
следователно от лице, разполагащо с правомощие да съставя актове за установяване на
административни нарушения по КЗ, съгласно чл.647 ал.1 и ал.2 от КЗ. Актът е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. В същия е посочена датата /24.08.2021г./ и
място ( в общ. В. Търново, на път I-5, Дебелец – ЖП гара Дебелец – - В. Търново, кв.
Чолаковци – В.Търново, ул. Сан Стефано), описание на нарушението (при управление на
лек автомобил Опел, модел „Астра“ с Рег. № *******), собственост на трето лице, за което,
към момента на констатиране на нарушението е нямало сключена и действаща, валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите/ и обстоятелствата, при които е
осъществено. Посочена е нарушената законова разпоредба /чл.638 ал.3 от КЗ/. Актът е
съставен в присъствието на нарушителя, на когото е разяснено правото на възражения пред
наказващия орган, препис от акта му е предявен и връчен – при отказ, удостоверен по
надлежния ред.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Не се констатират и допуснати
нарушения при връчването на издадените АУАН и НП.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като на посочената дата и
място е управлявал процесния автомобил, собственост на Иво Д. за което използване е
нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Видно от приложената към преписката Разпечатка от
Гаранционен фонд за валидна ЗГО и приобщената като доказателство по делото полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/06/121002502155, такава е била сключена на
24.08.21г., непосредствено, след установяване на нарушението, като е с начална дата и час
на покритие 24.08.21г. от - 19,10ч. Посочените обстоятелства не се спорят от жалбоподателя,
3
като се потвърждават от показанията на свидетелите Г.Г. и П. Г..
Горното мотивира съда да приеме, че за извършеното деяние следва да му бъде
реализирана административнонаказателна отговорност по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Въззивният съд приема, че процесното деяние следва да се квалифицира като
"маловажен случай".
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН(Изм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021г.) предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание на нарушителя, като го предупреди
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При определянето на маловажните случаи при административните нарушения, в това
число и тези по чл. 638, ал. 3 от КЗ, следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от
ЗАНН, както и тези по чл. 93, т. 9 и чл. 14 от НК. При това за извода дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите
установяващи липса или незначителност на вредните последици; характера на вредните
последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи, или
отегчаващи отговорността обстоятелства. На изследване в тази връзка подлежат и
обществената опасност на административното нарушение, при което следва да се
преценяват - времето и мястото на извършването; неговия механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по
отношение на нарушителя. Предвид на това "маловажен случай" ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя,
следва да се квалифицира като "маловажен случай".
Безспорно жалбоподателят Д.Д. формално е осъществил от обективна страна състава
на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
От събраните по делото доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен
случай. Нарушението от този вид било установено за първи път. Осъществено е при
управление на МПС, собственост на трето лице (обстоятелство, което не изключва
наказателната отговорност за същото). Установено е също така, че непосредствено при
констатиране на нарушението, и в хода не приключилата проверка, деецът е предприел
действия по неговото отстраняване, респективно е отстранил същото, като застрахователна
полица е била сключена след проверката, като същата е била с начален срок на покритие
24.08.21г. от 19,10ч. Самото отстраняване на нарушението е направено в кратък интервал от
време (един час), като нарушението не е свързано с настъпването на каквито и да е, други,
4
вредни последици.
Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се
обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.638, ал. 3 от КЗ,
поради което е налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказателният орган е следвало да предупреди - писмено жалбоподателя,
а не да налага адм. наказание.
Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като по реда на чл. 58 д, т. 2, и чл. 63, ал. 4, вр. с чл. 28, ал. 1 от
ЗАНН, както и да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
По делото не са направени претенции за заплащане на реализирани по делото
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното съдът и на основание чл. 63, ал. 2, т.2, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-0001572 от 13.09.2021г. на
Началник сектор към ОД МВР - В. Търново с-р ПП В. Търново, с което на Д. Д. Д., ЕГН
**********, жив. в гр. ****** ***** за извършено на 24.08.2021г., в 18,10 ч., нарушение по
чл. 683, ал. 3 от Кодекс за застраховането и на основание чл. 638, ал. 3 от същия закон, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Д. Д., ЕГН **********, жив. в гр. ****** ***** че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението на съда може да се обжалва пред Административен съд – гр. В. Търново, в
14-дневен срок, от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5