Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260009 Година 20.08.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2113 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно
съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и
чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „А.” Е. твърди в
поправената си искова молба, че на 30.11.2018 г. подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответницата за 964.39 лева, от които 394.22 лева главница за неплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти по договор №
М5480486/23.12.2016 г., за които били издадени фактури от 25.01.2017 г. до
26.07.2017 г., с 62.64 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и общо
570.17 лева неустойки по договор № М5480486 за абонатен номер
*********/23.12.2016 г. По образуваното ч.гр.д. 6078/2018 г. на СтРС била
издадена заповед за изпълнение № 3515/04.12.2018 г. за 964.39 лева главница по
договор № М5480486/23.12.2016 г., която според заповедта била дължима за
неизпълнение на договорни задължения по същия договор. Присъдена била и 62.64
лева законна лихва върху 394.22 лева от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г. и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.11.2018 г. до
изплащането й, както и разноски. С разпореждане от 26.02.2019 г. по делото бил
уведомен на 13.03.2019 г. за връчването на заповедта при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Имал правен интерес да предяви установителен иск за съществуването
на част от вземанията по заповедта, а за останалите осъдителен иск. Страните сключили
договор № М5480486/23.12.2016 г. с рамков характер за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти. В тази връзка към договора били подписани
две приложения, с които били предоставени различни услуги (мобилни услуги за
телефонни номера, интернет и телевизия). За същите издавал фактури. Към
рамковия договор било подписани подробно посочените в исковата молба
приложения, с избрани тарифни планове и месечни абонаменти такси. Срокът на
ползване на услугата бил 24 месеца. Към посочения телефонен номер бил сключен и
договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. По силата му ищецът прехвърлил
на ответницата правото на собственост върху посочената в него вещ, а последната
се задължила да му плати уговорената цена на разсрочени вноски, съгласно
условията и сроковете по договора. Същият бил сключен за срок от 23 месеца,
като били уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски по 4.50 лева.
Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка
следваща била описана в погасителния план в приложение № 2 към договора. Към
рамковия договор било подписано второ приложение от същата дата, с който бил
избран посочения подробно в исковата молба пакет от услуги - фиксиран интернет
през мобилна мрежа (Net Box) за телефонен номер **********, телевизия през
сателитна технология (М. ТВ) с № 201000570858 и фиксирана телефонна услуга (М.
Безкрай Фикс) за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за
пакета била в размер на 30.99 лева (25.82 лева без ДДС). Следвало да се има
предвид, че съгласно чл. 4.3.4. и чл. 5.1. от приложение № 1 от 23.12.2016 г.,
мобилният оператор предоставял на абоната за временно ползване устройства,
които служели за използване на услугите в посочения пакет. При прекратяване на
договора за услугите, абонатът се задължавал да върне предоставеното оборудване
в пълна комплектност и изправност. В противен случай дължал неустойка за
невърнатото оборудване, съгласно чл. 6.3.4 от приложението. По отношение на
посочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, които били отразени в представените фактури, като
такава била таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1.49
лева (1.24 лева без ДДС). За неуредените в индивидуалния договор въпроси
следвало да се прилагат посочените в исковата молба общи условия. Съгласно т.
26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори,
ищецът издал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната.
Ответницата обаче не му платила същите, като за плащането им ищецът й издал шест
фактури от 25.01.2017 г. до 26.06.2017 г. по рамковия им договор, на обща
стойност от 260.72 лева, които същата не му платила. След настъпването на
падежа им й била начислена и съответната законна лихва към 29.11.2018 г., като
дължимите по фактурите суми и лихви са подробно посочени в исковата молба или
общо 290.72 лева главница, с 48.16 лева законна лихва. Въз основа на рамковия
договор бил предоставен и посочения в исковата молба апарат на изплащане с
договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., по който ищецът издал на
ответницата посочените в исковата молба седем фактури за месечни вноски от
25.01.2017 г. до 26.07.2017 г. на обща стойност
103.50 лева. Към момента въпросните фактури не били платени от
ответницата, която му дължала поради това и посочените подробно в исковата
молба лихви за забава. По отношение на договора за продажба на изплащане
следвало да се има предвид, че се прекратявал при неплащане в срок на най-малко
2 последователни месечни вноски от страна на купувача, която хипотеза в случая
била налице и договорът се считал прекратен от датата на фактурата, като
прекратяването му не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите
суми. Относно договора за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., моли съда да
имал предвид също, че бил сключен към договора за услуги за телефонен номер
********** (приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков договор № М5480486 от
23.12.2016 г. за абонатен номер *********). Договорът за продажба на изплащане
бил неразделна част от договора за електронни съобщителни услуги (за SIM карта
с телефонен номер **********). Получаването на устройството било обвързано с
ползването на тарифния план за мобилни гласови услуги. Поради това в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил посочен само един договор
№ М5480486 от 23.12.2016 г. за абонатен номер *********. Сумата от 394.22 лева,
посочена като главница по същия била формирана като сбор на сумите по
горепосочените фактури (общо за услуги и вноски, съответно 290.72 лева и 103.50
лева) и била за общия им период от 25.01.2017 г. (датата на първата незаплатена
фактура) до 26.07.2017 г. (датата на последната незаплатена фактура). Фактурите
също били посочени по-горе в настоящата. Горепосочените задължения по
издадените фактури станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от ОУ,
мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който вземането било
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за
принудително изпълнение по ГПК. Поради неизпълнение в определения срок на
задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за
услуги били прекратени едностранно от ищеца съгласно т. 40ж, във вр. с т. 54.1
от ОУ. В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
основание чл. 92 ЗЗД, както и съгласно подробно посочените в исковата молба
клаузи от договорите. Размерът й се определял на база всички стандартни месечни
абонаментни такси, без отстъпки и ДДС,
дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за
неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. По
отношение на договорите след 01.07.2016 г., максималният размер на неустойката
не можел да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Тази
клауза била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба по
гр.д. 12268/2014 г. на С.. В тази връзка неустойката за оставащите месечни
такси при предсрочно прекратяване на договора била начислена за всяка от
предоставяните услуги, както е подробно посоченото в исковата молба.
Претендираната с исковата молба и заявлението за издаване заповед за изпълнение
сума от 964.39 лева била сбор от посочените суми във фактурите в общ размер от
394.22 лева за главница и начислената неустойка в общ размер на 570.17 лева,
при неизпълнение на гореописаните договори. При неизпълнение в срок на
задълженията си, потребителят дължал на ищеца обезщетение в размер на законната
лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметката му. След
частично прекратяване на делото с определение № 4296/22.11.2019 г., искането е
да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 290.72 лева за главница от неплатени цени на предоставени й електронни
съобщителни услуги по договор № М5480486/23.12.2016 г., за които били издадени
фактури от 25.01.2017 г. до 25.06.2017 г., с 48.16 лева законна лихва от
10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху главницата от 30.11.2018
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6078 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, както и да се осъди ответницата да му заплати
сумата от 103.50 лева за главница от неплатени месечни вноски от цената по
договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., за които били издадени
фактури от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г., с 14.48 лева законна лихва от
10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и 570.17 лева неустойки за предсрочно
прекратяване на договор № *********/23.12.2016 г. с приложенията към него.
Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата Ф.К.И.,
редовно призована, не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК
За процесните суми (в
размерите им преди частично прекратяване на делото и обезсилване в същата част
на заповедта по чл. 410 ГПК с определение № 4296/22.11.2019 г.)
ищецът е
подал на 30.11.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 6078/2018 г. на
СтРС, по което на 04.12.2018 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 17.04.2019 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 30.11.2018 г.,
когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата
за вземанията по тях (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 23.12.2016 г. страните
са сключили в писмена форма, при представените общи условия, договор № *********,
към който са подписали на същата дата и две приложения № 1, съответно за
ползване на тарифни планове и пакетна услуга за фиксиран интернет, телевизия и
телефонна услуга (л. 7-39). По силата му ищецът се задължил да предоставя на
ответницата електронни съобщителни услуги при условията му, приложенията към
него и общите му условия, а ответницата се задължила да му ги плаща ежемесечно,
заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избрания от нея тарифен план,
съгласно издадена от ищеца фактура, в срок до 15 дни от издаването й,
независимо от това дали е получила същата (чл.чл. 3.1-3.5 от договора и чл.
26.4 и 26.5 от ОУ на договора).
От представените с
исковата молба и неоспорени от ответницата фактури №№ **********/25.01.2017 г.,
№ **********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., и приложения А и Б
към тях (л. 43-52), се установява
несъмнено, че в изпълнение на процесния договор за електронни съобщителни
услуги и посочените две приложения към него, ищецът е предоставил на
ответницата по тези издадени в исковия период от 25.01.2017 г. до 26.07.2017 г.
фактури, посочените в приложенията им електронни съобщителни услуги на обща
стойност 428.27 лева с ДДС, от която ищецът сам признава в поправената си
искова молба неизгодния за него факт, че ответницата му дължи само неплатения
остатък от общо 290.72 лева (л. 86). Вярно
е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или
услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а
процесните фактури ответницата не е оспорила по делото (Р 1064-2003-I).
Ето защо съдът намери за установено от същите, че в изпълнение на процесния
договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, ищецът й е
предоставил посочените в тях електронни съобщителни услуги на обща стойност 428.27
лева с ДДС, от която ответницата остава да му дължи неплатената част от общо 290.72
лева, която няма данни да му е платила до приключване на съдебното дирене,
въпреки настъпване на посочения във всяка от тези фактури падеж/срок за
плащането й, до изтичането на който ответницата е следвало да я плати съгласно
чл. 26.4 от ОУ, независимо дали е получила тези фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнила точно и без забава тези си
изискуеми парични задължения по същите фактури, лежи по делото върху ответницата
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Последната обаче не е възразила и представила по делото доказателства
да ги е изпълнила до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК).
При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, съдът намери, че същата не е изпълнила тези си
изискуеми парични задължения към ищеца в общ размер от 290.72 лева по договора
и тези фактури. Поради това остава да му дължи тази сума по тях. Това й
неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина,
която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това ищецът има
право да иска изпълнението им, заедно с обезщетение за забавата, което е и
сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК в заповедното производство до тази сума, със законната лихва върху
същата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът
намери, че е възникнало и съществува към датата на приключване на съдебното
дирене претендираното от ищеца главно вземане от 290.72 лева за тези неплатени
му от ответницата електронни съобщителни услуги по договора за предоставянето
им и посочените фактури, заедно със законната лихва за забава в плащането им от
подаване на заявлението в съда на 30.11.2018 г. до изплащането им (чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо, като основателен, следва да се
уважи този предявен от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, със законната
лихва от подаване на заявлението му в съда до изплащането.
Понеже във фактурите е
определен денят/падежа за плащане на всяка от тях, а по делото се установи, че
ответницата не ги е платила до приключване на съдебното дирене, на следващият
ден тя е изпаднала и в забава да ги плати (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този
ден на своята забава по всяка една от тези фактури, тя дължи на ищеца и
мораторна лихва за обезщетяването й, от които дати и ищецът претендира
съществуване на негово вземане за същата лихва, до 29.11.2018 г. (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Поради това, с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът сам изчисли
за този претендиран от ищеца исков период от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., дължимата
му се за същия мораторна лихва за забавата на ответницата да му плати през
същия период главницата по всяка фактура (чл. 162 ГПК). След това изчисление,
съдът намери, че за забавата си да му я плати за този исков период от 10.02.2017
г. до 29.11.2018 г., същата му дължи общо 48.16 лева мораторна лихва, в какъвто
размер и ищецът претендира съществуването й с този си иск, до който размер
поради това същият следва да бъде уважен, като основателен (чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
По осъдителните искове
по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
На
23.12.2016 г. страните са сключили и представения от ищеца договор за продажба
на изплащане (л. 40-42). С него ищецът
прехвърлил на ответницата правото на собственост и предал владението върху
посочената в приложение № 1 на договора движима вещ, срещу цена от 108 лева с
ДДС, която ответницата се задължила да му заплати разсрочено, на 24 месечни
вноски, всяка по 4.50 лева (с включена лихва от 10
% годишно), първата от които е платена при сключване на договора, а
останалите 23 месечни вноски ответницата се задължила да му плати в сроковете
за плащане на сумите по месечните таксуващи фактури, издавани за ползване на
услугите по договора им за електронни съобщителни услуги (чл.
1-6 от договора, л. 40). В чл. 12.3 от
договора за продажба на изплащане е уговорено още, че същият се прекратява при
неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от купувача,
като в този случай, всички суми, дължими до края на срока на договора, стават
изискуеми от датата на издаване на фактурата за същите и следва да бъдат
заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок, а последната
се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по
т. 6.2 от договора, след изтичане на 125 дни от спиране достъпа на купувача до
мрежата, съгласно договора за услуги, като договорът се счита прекратен от тази
дата, като прекратяването му не засяга задължението на купувача за плащане на
дължимите суми (л. 41).
От подписите на
страните под чл. 1 и приложение № 1 към този договор е видно,
че ищецът
е изпълнил на датата на сключването му своите задължения по него и е прехвърлил
собствеността и предал на ответницата владението върху продадената й с него движима
вещ, посочена в същото приложение (л. 41).
При това положение ответницата носи тежестта да докаже по делото, че е
изпълнила изцяло и без забава своето насрещно парично задължение по същия
договор, да му плати разсрочените месечни вноски от цената му в сроковете за
плащането им по месечните таксуващи фактури (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Същата обаче не представи и по делото няма данни да е платила начислените й в
тези горепосочени фактури №№ **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017
г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., №
**********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г. - пет последователни
месечни вноски от цената, по 4.50 лева всяка (л. 43-52). Това й неизпълнение е
виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може
да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД).
Поради това ищецът е развалил този договор на основание чл. 12.3 от същия, с
издаването на представената по делото фактура № **********/26.07.2017 г., поради
виновното неплащане от ответницата на тези пет последователни месечни вноски от
цената по същия договор (чл. 12.3, изр. 4 от него).
Вярно е, че в чл. 12.3
от този договор е посочено, че същият се прекратява, а не разваля, с издаването
на тази фактура. Но също така е вярно, че едностранното прекратяване от
изправната страна, включително и автоматично, на договора, поради виновното му
неизпълнение от другата страна, е всъщност разваляне на този договор,
независимо, че в него е посочено родовото понятие „прекратяване“, а не видовото
- „разваляне“ на същия договор (в този смисъл Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I
т.о., Р 193-2016-I т.о.). Вярно е също така, че в чл. 12.3 от този договор е
уговорено едностранното му разваляне от ищеца с издаване на същата фактура при
неплащане само на две последователни месечни вноски от цената му, а техният общ
размер от 9 лева не надвишава 1/5 от цената на вещта или 21.60 лева (1/5
от цената на вещта от 108 лева – чл. 4 от договора), а според императивните
норми на чл. 206, ал. 1 ЗЗД и чл. 335, ал. 2 ТЗ, макар и да има противно
съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на
вещта, не дава основание за разваляне на договора. Но също така е вярно, че към
датата на волеизявлението на ищеца за разваляне на този договор, съвпадащо с
издаването на процесната фактура № **********/26.07.2017 г., ответницата не е
платила пет последователни вноски от цената в общ размер от 22.50 лева,
начислени й за плащане в процесните фактури №№ **********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., а те надвишават
1/5 от цената на вещта. Поради това с издаването на 26.07.2017 г. на процесната
фактура № **********/26.07.2017 г., ищецът е упражнил потестативното си право да
развали съгласно уговореното в чл. 12.3 - този договор за продажба на
изплащане, поради виновното неплащане на предходните пет вноски от цената от
ответницата (в този смисъл и Р 441-2008-II т.о.).
Според нормата на чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обаче, развалянето има обратно действие, освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение, които са само тези, при
които и двете престации се разменят продължително време или периодично (така
Р 88-2013-IV г.о.). А по процесния
договор за продажба на изплащане, престацията/задължението на ищеца – продавач
да прехвърли собствеността и предаде владението на продадената с него движима
вещ, не е продължително, нито периодично, а е настъпило със сключването на
договора (Р 441-2008-II т.о.).
Поради това развалянето му от ищеца с издаване на 26.07.2017 г. на процесната
фактура № **********/26.07.2017 г., поради виновното му неизпълнение от
ответницата, има обратно действие (чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, Р 128-2013-I т.о.). А това означава, че
всяка от страните следва да върне на другата всичко, което е получила по този
договор съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, защото с обратно действие е
отпаднало с развалянето му основанието/причината/каузата, която е оправдавала
получаването. Или казано иначе. С прекъсването с обратно действие с развалянето
й на облигационната връзка между страните, са отпаднали със същото обратно
действие и задълженията им по този договор (Р 206-2010-II
т.о., Р 47-2011-II т.о., Р 82-2015-II
т.о.). Поради това ищецът, който е продавач по него, не може да
претендира неплатените по същия до развалянето му вноски от ответницата,
включително и обявените преди това за предсрочно изискуеми такива, защото това
представлява искане по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за изпълнение на тези й парични задължения
по този развален от него с обратно действие договор за продажба на изплащане, а
при развалянето му с такова действие, продавачът има право само на обезщетение
от купувача за ползването на вещта, което има характер на наем, за периода,
през който е бил лишен от същата до развалянето на договора, респективно
връщането й, защото с развалянето отпада с обратна сила и прехвърлянето на
собствеността и владението върху същата вещ, и тя подлежи на връщане от
купувача (чл. 335, ал. 3 ТЗ, чл. 206, ал. 2 и 3 ЗЗД, така и Р
156-2010-II т.о. и Опр. 480-2009-II т.о.).
Поради това и
предявените от ищеца искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането
на ответницата да му заплати начислените й в процесните фактури неплатени
вноски от общо 103.50 лева от цената по договора им за продажба на изплащане, с
14.48 лева мораторна лихва за забава в плащането им от 10.02.2017 г. до
29.11.2018 г., са недоказани още в своето основание (чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД). Защото с развалянето от ищеца на този договор, поради
виновното му неизпълнение от ответницата, е отпаднал с обратно действие същия
договор и това поето с него парично задължение от ответницата (чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). А в този случай
ищецът няма право да иска изпълнението му/плащането на тези неплатени му от
същата до развалянето му вноски от цената по него, включително и обявените от
ищеца преди това за предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва за забава
в плащането им, защото същият е развалил този договор с обратно действие. Поради
това ответницата не му дължи изпълнение на същия съгласно чл. 79, ал. 1, във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а само връщане на получената по същия движима вещ,
заедно с обезщетение за ползването й/наем до развалянето му (така и Р
156-2010-II т.о. и Опр. 480-2009-II т.о.). Не такова обаче обезщетение/наем за
ползването на тази вещ до развалянето му ищецът претендира с тези си искове по
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а те не могат да бъдат уважени на друго
основание (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Поради това следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни, без преди това да бъдат обсъждани и останалите
предпоставки за уважаването им и техния размер, защото това се явява
безпредметно. Този извод не търпи промяна от противната уговорка в чл. 12.3 от този
договор, предвиждаща дължимост на неплатените от ответницата вноски по него с
настъпил падеж до прекратяването/развалянето му, включително и обявените за
предсрочно изискуеми такива, защото в тази й част същата клауза е нищожна, поради
противоречието й с императивните норми на чл. 88, ал. 1 ЗЗД и чл. 206, ал. 2 ЗЗД (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
По иска по чл. 92 ЗЗД
И този му
иск, с който ищецът иска осъждането на ответницата да му заплати 570.17 лева
неустойки по представените сметки №№ **********/30.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/30.06.2017 г., № **********/03.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г. и № **********/30.06.2017
г., за предсрочно прекратяване на договора с № *********/23.12.2016 г. за
електронни съобщителни услуги и приложенията към него за ползване на тарифни
планове и пакетна услуга за фиксиран интернет, телевизия и телефонна услуга, следва
да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен. Вярно е, че по делото се установи
с оглед изложеното, че в чл. 6.2.2 от приложенията към този договор страните са
уговорили срок на действието им/ползване на услугите по тях, от 24 месеца или
от 23.12.2016 г. до 23.12.2018 г. Вярно е също така, че в чл. 6.3.1 от тези приложения
страните са уговорили още, че в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната, преди изтичане на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора нестойка в размер на месечните абонаменти такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер без
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, като когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване
по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка,
като в тази хипотеза, в допълнение на тези неустойки, абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени
на лизинг/изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния
абонамент, а съгласно чл. 6.3.4 от Приложение № 1 за ползване на пакетната
услуга, фиксирания интернет и телефонна услуга, е уговорено още, че ако при
прекратяване на договора за услугата в същото приложение или в останалите
случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за
ползване от оператора на абоната, не бъде върнато, операторът има право да
получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия му ценоразпис (л. 35 и 39). Вярно е, че по делото се установи, че
ответницата не е изпълнила виновно паричните си задължения да плати остатъкът
от общо 290.72 лева на предоставените й от ищеца електронни съобщителни услуги
по този договор и приложенията към него, начислени й за плащане в процесните фактури
№№ **********/25.01.2017 г., № **********/25.02.2017 г., №
**********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017 г., № **********/26.05.2017
г. и № **********/26.06.2017 г. Вярно е, че в чл. 54.12 от общите условия на
договора е уговорено, че същият се счита за едностранно прекратен от страна на
ищеца в случай, че забавата в плащането на дължимите от абоната/потребителя
суми е продължила повече от 124 дни, а забавата на ответницата в плащането на
дължимите суми по първата процесна фактура с № **********/25.01.2017 г. и падеж
09.02.2017 г., е продължила повече от 124 дни, изтекли от 10.02.2017 г. до 13.06.2017
г., а забавата на ответницата да плати дължимите суми по тази фактура е
продължила и след това, до приключване на съдебното дирене. Поради това следва
да се приеме, че ищецът е прекратил/развалил едностранно и предсрочно, на това
основание по чл. 54.12 от ОУ, този сключен с ответницата договор за електронни
съобщителни услуги и приложенията към него, поради продължила повече от 124 дни
забава в плащането на дължимите от същата горепосочени суми по този договор.
Поради това й е начислил на 30.06.2017 г. в горепосочените сметки и процесните
неустойки за предсрочното му прекратяване, в общ размер от 570.17 лева.
И уговореното в чл. 54.12
от ОУ обаче автоматично прекратяване на действието на процесния договор за електронни
съобщителни услуги и приложенията към него, поради виновното му неизпълнение от
ответницата, преди изтичане на срока му на действие, представлява разваляне на същия
договор и приложенията към него. С оглед характера на уговорените в тях насрещни
престации - за продължително изпълнение на ищеца (предоставяне на електронни
съобщителни услуги) и за периодично изпълнение на ответницата
(ежемесечното им заплащане), това разваляне има
действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Допустимо
е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата
за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът
следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не с оглед конкретното му неизпълнение или уговорена или начислена
неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за електронни съобщителни
услуги, от мобилния оператор, в размер на всички/някои неплатени по договора месечни
абонаментни такси, до края на срока му на действие/само за няколко месеца от
развалянето му, плюс възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментите планове и пазарните цени на крайните устройства (закупени
или предоставени на лизинг/изплащане), съответстващи на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент, плюс обезщетение в размер
на невърнатото оборудване при развалянето, излиза извън посочените функции на
неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако
договорът не беше развален, без обаче да предоставя електронни съобщителни
услуги и крайни устройства за ползването им (тъй като при
развалянето се дължи връщането им), което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Аргумент
за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер
(в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Или
казано иначе. Според нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на
договора, кредиторът има право на обезщетение (уговорено като неустойка или по
общия ред) само за вредите от
неизпълнението, но не и от развалянето
на договора.
Съобразявайки тези
присъщи за процесното договорно правоотношение обстоятелства, съдът намери, че процесните
договорни неустойки по чл. 6.3.1 и по чл. 6.3.4 от приложенията към него, излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още
към момента на сключване на този договор с приложенията към него създават
възможност за несправедливо обогатяване на ищеца, накърняващо добрите нрави и
обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Поради това съдът намери, че за ищецът не е възникнало и поради това
несъществува към датата на приключване на съдебното дирене вземане за същите
неустойки (чл. 92 ЗЗД). Ето защо искът му за осъждането на ответницата да му ги
плати следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, без преди това да
бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се явява
безпредметно. Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи,
различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото, изчерпващи се с внесената за предявените
искове му държавна такса в общ размер от 125 лева, следва да се възложи в
тежест на ответницата съразмерно с уважената част от същите искове или сумата
от 41.65 лева, а сторените от ищеца разноски в заповедното производство,
изчерпващи се с внесената от същия 25 лева държавна такса за образуването му, следва
да се възложат в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК по настоящото дело (в размера им преди
частичното прекратяване на делото по същите с определение от 22.11.2019 г.,
защото в прекратената му част, не ищецът, а ответницата има право да й се
присъдят сторените по делото за същата разноски - чл. 78, ал. 4 ГПК)
или сумата
от 8.33 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК, и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на
делото и ответницата има право да й се присъдят сторените по делото и в
заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратена част
от исковете по делото (чл. 78, ал. 3 ГПК
и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). Но в същото няма данни тя да е сторила разноски в тези
производства, нито е налице нейно искане за присъждането им, поради което
такива не й се и присъждат (чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК
и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на „А.” Е., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, сумата от 290.72
лева за главница от неплатени електронни съобщителни услуги по договор № *********/23.12.2016
г. с приложенията към него и фактури №№ **********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г. и № **********/26.06.2017 г., с 48.16 лева законна
лихва от 10.02.2017 г. до 29.11.2018 г., и законна лихва върху тази главница от
30.11.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед
№ 3515/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 6078 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „А.” Е. с п.а., искове по чл. 79, ал. 1, чл.
86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, за осъждането на Ф.К.И. с п.с., да му заплати сумата от
103.50 лева за главница от неплатени месечни вноски от цената по договор за
продажба на изплащане от 23.12.2016 г. и фактури №№ **********/25.01.2017 г., №
**********/25.02.2017 г., № **********/27.03.2017 г., № **********/26.04.2017
г., № **********/26.05.2017 г., № **********/26.06.2017 г. и №
**********/26.07.2017 г., с 14.48 лева законна лихва от 10.02.2017 г. до
29.11.2018 г., и 570.17 лева неустойки по сметки №№ **********/30.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017
г., № **********/30.06.2017 г., № **********/03.06.2017 г., №
**********/30.06.2017 г., № **********/30.06.2017 г. и № **********/30.06.2017
г., за предсрочно прекратяване на договор № *********/23.12.2016 г. с
приложенията към него.
ОСЪЖДА
Ф.К.И. с п.с., да заплати на „А.” Е. с п.а., сумата от 41.65 лева за разноски
по настоящото дело и сумата от 8.33 лева за разноски по ч.гр.дело № № 6078 по
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, съразмерно с уважената част от
исковете по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: