Решение по дело №188/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 46
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Сливен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500188 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 26/17.02.2021г. по гр. дело №
20202220100658 по описа на районен съд Нова Загора за 2020г., с което е
осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД С. О. С. с ЕГН
********** от ******, да заплати на А. Г. Т. ЕГН ********** от *********
сумата от 4400.00 лв./четири хиляди и четиристотин лева/, представляваща
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.08.2020г.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез процесуален
представител по пълномощие. Твърди се, че за да се изготви правилна
оценителна експертиза за нанесените щети по автомобила, трябва да бъде
приложен констативен протокол от огледа на автомобила, след самото ПТП,
какви са точно деформациите по него. Не е видно каква е оценката на
автомобила като цяло, когато е закупуван, понеже няма документи и каква е
оценката на автомобила преди ПТП-то, с овехтяването. Не може да се твърди,
че автомобила е бил нов за да се дава оценка на вложените части в него като
за нов автомобил.Новата оценка, която дава вещото лице по делото е такава,
1
както е по работния документ на сервиза и цената и е за нови части, а не за
части закупени втора употреба или съобразена с овехтяването им. Ако са
закупени частите втора употреба, то трябва да има документ, за закупуването
им, защото те ще са вложени с овехтяването им. Даже и като нови части, няма
документ, фактура от която да е видно каква е била цената им като нови.
Сервиза не може да влага части, които да се изписват с овехтяването им в
работната карта, освен ако не са нови. Щом като няма констативен протокол и
оглед на автомобила след самото произшествие каква тогава ще е
оценителната експертиза за нанесените щети по автомобила, след
произшествието. Може ли да се твърди, че няма вложени части в автомобила,
които е следвало да бъдат сменени преди самото произшествие. Така ищецът
по време на ремонта е можел да смени и тези части, които е следвало да
вложи в предстоящия ремонт и да ги впише, че са в резултат на самото
произшествие. Тези части ще са нови. Изготвената нова оценителна
експертиза е на тази стойност, както е по работната карта на автосервиза. В
нея не е посочено каква е остатъчната стойност на частите на автомобила
след овехтяването им съобразно годините на управлявания автомобил. Ако се
извърши такава оценка то тогава частите, които са вложени в автомобила
като нови няма да са на тази стойност, която е писана в работната карта на
сервиза, а много по ниска.
За да се даде правилна оценка на вложените части в старият автомобил
следва да се изготви друга такава с овехтяването на частите, която такава
вещото лице не е приложило в самата оценка независимо от нашето искане за
такава при назначаването и. Той дава оценка само на сменените части като
нови без да е дал каква е цената им след овехтяването.
В материалите по делото има само заключение от експерт на ЗД "Дал бог
здраве и живот" АД. Огледа на автомобила "Опел Инсигния" **** е извършен
от вещо лице към застрахователното дружество в присъствието на водача А.
Г. Т. на 10.01.2020г.. В опис заключението са записани всички деформирани
части по него. Няма възражения отстрана на водача. Оценката на щетата след
огледа на вещото лице към застрахователното дружество е в размер на
3182.58 лева. Същата е съобразена с овехтяването на автомобила и вложените
части в него понеже, същият е в движение повече от десет години по пътища
от както е закупен - видно от големия талон на автомобила. Това, че след
ремонта ищецът е заплатил сумата от 7583.00 лева заедно с вложения труд, не
2
означава, че това е оценка за нанесената щета на автомобила. В него са
вложени нови части, които не са съобразени с овехтяването на самите части и
на самият автомобил. След като десет години е управлявал автомобила, то
като цяло самият автомобил може и да струва на стойността на вложените
части за ремонта в него - 7583.00
лева. При това положение остатъчната стойност на вложените части, ще са на
тази стойност, която я е определило вещото лице към застрахователното
дружес тво, а тя е в размер на 3 182.58 лева. Предвид горното считам, че
стойността на щетата определена от вещото лице на застрахователното
дружество е правилна, понеже е съобразена с овехтяването на самият
автомобил, и не следва подзащитникът ми да заплаща допълнителната сума
от 4400.00лева. В обобщение се иска да се отмени Решение № 26/17.02.2021
г. на PC Нова Загора в частта за допълнително възстановяване на сумата от
4400.00 лева. тъй като тази стойност не отговаря на действителната цена на
износените частите на автомобила към момента на произшествието, както и в
частта за заплащане на адвокатския хонорар.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
В с.з въззивникът, редовно призован, не се явява.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
3
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Автомобилът не е една цяла, хомогенна вещ, нито чисто механичен
сбор от детайли. Представлява сложен механизъм, съставен от отделни части,
като функционирането на целия автомобил е обусловено от работата на всяка
една от системите му, която пък зависи от изправността на всички елементи,
от които се състои.
Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от
съда съдебнооценителна експертиза, според която е налице щета, в размер на
7594.40лева. Обосновано районният съд е приел, че в случая вредите се
изразяват в увреждането на описаните части. Всички увреждания са описани
в представените писмени доказателства, а вещото лице се е съобразило с тях.
Увредените елементи са и от ходовата част на автомобила и тези увреждания
са свързани с безопасността на пътуващите, което е наложило тяхната
подмяна с нови. Така е несъмнено, че описаните в исковата молба вреди са
действително настъпилите и те са доказани чрез събирането на относими и
допустими доказателства. Възражението, което е основата на оплакванията
във въззивната жалба, е че след ремонта ищецът е заплатил сумата от 7583.00
лева заедно с вложения труд, и това не означавало, че това е оценка за
нанесената щета на автомобила. В него са бил вложени нови части, които не
са съобразени с овехтяването на самите части и на самият автомобил и поради
това определената стойност за репариране на вредите е завишена.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се вземат предвид средните
пазарни цени с нови части, а не с овехтяване. Не е справедливо и не е
възможно пострадалото лице да бъде заставено ремонтът на автомобила да
бъде извършен с употребявани части. Един такъв ремонт в никакъв случай не
е равнозначен на действителната стойност на вредата.
За възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
4
обезценка. В този смисъл е и приложимата и понастоящем задължителна
съдебна практика по отменения КЗ, а именно Решение № 209 от 30.01.2012 г.
на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, което сочи, че обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В случая се касае за автомобил от висок клас, с много високо
оборудване, който се числи към луксозните автомобили. Поради това е
икономически обосновано да се възстанови автомобила. Стойността за
възстановяване на деформираните детайли е определена по метода на
пазарните аналози, което е в синхрон с посочената практика. Поради това
въззивната жалба се явява неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.

Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/17.02.2021г. по гр. дело №
20202220100658/2020г. по описа на Районен съд Нова Загора

ОСЪЖДА С. О. С. с ЕГН ********** от ******, да заплати на А. Г. Т.
ЕГН ********** от ********* сумата от 300 /триста/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6