РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103416 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес
гр. Б. против „ЮВЕМИТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград ж.к.“Еленово“ блок №123 Б ет.6 ап.9, представлявано от управителя Т. Г. К..
Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „касиер". Поддържа, че в трудовия
й договор била сключена клауза за изпитване за 6 месеца в полза на ответника-работодател.
Излага, че на 01.10.2024г. с допълнително споразумение към договора трудовият й договор
станал безсрочен. Сочи, че в периода от 11.10.2024г. до 04.11.2024г. била в отпуск за болест.
Заявява, че със заповед на законния представител на ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
издадена на 17.10.2024г., трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от
17.10.2024г. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция
излага твърдения, че: на основание чл. 71, ал. 1 КТ не можело да се прекратявал трудов
договор, който вече бил безсрочен; работодателят бил нарушил чл. 333, ал. 5 КТ. Ищцата
изтъква още, че след уволнението била останала без работа, поради което й се дължало
обезщетение за 2-месечен период, считано от 17.10.2024г., в размер на 3000 лв.
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищцата е
работила при него по безсрочен трудов договор на длъжността „касиер" до 17.10.2024г.,
когато със Заповед № 13/16.10.2024г. на законния представител на ответника, трудовото й
правоотношение било прекратено. Оспорва всички останали фактически твърдения на
ищцата. Поддържа, че в срока за изпитване бил упражнил надлежно правото си да прекратил
процесния трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заявява още, че в случая не били
приложима предварителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението на ищцата от заеманата при ответника длъжност „касиер", извършено
със Заповед № 13/16.10.2024г. на законния представител на ответника
1
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с който се претендира ищцата да бъде възстановена на
заеманата до уволнението длъжност, и
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа поради уволнението, за периода 17.10.2024г. – 17.12.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2024г., до
окончателното погА.ване.
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово
правоотношение в хипотезата на чл. 71, ал. 1 КТ („прекратяване на трудовия договор със
срок за изпитване“) включва кумулативно следните елементи: 1/ наличието на клауза за
изпитване в полза на работодателя по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 КТ; 2/ трудовият
договор е бил прекратен в уговорения срок за изпитване.
Трудовият договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ не е срочен трудов договор, а
самостоятелен вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал.1 КТ, когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца.
Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по
трудовото правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е
уместно окончателното им обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за
изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така
и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване. По взаимно съгласие на страните може да се изменя
съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна
клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на
договорна клауза, в допълване с нова клауза, или в промяна на съществуваща клауза.
Изменението обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните
за конкретната клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия
договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря
и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да
постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на повече от една клауза, но
промяната на една клауза не може да обоснове извод за мълчалива отмяна и на клаузата за
изпитване. Такова тълкуване не отговаря на действителната обща воля на страните да
променят точно определена клауза. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия
договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Със сключване на
допълнително споразумение към основния срочен трудов договор клаузата на изпитване
продължава да действа, а не се сключва нов договор със срок за изпитване. Страните по
трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не
срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези две уговорки се обособяват два
отделни вида трудови договори. Те са различни по своята същност и за тяхното сключване и
прекратяване има различни законови изисквания. Срокът за изпитване започва да тече от
момента на фактическото, реално изпълнение на възложената работа и уговореното за
изпитване време трябва да бъде реално използвано за проверка. Това значи, че в уговореното
време за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят не е
изпълнявал работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с толкова
работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си
функции, защото само в процеса на реално престиране на работна сила работодателят може
да извърши преценката удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни
възложената работа.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи при прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 71 КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да
2
се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел
работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване
работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му
работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване
разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71,
ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора изключва
приложението на предварителната закрила – работодателят не може да бъде задължен да
продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява
възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който
страните предварително са се споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение
не преминава в безсрочно, поради което работничката не може да ползва предвидената в чл.
333, ал.5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение. По отношение на прекратяването на трудовия
договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ,
която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание
чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Съгласно чл. 335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият
договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване
настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до
насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие
на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя
обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта
за уволнение на работника.
Горните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и правните
проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната плоскост
трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да се
съобрази следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно
трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала при ответника длъжността
„касиер“. Това обстоятелство се установява и от приетото копие на административна
преписка по призовка № 24092370/21.10.2024г. от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Благоевград, съдържаща и препис от процесния трудов договор № 23/09.09.2024г.
Уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение било 933 лв. Видно е
съдържанието на процесния трудов договор (т. 7 от същия), че той е бил сключен за
неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. В трудовия договор бил включен и
срок за изпитване в полза на работодателя, като този срок е бил шест месеца. Впоследствие
на 01.10.2024г. с допълнително споразумение № 6 към процесния трудов договор основното
месечно трудово възнаграждение на ищцата било променено, като същото било увеличено
на 1500 лв. Отново било отразено в това допълнително споразумение, че видът на трудовия
договор е бил безсрочен. Изрично страните са уговорили в допълнителното споразумение (т.
7 от същото), че няма изменение по другите условия на трудовия договор.
Видно е от Заповед № 13/16.10.2024г., издадена от законния представител на ответника, че
трудовият договор между ответното търговско дружество и ищцата А. Р. е бил прекратен,
считано от 17.10.2024г., по искане на работодателя и на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Самото
връчване на това писмено изявление на работодателя е било извършено на А. Р. на
17.10.2024г., при условията на отказ за получаване на заповедта, което е удостоверено с
подписите на две лица, разпитани като свидетели в рамките на настоящето исково
производство, а именно –А. А. П. – служител на ответника и Д. В. Т. – бивш служител на
ответника и настоящ негов клиент.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че към 17.10.2024г., ищцата е
3
била в отпуск по болест.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по чл. 71, ал. 1 КТ за
прекратяването на трудовото правоотношение. Аргументите за този извод са следните:
По делото е установено по безсъмнен начин, че трудовият договор между страните е
сключен на 09.09.2024г. при условията на чл. 70 КТ за изпитателен срок от шест месеца в
полза на работодателя, считано от 09.09.2024г. Впоследствие с допълнителното
споразумение от 01.10.2024г. е било увеличено само трудовото възнаграждение на ищцата,
като останалите клаузи на трудовия договор са останали същите и не са изменени. Заповедта
за уволнение по чл. 71 КТ е връчена на ищцата при условията на отказ на 17.10.2024г., т.е. в
рамките на уговорения шестмесечен срок, поради което уволнението е извършено законно.
В тази връзка неоснователен се явява доводът на ищцата, че първоначалният трудов
договор, с който била назначена на длъжността „касиер“ в ответното дружество със
шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, вече се бил превърнал в основен
трудов договор вследствие на допълнителното споразумение № 6 от 01.10.2024г., където
било посочено, че видът на трудовия договор вече бил „безсрочен“, което означавало, че
отпадал срокът за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В случая с допълнителното
споразумение се променя само размерът на трудовото възнаграждение, не се сключва нов
договор и в този смисъл не се включва нова клауза за срок за изпитване, което би било
нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ; срокът за изпитване по трудовия договор в този момент не е
изтекъл; в допълнителното споразумение изрично е посочено, че всички други условия по
трудовия договор не са изменени. Следователно, процесният трудов договор е бил сключен
като такъв за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1 КТ, като допълнителното
споразумение не е било променило неговият вид, а само е бил променен размерът на
трудовото възнаграждение.
В конкретния случай срокът за изпитване е шестмесечен, започва да тече от 09.09.2024г. и
изтича на 09.02.2025г. Както бе посочено по-горе, на 17.10.2024г., т.е. в рамките на
уговорения срок за изпитване работодателят е издал писмено волеизявление за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Към датата на прекратяване на
трудовия договор – 17.10.2024г., ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност, което обстоятелство не прави заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение незаконосъобразна. Ищцата не се ползва и с предварителната закрила
съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 5 КТ, тъй като основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение чл. 71, ал. 1 КТ, не е сред тези, ползващите с такава. Договорът
със срок за изпитване може да бъде прекратен и в случаите, когато работникът е в отпуск
поради временна неработоспособност.
С оглед изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на
отхвърляне.
2. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ:
Основателността на тези искове е обусловена от установяване прекратяване на трудовия
договор в нарушение на закона и в този смисъл са поставени в зависимост от изхода на
конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Отхвърлянето на последния, налага идентичен
правен резултат и на претенцията за възстановяване на длъжност и за заплащане на
обезщетение, поради което, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния и доказаните, че са направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
против „ЮВЕМИТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград ж.к.“Еленово“ блок №123 Б ет.6 ап.9, представлявано от управителя Т. Г. К.,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1– 3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на
уволнението на ищцата от длъжност „касиер“, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със
Заповед № 13 от 17.10.2024г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„касиер“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3000 лв., за периода
17.10.2024г. – 17.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.12.2024г., до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б. да
заплати на „ЮВЕМИТА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград ж.к.“Еленово“ блок №123 Б ет.6 ап.9, представлявано от управителя Т. Г. К.
сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в производството по гр. д. № 3416/2024г. на РС – гр.
Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 31.03.2025г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5