Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,09.02.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми
гр.състав, в публичното заседание седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №8580 по описа за 2017год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз
основа на депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.АПротив М.С.С., в
която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение
длъжникът е подал възражение. Твърди се, че по силата на договор№2462947/04.021.2016г.
за заем сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД, като заемодател и ответника като
заемополучател, е отпуснат паричен заем в размер 500лв.Посочва се, че сумата е
предоставена с подписване на договора, като със същия се рефинансира текущ заем
№2404803.Твърди се, че страните са направили изрични волеизявления за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, като ответника се е задължил да ползва и
върне сума в размер на 543,48лв., ведно с договорна лихва на 21 седмични вноски, всяка от 25,88лв.Твърди
се, че последната вноска е на
31.05.2016г. Твърди се, че между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищеца е сключен договор за цесия от 30.01.2017г.,
по силата на който вземането към ответника е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з.
ООД изцяло заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се,
че ответникът не е върнал заетата сума, поради което дължи и лихва.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите:105,99лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата, претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл.
чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Видно от приложеното ч.гр.д.№5092/2017г. по описа на
ПлРС, е, че е издадена на основание
чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата: сума от 105,99 лв., представляваща главница; сума от 1,77
лв., представляваща законна лихва за
периода от 31.05.2016г. до 27.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. – за платена държавна
такса и 50 лв. - юрисконсулстско възнаграждение.Вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по договор за
паричен заем с №2462947 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.С.С. на
04.01.2016г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. “А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на
Приложение № 1/01.03.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.01.2017г. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането.
Ищецът е направил искане
за издаване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид,
че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При това положение,
съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се
изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на
осн. чл. 239 от ГПК.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение 50лв. От тях ответникът дължи сумата от 73,77лв.,
съразмерно частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото
производство.
В исковото производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., и
претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или се
претендират разноски общо 125лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.С.С.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А,
сумата 105,99 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.07.2017г. до окончателното изплащане за която е
издадена заповед за изпълнение№3400/07.07.2017г. по ч. гр.д. №5092/2017г. по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.С.С.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А, сумата от 73,77лв., представляваща разноски
за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.1 от ГПК М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А, сумата
от 125лв. ,направени разноски по настоящето дело.
Решението се постановява
при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: