№ 5515
гр. С., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206133 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Т. И. И., чрез адв. Г. Г. срещу наказателно
постановление (НП) № 23-4332-003030/02.03.2023 г. на началник сектор при
О „ПП” СДВР, с което й е наложено административно наказание на
основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер
на 700 (седемстотин лева) лв., като се сочи за нарушена нормата на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че НП е немотивирано, незаконосъобразно, с което
е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, оспорва се осъществяването
на нарушението, не ставало ясно техническото средство дали е изправно,
твърди се, че акта е съставен след тримесечния срок, който е предвиден в
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно и
постановено в нарушение на производствените правила.
За жалбоподателката редовно призована се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за
уважаването й, тъй като процесното НП е немотивирано, бланкетно е
посочена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, налице е процесуално
нарушение спрямо жалбоподателя, не ставало ясно как е установена
1
скоростта, неправилно е индивидуализирана скоростта и посоката на
движение, както и се оспорва снимките. Претендират се разноски, за които се
представя списък.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е изразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните доказателства:
На 12.01.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателката за това, че на 12.09.2022 г. около
10:26 часа в гр. С., по бул. „*********”, с посока от бул. „************“ към
бул. „****************” управлява лек автомобил „**********“, с Д №
************, собственост на И. М., като до №26 при ограничение до 50 км/ч
за населено място с превишена скорост от 101 км/ч (измерена 104 км/ч), като
наказуемото превишение е от 51 км/ч при отчетен толеранс от 3% в полза на
водача, нарушението е установено с АТСС ARH CAM 31, с №11743f0 по
преписка на СПУКС -2/179-17147 от 2022 г. Сочи се като нарушена нормата
на чл.21, ал.1, във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Същият е съставен без да е
поканена жалбоподателката и в нейно отсъствие и е връчен на 31.01.2023 г. В
АУАН жалбоподателят не е вписал възражения. Няма и приложени писмени
такива. АУАН е съставен от оправомощеното въз основа на Заповед №513з-
8975/28.11.2016 г. на директора на СДВР и Заповед №8121з-632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи длъжностно лице В. А. А. - мл.
автоконтрольор при О „ПП” – СДВР.
От приложената към административно-наказателната преписка снимка
№11743FO, заснета с идентификационен номер на уреда 11743f0, е отразена
засечена скорост на 12.09.2022 г. в 10:26 часа от 104 км/ч при ограничение от
50 км/ч за населено място, с посочени координати по GPS и локация: бул.
„*********“№26, както и МПС-то, с което е осъществено нарушението: лек
автомобил, с ДК № ************. Приложен е протокол за използване на
АТСС вид СПУКС, №11743F0 за 12.09.2022 г. с място на контрол бул.
„*********“ №26, с посока на движение от бул. „************“ към бул.
„****************“ при ограничение за населено място от 50 км/ч.
Приложена е снимка на мястото, на което е позиционирано АТСС-то и
полицейския автомобил. Изготвена е ежедневна форма за отчет за 12.09.2022
2
г. за периода от 07:30 часа - 15:30 ч. за наряд В. В. с МПС рег. №**********.
Установява се от извадка от регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на Български институт по метрология (БИМ), че под
№5126, с удостоверение №17.09.5126 е вписана преносима система за
контрол на скоростта на МПС-та, с вградено разпознаване на номера на
комуникации тип ARH CAM S1, която е одобрена и вписана в регистъра на
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027, с извършена, последваща
проверка на 29.03.2022 г., съгласно протокол от проверка №13-СГ-
ИСИС/29.03.2022 г.
Изпратена е преписката до ОДМВР-К., началник сектор „Пътна полиция“
за справка и попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП, а в случай, че
същият посочи водач и той да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП.
Приложена е декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от Ивайло Асенов
Младенов на 26.12.2022 г., с която декларира, че Т. И. И. е управлявала
неговото МПС с рег. № ************ на 12.09.2022 г. около 10:26 ч. Не се
сочи пред кое лице е попълнена и предадена същата.
Изпратена е покана до Т. И. на 26.12.2022 г. Попълнена е декларация от Т.
И. И. по чл.188 от ЗДвП на 26.12.2022 г., с която декларира, че тя е
управлявала МПС с рег. № ************ на 12.09.2022 г. около 10:26 ч. Не се
сочи пред кое лице е попълнена и предадена същата.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят излага показания
изцяло в подкрепа констатациите по акта, както и твърди, че акта е съставен
на база декларациите от собственика и жалбоподателката, както и заснетото
от преносимото устройство, като декларациите са попълнени не пред него, а в
областта, където е регистриран автомобила, като след съставянето на акта е
изпратил същия за връчване в област К..
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от упълномощено длъжностно лице въз основа на Заповед
№8121з-632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи –началник
сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР, назначена като такава със Заповед
№8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи - началник
сектор О”ПП”- при СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповед на министъра на
вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, снимка, справки, извадки
3
от регистър, протоколи, декларации, покана, писма, удостоверение, както и
показанията на свидетеля А., като логични и непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното
постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна,
поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административнонаказателната процедура, като
съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с
изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Същите са издадени, респ. съставени от надлежно компетентни длъжностни
лица, чиито правомощия са залегнали в приложената по делото Заповед
№8121з-632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност, както и от специфичните заповеди, касаещи назначаването на
актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор: Заповед №513з-
8975/28.11.2016 г. на директора на СДВР и за назначаването на издалия НП на
длъжност началник сектор в СДВР, О „ПП“-СДВР, а именно Заповед
№8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай се установи
скоростта на управляваното МПС, точното място на извършване на
нарушение, с посочване и на GPS координати, че се касае за такова
извършено в границите на населено място и на бул. „*********“ до №26,
посоката му на движение, установена от протокола за използване на АТСС-
то, както и че това МПС се движи със 104 км/ч, като след приспадане на
толеранс – 3% наказуемата скорост е 101 км.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи.
Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
4
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Съобразно изискванията на ЗДвП и издадената на основание чл.165, ал.3 от
ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на
вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, са приложени изискуемите документи за
констатираното с АТСС-то, както и за вписване на същото като одобрено
средство за измерване и последващата му проверка, която е актуална, че
същото е в годност да заснема и контролира скорост на МПС чрез вградено
разпознаване на номера.
Но не се установи, че лицето, което е управлявало МПС-то е именно
жалбоподателката, доколкото и двете декларации по чл.188 от ЗДвП не се
сочи, че са подадени пред съответно длъжностно лице, дори не е посочено
лицето, пред което същите са били депозирани.
На следващо място в хода на административно-наказателното производство
са допуснати множество процесуални нарушения, които водят до неговата
незаконосъобразност и не могат да бъдат отстранени от съда.
Не са спазени императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, че АУАН -
се съставя в присъствието на нарушителя. Като в случая акта е съставен в
отсъствие на подведения под административнонаказателна отговорност. Не е
спазено и изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно: „Когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, то той се съставя и в негово отсъствие.“ Жалбоподателката
е била известна към датата на съставянето на АУАН, но не е била поканена за
съставянето му в О „ПП“-СДВР. АУАН е съставен в нейно отсъствие и без да
е била поканена. Предвид което съставянето на АУАН в отсъствие на
жалбоподателката съставлява процесуално нарушение. Законодателят е
предвидил в кои случаи АУАН може да се състави в отсъствието на
нарушителя и конкретната хипотеза не попада в това изключение.
Нарушаването на процесуалните правила, които се визират по-горе,
5
представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в
съдебната фаза, нарушено е правото на защита на
административнонаказаното лице, с оглед на което наказателното
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че не се приема за основателно
възражението, че не е неспазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установи, че собственикът на МПС е попълнил
декларация на 26.12.2022 г. и е декларирал, че жалбоподателката е
управлявала същия, като на 26.12.2022 г. е попълнена след покана от същата
дата декларация от нея. Ето защо следва да се приеме, че от тази дата започва
да тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и който не е бил
изтекъл към 12.01.2023 г., когато е съставен.
На следващо място се приема, че изискването за словесно описание на
нарушението и неговата правна квалификация са спазени. Налице е
съответствие между описанието му и посочената правна квалификация в
достатъчна степен, че подведеното към административнонаказателна
отговорност лице да разбере в какво е обвинено. Също така са посочени и
задължителните реквизити към акта по чл.42, ал.1 от ЗАНН и към НП по
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Ето защо и това възражение се счита за неоснователно.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от права“, поради
което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която
предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Г. в размер на 450 лв. се явява в границите,
определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, делото не
съставлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя
разноски в размер на 450 лв., което е под предвидения минимум, съгласно
двете санкции в посочената наредба, за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-003030/02.03.2023 г.
на началник сектор при О „ПП” СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с ЕИК
*********, с адрес: гр. С., ул. „******* I“ №5 да заплати на Т. И. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „******“№41 сумата в размер на 450
6
(четиристотин и петдесет лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7